Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
младши
съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета
Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 5193 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 10696 от 14.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 70622/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ
Гражданско отделение (ІІ ГО), 64-ти състав, районният съд е отхвърлил
предявените от Е.В.Д., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове
срещу „П.О.Х.“ ЕАД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. II КТ, извършено с предизвестие за прекратяване на
трудовия договор, връчено на 25.04.2017 г., и заповед за прекратяване на
трудовия договор, връчена на 25.05.2017 г., за възстановяване на длъжността „Групов
ръководител, контрол спазване на вътрешни процедури" при ответника и за
плащане на сумата от 24 912, 45 лева – обезщетение за оставане без работа
поради уволнението за периода 26.05.2017 г. – 01.10.2017 г. С посоченото
съдебно решение Е.Д. е осъдена да заплати на ответното дружество, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за първоинстанционното производство в размер на
1650 лева – платен адвокатски хонорар.
С определение № 51404 от 26.02.2019 г. районният съд е оставил без
уважение искане по чл. 248 ГПК на „П.О.Х.“ ЕАД за изменение на решението в
частта за разноските.
Срещу така постановеното решение в указания законоустановен срок по реда на чл. 259,
ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от Е.В.Д., в която
се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Поддържа се, че част от изпълняваните от
ищцата трудови функции са сходни и/или идентични с трудовите функции на други
служители – Н.К., П.Ж., М.А.и С.И., поради което работодателят е имал
задължение за извършване на подбор преди прекратяване на трудовото й
правоотношение, какъвто не се спори, че не е извършен. В тази връзка се сочи,
че на ищцата не е била връчена длъжностна характеристика при постъпването й на
работа, като практика на ответното дружество е било изменение на трудовите
функции на служителите с устни разпореждания. Излагат се подробни доводи и че трудовите функции на ищцата са идентични с
трудовите функции на новоназначен служител на длъжност „Специалист – бизнес
анализи“ – С.Г., поради което не е налице реално съкращаване на щата и
уволнението й е незаконно. Поддържа се, че е налице и формално основание за
обявяване на недействителна на процесната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, тъй като същата е издадена за длъжност, която е неправомерно
едностранно променена като степен от работодателя.
Съобразно изложеното се
иска първоинстанционното решение да бъде отменено и предявените искове от ищеца
да бъдат уважени в цялост. Претендират се разноски. Направено е доказателствено
искане за събиране на писмени доказателства. Същото е уважено – в съдебно
заседание пред въззивния съд са приобщени писмени доказателства – длъжностна
характеристика и трудови договори на служители на ответното дружество.
В указания
законоустановен срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна, в който се излагат подробни доводи за неоснователност на депозираната
въззивна жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Съобразно изложеното се иска същото да бъде потвърдено от въззивния съд. Претендират
се разноски за въззивното производство съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
От страна на ответника
по исковете е подадена частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, с
искане то да бъде отменено и молбата на дружеството по чл. 248 ГПК – уважена.
Изложени са доводи, че определеното адвокатско възнаграждение от районния съд
не съответства на правната и фактическа сложност на делото и противоречи на
разпоредбите на НМРАВ. Съобразно изложеното се иска същото да бъде отменено и
искането за разноски за първоинстанционното производство да бъде уважено
изцяло.
Противната страна по
частната жалба – ищецът Е.Д., е депозирала отговор, в който излага становище за
неоснователност на същата.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба,
подадена
от процесуално легитимирана
страна,
в законоустановения срок по реда на чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение единствено в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно така установените си задължения, настоящият
съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. При постановяване на oбжалвания съдебен акт не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните във въззивната жалба непреклудирани оплаквания, същото е и правилно, като
съображенията за това са следните:
От фактическа
страна:
Уволнението се оспорва от ищцата при следните доводи –
изпълняваните от нея трудови функции не са премахнати, не е извършен подбор
между ищцата и наетите по трудов договор служители при ответника, които са
изпълнявали сходни или идентични функции с нея, след уволнението й е нает
служител, на когото е възложено изпълнение на трудови функции, идентични с
нейните. Възразява се, че не е налице обективно неизпълнение на трудовите
задължения на ищцата.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че след съкращаване на
единствената щатна бройка на длъжността, заемана от ищцата, трудовите й функции
са разпределени между други служители на предприятието, поради което
извършеното съкращаване на щата е реално. Оспорва да е имал задължение за извършване
на подбор.
Не е спорно между страните и от представените по делото
доказателства – трудов договор от 30.05.2013 г. (л. 12 и сл. от делото пред СГС),
се установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на
длъжността „Групов ръководител, контрол спазване на вътрешни процедури",
като в т. 1.2. от договора са описани основните трудови дейности и функции за
длъжността. Независимо от отразеното в трудовия договор, подписан и от ищцата,
че служителят декларира, че е бил запознат с неговата длъжностна
характеристика, такава не е била връчена на ищцата и не е представена по
делото.
За установено по делото съдът намира и че основните
трудови функции и задължения на ищцата са описаните от нея в исковата молба
дейности, както и тези, посочени т. 1.2. от трудовия договор.
Трудовият договор е прекратен с предизвестие от
25.04.2017 г., въз основа на което е издадена и заповед за прекратяване на
трудовия договор № от 25.05.2017 г. на изпълнителния директор на ответното
дружество, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращаване в щата.
Не се установява други служители, наети при ответното
дружество да са изпълявали сходни и/или идентични трудови функции и задължения.
С първоинстанционното решение първоинстанционният съд е разгледал
спора по същество, като е приел, че не са налице посочените от ищцата пороци
във връзка с прекратяването на трудовото й правоотношение при ответното
дружество, поради което е отхвърлил от нея предявените искове, като
неоснователни.
При така установената фактическа обстановка, въззивният
съд намира от правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдителен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, с които се претендира
признаване за незаконно и отмяна на обсъжданото уволнение, възстановяване на
ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението и осъждане на ответното
дружество да му плати обезщетение за оставане без работа през исковия период.
В процесния случай трудовото правоотношение на въззивницата е прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване в щата.
„Щатът на предприятието" това е списъка на общия брой наети
работници и служители и тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията
на труда по трудови функции и длъжности.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, съкращаване в щата,
следователно има, както при намаляване бройките работници /служители/, така и
само при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по
щатното разписание. Във втората хипотеза попадат както случаите, когато
трудовите функции по съществуваща длъжност са изцяло заличени и на нейно място
са възложени нови, така и когато всички или част от задълженията на една
длъжност по стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата
длъжностната характеристика на съкратената длъжност. Така например, възможно е
трудовите функции да са разпределени за изпълнение между други служители с
различна длъжностна характеристика; трудовите задължения на няколко различни
длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност или на мястото на една
длъжност да се създаде друга с частично променени функции и задължения.
Следователно, за да се прецени дали с новия щат има реално съкращаване
чрез промяна в трудовите функции и задължения, трябва да се съпоставят
същностните характеристики на длъжностите по новия и по стария щат. Във всички
случаи, когато липсва пълно съвпадение, е налице съкращаване в щата, независимо
дали едновременно с промените в трудовите функции има и намаляване бройките по
щат.
С оглед непреклудираните доводи във въззивната жалба въззивният съд
следва да даде отговор на въпросите съществувало
ли е задължение за работодателят да извърши подбор между ищцата и наети при
него служители, които са изпълнявали сходни или идентични трудови дейности с
нейните, и запазена ли е трудовата
функция на ищцата в съществените й права и задължения като съдържание на
новооткрита длъжност.
В обобщение, страните спорят реално ли е съкращаването на щата.
По първия спорен въпрос
въззивният съд намира следното:
Въззивницата поддържа доводи (л. 5 от исковата молба), че ответникът е
следвало да извърши подбор между нея и други служители, изпълнявали сходни или
идентични трудови функции с нея, както следва: Н.Е.К.на длъжност „Групов главен счетоводител“, П.Ж. на длъжност „Главен счетоводител
на „Монбат“ АД, М.А.на длъжност „Планиране
и контрол“ и С.И. на длъжност
„Бизнес анализатор“.
На първо място, при съпоставка на длъжностната характеристика на Н.К.
(л. 40 и сл. от делото пред СРС) и трудовите функции на ищцата, приети за
установени съобразно посоченото в трудовия и договор и исковата молба, не се
установява служителите да са изпълнявали сходни или идентични функции. В тази
връзка съдът взе предвид различията в йерархичната подчиненост на двамата,
различните посочени цели на длъжностите и съществените различия в трудовите
функции за тях. Трудовите задължения на К.са свързани с ръководство,
организация и контрол за цялостната
финансово-счетоводна дейност на дружествата от групата на „П.О.Х.“ АД, докато
тези на ищцата са свързани с ръководство и контрол на отделни процеси и
сегменти от холдинга, включително по контрол и изпълнение на клаузи на MCL договор за заем с ЕБРВ и предприятия в сегмент Монбат. За липсата на
идентичност или сходство в трудовите функции на обсъжданите служители свидетелства
и необходимостта от предоставяне от ищцата на
Н.К. и С.И. на информация за задачите, които изпълнява и възложените й
дейности. В случай че същите са припокриваха или бяха сходни с тези на
служителите К.и Иванов, не би възникнала необходимост посочените служители да
бъдат въвеждани в тях от ищцта, за което свидетелства представената с исковата
молба кореспонденция.
В този смисъл са и показанията на свидетеля К.(л. 55 – гръб от делото
пред СРС), които въззивният съд кредитира като логични, последователни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Във връзка с доводите на
въззивника за основания за некредитиране на същите, следва да се посочи, че липсата
на спомен у свидетеля относно момента на изготвяне на писмото за разпределяне
на задачи не разколебава извода за достоверност на показанията му. Същата съдът
приема, че се дължи на сравнително дългия период от време от прекратяването на
трудовото правоотношение на ищцата до разпита на свидетеля. Не разколебава
извода за достоверност на показанията на свидетеля и заявлението му, че не му е
известно ищцата да е помагала във връзка с дейности за „Приста Инвест“ . Същото
кореспондира със заключението на въззивната инстанция, че свидетелят не е имал
идентични трудови функции с ищцата, поради което е логично да не е запознат
изцяло със същите, макар да е имал наблюдения върху работата й и да са
взаимодействали при изпълнението на отделни задачи. Съществен довод за липсата
на идентичност между изпълняваните от Н.К. и ищцата трудови функции е и
уговорено различно място на работа на
двамата служители – град Русе за К.и град София за ищцата (в този смисъл: решение
№ 74 от 3.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3413/2017 г., III г. о., ГК). Във
връзка с довода, че възивницата е изпълнявала част от функциите на Костадинов,
видно от мейл от 31.10.2016 г. (л. 101 от делото пред СГС), е необходимо, да се
посочи, че съдържанието на посочената кореспонденция не обосновава извод в тази
насока. Напротив, установява се, че на К.е било възложено задължение, което е
следвало да бъде възложено на нея.
Не се установява да е налице идентичност или сходство и между
изпълняваните от ищцата и служителя М.А.на длъжност „Финансов контрольор,
управление на доставките“. Видно от т.1.2. от трудовия договор на служителката
(л. 43 от делото пред СРС), основните й трудови задължения, а именно:
управление на процеса на хармонизиране на продуктовия марж, регулиране
управлението а работния капитал и процеса на постоянни подобрения, провеждане
на политика за управление на паричния поток, определяне на методи за оценка на
разходи, подготвяне на справки за финансовия директор на групата, не са сходни
и/или идентични с тези на ищцата.
Не се установяват сходство и/или идентичност и между трудовите функции
на въззивницата и С.И. на длъжност „Специалист бизнес-анализи“. Въззивният съд
приема, че длъжностната характеристика за служителя С.Г., на длъжност „Бизнес
анализатор“, съдържа данни за основните трудови задължения и за тази длъжност.
По изложените в следващата част от изложението доводи, съдът намира, че липсва
идентичност между двете длъжности. Извод за липса на идентичност или сходство
между функциите на С.И. и ищцата следва и от предприетите от нея действия за
подготвяне на същия да поеме някои от тях след прекратяване на трудовото й
правоотношение, които действия се установяват от приложената по делото
кореспонденция по електронна поща. Във връзка с изложените доводи в писмената
защита, че непредставянето на длъжностна характеристика на служителя обуславя
прилагане на разпоредбата на чл. 161 ГПК, следва да се посочи, че разпоредбата
предвижда възможност, а не задължение на съдебната инстанция. В конкретния случай,
с оглед останалите събрани по делото доказателства, въззивният съд намира, че
не са налице основания да приложи същата.
Не се установява да е налице сходство и/или идентичност между трудовите
функции на ищцата и П.Ж.. Последната се твърди да е служител на друго
дружество, поради което дори функциите й да са сходни, работодателят на ищцата,
който е различен от нейния, не е длъжен да извърши подбор между двете.
Допълнителен довод в тази насока следва и от характера на длъжността на Ж.– „главен
счетоводил“, част от задълженията, за която са нормативно установени в закона
за счетоводството и са различни от тези на ищцата.
В обобщение, от събраните доказателства не се установява да е налице идентичност или сходство между
изпълняваните от ищцата трудови функции и такива на други служители,
назначени при ответното дружество. Предвид изложеното въззивният съд намира, че
извършването на подбор не е било задължително за работодателя, поради което не
е налице основание за отмяна на уволнението на това основание. Подборът се
извършва при уволнение само на три от основанията по чл. 328 КТ – закриване на
част от предприятието, съкращаване в щата и намаляване обема на работата.
Същността на подбора е да се извърши преценка и съпоставяне между качествата на
работници или служители, изпълняващи еднакви трудови функции. В разглеждания случай е безспорно установено, че съкращаването на щата е
засегнало единствената длъжност, заемана от ищеца - „Групов ръководител, контрол спазване на вътрешни
процедури", поради което подборът не е бил
задължителен (в този смисъл: решение № 752 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1095/2009 г., IV г. о., ГК).
Във връзка с непредставянето на длъжностни характеристики за част от
служителите на ищеца е необходимо да се посочи, че за установяване на различие
между присъщите трудови функции на длъжности по щатното разписание на
работодателя не е задължително да са представени длъжностни характеристики за
тях. Такива може й да не са съставени, като това не се отразява на валидността
на трудовото правоотношение. Не се отразява също и на законността на
уволнението, ако щатът действително е съкратен, в който смисъл е налице и
практика на ВКС (решение № 13 от 6.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2239/2016 г.,
III г. о., ГК).
По втория спорен по делото въпрос – запазена
ли е трудовата функция на ищцата в съществените й права и задължения като
съдържание на новооткрита длъжност.
Съгласно константната практика на ВКС, основанието за уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата" се преценява винаги
с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова функция. То е приложимо само когато съкращаването
на щата е реално - т.е., когато не само е премахната длъжността като щатна
бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна
длъжност. Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са
запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази
длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни
изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е реално. Реално
съкращаване на щата е налице и когато, при запазване общата численост на
персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови
щатни места за длъжности, с различни трудови функции, както и при трансформация
на длъжности. Когато се преценява реалността на съкращаването, преценката за
идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената
работа. От естеството на възложената работа следва дали при едновременно
закриване и създаване на длъжности е налице реално съкращаване на щата, като
естеството на работата може да се установява с всички доказателствени средства
(в този смисъл: решение № 13 от 6.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2239/2016 г.,
III г. о., ГК).
В процесния случай, видно от представения трудов договор от 13.09.2017
г., сключен между ответното дружество и С.Г., и приложената към него длъжностна
характеристика, е налице съществена разлика между длъжността, заемана от
уволнения, и новосъздадената длъжност „бизнес анализатор" в град Русе. За
да достигне до този извод, съдът на първо място съобрази различното място на
работа за двете длъжности и разясненията на ВКС, дадени в решение № 74 от
3.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3413/2017 г., III г. о., ГК, съгласно които
работодателят не е задължен да направи подбор между работници или служители на
една и съща длъжност или на длъжности със сходни трудови функции, но с място на
работа според трудовите договори в различни населени места, тъй като той не
може едностранно да изменя мястото и характера на работата, определени в
сключения трудов договор.
На следващо място, съдът съобрази различната насоченост и цел на двете
длъжности. Целта на длъжността „Бизнес анализатор“, видно от представената
длъжностна характеристика, е организация, координация, контрол и оперативно
управление на дейности, свързани с изготвяне на анализ на бизнеза, като в
частност се събира и анализира информация и база данни с цел подготвяне на
доклади, справки, отчети, анализи и прогнози за нуждите на ръководствоъо и за
отделни продажби и маркетинг за всички завена. Целта и насочеността на
заеманата от ищцата длъжност е различна, което следва както от наменованието на
същата – „Групов ръководител, контрол спазване на вътрешни процедури“, така и
от конкретните й трудови функции, част от които ръководство и контрол на
отделни процеси и сегменти от холдинга, включително по контрол и изпълнение на
клаузи на MCL договор за заем с ЕБРВ и
предприятия в сегмент Монбат.
В обобщение въззивният съд намира, че от доказателствата по делото не се
установява да е запазена трудовата функция на ищцата в съществените й права и
задължения като съдържание на новооткрита длъжност, заета от С.Г.. Във връзка с
доводите във въззивната жалба и писмената защита в обратен смисъл е необходимо
да се посочи, че изводът за идентичност на трудовите функции не може да се
изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение
на трудовите задължения по длъжностна характеристика, каквото е направено във
въззивната жалба. Така например, и двете длъжности включват изготвяне на
справки и отчети, но същите са предназначени за различни лица – ръководство,
кредитори, и имат различен обхват и различни цели. Като допълнителен аргумент за
липса на идентичност или сходство между двете длъжности, освен различното място
на работа и различията в целите и трудовите задължения, въззивният съд отчита и
същественото различие в уговореното трудово възнаграждение за тях – основно
трудово възнаграждение в размер на 1050 лв. за новооткритата длъжност и основно
трудово възнаграждение в размер на 5 270 лв. за заеманата от ищцата
длъжност преди уволнението.
Доводите за формално основание за отмяна на уволнението поради
едностранна промяна от работодателя на степента на заеманата длъжност не следва
да бъдат осъждани, тъй като са преклудирани, както е прието и от районния съд.
За пълнота е необходимо да се посочи, че разгледани по същество същите биха
били неоснователни, тъй като преместването на длъжността от едно структурно
звено в друго, при запазване на
трудовите функции, не рефлектира върху законността на уволението. Същото няма
отношение нито към преценката за необходимост от извършване на подбор, нито към
анализа запазена ли е трудовата функция на ищцата в съществените й права и
задължения като съдържание на новооткрита длъжност.
В обобщение, по изложените съображения, въззивният съд намира
предявените от ищцата искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за неоснователни.
Тъй като крайните изводи на настоящата инстанция
съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК:
Частната жалба е неоснователна. Ответната страна е
ангажирала доказателства за разноски за адвокат за първата инстанция в размер
на 3000 лв. с ДДС, платени по банков път. Направеното от ищеца възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е прието от първоинстанционния съд за
основателно поради липсата на фактическа и правна сложност на спора, като съдът
сам е определил по-нисък размер от платения, по подробно изложените с
определението по чл. 248 ГПК съображения, който размер е над минималния такъв
от 1532,84 лв. с ДДС, определен по реда на НМРАВ. В случая минималният размер
на адвокатското възнаграждение според цената на предявения с исковата молба имуществен
иск, без да се кумулира с това по неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 2 КТ, или само съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 НРМАВ възлиза на 1532,84 лв. с
ДДС .Този извод се налага по аргумент от обратното на чл. 7, ал. 1, т.1, предл.
последно от същата Наредба, който допуска размер на адвокатски възнаграждения
от минимална работна заплата само когато неоценяемият иск по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ или този по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ са предявени самостоятелно. В
случай че са съединени с имуществен иск, адвокатското възнаграждение се
определя само върху цената на имуществения иск, според чл. 7, ал. 2 от
Наредбата (в този смисъл: определение № 533 от 30.10.2017 г. по ч.т.д. №
1649/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 1100/07.10.2015 г. на ВКС по
гр.д. № 3339/2015 г., 4 г.о.). В процесната хипотеза неоценяемите конститутивни
искове са обективно кумулативно съединени е оценяем осъдителен такъв, поради
което правилно районният съд е определил минималния размер на възнаграждението съобразно
чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ, като доводите на частния жалбоподател в обратен
смисъл са неоснователни. Правилно районният съд е уважил и възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК, като е приел че делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, поради което е намалил размера на адвокатското възнаграждение до 1650
лв. с ДДС. Същият е определен над минималния и под претендирания такъв, при
съобразяване с фактическата сложност на делото.
По изложените мотиви, обжалваното определение
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски, на основание чл.
78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, има въззиваемата страна. От последната е направено искане за присъждане на такива за адвокатско възнаграждение
на един адвокат в размер на 3 000 лв. с ДДС. Искането е направено своевременно
– в срока по чл. 80 ГПК, като разгледано по същество е основателно.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, за да се
ангажира отговорността за разноски на въззивника, следва по несъмнен начин да
се установи, че по учредено по договор за правна защита и съдействие мандатно
правоотношение страните – въззиваем и адвокaт, са уговорили конкретен размер на адвокатско възнаграждение и то е било
заплатено, каквато е процесната хипотеза (за справка: договор за правна защита
и съдействие от месец март, 2019 г., фактура от 01.04.2019 г. и извлечение от
банкова сметка ***). Направеното от въззивника възражение за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 ГПК въззивният съд намира за основателно. С оглед правната и
фактическа сложност на делото, извършените действия от въззиваемата страна и предвид
минималния размер на адвокатското възнаграждение от 1 532,84 лв., определен
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. на ВАдС върху имуществения
интерес по оценяемия иск за обезщетение, въззивният съд намира, че размера на
адвокатското възнаграждение следва да бъде намален на 1 650 лв. с ДДС.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 вр.
чл. 273 ГПК, в тежест на въззивника следва да бъде възложено плащането на
направените от въззиваемия разноски във въззивното производство в размер на 1 650 лв. с ДДС, представляващи
платен адвокатски хонорар.
В подадената въззивна жалба,
въззивникът също е направил искане за присъждане на разноски, но предвид неоснователността
на жалбата, такива не му се дължат.
Предвид
цената на исковата претенция и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК
настоящият съдебен акт подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10696 от 14.01.2019 г., постановено по гр. д. № 70622/2017 г. по описа
на Софийски районен съд (СРС), ІІ Гражданско отделение (ІІ ГО), 64-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 51404 от 26.02.2019 г., постановено по чл. 248 ГПК по
същото гр.д. № 70622/2017 г. по описа Софийски районен съд (СРС), ІІ Гражданско
отделение (ІІ ГО), 64-ти състав.
ОСЪЖДА Е.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, на „П.О.Х.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
сума в размер на 1 650 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция – платен адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.