РЕШЕНИЕ
№1738
гр. Пловдив, 19.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на осми ноември, през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1097
по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на „Шато Вале Де Роз“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ***против Акт за установяване на
задължение по декларация № 3-1/16.02.2022 г. , издаден на основание чл.107,ал.3
от ДОПК от Владимир Костов, на длъжност главен специалист в Отдел "Местни
данъци и такси" при община Карлово оправомощен със Заповед №
93-177/23.03.2020 г. на Кмета на община
Карлово, потвърден с Решение № 90-00-282/14.03.2022 г., издадено от Директора Дирекция „Обща администрация“,
община Карлово, в частта с която са определени задължения за такса за битови
отпадъци (ТБО) за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2021 г. в общ размер от
4 490,54 лв., от които 4084,85лв. – главница и 405,69 лв. – лихви.
Жалбоподателят, чрез адв.И., моли за отмяна на
атакувания акт в посочената част, като
се инвокират доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт.
Претендира направените разноски, съобразно представен списък.
Ответникът по жалбата – директор на дирекция „Обща
администрация” при община Карлово, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в нарочни становища и в депозирани по делото писмени защити от двете
страни.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
страните и след преценка на събраните доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена след
проведено задължително оспорване на процесния АУЗД пред горестоящия административен
орган.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа е установено следното:
С декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ********** /
09.05.2013г. жалбоподателят е декларирал недвижими имоти с адрес: гр. Карлово ,
представляващ Земя и сграда, както следва: Земя с площ 11076.00 кв.м и
застроена площ 1000.00 кв.м.; Склад (други нежилищни) с година на построяване
1959 г. с конструкция ПМ-полумасивна г, и с РЗП общо 516 кв.м, в това число:
РЗП на обекта 516.00 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м; други
нежилищни обекти - описание административна с година на построяване 1959 г. с
конструкция ПМ- полумасивна и с РЗП общо
251.00 кв.м, в това число: РЗП на обекта 251.00 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м,
РЗП на таван 0.00 кв.м; Гараж (други
нежилищни) с година на построяване 1959 г. с конструкция ПМ-полумасивна г. и с
РЗП общо 117 кв.м, в това число: РЗП на обекта 117.00 кв.м, РЗП на мазе 0,00
кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м; Производствен обект с година на построяване 1959
г. с конструкция ПМ-полумасивна г. и с РЗП общо 217,00 кв.м, в това число: РЗП
на обекта 217.00 кв.м, РЗП на мазе 0 00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м; Други нежилищни обекти с година на
построяване 1959 г. с конструкция ПМ-полумасивна г. и с РЗП общо 28.00 кв.м, в
това число: РЗП на обекта 28,00 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00
кв.м; Селскостопански обект с година на
построяване 1959 г. с конструкция ПМ-полумасивна и с РЗП общо 13.00 кв.м, в това число: РЗП на
обекта 13.00 кв.м, РЗП на мазе 0,00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м; Производствен обект с година на построяване
1959 г. с конструкция ПМ-полумасивна г.и с РЗП общо 571.00 кв.м, в това число:
РЗП на обекта 571.00 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0,00 кв.м; Склад (други нежилищни) с година на построяване
1959 г, с конструкция ПМ-полумасивна и с РЗП общо 22.00 кв.м., в тоза число:
РЗП на обекта 22.00 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м; Склад
(други нежилищни) с година на построяване 1959 г. с конструкция
ПМ-полумасивна и с РЗП общо 12,00 кв.м,
в това число: РЗП на обекта 12.00 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кз.м, РЗП на таван
0.00 кв.м; Други нежилищни обекти с година на построяване 1959 г, с конструкция
ПМ-полумасивна и с РЗП общо 54.00 кв.м, в това число: РЗП на обекта 54.00 кв.м,
РЗП на мазе 0 00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м. За декларираните недвижими имоти
е създадена партида № 6604F8229.
С оспорвания АУЗД са изчислени задължения за ТБО
за периода от 01.07.2018 г. до
31.10.2019 г. в размер на 4 490,54 лв. и лихви за просрочие в размер на 405,69
лв.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че ТБО в
размер на 4084.85 лв. включва в себе си
два компонента - обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа
експертиза, изпълнена от вещото лице инж.С.Ж., неоспорена от страните.
Съдът кредитира така изготвените ССчЕ и СТЕ, като
компетентни, безпристрастни и обективно изпълнени.
Вещото лице посочва, че ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
36498.504.148, находящ се в гр. Карлово, общ. Карлово, обл. Пловдивска, по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г.
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр, Карлово,
п.к. 4300, улица Равнец № 1, с площ от 10990 кв. метра, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 148, квартал 139, парцел 1-148, при съседи: ***; ***; ***, ведно със
сградите, които попадат върху имота: 1. Сграда с идентификатор № ***със
застроена площ от 516 кв. метра, брей етажи: 2. предназначение: Друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда; 2. Сграда с идентификатор № ***,
със застроена площ от 251 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение:
Административна, делова сграда; 3. Сграда с идентификатор № ***, със застроена
площ от 117 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж; 4.
Сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 217кв. метра, брой етажи:
1, предназначение: Промишлена сграда; 5. Сграда с идентификатор № ***, със
застроена площ от 571кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: Промишлена
сграда; 6. Сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 28 кв. метра,
брой етажи: 1, предназначение: Друг вид сграда за обитаване; 7. Сграда с
идентификатор № ***, със застроена площ от 13 кв. метра, брой етажи: 1,
предназначение: Селскостопанска сграда; 8. Сграда е идентификатор *** , със
застроена площ от 22 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: Друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда; 9. Сграда с идентификатор N2 ***,
със застроена площ от 12 кв. метра, брой етажи 1, предназначение: Друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда; 10. Сграда с идентификатор № ***,
със застроена площ от 54 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: Друг вид
сграда за обитаване; и ведно с всички други строителни подобрения в имота.
По влязлата в сила КККР на гр. Карлово, обл. Пловдив,
обектите са два, както следва:
1:Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***,
област Пловдив, община Карлово, гр. Карлово, ******, вид собственост частна,
тип за офис, брой нива 1, площ по документ 19 кв. м, съответна идеална част от
общите части на сградата, Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 52/16.11.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположен северно от общо проход - входа
на ******, в гр.Карлово, обл.Пловдив, намиращ се в северната част на сграда с
идентификатор № 36498.502.1133.3, област Пловдив, община Карлово, гр. Карлово,
п.к. 4300, ул.“Васил Левски“ ***, вид собственост частна, функционално предназначение
Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, брой самостоятелни обекти 4,
застроена площ 52 кв.м, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-52/16.11.2011 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в югоизточната част /на уличната
регулация към ул. „Васил Левски“/ на дворно място, представляващо поземлен имот
с идентификатор № 36498.502.1133, област Пловдив, община Карлово, гр. Карлово,
ул. Васил Левски ***, вид собственост частна, вид територия Урбанизирана, НТП
Ниско застрояване (до 10м), площ 480 кв. м, стар номер 1133, квартал 65, парцел
VI-1257, 3772, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-52/16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК;
2:Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****,
обл.Пловдив, общ.Карлово, гр. Карлово, ***, вид собственост частна, тип за
търговска дейност, бр. нива 1, площ по документ 16 кв. м, съотв. ид. ч. от общ.
ч. на сградата, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-52/16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, разположен южно от входа на ***, в гр.Карлово,
обл.Пловдив, намиращ се в югоизточната част на сграда с идентификатор № **,
област Пловдив, община Карлово, гр. Карлово, ***, вид собственост частна, функционално
предназначение жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, брой самостоятелни обекти
4, застроена площ 52 кв.м., Заповед за одобрение на КККР № РД-18-52/16.11.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в югоизточната част /на
уличната регулация към ул. „В.Левски“/ на дворно място, представляващо поземлен
имот с идентификатор № ****, област Пловдив, община Карлово, гр. Карлово, ***,
вид собственост частна, вид територия урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до
10м.), площ 480 кв. м, стар номер 1133, квартал 65, парцел VI- 1257, 3772,
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор
на АГКК.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
Оспореният в настоящото производство административен
акт е издаден от административен орган, снабден с необходимите правомощия за
това, в рамките на съответното нормативно уредено производство и е обективиран
в предвидената от закона форма. Обжалваният АУЗД е издаден от надлежно
оправомощен служител на община Карлово, съгласно заповед № РД-93-177/23.03.2020
г., издадени от кмета на община Карлово.
Основното възражение в жалбата е за недължимост на
допълнително определените задължения за ТБО включваща услугите поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите
отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци.
Установените с обжалвания акт задължения за такса
битови отпадъци се отнасят за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2021 г. Към
този период на възникване на задълженията е била в сила разпоредбата на чл.71
от ЗМДТ в новелата и към ДВ бр.101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.
Съгласно чл. 62 ЗМДТ, ТБО се заплаща за услугите по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66
за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. В чл. 71 ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1.
сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината;
2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата
не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане
на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива.
По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите
и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата
на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват
публично до 30 октомври на предходната година.
От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва
извода относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на
изпълнителя на въпросните услуги е да установи обстоятелствата, на които
основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци.
Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се
намират на негова територия и че той реално е предоставил определените видове
услуги.
В разглеждания казус ответникът не е представил
достатъчно убедителни доказателства, от които да се заключи, че услугите по
обезвреждането в депа на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване са реално предоставени от ответната
страна.
От цитираните разпоредби следва, че таксата битови
отпадъци е вземане, дължимо при реално предоставяне на услуга, т. е. в
настоящия случай следва да бъде доказан фактът на извършени дейности по двата
компонента на горепосочената услуга, при това спрямо районите, в които се
намират имотите на жалбоподателя.
В случая, с надлежни писмени доказателства е
установено наличието на собствено и функциониращо в района депо. Настоящата
съдебна инстанция, обаче намира, че не съответства на духа и целта на закона
събирането на такса за обработване на битови отпадъци в депо, когато спрямо
имота на жалбоподателя не се предлага и осъществява услуга по сметосъбиране и
сметоизвозване, от които се генерира битовия отпадък за обработване в
коментираните съоръжения./ в този смисъл е Решение № 3184 от 5.04.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 6976/2021 г., VIII о./
Освен това от приложената по делото административна
преписка безспорно се установи, че за процесния
период жалбоподателят „Шато Вале Де Роз“ ЕООД е подал декларация по
образец, че имотът няма да се ползва през цялата 2020 и 2021 години. От друга страна, видно от
констатациите в приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-техническата експертиза с вещо лице инж.С.Ж., имотите за които са
установени като дължими такси за битови отпадъци, не са ползвани от собственика
и не се ползват и понастоящем.
С оглед така установеното фактическо и правно
положение се налага извода, че за процесния период от 01.07.2020 г. до 31.10.2021
г. жалбоподателя „Шато Вале Де Роз“ ЕООД не дължи такса битови отпадъци.
В подкрепа на извода за незаконосъобразност на
обжалвания акт в тази му част напълно кореспондира и със закрепения в Конституцията
на РБ и законодателството (чл.3,ал.1 от ЗДТ) общ правен принцип, такса се дължи
само за реално получена конкретна услуга. Таксите са финансово плащане, дължимо
на държавата или общините по повод на предоставяни от тях дейности и услуги на
юридически лица и граждани. Както вече е имал възможността да се произнесе
Конституционният съд в Решение № 11 от 1.07.2003 г. по к. д. № 9 от 2003 г., в
теорията на финансите таксата се схваща като плащане в полза на държавния
бюджет от физическо или юридическо лице за извършено действие или за оказана му
някаква услуга от държавен или общински орган. За разлика от данъците, които са
невъзвращаеми финансови задължения на гражданите и срещу заплащането им те не
получават услуга или не се удовлетворяват техни искания, същественият
отличителен елемент при таксите е, че те винаги се заплащат заради получаването
на някаква обслужваща дейност или услуга. Дейността или услугата не
представляват насрещна престация, а елемент от фактическия състав на таксата. В
своята практика Конституционният съд следва разбирането, че разграничителният
белег между данък и такса е елементът услуга, че основание за плащане на
таксата е ползването на услуга или предизвикване на действие на държавен орган
в полза на платеца на таксата и че поначало таксата се заплаща срещу извършена
услуга и размерът се определя с оглед на разходите по извършване на услугата
(вж. Решение № 9 от 20.06.1996 г. по к. д. № 9 от 1996 г., Решение № 11 от
1.07.2003 г. по к. д. № 9 от 2003 г., Решение № 10 от 26.06.2003 г. по к. д. №
12 от 2003 г. и Решение № 4 от 04.07.2013 г. на КС на РБ по к.д. № 11/2013 г.).
Т.е. таксата се дължи само за реално получена конкретна услуга, поискана от
ползвателя, или действие, извършено по негова инициатива. Тя не е данък, за да
се приеме, че има безвъзмезден характер. Таксата се дължи само и дотолкова,
доколкото съответният субект е ползвател на извършена услуга или осъществено
действие (вж. Решение № 7538 от 01.08.2005 г. на ВАС по адм.д.№ 444/ 2005 г.).
В този смисъл таксата съставлява плащане поначало свързано с конкретно получена
услуга от публичен орган в полза на платеца и има непосредствен
възмездно-еквивалентен характер (вж. Определение № 3943 от 19.03.2011 г. на ВАС
по адм.д. № 3571/ 2011 г.).
Ето защо, според настоящия състав на съда,
производството по издаване на оспорения акт в обжалвана му част се явява
проведено при противоречие с материалноправните разпоредби, поради което същия
е незаконосъобразен.
При този изход на спора претендираните от
жалбоподателят разноски следва да му се присъдят на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, като същите се установяват в общ размер 2123,04 лв., от които 50 лв. -
държавна такса, 500 лв. – депозити за експертизи и 1573,04 лв. – адвокатско
възнаграждение.
С оглед така изложените
мотиви
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3-1/16.02.2022 г., потвърден с Решение №
90-00-282/14.03.2022 г., издадено от
Директора Дирекция „Обща администрация“, община Карлово, в частта с която
са определени задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) за периода от
01.01.2020 г. до 31.10.2021 г. в общ размер от 4 490,54 лв., от които
4084,85лв. – главница и 405,69 лв. – лихви.
ОСЪЖДА община Карлово да заплати на „Шато Вале Де Роз“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ***сумата от 2123,04 лева (две
хиляди сто двадесет и тридесет и четири стотинки) разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: