Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1655
гр.
Пловдив, 12.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, ХXIV н.с., в публичното заседание на четвърти
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Н. ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията
АНД №1840/2019 г. по описа на ПРС, ХXIV н.с., за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 19-1030-001519 от 07.03.2019 г. на К.О.Н.–
Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция, с което на Г.А.С.,
ЕГН ********** са били наложени следните административни наказания : глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
С
жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като неправилно
и незаконосъобразно, сочи се че са допуснати съществени процесуални нарушения,
оспорват се приетите в АУАН и НП фактически положения.
Жалбоподателят
Г.С., редовно и своевременно призован не
се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.Щ.Ц..
Последният излага мотиви за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна –
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по делото.
Съдът
като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
На
23.02.2019 г. около 00.40 часа жалбоподателят Г.С. управлявал лек
автомобил „Опел Астра” с рег. №** в гр.Пловдив по ул. „Митрополит Панарет”, като при движението си ударил поставени
контейнери за боклук. Действията му били възприети от ** от ** РУ на МВР
Пловдив св.Н.М., св.С.И. и колегата им Б.Ц., които извършвали обход на района
със служебен автомобил. Полицейските служители спрели за проверка управлявания
от жалбоподателя лек автомобил, като им направило впечатление, че същият лъха
на алкохол и има несигурна походка, поради което потърсили съдействие от сектор
„Пътна полиция”. Около 00.50 часа на мястото пристигнал св.К.Ц. – ** в сектор „**”.
Последният поискал да тества жалбоподателят за употреба на алкохол с техническо
средство, но същият не успял да даде качествена проба. Спрямо жалбоподателят
бил съставен АУАН за нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП с бл. №170125, като в
същия било отразено, че Г.С. отказал да
бъде изпробван за употреба на алкохол. На водачът бил издаден талон за
медицинско изследване с бл. №0010120, в който се сочело че следва да се яви в
40 минути от връчването в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД. Талонът бил връчен на
жалбоподателя в 01.10 часа. В последствие последният бил откаран в УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД от съпругата си св.М.С. и св.Г.С., като в 01.34 часа му бил издаден
триажен лист за изследване на кръв за алкохол. Кръвна проба не била дадена от
жалбоподателя Г.С..
Въз
основа на съставения АУАН с бл. №170125 било издадено процесното
НП.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства –
НП, АУАН с бл. №170125, талон за медицинско изследване, триажен лист, епикризи
от МБАЛ „Панталеймон”, Болница „Медлайн”,
експертно решение на ТЕЛК от 25.01.2018 г., амбулаторен лист от 21.01.2019 г., рецепти
от 21.02.2019 г. и 27.12.2018 г., листовка за „вомитусхил”,
писмо от УМБАЛ „Свети Георги”, докладни записки, оправомощителна
заповед, справка АНД, както и от свидетелските показания на свидетелите К.Ц., Н.М.
и С.И., които съдът кредитира с доверие.
По
отношение на показанията на полицейските служители Н.М. и С.И. съдът счита, че
те са логични, последователни и непротиворечиви, както и че не противоречат на
другите събрани в хода на делото доказателства, поради което и се кредитират с
доверие от съда. От тези показания може да се счита за оборено възражението в
жалбата на Г.С., че не е управлявал автомобила. Не се внасят съмнения в
показанията на свидетелите и от показанията на св.Г.С., доколкото безспорно се
установява, че същият е дошъл на мястото на проверката вече при извършването на
същата. Въз основа на показанията на св.М. и И. следва и да се приеме, че
жалбоподателят С. не е могъл да даде годна проба на техническото средство, с което св.Ц. е
опитал да го тества.
Що
се касае до показанията на св.Ц. следва да се посочи, че съдът кредитира
същите, но с оглед посочената липса на конкретен спомен не може да се приеме за
безспорно доказано, че жалбоподателят С. е отказал да му бъде извършена проба
за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство. Независимо от
това се приема за безспорно доказано, че АУАН и талона за медицинско изследване
са съставени от св.Ц..
По
отношение на показанията на св.Г.С., то същите се кредитират частично от
съдебния състав. Не се кредитират показанията му в частта касаеща липсата на
управление на автомобила от жалбоподателят, доколкото за такова са събрани
категорични доказателства оборващи твърденията на св.С. /показанията на ** М. и
И. и писмени доказателства – докладна записка от Б.Ц./. В частта относно
показанията му за посещението на жалбоподателя в болничното заведение съдът
кредитира с доверие показанията на св.С..
Показанията
на св. М.С. се кредитират от съдебния състав, доколкото се подкрепят и от други
доказателства по делото.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до
следните правни изводи:
Жалбата
се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената
фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът
намира, че е безспорно доказано от страна на жалбоподателя да е осъществено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно да е отказал да изпълни предписание
за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества. Установено
е по безспорен начин, че на жалбоподателят е издаден талон за медицинско
изследване, както и че същият се е явил в лечебното заведение за даване на
кръвна проба, издаден му е бил триажен лист, но кръвна проба не е била взета. С
оглед на факта на недаване на кръвна проба в законоустановения срок следва да се
приеме, че е осъществен съставът на нарушението, доколкото не е изпълнено това
предписание. Спорното в случая е дали неизпълнението на предписанието се дължи
на обективни причини или на субективни такива. От доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателят страда от различни заболявания, както и че му е
предписано лекарство „вомитусхил”, в чиято листовка
се сочи, че съдържа 35 об.% алкохол. Твърди се, че жалбоподателят е получил
криза, станало му лошо, поради което и напуснал болничното заведение и си
тръгнал след като приел лекарствата си. Претендира се наличието на крайна
необходимост, която е довела до фактическа невъзможност да даде кръв. Тези
аргументи не се намират за основателни от настоящия съдебен състав, тъй като
може да се счита за доказано, че жалбоподателят С. е бил в болничното заведение
заедно с жена си св. М.С. и св. Г.С., които са могли да му донесат намиращите
се в колата медикаменти. Освен това от доказателствата по делото се установява,
че жалбоподателят неколкократно е постъпвал в лечебни заведения за лекуване на
заболяванията си, а в конкретния случай е необяснимо при получаване на сериозна
криза /каквато се твърди от св.С. и С. да е получена/ какво е наложило да не
остане пред спешния кабинет, за да бъде прегледан от медицински специалист,
който да констатира състоянието му и да отрази, че не е възможно да се вземе
кръвна проба за изследване именно с оглед на това състояние. Ето защо и съдът
счита, че няма как да се приеме наличието на крайна необходимост, която да е
довела до неизпълнение на даденото предписание за даване на кръв за медицинско
изследване относно наличието на алкохол в кръвта на жалбоподателя. С оглед на
това и съдът счита, че е безспорно доказано, че жалбоподателят е осъществил
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Последният извод не се
променя от обстоятелството, че може да се счита за доказано, че Г.С. не е
отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, а не е
дал качествена проба. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа два отделни състава на административни нарушения – отказ за
тестване за употреба на алкохол с техническо средство и неизпълнение на
предписание за медицинско изследване, а
по-горе съдът посочи защо счита, че е осъществено такова нарушение свързано с
недаване на кръвна проба за изследване.
По отношение на наложената санкция, то същата е
определена в твърд размер в закона и наказващият орган не е имал възможност за
индивидуализация на същата, поради което и тя се явява законосъобразна.
Не може да се приеме случаят за маловажен по смисълът
на чл.28 от ЗАНН, доколкото се установява, че по отношение на нарушителят има
множество налагани наказания по ЗДвП. От друга страна самото нарушение, за
което е санкциониран с процесното НП нарушителят е с
висока степен на обществена опасност, а и в конкретния случай няма
доказателства, които да водят на изводът, че то се явява със значително
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
такива нарушения.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-1030-001519 от 07.03.2019 г. на К.О.Н.– Началник
Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция, с което на Г.А.С., ЕГН **********
са били наложени следните административни наказания : глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.