РЕШЕНИЕ
№ 56 12.04.2018г. град Пазарджик
В И
М Е Т
О Н
А Н А
Р О Д
А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
В закрито заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Ралинова т.д.№107 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър.
Производството по делото е образувано по жалба вх.№2884/28.03.2018г. от „ЮРОТРЕЙД“ ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Велинград ул.“Винчо
Горанов“ №24,представлявано от управителя
С.Г.П. със съдебен адрес ***-партер адв.С.Д.,срещу ОТКАЗ на длъжностното лице от Търговския регистър към АВп под №20160928173518-2/20.03.2018
година по заявление с вх.№ 0160928173518 от 28.09.2016 година,с който е отказано вписване по партидата на „ЮРОТРЕЙД“
ООД,ГФО с
мотив,че в
законоустановения срок не
били изпълнени дадените
указания,а именно
съобр. чл.22 ал.5 от
ЗТРРЮЛНЦ не са
били приложени покани
до неприсъствалите на
общото събрание на
съдружниците.
В жалбата
се твърди,че
дадените указания били
незаконосъобразни,не съответствали
на правните норми
уреждащи регистърното производство.Твърди се,че ДЛР
не било изпълнило
задълженията си в
срок,да извърши
проверка на подаденото
заявление за обявяване
на ГФО и
ако констатира пропуски,да даде
указания за отстраняване
на нередовностите,които
следвало да бъдат
оповестени по електронната
партида на търговеца,не по-късно от
следващия работен ден
от постъпването на
заявлението в регистъра.Твърди се,че в
случая обявяването на
указанията е станало
година и половина
след подаване на
заявлението на 15.03.2018г.,което
е довело до
пропускане на 3-дневния
срок за отстраняването им,тъй като
заявителят нямал задължение
да следи електронната
страница на дружеството.Заявителят бил
счетоводител,който към
28.09.2016г. бил упълномощен
от управителя на
дружеството да подаде
заявлението за изготвения
ГФО,както и
да следи указанията
за неопределен период
от време.Твърди
се,че дружеството
било със съдружници
– С.Г. П. с
4150 лв. от капитала,А. Д.
К.с 800 лв. и
Д.Х. М. с
50 лв.Твърди се,че двамата
съдружници К. и
М.били турски граждани
и от много
време не пребивавали
в РБългария.Местопребиваването им било неизвестно
за С. П.,поради което
не можела да
ги открие,за
да им връчи
покани за провеждане
на общите събрания
за приемане и
обявяване на ГФО,респ. за
потвърждаване на взето
решение.Твърди се,че със
заявлението е представен
протокол от общо
събрание на съдружниците,не бил
оспорен от останалите
съдружници и непредставянето в срок на
доказателства за връчени
покани не опорочавало
решението.Отказът страдал
и от липса
на мотиви.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на отказа поради
липса на мотиви, с искане за неговата отмяна и даване задължителни указания на ДЛР за вписване на заявените обстоятелства.
По допустимостта на жалбата:
Съдът констатира, че жалбата е подадена е в срока по чл.25 ал.1 от ЗТР, от оправомощено лице /при редовно упълномощаване/, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата д.такса, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.Въпреки липсата на доказателства за връчване на отказа, като се съпостави датата на постановяването му – 20.03.2018 г. с тази на подаване на жалба – 24.03.2018г.,може да се направи извод за срочността на жалбата.
Окръжният съд,след като се запозна с изложените оплаквания в жалбата,счита същата за основателна.
От представената по делото преписка и от справка в ТР е видно, че жалбоподателят е заявил за вписване ГФО,чрез упълномощено лице –Г.И.Х../пълномощникът е счетоводител на дружеството/.
Съдът констатира,че към заявлението са били представени ГФО на дружеството за 2015г., декларация по чл. 13, ал.4 ЗТР, протокол от проведено общо събрание от 1.03.2016 г., пълномощно и документ за внесена държавна такса.
В постановения отказ ДЛР е вписало,че съобр. нормата на чл.139 ал.1 от ТЗ,общото събрание се свиквало най-малко – 7 дни преди датата на заседанието и към заявлението не били представени доказателства за свикването му,чрез писмени покани получени от двама от съдружниците,които и те не присъствали на това събрание.
Съдът счита, че жалбоподателят е подал всички изискуеми от закона доказателства за вписване на ГФО по партидата на дружеството, поради което обжалваният отказ следва да бъде отменен по следните съображения:
Изложените в отказа съображения,
основани на извършената проверка за законосъобразността на проведеното ОС в хипотезата на заявен за обявяване ГФО, не намират опора в закона,
нито в по-новата съдебна практика,
обективирана в Решение № 273/28.05.2013 г. по т.д. № 592/2013 г., Решение № 415/23.07.2013 г. по т.д. № 708/2013 г., Решение № 69/23.02.2015 г. по т.д. №103/2015 г. – всички по описа на Апелативен съд-Пловдив.
Съобразно текста на чл.21 т.5 от ЗТР, ДЛР проверява дали заявеното за вписване обстоятелство съществува,
както и дали съответствието му със закона се установява от представените документи по т.4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.
В този смисъл и предвид единственият довод за постановяване на процесния отказ от ДЛР, съдът приема в конкретният казус, че обхвата на дължимата проверка, която ДЛР извършва в рамките на регистърното производство в случай на искане за обявяване на актове в Търговския регистър, се свежда само до проверката дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, т.е. до формалната преценка за редовността му от външна страна и наличието на доказателства за приемането му от съответния орган – в случая единствено на решението на общото събрание.
Съдът счита, че отказът е незаконосъобразен.
От представените към заявлението документи се установява,
че са налице изискванията на закона,
посочени в чл. 62а, ал.2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър относно обявяване на представения ГФО. Видно е от съдържанието на приложения протокол е, че решението на ОС за обявяване на ГФО е взето с мнозинство 83 % от капитала на ООД, макари от единствената присъствала –
С. Г. П.. Следователно освен акта,
който подлежи на обявяване
(редовен от външна страна ГФО, отговарящ на изискванията на ЗСч), към заявлението е било представено и редовно от външна страна решение за приемането му от страна на ОС на съдружниците,
което е взето с необходимия кворум,
съобразно изискванията на чл. 137, ал.3 във вр. с чл. 137, ал.1, т.3 от ТЗ и в съответствие с дружествения договор.
Ето защо като е извършил преценка за законосъобразност на процедурата по свикване на общото събрание в хипотезата на обявен ГФО, ДЛР е действал извън своята компетентност,
установена в разпоредбата на чл.21, т.5 от ЗТР, поради което отказът му на това основание се явява незаконосъобразен.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира че постановеният отказ е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, като на осн.чл.25 ал.5 от ЗТР следва да се задължи Агенцията да извърши вписване на заявените за вписване обстоятелства.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен отказ вх.№20160928173518-2/20.03.2018 година, по заявление с вх.№ 0160928173518 от 28.09.2016 година, на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията -Търговски регистър, за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на „ЮРОТРЕЙД“ ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Велинград ул.“Винчо
Горанов“ №24,представлявано от управителя
С. Г. П. със съдебен адрес ***-партер адв.С.Д.,като
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.25 ал.5 от ЗТР длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията - Търговски регистър ДА ИЗВЪРШИ ВПИСВАНЕ по партидата на „ЮРОТРЕЙД“ ООД с ЕИК ********* на заявените обстоятелства- обявяване на ГФО за 2015 година.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от решението,
след влизането му в сила,
да се изпрати на Агенцията по вписванията – Търговски регистър за изпълнение.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: