№ 685
гр. София , 09.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600604 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.
Образувано е по частна жалба от Ж.Д. чрез адв. М. Т., която е на мнение, че осъденият Д. е
изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ и че са налице достатъчно доказателства за неговото поправяне, поради което моли
да бъде отменено обжалваното определение на Софийски градски съд и постановено друго,
с което да бъде условно предсрочно освободен от ефективното изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, атакувания съдебен акт и
материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалбата, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално
допустима с оглед процесуална легитимация, спазване на срока и съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна, поради
което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С протоколно определение от 25.05.2021 год. СГС, НО - 23 състав, по НЧД№
1858/2021 год., е оставил без уважение молбата на Ж. В. Д. за условно предсрочно
освобождаване (УПО).
Първоинстанционният съд задълбочено е изследвал материалите по делото, като е
съобразил всички доказателства и е взел становище по наведените доводи.
1
От една страна, правилно и законосъобразно СГС е констатирал, че е налице първата
предвидена предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК, тъй като към 25.05.2021 год. Д. фактически
е изтърпял 2 години, 7 месеца и 18 дни, а от работа 05 месеца и 19 дни, или всичко 03
години, 1 месец и 07 дни във връзка с наложеното му наказание от 3 години и 6 месеца
„лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл.215, ал. 2, т. 1 НК, тоест 1/2 от това
наказание.
От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на
достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект върху осъдения Д.,
въззивната инстанция констатира следното:
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че институтът на условното предсрочно
освобождаване от остатъка на наложено наказание „лишаване от свобода“ се явява
изключение от принципа, че всеки деец следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание.
Именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината от
наложеното му наказание деецът е дал доказателства за своето поправяне, които да сочат, че
целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му в пенитенциарното заведение, е
възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. В никакъв случай обаче
законодателят не е имал предвид, че следва да се приема като автоматична възможност за
приложението му, ако са налице само някои положителни тенденции в развитието и
поправянето на едно изтърпяващо наказание лице, а още по-малко минимални, както е в
процесния случай. За да се приеме, че съществуват предпоставките за такова УПО, лишеният
от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е претърпял толкова сериозен
поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за ресоциализацията му в
обществото като личност, зачитаща в бъдеще установените социални и законови критерии.
Така че поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице, следва да е
надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се
приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито
следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал
в чл.439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се
установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и работата по индивидуалния план
по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
В случая, първоинстанционният съд е съобразил, че действително е налице положителна
насока в поправянето на личността на дееца, свързана с полагането на труд в част от
периода от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и съответно изпълнение на
трудовите му задължения като санитар. Съдът правилно е стигнал и до заключението, че
фактът на трудова ангажираност на осъдения сам по себе си не води до извод, че същият се
е поправил. В тази насока съдът на първо място е съобразил обстоятелството, че
многократните осъждания на Д. датират от далечната 1984 год. и настоящото му
пребиваване съвсем не е първо такова в пенитенциарно заведение. На второ място съдът е
отчел и съобразил данните от представения по делото доклад за осъдения Д., където при
2
първоначално констатирани 67 точки риск от рецидив, към настоящия момент същите са
снижени едва на 64 точки. Освен това констатираните дефицитни зони са немалко и
провежданата корекционна работа с осъдения до момента не установява промяна по
отношение на риска от вреди за обществото, оставащ в средните стойности и дефиниран с
оглед характера и тежестта на извършеното деяние.
В този смисъл и базирайки се на оценката на затворническата администрация, предвид
обстоятелство, че съдът не е орган, който може да придобие преки впечатления от
личността, съответно поведението на осъдения, правилно първоинстанционният съд е приел,
че целите на наказанието по чл. 36 от НК все още не са постигнати. Обосновано съдът е
стигнал до извода, че въпреки поведението на осъдения в рамките на пенитенциарното
заведение при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ да е
съответно на неговото положение, то не налага извода, че Д. се е поправил до степен, която
да обезсмисля по нататъшното продължаване на изпълнението на наказанието. Осъденият
не е преминал все още и етапите на „прогресивната система“ – не е преместен в
затворническо заведение от открит тип на общ или лек режим, не е пребивавал на работа
вън от МЛС без охрана. В тази връзка възражението в жалбата, че същият е награждаван и е
полагал обществено полезен труд не се споделя от съда, който приема становището на
администрацията за затвора, че що се отнася до доброто поведение на осъдения Д., то е
формално спазване режима в пенитенциарното заведение, каквото всъщност е и законово
дължимо поведение на лишения от свобода. Изложеното не се променя съществено и от
факта на награждаването на осъдения, защото спазването на режимните изисквания и
съвестното изпълнение на възложените му задачи са дължими по закон, като в противен
случай възможността му за полагане на труд ще бъде отнета, което обстоятелство би оказало
негативно отражение върху срока на остатъка от търпяното от осъдения наказание
„лишаване от свобода“.
С оглед на всичко изложено настоящият състав намира, че не са налице убедителни
доказателства за поправянето на осъдения, а следователно и за наличието на втората
кумулативно предвидена предпоставка по чл. 70 НК, което налага да се продължат работата
и усилията по нейното изпълнение.
С оглед на всичко отбелязано частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното протоколно определение потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 25.05.2021 год. по описа на СГС, НО-23
3
състав по НЧД №1858/2021 година.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4