№ 786
гр. Пазарджик, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20235220103416 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба от „АПС Бета България” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.
„България“ № 81, представлявано от управителите Х. М. и П. В. чрез юрк. Б. Т., срещу М. А.
С., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ******** № **,ет. **, ап. **, като моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищцовото дружество следните суми: 1204,96 лева главница на основание сключен
Договор за потребителски кредит № ********/ ******* г.; 141,77 лева договорна лихва за
периода от 14.02.2017 г. до 31.08.2018 г.; 572,39 лева законна лихва за забава за периода от
14.02.2017 г. до 07.06.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано
от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2192/2023 г. по описа на РС Пазарджик. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че е сключен договор за потребителски кредит № 825552
от 14.02.2017 г. между „Кредисимо” АД като кредитодател и ответника М. А. С. в
качеството му на кредитополучател по електронен път по силата на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние. В случай, че съдът приеме, че договорът не е сключен
по електронен път, то се твърди, че договорът за паричен заем като реален договор се счита
за сключен от датата на получаване на паричната сума.
Твърди се, че съгласно сключения между „Кредисимо” АД и ответника договор за
потребителски кредит, ответникът е получил в заем сумата от 1600 лева, която
кредитополучателят се е задължил да върне на 18 броя месечни вноски по 104,58 лева в
1
срок до 31.08.2018 г. при фиксиран ГЛП в размер на 41.24 % и ГПР в размер на 50 %. На
14.02.2017 г. кредитополучателят е сключил с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството се е задължило да сключи
договор с кредитора и да отговаря пред него солидарно с кредитополучателя за всички
задължения по договора за кредит и да плати всички изискуеми задължения при поискване
от „Кредисимо“ АД. Също на 14.02.2017 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ АД е
сключен договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил
спрямо „Кредисимо“ АД за всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.
Ищецът твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021 г. „Кредисимо“ АД в качеството му на цедент е прехвърлило вземанията си по
договора за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, за което
длъжникът е уведомен на посочената в договора електронна поща, както и с връчването на
препис от съдебните книжа и приложеното там уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Посочва, че кредитополучателят не е изпълнил в срок задълженията си по договора
за кредит.
За дължимите суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 2192/2023 г. по описа на РС Пазарджик. Тъй като срещу заповедта за
изпълнение е постъпило възражение, в указания от съда срок ищецът предявява настоящия
иск.
Претендира разноските в заповедното и исковото производство. Ангажира писмени
доказателства.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява
законен или процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирало е молба, с която
моли съда да уважи предявената искова претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. А. С. чрез назначения особен представител -
адв. К. Р. от АК Пазарджик депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище
за допустимост и неоснователност на исковата претенция.
Оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение, като
сочи, че между страните не е налице сключен договор за потребителски кредит. Сочи, че от
ищеца не са представени доказателства как е осъществена процедурата по сключване на
процесния договор от разстояние, не е установено как е подадено заявлението и как е било
постигнато съгласие за сключване на процесния договор.
Оспорва положените върху представените от ищеца договор за кредит и Общи
условия подписи, като се твърди, че подписите не са положени от ответника.
Сочи, че не са представени доказателства кога и по какъв начин е предоставена
сумата по договора /в брой или по банков път, респ. по каква сметка/, съответно усвоена ли
е била тя от ответника.
Твърди, че извършената цесия не е произвела действие по отношение на ответника,
2
тъй като същият не е бил надлежно уведомен за нея, и доколкото не е налице валиден
договор за потребителски кредит, респ. валидно заемно правоотношение, то не е налице и
вземане на „Кредисимо“ АД, което да се цедира.
Счита, че в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК процесният
договор за потребителски кредит не съдържа М.ка за изчисляване на референтния лихвен
процент. Договорът за потребителски кредит не отговарял и на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК.
Посочва, че уговорката в договора относно размера на ГЛП е в нарушение на добрите
нрави, а действително приложеният в кредитното правоотношение размер на ГПР бил
различен от посочения в договора размер от 50 %. Сочи, че уговореното в договора
възнаграждение представлявало „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в ГПР
и това водело да нарушаване императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК, което
обуславяло нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение и липса на
основание за дължимост на това вземане.
Моли за отхвърляне на исковата претенция.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ответникът се
представлява от адвокат К. Р. от АК Пазарджик, назначена в качеството на особен
представител, като моли съда да отхвърли исковата претенция. Депозира писмена защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложените материалите ч. гр. д. № 2192/2023 г. по описа на РС
Пазарджик е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК със заявител „АПС Бета България“ ЕООД и длъжник М. А. С.. Издадена е заповед за
изпълнение на парично задължение № 1073 от 19.06.2023 г. за следните суми: 1204,96 лева,
представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 14.06.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 141,77 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за
период от 14.02.2017 г. до 31.08.2018 г., сумата 572,39 лева, представляваща законна лихва
за забава за период от 14.02.2017 г. до 07.06.2023 г., както и държавна такса в размер на
38,38 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 49,21 лева. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в законоустановения срок е депозирана
настоящата искова молба.
По делото е приложен Договор за потребителски кредит № ********/ ******* г., в
който е посочено, че същият е сключен межди „Кредисимо“ АД и ответника. Посочено е в
чл. 2, че договорът ведно с приложенията към него, Общите условия за предоставяне на
кредити и заявлението представляват цялостно и единно споразумение между страните. В
чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще представи обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението/банкова гаранция при ОУ в срок до 10 дни от
подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
3
одобрено от кредитодателя юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, в
който случай одобряването на кредита става в срок от 24 часа от представянето на
обезпечението. В ал. 2 на чл. 4 от договора е предвидена санкция за потребителя, ако не
представи обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от „Кредисимо“
АД и непораждане на действие на договора между „Кредисимо“ и кредитополучателя. В ал.
3 на чл. 4 от договора е предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до
посочения срок, договорът не поражда действие. В чл. 17, изр. последно е записано, че
неразделна част от договора е приложение № 1 - Условия на кредита. В условията на
кредита, посочени в Приложение №1 е посочено, че се отпуска потребителски кредит с
условие с погасителен план, представляващ кредитен продукт “Credissimo плюс“; общ
размер на кредита 1600 лева; срок на кредита 18 месеца, брой погасителни вноски 18,
размер на погасителната вноска 104,58 лева, лихвен процент по кредита от 21.24%; годишен
процент на разходите /ГПР/ от 50% и общ размер на плащанията от 1882,44 лева. В т. 10 от
Приложение №1 е инкорпориран погасителния план. Датата на първата вноска е 31.03.2017
г., последната вноска 31.08.2018 г..
На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство, в който е
посочено, че е сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и М. С., в който е посочено, че
потребителят С. е подал заявление за потребителски кредит до „Кредисимо“ АД като е
подписал договора за потребителски кредит /ДПК/ и ОУ при условията, посочени в
договора при предоставяне на обезпечение на задълженията си под формата на
поръчителство. В предмета на договора за предоставяне на поръчителство поръчителят се
задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, за да отговаря пред
дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения /чл. 1 ал.
1/ по ДПК, а именно-връщане на предоставената сума по кредита от 1600 лева, връщане на
възнаградителна лихва, както и на всички дължими разноски по сключването и
изпълнението на договора, задължение за плащане на забава при просрочие на плащанията
по договора. В чл. 3 ал. 1 е предвидено, че поръчителят е длъжен при писмено поискване от
„Кредисимо“АД да плати всички изискуеми задължения на потребителя, като поръчителят е
длъжен да уведоми потребителя за размера на задължението и за искането за плащане, както
и за извършеното плащане от поръчителя, вместо потребителя. Изрично в чл. 4, ал. 1 от
договора е предвидено право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по
договора, вкл. възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения за
потребителя по ДПК и законна лихва върху платената от поръчителя сума за периода от
деня на плащането на задължението на потребителя към Кредитора до възстановяване на
сумата, както и разноските, направени от поръчителя след уведомяването на потребителя за
искането на кредитора. Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора потребителят дължи на поръчителя
възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя по
ДПК съгласно Приложение №1, предвиждащо размер на възнаграждението на поръчителя в
размер на 114,42 лева на месец за периода на договора, с падеж на 31.08.2018 г.. Съгласно
чл. 8, ал. 5 от раздел IV “Възнаграждение“ е предвидено „Кредисимо“АД да приема вместо
4
поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението
по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай, че
платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на
потребителя към „Кредисимо“АД и на задължението на потребителя към поръчителя по
този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя,
тоест най-обременителното и най-тежко задължение на потребителя, явяващо се това по
ДПК се определя като вторично и погасявано последно по време за сметка на
възнаграждението на поръчителя като всички плащания се извършват в полза кредитодателя
„Кредисимо“ АД.
Според сключения договор за поръчителство на същата дата, на която са сключени
другите два договора - 14.02.2017 г. между кредитора „Кредисимо“АД и „Ай Тръст“ ЕООД,
поръчителят отговаря пред „Кредисимо“ за изпълнението на всички задължения на
потребителя по ДПК, включително лихва за забава, всички разноски за извънсъдебно или
съдебно събиране на вземанията на кредитора, като съгласно чл. 4, ал. 1 поръчителят се
задължава при писмено поискване от „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения
на потребителя по ДПК. В раздел VI “Допълнителни условия“, в чл. 12, ал. 2 е предвидено,
че в случай, че извършеното плащане по договора за поръчителство е в размер недостатъчен
за пълно погасяване на всички задължения на потребителя по договора за потребителски
кредит, погасяването се извършва като се започне от най-старото в рамките на съответния
ред задължение по чл. 12, ал.1.
За всички посочени договори е отразено, че същите са сключени чрез размяна на
електронни волеизявления, подписани от всяка от страните с електронен подпис.
Към исковата молба са приложени стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредит, както и Общи условия за предоставяне на кредит.
В материалите по ч. гр. д. № 2192/2023 г. е представен договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Айтръст“
ЕООД като продавачи и настоящия ищец като купувач.
По делото е приложена справка извлечение от системата на „Ай тръст“ ЕООД, в
която е посочено, че ответникът има непогасени задължения по процесния кредит в размер
на 1635,10 лева, както и че сумата е прехвърлена по искане на поръчителя „Ай тръст“
ЕООД. Приложена е и справка от „Кредисимо“ ЕАД за хронологични счетоводни записи по
сметки на ответника, в която е посочено, че сумата „930,63 лева“ - превод разлика по нов
заем, „-930,63 лева“ - превод разлика по нов заем и сумата „669,37 лева“ погасяване
задължения по стар заем с отпусната сума по нов заем.
Приложена е неподписана разписка за извършено плащане от 14.02.2017 г. по ePay.bg
с получател М. С. за сумата в размер на 935,36 лева.
От писмо, получено от „Изипей“ с изх. № 2024040417006734/05.04.2024 г. се
установява, че в тяхната система не са намерени данни за усвоен паричен превод, с
наредител ищеца, както и такъв с основание „Договор за потребителски кредит № 825552“ в
5
полза на ответника. В последващо писмо е посочено, че в периода преди 01.04.2019 г. не се
съхраняват информация и документи за предоставени от „Изипей“ АД платежни услуги,
представляващи случайни операции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
По отношение допустимостта на предявения иск: Предявеният иск е допустим, тъй
като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от
предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение, която не е
влязла в законна сила. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването
вземанията, обективирани в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение към
датата на подаване на заявлението.
По отношение основателността на предявения иск: Уважаването на иск, предявен по
реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК, се предпоставя от установяване на
съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на
вземането чрез ангажиране на съответните доказателства.
В случая се твърди, че процесният договор е такъв за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, тъй като е сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Основното възражение на ответника в отговора на исковата молба касае въпроса
сключен ли е между страните договор за кредит с посочените параметри и усвоявана ли е по
него заемната сума.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото липсва
проведено доказване от страна на ищеца, че ответникът е извършил кандидатстване за
кредит на интернет адрес /сайт/ на „Кредисимо“ АД или по телефон, съгласно чл. 1, от
раздел III от общите условия в предвидената форма. Във формата съгласно цитираната
клауза следва да се попълнят задължителни полета касаещи индивидуализация на
кредитополучателя, имейл, телефон, посочва се желания размер на искания кредит, срокът
на кредита, наименование на кредитния продукт, условията при които се ползва и начина на
усвояване. Искането за отпускане на кредит до кредитната институция представлява
електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, тъй като е налице електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Доколкото
липсва доказване на подадено такова искане в съответната форма, съдът приема, че не може
да бъде за установено, че автор по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕУУ на някакво електронно
изявление и документ за кандидатстване е ответникът, който да е посочил в заявката си
всичките си индивидуализиращи данни /три имена, адрес, ЕГН, телефон/ и имейл, а адресат
/чл. 5 от ЗЕДЕУУ/ и получател на същото да е „Кредисимо“ ЕАД. Според нормата на чл. 8,
6
ал. 1 от ЗЕДЕУУ „потвърждаване на получаването на електронно изявление не е
необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили
друго”. По делото обаче няма никакви доказателства за получаването на електронно
изявление за кандидатстване, което да е обработено от кредитодателя и той отново по
електронен път /чрез имейл/ или по телефон с електронни изявления да е изпратил проекта
на договора за кредит и погасителния план на ответника. Категорично по делото не се
установява и, че ответникът с електронно изявление или чрез СМС от мобилен телефон да е
приел за окончателен проекта на договора за кредит, ведно с изготвения погасителен план.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. Всички електронни документи /формата за кандидатстване, проектът на договора
и погасителния план, съгласието за приемането и окончателното сключване на договор/ с
доказано авторство от всяка една от двете страни щяха да бъдат подписани с обикновен
електронен подпис. Това е така, защото данните за потребителя, както и за доставчика сочат
и индивидуализират автора на електронното изявление. Законът за предоставяне на
финансови услуги от разстояние не изисква поставяне на усъвършенстван или
квалифициран електронен подпис, дефинирани в чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги и чл. 3, т. 11 и т. 12 от Регламент /ЕС/
№910/2014, за да е валиден електронният документ.
Горното обуславя извод, че не е доказано постигнато между страните съвпадение на
волите за сключване на договор за кредит с посочените в исковата молба параметри.
На следващо място, за да бъде прието, че договорът за кредит е сключен, е
необходимо да се установи по несъмнен начин при спор между страните, че заемната сума е
предоставена и усвоена от кредитополучателя, доколкото договорът за заем е реален такъв.
По делото няма ангажирани доказателства, които да водят до извод за реално предаване на
сумата от 1600 лева. Представените документи от ищцовото дружество - счетоводни
справки и преводно нареждане, което няма положен подпис на ответника, че е получил
сумата, не обуславят извод за получаване на сумата.
Предвид изложеното се налага крайният извод, че между страните не се установява
възникнала валидна облигационна връзка, от която да произтекат права и задължения.
Следователно вземане за сумата от 1600 лева, ведно с договорните лихви и обезщетението за
забава не е съществувало в патримониума на цедента „Кредисимо“ ЕАД и цедента „Ай
тръст“ ЕООД, което да бъде прехвърлено на ищеца „АСП Бета България“ ЕООД с договора
цесия от 02.03.2021 г..
По изложените съображения предявените искове се явяват недоказани по своето
основание и подлежат на отхвърляне.
Съдът не счита, че не е необходимо да се произнася по останалите възражения на
ответника поради извода за липса на възникнала валидна облигационна връзка между
страните.
7
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски, но такова искане не е направено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81,
представлявано от управителите Х. М. и П. В. чрез юрк. Б. Т., срещу М. А. С., с ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. ******** № **,ет. **, ап. **, искове за признаване за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните
суми: 1204,96 лева главница на основание сключен Договор за потребителски кредит №
********/ ******* г.; 141,77 лева договорна лихва за периода от 14.02.2017 г. до 31.08.2018
г.; 572,39 лева законна лихва за забава за периода от 14.02.2017 г. до 07.06.2023 г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2192/2023 г. по описа
на РС Пазарджик
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8