РЕШЕНИЕ
№629
гр. Пловдив, 03.04.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито
заседание на двадесет и седми март, през две хиляди двадесет и третата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 684 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.27а, ал.5, вр. с ал.1
от Закона за закрила на детето, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на Я.В.Х. с ЕГН ********** *** против Заповед
№ЗД/Д – РВ – СТ - 010/07.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Стамболийски, с която детето И.Я.Х. с ЕГН ********** с майка Я.В.Х., е
настанен спешно в Кризисен център за деца в гр. Пловдив ул.“Д. Ц.“ № *** до
произнасяне на съда, на основание чл.27, ал.1, вр. с чл.25, ал.1, т.2 от Закона
за закрила на детето, във връзка с чл.33, ал.1 от Правилника за приложение на
закона за закрила на детето, като на основание чл.27а, ал.1 от Закона за
закрила на детето ЗЗДет е разпоредено предварително изпълнение на заповедта.
Жалбоподателят Х.
с жалбата си, както и в съдебно заседание лично и чрез пълномощника адв. Б.,
заявява становище за незаконосъобразност
и необоснованост на оспорваната заповед, като се твърди издаването ѝ при
наличие на съществени процесуални нарушения. Сочи се, че детето не е участник в
деяния, за които е било образувано досъдебно производство и поради това не са
налице данни, които да налагат предприемането на такива сериозни действия,
засягащи правната сфера на детето, а именно извеждането му от семейството му.
Отразено е, че изложените в оспорената заповед мотиви не обосновават
предприемането на посочената мярка, като констатациите за безотговорност на
родителите на малолетното дете не са верни, не са изчерпани останалите
възможности за въздействие. В последното съдебно заседание се излага становище
по същество с искане за отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че в същата
липсват фактически и правни основания за издаването ѝ, както и че
предприетата спрямо детето мярка се явява преждевременна.
Ответната по жалбата страна Директор на ДСП – Стамболийски
се представлява от юрисконсулт С., която оспорва жалбата. Депозиран е отговор
по същата, като се излагат съображения за законосъобразност на оспорената
заповед. В съдебно заседание се излага подробно становище, като се сочи, че от
оставянето на детето в семейна среда ще настъпят тежки последици, предвид
извършваните от него деяния с висока степен на обществена опасност и липсата на
постигнати резултати при работата с детето и родителите му на местно ниво.
Твърди се, че за малолетния И. е налице опасност за живота и здравето му и
по-конкретно от въвличането му в престъпления поради неоказване на достатъчен
родителски контрол, както и че настаняването му извън семейството ще донесе ползи
с оглед изграждането на дневен режим на детето и работа с психолог. Изтъква се,
че извършеното настаняване по спешност на детето в Кризисен център за деца
съблюдава висшия интерес на детето.
Майката и законен представител на детето и
жалбоподател по настоящото дело заявява желание, както детето И., така и
другите ѝ две по-големи деца да бъдат върнати в семейството. Сочи, че в
мястото на настаняване на детето то е било малтретирано от по-големи деца.
Заявява готовност да се грижи за детето и да го води на училище.
Детето И.Х. при проведеното изслушване по чл.15, ал.1
от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ заявява, че знае, че е настанено в
Кризисен център във връзка установена противообществена проява от 03.03.2023 г.,
като твърди, че не съпричастно към същата. Разказва свободно за живота си в
гр.Стамболийски и за родителите си. Желае да бъде върнато обратно при майка му,
за която сочи, че тъгува.
Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител.
Съдът,
като взе предвид събраните писмени доказателства, становищата на страните,
както и становищата по повод настаняване на детето И. в Кризисен център на
изслушаните по почин на съда лица, за които е било установено, че са работили,
или са имали служебен досег с детето – водещия случая социален работник, ИДПС
при РУ Стамболийски, назначения на детето обществен възпитател, а така също и
заявеното от определящия се за биологичен баща на детето Н.А. и показанията на
разпитания по искане на жалбоподателя свидетел И.А., намери следното:
Жалбата е депозирана в предвидения законов
срок и изхожда от лице, за което е предвидена възможност да оспорва процесната
заповед, като родител на детето, спрямо което тя се отнася, съгласно чл.27а,
ал.1 от ЗЗДет, поради което и същата е допустима.
Към момента на провеждане на производството, не е налице образувано и
приключило исково такова пред районния съд по отношение настаняване на детето
по чл.28 от ЗЗДет.
Разгледана
по същество, жалбата се явява и основателна.
От
фактическа страна съдът намери за установено следното:
Жалбоподателят
Х. и соченият за биологичен баща на детето И.Х.Н.А. живеят заедно като семейни
партньори, без сключен граждански брак. От съвместното си съжителство двамата
имат общо четири деца, все още непризнати официално от бащата, който е заявил
пред съда готовност да ги припознае, като двете по-големи деца К.и М., братя на
малолетния И., понастоящем са настанени в ЦНСТ в гр. Пловдив със съдебни
решения на РС Пловдив от 2022 г., през която година малолетният И., тогава
ученик в трети клас в ОУ „Христо Смирненски“ в гр. Стамболийски, заедно с
по-малкия си брат И., майка си Я.Х. и биологичният си баща Н.А., живеел в
семейната къща в гр.Стамболийски. От
25.02.2022 г. за детето И. бил отворен случай в ОЗД при ДСП Стамболийски във
връзка със сигнал, получен от ДСП Пазарджик за установяване на детето, заедно с
неговите по-големи братя М. и К.на 15.02.2022 г. вечерта, непридружени от
пълнолетно лице и без родителски надзор на гарата в гр. Пазарджик и приемането
на детето за пренощуване в „Спешен прием“ на КСУДС Пазарджик и изготвяне на
доклад за оценка на постъпил сигнал от социален работник ЗД М.М. с предложение
за предприемане на мярка за закрила, съдействие, подпомагане и услуги в семейна
среда. За водещ случая с детето И. социален работник била определена г-жа М.,
която изготвила социален доклад и план за действие от 14.03.2022 г. и започнала
провеждане на периодични срещи с детето и родителите му, както в ОЗД, така и в
дома на детето, които били надлежно протоколирани. В плана за действие били
набелязани цели със срок до 14.09.2022 г., включващи и проследяване на
редовното присъствие на детето в училище с оглед констатираното често отсъствие
от училище и като отговорни за постигане на целта били посочени родителите,
водещият случая социален работник. Освен това, се сочели и като цели консултирането
на родителите по въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на детето,
както и на определящия се за биологичен баща на детето за неговото
припознаване. На 04.04.2022 г. била проведена екипна среща с представители на
институции, работещи с детето И. и двамата му по-големи братя К.и М., в която
участвали началника на ОЗД – Стамболийски, водещия случая с И. социален
работник, ИДПС при РУП Стамболийски, секретаря на МКБППМН при Община
Стамболийски, директора на училището, където детето било записано и др. При
срещата се констатирало, че децата и семейството са изпратени на социална
услуга, но не могат да бъдат открити и не съдействат за провеждането ѝ,
като бащата се държал арогантно и предизвикателно със социалния работник и
психолога. В действителност договор за ползване на услуги бил подписан за
съвместната работа на ОЗД при ДСП Стамболийски и Център за обществена подкрепа
град Кричим по отношение на работата по случаите на децата М. и К.Х., за която
с писмо от 26.04.2022 г. от Кмет на Община Кричим, Директора на ДСП
Стамболийски бил уведомен, че родителите и децата не оказват съдействие и не е
възможно услугата да бъде предоставена. На посочената екипна среща от април
2022 г. се взело решение децата К.и М. да бъдат настанени в подходящи различни
социални услуги от резидентен тип. В тази връзка и било осъществено временно
настаняване на всяко от двете по-големи деца в кризисен център в гр.Пловдив,
което временно настаняване било потвърдено с решения на Административен съд
Пловдив. Впоследствие с решения на Районен съд Пловдив било допуснато
настаняването на всяко от децата М. и К.в ЦНСТ в гр. Пловдив. На посочената
екипна среща по отношение на детето И. се изложило становище относно това, че
същият следва да остане в семейството си и да продължи работата с него. В
протоколите от проведените срещи за проследяване на детето И. в семейството,
изготвени от водещия случая социален работник, съответно през месеците май и
юни 2022 г. било отбелязано, че детето има подкрепата на родителите си, че
получава необходимото внимание от тях и те се стараят да осигуряват всички
негови нужди. На 14.09.2022 г. се изготвил протокол от преглед на оценката на
случая и плана за действие и и съответно се подписал нов такъв със срок до 14.03.2023
г., като било констатирано, че детето често било оставяно без родителски
контрол, или се оказвал слаб такъв, поради което детето имало понякога
отрицателни прояви. Била набелязана цел консултиране на родителите по въпроси,
свързани с отглеждането и възпитанието на детето за повишаване на родителския
им капацитет и полагане на адекватни грижи за детето. На проведена среща със
социалния работник от 18.10.2022 г. било констатирано, че детето е палаво, но
при направени забележки от майката я слуша, както и че не се констатира риск за
детето. В протокол от срещата от 17.11.2022 г. било посочено също, че не се
констатира риск за детето в семейството. Във връзка със заявление на майката на
И. за ползване на социални услуги в ЦОП - Кричим, в края на ноември 2022 г.
била извършена от социален работник при ДСП Стамболийски предварителна оценка
на потребностите на дете/родител от социални услуги, в която било констатирано,
че детето не е ползвало до момента социална услуга и се визира необходимост от
ползване на такава – консултиране с психолог, която е пожелана от майката. През
ноември 2022 г. било издадено и направление за ползване на социални услуги до Асоциация „Деметра“ гр.Пловдив с оглед
подадено заявление от Я.Х. за реинтеграция в семейството на детето ѝ М.
за оценка на родителския капацитет на двамата родители. Към 09.12.2022 г.
Началника на ОЗД Стамболийски бил уведомен за допуснати от детето И., тогава
записан в 3 клас ОУ „Христо Смирненски“ 47 отсъствия без уважителни причини за
месец ноември 2022 г. В протокола от проведена среща на водещия случая социален
работник в дома на детето от 14.12.2022 г. било установено, че детето е все още
на училище, а родителите му са взели свободен ден, за да отидат на социална
услуга в гр. Пловдив. Междувременно, с писмо от Началник на РУ Стамболийски при
ОД МВР Пловдив от 13.12.2022 г. до Директора на ДСП - Стамболийски във връзка с
водената индивидуална възпитателна работа с детето И.Х. се сочела възникнала
необходимост от прилагане спрямо детето на възпитателна мярка – настаняване в
специализирана институция, предвид данни, че детето не посещава редовно
училище, налице е занижен контрол от родителите, изразяващо се в това, че
детето скита безцелно през по-голямата част от времето, расте в условия на
безнадзорност, неглижиране, липса на родителски грижи и контрол, обуславящи
попадането му в криминално проявени компании и ранната му девиация, предвид
прояви на агресия в училище и към възрастни хора, както и инвалиди. Посочено било,
че липсва дългосрочна ефективност от извършваната работа с детето от ИДПС и
поради липса на каквото и да било родителско отношение съществува риск за
нормалното му развитие и изпадане в състояние на безнадзорност. Същевременно в
своите доклади водещия случая социален работник получил информация, че детето
се страхува от ИДПС. В началото на 2023 г., а именно с решения от 08.02.2023 г.
на МКБППМН при Община Стамболийски по образувани две възпитателни дела спрямо
детето И. за извършени противообществени прояви – хвърляне на камъни по жена на
велосипед, извършено на 07.12.2022 г., както и грубо и неуважително отношение
към човек в инвалидна количка, на когото в голямото междучасие И. заедно с
други деца взели шапката и очилата и И. го ударил по гърба и бутал инвалидната
количка, което било извършено на 23.11.2022 г., както и за проникване в дома на
психично болна жена и удрянето ѝ с дървени пръчки на 25.11.2022 г.,
спрямо И. били определени и наложени възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.4 от
ЗБППМН - поставяне под възпитателен надзор на родителя, по чл.13, ал.1, т.5 от
ЗБППМН – поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател Л.А. за срок
от 6 месеца, както и по чл.15, ал.1,т.1 от ЗБППМН – предупреждение по отношение
на родителя. Определеният обществен възпитател А. успяла да проведе само една
среща с детето И. на 20.02.2023 г., което открила в училището, където детето
било записано, при която провела разговор във връзка с установените негови
противообществени прояви. Освен среща с детето, общественият възпитател А.
успяла да се срещне с майката на И., както и с класния му ръководител и
съучениците му от класа, но не могла да осъществи последващи срещи с детето И.,
предвид междувременното му настаняване в Кризисен център в гр.Пловдив. Междувременно
през януари и февруари 2023 г. от страна на водещия случая с детето И. социален
работник били осъществени и протоколирани още няколко срещи с родителите и
детето, на които майката била консултирана да съдейства с бащата на детето на
социалната услуга. През февруари 2023 г.
в МКБППМН при Община Стамболийски била получена преписка от Районна прокуратура
Пловдив по отношение на проява с участие на детето И., свързана с хвърляне на
камъни по преминаваща влакова композиция, извършена на 05.10.2022 г. и на
19.10.2022 г. с нанесени материални щети по влак. На 03.03.2023 г. между 18,00
и 19,00 часа в гр.Стамболийски детето И., заедно с други деца, били видени да
чупят ограда на детска площадка. В тази насока било образувано досъдебно
производство за престъпление по чл.216, ал.1 от НК с № 69/2023 г. по описа на
РУ Стамболийски, по което детето било изслушано от ИДПС М. и признало за
извършеното, като заявило, че било принудено от друг участник да извърши
противообществената проява. Във връзка с констатираната проява на 06.03.2023 г.
на основание чл.11 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на
полицейска закрила на дете, била издадена заповед за предоставяне на полицейска
закрила на И.Х. във връзка с чл.3, т.2 – има опасност за живота и здравето на
детето, т.3 – има опасност детето да бъде въвлечено в извършването на
престъпление и т.5-детето е оставено без надзор, съгласно разписаното в Наредбата, която закрила да се
осъществи от инспектор ДПС М. и да приключи до 08.03.2023 г. За предоставената
полицейска закрила по отношения на малолетния И., било изпратено уведомително
писмо до ОЗД при ДСП Стамболийски, като на 07.03.2023 г. бил изготвен социален
доклад за предприемане на спешна мярка за закрила спрямо детето, според който детето
е с девиантно поведение и е носител на други противообществени прояви, за които
са били образувани възпитателни дела от МКБППМН и са налагани възпитателни
мерки, които не са довели до промяна в поведението му и проявите му. Отчетено
било, че детето е с проблемно поведение в училище и не го посещава редовно, а
когато е там редовно си тръгва преди приключване на учебните часове, че е
агресивно към съученици и учители и ги заплашва, че ежедневно е оставяно само
без родителски контрол и скитало безпризорно в града, като без придружител и
родителски надзор обикаляло и в друг град.
В заключение било посочено, че от работата на ОЗД с детето и семейството
било видно, че са налице сериозни проблеми във възпитанието, образованието и
поведението на детето в семейството и извън него, то е ежедневно без надзор,
което е причина за извършвани противообществени прояви, а родителите са
безотговорни към възпитанието, израстването и проявите му и не могат да се
справят с грижите за детето и проблемното му поведение. Отчетено е, че лоша
компания с други деца от големия род на детето са в основата на всички
противообществени прояви. Посочено е, че поради опасност за живота и здравето
на детето и опасност от въвличането му в престъпления, поради неоказван родителски
надзор, е предприета и спешна мярка за закрила полицейска закрила – настаняване на детето в ДВНМН в гр.Пловдив.
Предложено е с цел опазване живота и здравето на детето, то да бъде настанено в
Кризисен център за деца в гр. Пловдив. Със заповед № ЗД/Д-РВ-СТ-010/07.03.2023 г.,
предмет на обжалване по настоящото дело, издадена от Директора на ДСП
Стамболийски, детето И.Х. било настанено спешно временно в Кризисен център за
деца в гр.Пловдив. Като мотиви към заповедта била посочена информацията за
осъществената полицейска закрила и образувано досъдебно производство, както и
посочените в социалния доклад наблюдавани проблеми във възпитанието, образованието
и поведението на детето в семейството и извън него, както и оставянето на
детето ежедневно без надзор, което е причина за извършвани противообществени
прояви, разглеждането на възпитателни дела и наложени възпитателни мерки, които
към момента са без възпитателен ефект, липса на промяна в поведението на
детето, безотговорност на родителите по отношение на възпитанието, израстването
и проявите на детето, невъзможността им да се справят с грижите за него,
наличието на лоша компания от други деца от рода на детето, като основание на
противообществените прояви, нередовно посещение на училище, агресивното
поведение на детето към съученици и учители, както и настаняването на детето в
ДВНМН като полицейска закрила поради констатирана опасност за здравето и живота
на детето и налична опасност от въвличането му в извършването на престъпления,
поради неоказван родителски контрол и надзор. В тази насока и в оспорената
заповед е посочено, че предвид посочените факти и с цел опазване живота и
здравето на детето на основание чл.27, ал.1, вр. с чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДет,
във връзка с чл.33, ал.1 от ППЗЗДет, детето се настанява временно и спешно в
кризисен център в гр.Пловдив до произнасяне на съда с решение. Съгласно
постъпил доклад от социален работник при ЦОП Кричим от 16.03.2023 г. по повод
заявлението за ползване на социална услуга с майката на И. бил подписан договор
през януари 2023 г. В тази връзка били проведени пет срещи – три с майката, две
със сочения за биологичен баща на И., като на едната от срещите е присъствало и
детето, което било насочено за ползване на социална услуга – консултации с
психолог заради случая с издевателство над мъж в инвалидна количка. Било
констатирано, в противоречие с констатациите на водещия случая социален
работник, че хигиената в жилището на детето е лоша, както и че липсват
необходими удобства и условия за отглеждането на деца, а така също и че детето
е с неизградени навици за хигиена и е неподдържано и не получава подкрепа от
родителите си, които не се интересували от неговото развитие и нямали представа
какво обича да прави, като не се наблюдавала емоционална връзка между детето и
родителите. Посочено е в доклада, че детето е било включено в програма за
задаване на нови форми на поведение и въвеждане на правила и граници, а майката
- в програма за повишаване на родителския капацитет, но за проведените пет
срещи не били постигнати заложените в индивидуалния план цели, поради липса на
съдействие от родителите. В същото време, в изготвения социален доклад от
водещия случая социален работник от 17.03.2023 г. било отчетено, че детето е
привързано към родителите си и те към него и има изградено чувство за
принадлежност към семейството си, като авторитет за него е баща му, чието
неприемливо според доклада поведение детето копира, както и че родителите не
съдействат за изпълнението на социалната услуга, към която са насочени. Определено било, че бащата е този, който не
осъзнава необходимостта от промяна във възпитанието на детето и е безотговорен
и е с нисък родителски капацитет, докато майката се вслушва в дадените ѝ
съвети, но няма постигнат резултат. Въпреки това е отчетено изрично, че
родителите демонстрират желание да се грижат за детето и да задоволяват
потребностите му, но показват безотговорно отношение към здравето на детето и
към образованието му. Посочено е, че в работата с родителите и детето майката е
по-възприемчива и демонстрира загриженост и отговорност за постъпките на
детето, макар не винаги да има подкрепа от партньора си. В крайна сметка е
прието, че и двамата родители са с нисък родителски капацитет и не могат да се
справят с проблемното поведение на детето, като са налице подадени декларации
от родственици за недаване на съгласие да полагат грижи за детето по чл.24,
ал.3 от ППЗЗДет.
Така
описаната фактическа обстановка съдът намира за установена на базата на
събраните по делото писмени доказателства, както и отчасти разпита на
свидетеля, като при установяване на фактите по делото и за направата на своите
изводи съдът взе предвид и заявеното от малолетното дете при изслушването му по
реда на чл.15, ал.1 от ЗЗДет, както и становищата и мненията по случая на
извършвалите работа по него социален работник, ИДПС, обществен възпитател,
които са общували и пряко с детето и/ или родителите и имат непосредствени
впечатления от тях, поради което и съдът ги изслуша лично в съдебно заседание.
При така
установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намира следното:
Оспорената в
настоящото производство
заповед на Директора на ДСП Стамболийски за временно настаняване по
административен ред на дете извън семейството е издадена от материално
компетентен орган, съгласно предвидената в чл.27, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от
ЗЗДет компетентност на Директора на съответната ДСП, като в случая заповедта е
издадена и от местно компетентния орган, предвид настоящия адрес на детето.
Съдът обаче намира, че макар и
формално да са посочени материално - правни предпоставки за настаняване на
детето извън семейството му сред тези, предвидени в чл.25 от ЗЗДет, то при определянето
на конкретната мярка за закрила, не са били задълбочено изследвани и съобразени
обстоятелства, които са били действително от съществено значение за правилното
определяне на мярката и преди всичко за съобразяване на най-добрия интерес на
детето, като наличните по заповедта мотиви не са удовлетворили изобщо
изискването за обоснованост на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и заповедта е
издадена в нарушение на принципите по чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК. Отделно от това
се констатира и че не е съобразена изцяло процедурата по ЗЗДет и по-конкретно
липсва предвидената в чл.23, ал.2 от ЗЗДет задължителна оценка на потребностите
на детето, направена преди настаняване на същото извън семейството.
За тези си изводи съдът взема предвид
следното: Съгласно чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДет, на която разпоредба е основана
обжалваната заповед, може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници
или попечители без основателна причина
трайно не полагат грижи за детето. Съгласно §1, т.6 от ДР на ЗЗДет „Грижата“ е съвкупност от всички действия,
произтичащи от правата и задълженията на родителите, настойниците, попечителите
и лицата, при които детето живее по силата на друго законно основание, за
гарантиране на неговите права и защита на неговите интереси. Съгласно разпоредбата
на чл.125 от СК, озаглавена „Грижи,
възпитание и надзор на децата“ родителят има право и задължение да се
грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето,
за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси, като родителят отглежда детето, формира възгледите му и
осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с
нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна
и отговорна личност, както и осигурява постоянен надзор по отношение
на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното
дете. В разпоредбата на чл.8, ал.7 от ЗЗдет по
отношение на задължението за оказване на надзор е посочено, че родителите, настойниците, попечителите или другите лица,
които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата
до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо,
психическо и нравствено развитие. В конкретния случай, изложеното по заповедта е, че е налице
несъобразяване от страна на родителите на малолетното дете И. /на 9 навършени
години/ на задължението им именно да упражняват надзор и контрол над детето,
като в тази насока изрично е посочено, че детето е ежедневно оставяно без надзор,
което е причина за извършване от негова страна на противообществени прояви.
Сочи се и че родителите са безотговорни към възпитанието, израстването и
проявите на детето и не могат да се справят с грижите за него. Посочените
обстоятелства според съда обаче са първо само отчасти установени и второ, така,
както са описани, според съда не обуславят категоричен извод относно наличието
на основание по чл.25 от ЗЗДет, а именно родителите трайно да не полагат грижи
за детето без основателна причина. Необходимо
е да се посочи, че съдебната практика последователно и
трайно приема, че мотивите на един административен акт могат и да
не съвпадат по време с издаването на акта. Те могат да бъдат изложени и в друг документ, който предхожда издаването на акта. В тази насока е
разрешението, дадено в ТР №16/1975 г. на ОСГК но Върховния съд, а именно, че
мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия
акт, но важното е това да е станало до съобщаването на
заинтересованите лица на акта. Така също в Решение № 8099/2009 г. по адм. дело №
10140/2008 г. е прието, че мотивите на административния акт могат да не
съвпадат по време с издаването му, като е възможно да го предхождат и да се
съдържат в друг документ, който е съставен с оглед предстоящото издаване на
акта, ако в акта е налице позоваване на този прехождащ документ. Конкретни
мотиви относно наличието на трайно
неполагане на грижи от страна на родителите на И., което е посоченото
основание на заповедта, обаче според съда не могат да се извлекат от
предхождащата издаването на процесната заповед документация по преписката. В тази насока следва да се има предвид, че
случаят за детето И. е отворен през месец февруари 2022 г. поради действително
установено оставяне на детето, което е малолетно, в тъмната част на денонощието
без възрастен придружител и то в друго населено място, или в условията на
безнадзорност, в която връзка и при оценка на сигнала било отчетено, че
родителите не показват заинтересованост по отношение възпитанието, развитието и
обучението на детето, нито оказват необходим родителски контрол и когато са на
работа, детето обикаля безпризорно с други деца. В хода на работата по случая в
изготвения протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие
касателно първия такъв план за периода от 14.03.2022 г. до 14.09.2022 г. не са отчетени конкретни обстоятелства, които да индикират
неполагане на грижи, като е посочено, че родителите задоволяват потребностите
на детето в семейна среда. В новия план за действие са залегнали действително
цели, свързани с повишаване отговорността на родителите, както и конкретно
осигуряване присъствието на детето в училище. В рамките на два от протоколите за проведени
срещи, изготвени от водещия случая социален работник, от месеците октомври и
ноември 2022 г. е изрично отчетено, че няма риск за детето в семейна среда.
Освен това, не може да се приеме за установено посоченото в мотивите на
оспорената заповед, че детето е било ежедневно
оставяно без надзор, като се има предвид, че липсват такива доказателства,
като например, при една от проверките в дома му от социалния работник детето е
било установено в къщата, където живее, заедно с двамата му родители, а така
също и детето е било открито в училище в учебно време от обществен възпитател
за осъществяване на среща. От доказателствата по делото се установява
категорично, че спрямо детето И. в разглеждания период от време от момента на
отваряне на случая за него от ОЗД при ДСП Стамболийски до издаването на
процесната заповед са извършвани проверки в дома на детето от водещия случая
социален работник, който е установил задоволителни битови условия в жилището,
както и осигуряване от родителите на базовите потребности на детето от облекло,
храна, самостоятелно място за спане, възможност за поддържане на хигиена,
безопасност в дома и пр. Установено е също така и че детето е привързано към
семейството си, както и родителите му към него, като от тях майката е тази,
която и проявява по-голяма загриженост за развитието и образованието на детето,
като е констатирано изрично, че тя полага и усилия то да бъде изпращано на
училище, както и че се вслушва в даваните ѝ съвети относно отглеждане и
възпитание на детето и се опитва да въведе и трудови навици на детето, като му
възлага да помага в домакински дейности. Майката е тази, която е подала и
заявление за ползване на социална услуга за родителите и за детето и е
подписала договор за ползването й, в която насока и не може да се отчете
твърдяната липса на заинтересованост от детето или от полагане на грижи. Действително
се установява, че в края на 2022 г., когато детето тъкмо е навършило 9 години,
през октомври, ноември и през декември 2022 г. И. има няколко последователни
противообществени прояви, с част от които се е заела МКБППМН, както и че е
натрупал неизвинени отсъствия за месец ноември 2022 г. В тази насока и според
съда може да бъде направен извод по отношение на част от случаите, че от страна
на родителите му не е била положена необходимата и достатъчна грижа, така щото
детето да е в училище в учебно време. Същевременно обаче, следва да се има
предвид, че по делото се установява и обстоятелството, че детето на практика е
било записано на училище и изпращано на училище от родителите си, но почти
винаги е напускало учебните занятия преди тяхното приключване по графика за
съответния ден. В тази насока и съдът съобразява, че в част от изготвените
планове за действие, а това е и логично, като отговорни за изпълнение
осигуряването на образователните потребности на детето, включително
проследяване редовното присъствие на детето в училище, са определени както
родителите, така и водещия случая социален работник и самото училище. От
материалите по делото не се установява дали и какви са били дейностите,
осъществени от другите отговорни лица, освен родителите, за изпълнение на тази
именно цел. От проведеното изслушване на детето се установява, че то на
практика е неграмотно, но същевременно са налице данни да е преминало успешно
първи и втори клас и да е записано в трети клас, което принципно предполага
наличие на начална грамотност, каквато в действителност детето няма. Липсват данни
спрямо детето да са били взети конкретни мерки по ЗПУО и съответната Наредба за
приобщаващото образование за преодоляване на описаното в документацията по случая
негово проблемно поведение в училище, включително и множеството отсъствия,
както и за превенция на отпадането от училище, освен уведомяването на ОЗД. При
това положение и не може да се направи извод, че поведението на родителите, за
които е установено и че ходят на работа, когато намерят такава, е единствено и
само причина за установените прояви на детето и че е целенасочено такова, което
очертава липсата на положена грижа за образованието на детето, като се има
предвид и социалния и образователен статус на майката и бащата /без
образование, неграмотни, без постоянна работа/, което предполага съществена
трудност при оказването от тяхна страна на подкрепа на детето, свързана с
образованието му, извън записването и изпращането му на училище. Следва да се
има предвид, че една от противообществените прояви, освен това, се установява и
да е била извършена заедно с други деца в рамките на голямото междучасие на
учениците и да е била преустановена от учител, което сочи, че детето във
въпросния ден не е било оставено от родителите без надзор, доколкото е било
изпратено и е било на училище, където надзор се оказва именно от учители и
възпитатели, включително и за това какво детето прави в междучасието и кога
детето да напусне училище. Серията от противообществени прояви, извършени
заедно с други деца, с които е започнал да се движи заедно малолетния И., не
може да наведе на извод относно трайно неполагане на грижи от страна на
родителите на детето, конкретно по отношение неоказване на родителски контрол и
надзор над него, доколкото тези прояви са били извършени в един изключително
кратък период от време, като е видно, че разглеждането им и съответно
постановяването на решения от МКБППМН е станало на един и същи ден. Видно е, че
по едно от възпитателните дела с решението е преценено от МКБППМН, че е
адекватно с оглед превъзпитанието на детето да се наложи именно мярката
поставяне под възпитателен надзор на родителите, а по другото и поставяне под
надзор на обществен възпитател, заедно с предупреждение на родителя. Очевидно
е, че към момента на извършването на новата проява от детето от 03.03.2023 г.,
по повод на която спрямо него е била предприета полицейска закрила, не е имало
достатъчно време за изпълнение на мерките, които са били взети спрямо детето от
МКБППМН и евентуално постигане на положителни ефекти от тях, като се има
предвид, че възпитанието, включително формирането на отрицателни нагласи у
детето към подобен тип противообществени прояви и осъзнаването на тяхната вреда
за него и обществото е продължителен процес и изисква съответно време и
постоянство, както и обучение на самите родители, които, както стана ясно, са
необразовани и с нисък социален статус, но имат представа за това що е
семейство и какви са отговорностите на родителите в него. В тази насока и
некоректно би било новата последна проява на детето, по повод на която ДСП –
Стамболийски е била сигнализирана за предоставена полицейска закрила, да се
отчете като такава, която е с особена тежест и която да определи трайност в
неполагането на грижи от родителите, свързана с липсата на надзор, още повече,
като се има предвид, че детето се е намирало на детска площадка в часови
диапазон, в който не е задължително придружаване от родител и с оставянето на
детето да играе на площадка за деца, не може да се счете, че родителят е съзнавал,
че създава опасност за неговото физическо,
психическо и нравствено развитие по смисъла на чл.8, ал.7 от ЗЗДет. В заповедта
в тази връзка фактът на извършената нова противообществена проява очевидно се
сочи като мотив да се приеме липса на промяна в поведението на детето, а оттам
безотговорност на родителите му към неговото възпитание и прояви. Множеството
противообществени прояви, включително и такива в училищна среда, които
индикират действително проблеми в поведението на детето, както се посочи, са
извършвани и констатирани в сравнително кратък период от време, в рамките на
който, съгласно събраната документация по преписката и допълнителна такава,
свързана със случая, е следвало да са в ход набелязаните мерки за подкрепа
спрямо детето и неговите родители. От страна на ответника по делото се сочи в
становището по същество, че родителите или не са предприели необходимите мерки
за преустановяване проявите на детето, или тези мерки са били неефективни,
както и че мерките, приложени от ДСП са се оказали неефективни, което пък
давало лош пример за останалите членове от общността на детето и неговите
родители. В тази насока следва да се има предвид, че от материалите по
преписката се установява, че при изготвяне на дължимите по ЗЗДет планове за
действие по случая с детето И., са се поставяли принципно адекватни и съответни
на нуждите на детето и неговите родители цели, но от събраните доказателства се
установява, че тяхното изпълнение, свързано с прилагане на конкретни мерки за
постигане на целите, е било твърде формално, което в крайна сметка и логично е
довело и до неефективност на предприетите действия и вложените усилия. В тази
насока се установява например, че макар и случая с детето И. да е бил отворен
почти една година, едва в плана за действие от 07.03.2023 г., изготвен след
настаняването му в Кризисен център, вече е поставена цел да се организира
свободното време на детето чрез включването му в подходящи занимания и
мероприятия, като се има предвид, че и на социалния работник, и на ИДПС е ставало
известно, че детето обикаля по улиците безцелно и денят му не е организиран в
полезни и възпитателни дейности. Не може в тази насока да бъде приета като
причина за приложената мярка за закрила изтъкнатата от страна ответника
неефективност на взетите мерки, доколкото, ако е било действително
констатирано, че взетите мерки са били
изпълнявани и те не дават положителен резултат, то е следвало те да се
преосмислят и евентуално заменят с други по-подходящи с оглед конкретиката и
особеностите на на случая. Освен това, формалното наличие на разписани мерки, в
конкретния случай, не е фактор, от който да се прави кардинален извод за наличие
на трайна неадекватност в поведението на родителите на И., като причина за
неговото незадоволително поведение, защото по отношение на част от тези мерки,
които иначе са приети за такива, които биха довели до положителна промяна, не е
била предоставена изобщо възможност за реалното им приложение. В тази насока и
например, предвид настаняване на детето в Кризисен център, приетите от страна
на МКБППМН възпитателни мерки изобщо не е било възможно да се реализират в
необходимия им обем на практика, доколкото са били определени само месец преди
настаняване на детето в посочения център и нито е могло да се провери какъв е
обема на надзора, който е бил задължен родителят да упражнява, нито е било
възможно извършването на задълбочена работа на назначения обществен възпитател
с малолетния И.. Съгласно
конкретните констатации от приложения по делото доклад от 16.03.2023 г. за
установеното при работата по ползвана социална услуга в ЦОП Кричим, част от
които впрочем, както се каза, не съответстват на констатациите, заложени в
изготвяните доклади по случая с детето от водещия случая социален работник, е
посочено провеждането на общо пет срещи, от които три с майката, две с
биологичния баща на детето и само една с детето и че не били постигнати
заложените в индивидуалния план цели поради липса на съдействие на родителите.
Следва обаче тук да се отчете факта, че социалната услуга е в ход едва от
януари 2023 г. и все пак е видно, че са осъществявани срещи с родителите и
детето, тоест те са се отзовавали за такива, а ефектът от същите, както е добре
известно, не винаги е моментален, доколкото се касае до работа с хора.
Съгласно чл.35 от ЗЗДет предоставянето на резидентна грижа на децата се извършва само в
случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в домашна и
семейна среда и възможностите за прилагане на мерки за закрила на детето в
семейна среда, а според чл.25, ал.2 от ЗЗДет
настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за
закрила след изчерпване на всички
възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага
спешното му извеждане. Същото е посочено и в чл.23, ал.1 от ППЗЗДет. Действително, в случая
заповедта е издадена на основание чл.33, ал.1 от ППЗЗДет, а именно спешно
настаняване извън семейството, но в самата заповед не е обоснована изрично
спешността на случая, като в тази връзка не са били изложени изобщо конкретни
мотиви, обуславящи такъв извод. Съдът приема, че конкретни съображения относно
наличието на приета от специализираната администрация спешност на случая не
могат да се извлекат и от описанието по заповедта за характера на сигнала, с
който е била сезирана ДСП – Стамболийски и това е така, защото детето е имало
противообществени прояви и преди случая от 03.03.2023 г. и то с по-висока
степен на обществена опасност, доколкото част от тях са били насочени към
личността на различни лица в неравностойно положение. Тоест, в случая не може
да се говори за някакъв вид ескалация в поведението на детето, която да
предполага действителното възникване на пряка и непосредствена опасност
конкретно за живота и здравето на детето, както се сочи по заповедта.
Отразената опасност от въвличане в престъпления, която се отчита, в тази насока
е съществувала и преди въпросния инцидент, по повод на който е било взето
решение за предоставяне на полицейска закрила. И към предходно извършените
противообществени прояви обаче и понастоящем детето И. е било все малолетно,
поради което и наказателно неотговорно. Издадената заповед за предоставянето на
полицейска закрила, на която се позовава административният орган, също не
обуславя сама по себе си спешност на случая, доколкото и в нея формално са
посочени основанията за издаването ѝ, предвидени в специалната наредба. В случая и от останалите събрани по делото
доказателства не може да се извлече конкретен мотив относно спешността за
вземане на мярката спрямо детето И. и както в заповедта, така и в
придружаващата я документация, липсва съответна обосновка по посоченото правно
основание по чл.33, ал.1 от ППЗЗДет. Иначе, действително, при спешно извеждане
на детето от семейството не е приложимо изискването настаняването на детето
извън семейството да се налага като мярка за закрила едва след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството
/чл.25, ал.2 от ЗЗД/, но в конкретния случай, такава спешност не е доказана и
поради това и според съда при издаването на заповедта не е била съобразена
разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗЗДет. Съгласно нормата и на чл.35 от ЗЗДет, както се посочи,
предоставянето на резидентна грижа на децата се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за
оставане на детето в домашна и семейна среда и възможностите за прилагане на
мерки за закрила на детето в семейна среда. Както се отбеляза, в случая
твърдяната спешност не се обосновава изобщо и според съда съвсем не са били
изчерпани предвидените възможности за прилагане на мерки за закрила на детето в
домашна и семейна среда, преди пристъпването към крайната мярка, каквато е
настаняването му извън семейството. В тази насока и не се установява
предвидените в чл.23 от ЗЗДет мерки за закрила в семейна среда, които съгласно
чл.24, ал.1 от ЗЗДет могат да се предприемат не само по искане на родителите
или детето, но и служебно по преценка на Дирекция „Социално подпомагане“, да са
били използвани активно. Налице е изключително широка гама от мерки за закрила
в семейна среда по чл.23 от ЗЗДет, като например мерките по чл.23, т.1, т.3,
т.5, т.7, т.8 от ЗЗДет, които биха се явили адекватни с оглед конкретиката на
случая, дават и реална възможност за прилагане на индивидуален подход.
Отделно
от посоченото, в
разпоредбата на чл.23, ал.2 от ППЗЗДет, изрично е предвидено, че конкретните потребности
на детето задължително се оценяват преди настаняването му извън семейството и
това е съобразено с принципа за гарантиране най-добрия интерес на детето. В
случая, в рамките на оспорената заповед не е видно такава конкретна оценка да е
била направена, нито това може да се извлече от приложения социален доклад за
предприемане на спешна мярка спрямо детето, като общото посочване, че е
необходима защита на живота и здравето му, не изпълва критерия за пълнота на
посочената оценка. Законът
за закрила на детето, поставя като основни ценности, които да се съблюдават,
отглеждането на детето в семейна среда, както и осигуряване на най-добрия му
интерес. В конкретния случай според съда това обстоятелство има особено
съществено значение относно извода за това дали оспорената заповед е
законосъобразна, като изложените от
страна на органа, издател на същата мотиви са недостатъчни, за да се прецени
какво е счетено от органа за обслужващо най-добрите интереси на детето, на
какви критерии се основава то и как интересите на детето са претеглени с други
съображения. Както се каза, в случая не е налице установена спешност, но дори и
спешността на случая не изключва преценката на най-адекватното от гледна точка
най-добрия интерес на детето разрешение на конкретния случай. Твърдението на
процесуалния представител на ответната страна, че в случая е съобразен висшия
интерес на детето е декларативно, защото, подобно съобразяване не е видно да е
било обосновано изобщо в оспорената заповед. Понятието „най-добър интерес на
детето“ е дефинирано в §1, т.5 от ДР на ЗЗД и то включва преценка на различни
по вид обстоятелства, като например желанията и чувствата на детето,
емоционалните му потребности, последиците, които ще настъпят за него при
промяна на обстоятелствата и т.н. Така наречените висши интереси на детето,
съгласно чл.3, §1 от КПД следва да са първостепенно съображение във всички
действия, отнасящи се до деца, като в тази връзка с оглед дадените разяснения
на понятието по Част I, §6 от Общ коментар № 14
/2013/ на Комитета по правата на детето, винаги, когато трябва да се вземе
решение, което ще засегне конкретно дете, процесът на вземане на това решение
следва да включва предварителна оценка на възможното въздействие /положително
или отрицателно/ на решението върху детето и мотивите на решението трябва да
показват, че правото да се съобрази най-добрия интерес на детето е било изрично
взето под внимание, като бъде разяснен начина, по който това право е спазено,
т.е. какво е счетено за обслужващо най-добрия интерес на детето, на какви
критерии се основава то и как интересите на детето са претеглени с други съображения.
Все в посочения Коментар № 14 по приложението на чл.3 от КПД е посочено и че
предвид развиването способностите на детето, винаги следва при вземане на
конкретно решение да се съобразят емоционалните, физически, образователни и пр.
нужди на детето към момента на вземане на решение, но и да се имат предвид
възможните сценарии за развитие на детето и те да се анализират в краткосрочен
и дългосрочен план, което пък ще е от значение за адаптиране на конкретната
мярка за конкретното дете. В случая според настоящия съд решението на Директора
на ДСП Стамболийски за временно настаняване на детето И. в Кризисен център до
произнасяне на районния съд страда от липса на тази изискуема задълбочена
преценка относно адекватността на взетата спрямо детето мярка. В тази насока
следва да се има предвид, че основен принцип на закрила по чл.3, т.2 от ЗЗД е
отглеждане на детето в семейна среда, както и че независимо от определянето на
случая от специализираната администрация като спешен и липсата на изрична
забрана в такива случаи за приложение на крайната по характер мярка, не се
изключва необходимостта от съблюдаването на общите принципи на ЗЗДет, който
закон, а и правилникът по приложението му, боравят с понятията „конкретен
случай“ и „конкретни мерки“, сиреч винаги се работи с оглед характеристиките на
конкретната ситуация. Не може да се
установи поради липсата на конкретни
такива мотиви дали и какво издателят на заповедта е преценил, за да установи най-добрия интерес
на детето и как е претеглено мнението на детето. Действително, налице е
установено право на органа на преценка относно това коя е адекватната мярка за
закрила, която следва да се приложи, но тази негова преценка не може да е
произволна. При всеки индивидуален административен акт следва преценката на органа
винаги да е основана на конкретни съображения, които съдът да може да прецени
що се отнася до тяхната основателност, а за случаи на разрешаване на въпроси,
засягащи деца, това изискване важи в още по-голяма степен. В конкретния случай
според съда правото на свободна преценка на Директора на ДСП да определи
конкретна временна мярка за закрила е било упражнено в нарушение на принципите
по чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК, като не са изложени съображения за съответствие на
избрания от органа вариант с целта, за която се издава актът /в този смисъл е Решение по адм. дело №
3716/2021 г. на ВАС, постановено във връзка с друг закон, но определящо
принципното положение/. Гарантирането на безопасна за здравето и живота на
детето среда и невъвличането му в престъпления, които общи мотиви са посочени в
решението, не обуславят категоричен извод за това, че постигането на тези цели
е единствено възможно по начина, определен от органа, при липса на други
обстоятелства, от които да се изведе извод, че действително не е налице друга
алтернатива, както е посочил в становището си ответникът. В тази връзка не е
преценена възможността тези цели да се постигнат по друг път. При това
положение и съдът намира, че в случая законът е приложен формално, като, както
се каза, издателят на оспорената заповед не е обосновал същата с преценката
относно най-добрия интерес на детето, не е отчел и мнението на същото, което не
е видно и изобщо да е било взето пред социалния работник, като не е изложил
мотиви какво значение придава на възгледите на детето, съгласно изискването на
чл.12 от КПД, а съгласно Част V, §54 от Общ коментар № 14
/2013/ относно най-добрия интерес на детето, всяко решение, което не отчита
възгледите на детето, или не им придава надлежното значение съобразно с
възрастта и зрелостта му, нарушава изискването детето да има възможност да
влияе върху определянето на неговите най-добри интереси. Пак в същия Общ
коментар на Конвенцията за правата на детето, даден от Комитета по правата на
детето, е изрично посочено, че в контекста на потенциалното отделяне на дете от
родителите му е винаги належащо да се извърши оценка и определяне на неговите
най-добри интереси съобразно чл.9, §1 от КПД. Такава оценка на конкретната
ситуация, възможностите за изход от същата и адекватността на тези възможности
при съотнасянето им към конкретиката на случая, личността, потребностите,
желанията и капацитетите на детето, според съда не е била сторена в конкретния
случай, при който, както вече се каза, е предприет формален и прибързан подход,
без да се изчака резултата от предприетите преди това мерки от различни
институции.
При това положение и при липса на обосновка
относно това как най-добрия интерес на детето се съблюдава от органа с
решението, което същият е взел по отношение на малолетния И., съдът счита, че
оспорената заповед се явява немотивирана, както и издадена в противоречие с
духа и целта на закона, поради което и незаконосъобразна.
Предвид посоченото и съдът счита, че следва
да отмени оспорената заповед, като с оглед липсата на претенции от страните за
присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
По
изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Я.В.Х. с ЕГН ********** *** Заповед №ЗД/Д – РВ – СТ -
010/07.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стамболийски,
с която детето И.Я.Х. с ЕГН ********** с майка Я.В.Х., е настанен временно и
спешно на основание чл.27, ал.1, вр. с чл.25, ал.1, т.2 от Закона за закрила на
детето, във връзка с чл.33, ал.1 от Правилника за приложение на закона за
закрила на детето, в Кризисен център за деца гр. Пловдив ул.“Димитър Цончев“ №
11, до произнасянето на съда.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването
му.
Административен съдия: