Р Е Ш Е Н И Е №
107
гр. ВРАЦА, 06.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,търговско отделение,в
публичното заседание на 10.10.2017г., в състав:
Председател:Николай Христов
в присъствието на:
прокурора секретар
Лилия Горчева,
като разгледа докладваното от съдия Николай
Христов
т. дело
N` 35 по
описа за 2017 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 и сл. ГПК.
„Пиргос
агро” ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.*** представлявано от управителя Д.Г.М.,чрез
адв.И.Ч. ***,e
депозирал в съда искова молба с вх.№ 3325 от 27.04.2017 год. срещу „Агро теранова
1” ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Враца, ул.***представлявано от В.Й.А.,с която е предявил обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.288 от ТЗ, вр. чл.286, чл.287
и чл.1 ал.1 от ТЗ, вр. чл.318 и сл., вр. чл.327 от ТЗ, вр. чл.79 ал.1 и чл.86
от ЗЗД,и цена на исковете общо 113 652.58 лв., от които главница – 108
554.82 лв. и мораторна лихва– 5
097.76 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца исковата сума и направените по
делото съдебни и деловодни разноски.Поддържа се в исковата
молба,че страните имат облигационни взаимоотношения от дълго време.Ищецът
доставял на ответника заявена от него стока,която той обикновено заплащал.В
конкретния случай според изложеното в исковата молба претендираната сума
представлява стойността на доставени от ищеца, но неплатени от ответника торове
и препарати,и лихва за забавено им плащането.Ищецът поддържа, че
извършените доставки са приети от ответника и са
обективирани в съставянето на три броя данъчни фактури, както следва: №
**********/01.10.2016 год., № **********/ 01.10.2016 год. и №
**********/24.10.2016 год. и посочени изрични падежи за всяка фактура -
15.10.2016 год. и 30.10.2016 год. Като отстоява разбирането, че ответникът
дължи сумата по извършените доставки, ищецът обосновава правния си интерес от
предявените пред съда осъдителни обективно съединени искове. Моли
се съда при положителен изход на делото да присъди и всички направени разноски.
В подкрепа на
твърденията си ищецът представя в заверен препис писмени доказателства и сезира
съда с доказателствено искане да се допусне и назначи ССчЕ, която да отговори
на въпросите:какъв е размерът на задължението на ответника към ищеца по всяка
от процесните фактури, както и какъв е размерът на мораторната лихва по всяка
една от фактурите за посочените в исковата молба периоди,отразил ли е в
счетоводството си ответникът процесните фактури по законовия начин /в
дневниците за покупки по ЗДДС, дневниците за продажби по ЗДДС, в съответните
справки – декларации и другаде/, ползвал ли е като данъчен кредит начисления по
фактурите ДДС.
С
отговора по чл.367 ал.1 ГПК,постъпил в съда с вх.№ 4416 от 05.06.2017 год.
ответникът „Агро
теранова 1” ЕООД,гр.Враца, е заявил становище за неоснователност и недоказаност
на исковете,като в подкрепа на това си разбиране твърди, че ищецът неправилно е
приел, че вземането му е възникнало на основание сключени три броя неформални
договори за покупко-продажба. Ответникът поддържа, че на 08.03.2016 год. с
ищеца бил сключен договор за съвместна дейност,като по силата на чл.2 от този
договор били извършени доставките, цената на които е предмет на исковата молба.
В отговора се отстоява разбирането, че на основание този договор нито
главницата, нито лихвите са дължими, поради което моли съда да отхвърли исковете
като неосноватени и недоказани.При условията на евентуалност прави възражение
за прихващане на претендираните суми със сумите, които ищецът дължи на
дружеството-ответник в размер на 290 820 лв. представляващи стойността на
всички обработки на ползваната от ответното дружество земя съгласно цитирания в
отговора договор, за които били съставени фактури №№ 102, 104, 105, 106, 107 и
108 ,всички от дата 01.02.2017 год. Алтернативно прави и второ възражение за
прихващане,като този път възражението е за сума в размер на 218 847.20 лв.
,представляваща стойността на доставени на ищеца пшеница и слънчоглед, за което
са съставени фактури с номера ********** от 11.08.2016 год. и ********** от
19.09.2016 год. Изложени са по отношение на направените възражения за
прихващане съображения и доводи от правен характер. Ответникът
заявява и извършено плащане на сумата 21 000 лв. на 08.12.2016 год.,което
следвало да се вземе предвид от съда при постановяване на крайния съдебен акт.
В подкрепа на защитната си теза представя в заверени преписи писмени
доказателства. Ответникът не възразява по
поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза,като
моли задачите на същата да бъдат допълнени с въпросите относно дължимостта на
претендираните от дружеството ответник вземания по възраженията за прихващане,
както и относно превода на сумата от 21 000 лв.
С допълнителна искова молба от
27.06.2017г. ищецът заявява,че оспорва изцяло подадения отговор,като
същевременно се излагат съображения за неоснователността на твърденията на
ответника.Оспорен е представения договор за съвместна дейност относно неговата
автентичност.Твърди се, че управителят на ищеца не е подписвал подобен
договор,подписът не е на управителя.Ищецът моли договорът да бъде обявен за
нищожен поради липса на съгласие за сключването му.Оспорени са и представените
от ответника 6 бр.фактури от 01.02.2017г.Направени са доказателствени искания
за допълване задачата на ССчЕ с конкретно поставени въпроси.
Препис от
допълнителната искова молба заедно с приложенията към нея е връчен на
ответника, като
в срока по чл.373 ал.1 ГПК,той е упражнил правото си по
чл.373 ал.2 ГПК ,като
е оспорил допълнителната искова молба и отново е релевирал съображения от
правен характер за неоснователност и недоказаност на ищцовата претенция. Във
връзка с изложеното ответникът счита, че не следва да се допускат
допълнителните въпроси към ССчЕ, но ако съдът прецени,че с оглед изясняване
на спора от фактическа страна, това е
необходимо, да му се даде възможност да постави и той допълнителни въпроси. С
отговора по чл.373 ал.2 ГПК е поискано допускането на двама свидетели при режим
на довеждане, които ще установяват факта на сключване на договора за съвместна
дейност и узнаването за същия от страна на ищеца.
След приключване процедурата по размяна на
съдебните книжа,съдът с определение от 07.08.2017г.,на основание чл.374 ал.1 ГПК се е произнесъл по доказателствените искания на страните,по другите им
искания,изготвил е проект за доклад по делото,който в с.з.е обявил за
окончателен,и по който страните не са имали никакви възражения и
забележки,разпределил е доказателствената тежест между страните по отношение на
подлежащите на доказване факти и обстоятелства по делото.Със същото определение
съдът е приел за разглеждане и направените от ответника възражения за
прихващане.
По делото са събирани писмени доказателства.Назначена е и изслушана
специализирана съдебно-счетоводна експертиза.
При така заявеното от страните,събраните писмени доказателства и
заключението на експертизата,което не се оспорва от страните,настоящият съдебен
състав приема за установено от фактическа страна следното:От приложените към
първоначалната искова молба писмени доказателства – 3 бр.фактури,цитирани
по-горе,приемо-предавателни протоколи и стокова разписка,които не се оспорват
от ответника,се установява,че ищецът по силата на устен договор за
покупко-продажба доставил на ответника стоки – препарати за растителна защита и
торове на обща стойност 108554,82 лв.,която сума видно от изявленията на
страните и заключението на счетоводната експертиза не е заплатена от
ответника.Фактурите са от дата 01.10.2016г.-първата,и от
11.10.2016г.-останалите две,приемо-предавателните протоколи от 11.10.2016г.,а
стоковата разписка към третата фактура – от 14.04.2016г.Във всяка от фактурите
е отразен падеж на плащане.От представените извлечения от интернет,и
заключението на експертизата се установява на колко възлиза лихвата за забава
върху претендираните вземания по трите фактури от датата на падежа до
предявяване на исковете.
Представен е с отговора договор за съвместно производство,за
който се поддържа,че е сключен между страните.В т.1 на договора е отразено,че
предмет на същия е засяването на площи с пшеница,ечемик и слънчоглед,като
ищецът/наричан в договора възложител/ предоставя семена,препарати и торове за
съвместното производство,а ответникът/наричан изпълнител/ извършва за сметка на
задължения към ищеца от стари години всички обработки,като издава фактури за
извършените мероприятия и със сумите по тях покрива задълженията си към ищеца.В
т.2 и 3 от договора са конкретизирани задълженията на страните,а в т.4 е
посочено,че получената продукция ще бъде продавана от ищеца.Представеният
договор е оспорен от ищеца относно неговата автентичност,като се поддържа,че
същият не е подписан от управителя на ищеца.Прави се възражение,че същият е
нищожен,поради липса на съгласие за сключването му.Представени са и 6
бр.фактури,с които се фактурира на ищеца стойността на агротехническата
обработка на земята,изплащане на наем и работни заплати на работници и
служители на ответника на обща стойност 290820 лв.,които не са подписани и
осчетоводени от ищеца и се оспорват,като се поддържа на първо място,че липсват
каквито и да са доказателства относно реалното извършване на фактурираните услуги
от една страна,и от друга – че сумите по тях не се дължат,тъй като липсва
валиден договор между страните.С отговора са представени и два бр.фактури от
11.08.2016г. и 19.09.2016г.за доставени от ответника на ищеца пшеница и
слънчоглед реколта 2015г.-2016г.на обща стойност 218847,20лв.Безспорно е,че
доставеното зърно по двете фактури е получено от ищеца,но не е заплатено от
него.Ответникът е направил възражение за прихващане на задължението си към
ищеца с част от дължимите суми от ищеца към ответника за извършени
агротехнически мероприятия съгласно договора за съвместна дейност,на който се
позовава.Със стойността на продадената пшеница и слънчоглед,дължима от
ищеца,ответникът прави второ-евентуално възражение за прихващане на вземането си към
ищеца,произтичащо от неплатената цена с претендираните в настоящето
производство суми от него.Ищецът поддържа,че възраженията за прихващане са
неоснователни.Първото възражение е неоснователно,тъй като между страните не бил
налице валиден договор за съвместна дейност,а второто - тъй като със стойността
на доставените пшеница и слънчоглед ответникът бил погасил стари свои
задължения към ищеца.С отговора е представено и извлечение от сметка на
ответника с отразен превод в полза на ищеца в размер на 21000 лева от дата
30.12.2016г.,който превод не се оспорва от ищеца,но се поддържа,че същият е
приспаднат при предявяване на претенциите и отнесен отново за погасяване на стари
задължения на ответника.
По делото е назначена и изслушана,както се изложи,
специализирана съдебно-счетоводна експертиза,която е дала изчерпателно
заключение по поставените от страните и съда въпроси,което не се оспорва от
страните.В заключението си вещото лице е дало заключение относно размера на
задължението на ответника към ищеца по процесните три фактури,предмет на делото
и лихвата за забава от датата на падежите на всяко от вземанията по трите
фактури до предявяване на исковете,относно начина на отразяване на същите в
счетоводството на ответника,относно превода на сумата от 21000 лева,размера на
задълженията на ответника към ищеца към края на 2015г. ,и размера на
задълженията на ответника към ищеца към датата на депозиране на исковата молба
след прихващане на сумите по двете фактури /от 11.08.2016г. и 19.09.2016г./ със
задължението на ответника към края на 2015г.
При така изяснената фактическа обстановка съдебният състав
намира предявения иск-главница за неоснователен.Няма спор,че между страните е
сключен устен договор за покупко-продажба на препарати и торове,които ищецът е
доставил на ответника на обща стойност 108554,82 лева,и които не са заплатени
от последния.Задължение на купувача е да заплати цената на продавача съгласно
чл.327 ТЗ.При неплащане продавачът може да търси правата си по съдебен ред на
основание чл.79 ал.1 ЗЗД,какъвто е и конкретния случай.Съдът намира за
неоснователни и недоказани доводите на ответника,че доставените стоки от ищеца
са в изпълнение на представения с отговора договор за съвместна дейност от
08.03.2016г.При направеното оспорване на автентичността на договора,касателно
подписа на представляващия ищеца,в тежест на ответника е било да установи
обратното.Т.е.в негова доказателствена тежест е било при условията на пълно и
главно доказване да установи,че договорът е подписан от представляващия
дружеството управител съобразно разп.на чл.193 ал.3 ГПК,при безспорния факт,че
представения договор по своята същност представлява частен свидетелстващ
документ,не носещ подписа на представляващия ищеца,според неговите твърдения.Не
установявайки,че е бил сключен валиден договор за съвместна дейност,настоящият
състав приема,че такъв не съществува и не е действал в отношенията между
страните,при което не обсъжда и всички останали доводи и твърдения на
ответника,свързани с права и задължения,произтичащи от този договор.От друга
страна,дори да се приеме,че договорът е подписан от представляващия ищеца,от
съдържанието му не може да се направи извод в полза на навежданите от ответника
доводи,тъй като в самия договор е отразено,че всички извършвани обработки/на
земя/ и плащания са за сметка на ответника.С оглед изложеното настоящият състав
намира за неоснователно направеното първо възражение за прихващане.Предявеният
иск,обаче,според настоящия състав,се явява неоснователен предвид направеното
второ възражение за прихващане – със стойността на доставените от ответника
пшеница и слънчоглед по двете фактури от 11.08.2016г. и 19.09.2016г.Възражението за
прихващане е допустимо и основателно/второто/.Не се спори,че ищецът е получил въпросното количество пшеница и слънчоглед
на обща стойност 218847,20 лв.,което не е заплатил.Вземането на ответника е изискуемо.Страните по двете вземания са едни и същи.И двете
вземания са еднородни – парични.Няма пречка активното вземане/на ответника/ и да не е ликвидно.Същото ще стане ликвидно с постановяване на
решението на съда.Съдът намира за неоснователни и недоказани
доводите на ищеца,че със стойността на получените пшеница и слънчоглед по двете
фактури се погасявали стари задължения на ответника към ищеца.Стари задължения
на ответника към ищеца не са предмет на спора,и излизат извън неговите
рамки,поради което съдът не би могъл да ги цени.В тази връзка съдът не цени и
заключението на вещото лице в частта,даващо заключение за задълженията на
ответника към ищеца към края на 2015г.,както и доказателствата,въз основа на
които е изготвено заключението в тази му част.Липсват доказателства за
направено прихващане на дължимите към ответника суми – цена на доставените
пшеница и слънчоглед със стари вземания на ищеца по смисъла на чл.104 ЗЗД.В
настоящето производство е направено такова изявление за прихващане от страна на
ответника.Дори да се приеме защитната теза на ищеца за наличие и на други
задължения на ответника към него освен процесните,предвид разп.на чл.76 ал.1
изр.1 ЗЗД ,няма пречка ответникът да прихване задължението по настоящето дело с
взeманията си към ищеца по двете фактури.Прихващайки
вземането си към ищеца по двете фактури със задължението си по настоящето
дело,двете насрещни задължения се смятат погасени до размера на по-малкото от
тях – в случая до размера на претендираните суми – главница.
При така
изяснената фактическа обстановка предявеният иск – главница за стойността на
доставените препарати и торове в размер на 108554,82 лв.се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.Следва да се отхвърли като
неоснователен и акцесорния иск за лихва за забава,който следва съдбата на
главния и предвид и разп.на чл.104 ЗЗД,според който двете насрещни вземания се
смятат погасени до размера на по-малкото от деня,в който прихващането е могло
да се извърши,а това е деня на падежа,отразен в трите фактури,тъй като
задължението за заплащане на получените пшеница и царевица е възникнало
по-рано.При направеното прихващане,рефлектиращо върху крайния изход на
делото,настоящият състав не обсъжда и въпроса относно превода от страна на
ответника по сметка на ищеца на сумата 21000 лева.
При този
изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените от него
разноски по водене делото в размер на 1400 лева съгласно представения списък на
разноските.
Водим от горното,ВОС
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „Пиргос агро” ООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.*** представлявано от управителя Д.Г.М.,чрез
адв.И.Ч. ***, срещу
„Агро теранова 1” ЕООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.***,представлявано
от В.Й.А. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.288 от ТЗ, вр. чл.286, чл.287 и чл.1 ал.1 от ТЗ, вр. чл.318 и сл., вр. чл.327 от ТЗ, вр.
чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД за сумата 113 652.58 лв., от които
главница – 108 554.82 лв. и
мораторна лихва– 5 097.76 лв.
ОСЪЖДА Пиргос агро” ООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.***, представлявано от управителя Д.Г.М.,чрез
адв.И.Ч. *** да заплати на Агро
теранова 1” ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Враца, ул.***,представлявано от В.Й.А. сумата 1400 лева – разноски по водене на делото,от които 1000
лв.адвокатско възнаграждение и 400 лв.разноски за вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от уведомяването на страните.
Председател: