Решение по дело №1859/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 12007/18.08.2023г. на К.И.Т., ЕГН: **********,***, чрез адвокат Й.А., срещу Решение № 973/27.06.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20233110200212/2023г. по описа на Районен съд гр. Варна, 44 състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0460-000359 от 07.07.2022г., издадено от Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на К.И.Т., ЕГН: ********** за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца.

Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно поради нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и необосновано. За неправилен приема и извода на съда относно липсата на възможност за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът с писмени бележки с.д. № 14006/04.10.2023г. оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, а случая попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С Наказателно постановление № 22-0460-000359 от 07.07.2022г., издадено от Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, жалбоподателят е санкциониран за това, че на 01.06.2022г. около 12.30 часа в гр. Варна, ул. „Цар Борис ІІІ“, до обръщача на автобусите от градски транспорт с номер 31 посока центъра на кв.“Виница“ управлява собствения си лек автомобил „БМВ 316“, с рег. № ***, който не е регистриран по надлежния ред. Прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП от 27.05.2022г.

За да постанови решението си съдът е обосновал извод за съставомерност на констатираното нарушение и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото основание, с налагане на наказанието, предвидено в санкционната разпоредба, с оглед събраните пред въззивната инстанция доказателства.

Настоящият състав намира първоинстанционното решение за правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото решение.

Нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл.140, ал.1 от ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.

Правилно административнонаказващият орган е приложил санкция, предвидена в чл.175, ал.3 от ЗДвП в минимален размер.

Настоящият касационен състав счита, че извършеното от К.И.Т. нарушение не е маловажно. Маловажността на случая е изключена в чл.189з от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба за нарушения на този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН. Не е налице и по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от този вид.

Установените данни от страна на районния съд, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушения от субективна и обективна страна, в резултат на което законосъобразно административнонаказващия орган e ангажирал административнонаказателната му отговорност.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че не са налице касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението в обжалваната му част, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Съгласно чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. С оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК и предвид изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на ОД на МВР гр. Варна следва да се присъди сумата от 80.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 973 от 27.06.2023г. на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 20233110200212/2023г.

ОСЪЖДА К.И.Т., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата в размер на 80.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: