Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 372
гр. Враца, 20.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 18.09.2019 г.
/осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 437 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, вр. чл. 172 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Л.Ц.Г. ***,
депозирана чрез пълномощника му адв. Д.Х. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 19-0288-000047/07.03.2019 г.,
издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй. Със същата
на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП е приложена ПАМ –
„Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до успешно полагане
на проверовъчен изпит“.
Изложени са доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материално правните разпоредби. Посочено е, че същата не е мотивирана, поради
което не става ясно защо и въз основа на какви доказателства органът е приел,
че жалбоподателят е извършил описаното в нея нарушение на ЗДвП. Оспорва
описаната в заповедта фактическа обстановка. В съдебно заседание чрез
пълномощника си адв. Д.Х. поддържа жалбата. Претендира присъждане на
направените разноски.
Ответникът – Полицейски инспектор към
ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй, редовно призован, не се явява, не се представлява
и не ангажира становище по жалбата.
По делото са приети представените с
жалбата и с административната приписка писмени доказателства.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е депозирана в
законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок от надлежна страна, при което
същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият съдебен
състав я намира за ОСНОВАТЕЛНА.
От приложените към административната
преписка доказателства се установява, че на 07.03.2019 г. на Л.Ц.Г. *** е
съставен АУАН с бланков № Д 744364/07.03.2019 г. от мл. полицейски инспектор
при РУ – Козлодуй към ОДМВР – Враца, затова, че на същата дата, около 12,00 ч.,
в с. Хайредин по ул. „Д.Ч.“ срещу сградата на СОУ „Васил Воденичаров“ управлява
лек л.а. „Ауди А4“, с рег. № ***, собственост на Ц.Г., като при потегляне и
движение прекомерно форсира двигателя на автомобила и предизвиква превъртане на
задвижващите колела, неконтролирано поднасяне на същия, с което създава явна
опасност и пречки за пътното движение, застрашава живота и здравето на хората и
би могло да причини имуществени вреди. Посочено е, че с тези действия
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
На същата дата - 07.03.2019 г. е
издадена оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0288-000047/07.03.2019 г. на Полицейски
инспектор към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй, с която на жалбоподателя Л.Г. на
основание чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП е приложена ПАМ „Временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до успешно полагане на проверовъчен изпит“.
В заповедта е пресъздадена същата фактическа обстановка, както в съставения
АУАН.
Правомощието на Полицейски инспектор
към ОД на МВР Враца да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП произтича от
Заповед рег. № 369з-1400/02.08.2018г. на Директора на ОД на МВР – Враца,
приложена към делото.
Доколкото оспорващият цели
установяване на фактическа обстановка, различна от описаната в Заповедта и АУАН
по негово искане са допуснати гласни доказателства, чрез разпит при режим на
довеждане на посочения от него свидетел Т.Т. От свидетелските показания се
установява, че на визираната в ЗППАМ и АУАН дата, Т. – кмет на Община Хайредин,
е сезиран от неизвестно лице по телефона, че в района на училището се извършва
дрифт. Отивайки веднага на мястото, видял прахоляк около спрял лек автомобил „Ауди“
и събрали се хора. Не му е известно кой е управлявал автомобила. Пристигнали
полицай, които съставили протокол и АУАН, който свидетелят подписал.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия текст съдът
обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен състав счита, че
оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в
рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.
5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Издателят
на заповедта е оправомощено длъжностно лице от ръководител на служба за контрол
по ЗДвП, видно от осъществената делегация по цитираната по-горе заповед №
369з-1400/02.08.2018г. на Директора на ОД на МВР – Враца. Следователно ЗППАМ е
издадена от материално и териториално
компетентен орган, с оглед на което не са налице отменителни основания
по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорената заповед е издадена при спазване на
изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, а
именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59,
ал. 2, т. 1-8 АПК, включително правни и фактически основания за издаването й,
като е подписана от нейния издател.
Заповедта
обаче е издадена при допуснато нарушение на материалния закон и в
несъответствие с неговата цел.
За
принудителните административни мерки (ПАМ) има уредба в нормата на чл. 22 от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН). Според
нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както
и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат ПАМ. Съгласно чл. 171, т. 1 от ЗДвП, ПАМ се
прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с
правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение,
предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 171, т. 1,
б. „в“ от ЗДвП
принудителната административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се
прилага по отношение на водач, който поради незнание е извършил немаловажно
нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит.
При така цитираната законова
регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за приложение на тази
норма е извършване на немаловажно нарушение на правилата за движение, поради
незнание и съответно адресат на мярката или субектът по отношение, на който
законодателят изрично е посочил, че може да се прилага предвидената в
цитираната разпоредба ПАМ е лицето, за което е установено, че не знае тези
правила.
В конкретния
случай, видно от фактическото описание на административното нарушение в
оспорената заповед, административният орган не е посочил нито едно
доказателство, въз основа на което е приел, че жалбоподателят незнае правилата
за движение. АУАН на който органът се е позовал при издаване на заповедта, също
не съдържа констатации относно това обстоятелство, което както стана ясно
по-горе е задължително необходимо за прилагане на мярката. При това положение
не само за жалбоподателя, но и за съда не става ясно, как и въз основа на какви
факти органът е формирал извод, че описаното в АУАН и пресъздадено в ЗППАМ
нарушение на правилата за движение не е маловажно и е извършено поради
незнание. Спорен остава моментът относно квалифицирането на установеното
неправомерно поведение и съответствието му с фактически установеното, както в
АУАН, така и със свидетелските показания, които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви и наличието на правно основание по чл. 171, т.
1, б. „в“ от ЗДвП за издаване на заповед за прилагане на ПАМ. Действително в
представеното с административната преписка писмено Сведение, Г. признава, че е
искал да направи дрифт, за да впечатли момичета намиращи се в двора на
училището. Това обстоятелство, обаче е основание за търсене на неговата
административнонаказателна отговорност, както е и сторено със съставянето на
АУАН и последвалото го НП, но не е предпоставка за издаването на процесната
ЗППАМ. Това е така,
защото законодателят е предвидил отделен процесуален ред за прилагане на
принудителните административни мерки и за налагане на административните наказания. Предпоставките за издаване на
двата документа, техните издатели и преследваните цели са различни. С
издаването на оспорената заповед не се изследва административнонаказателната
отговорност на адресата или на установения с АУАН нарушител. Принудителните
административни мерки са вид административна принуда, но не са санкция и за тях
не важат правилата по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Обсъденото
по-горе налага правния извод на настоящия съдебен състав, че в конкретния
случай не е налице
правопораждащият фактически състав, липсва основание за упражняване на
правомощието на административния орган да отнеме свидетелството за управление
на МПС на жалбоподателя до успешно полагане на проверовъчен изпит. Недоказването
от страна на административния орган, че нарушението е извършено поради
незнание, обосновава извода, че процесната преустановителна ПАМ, приложена с
оспорената заповед, е издадена при липса на материалноправните предпоставки за
това.
Така издаден оспореният
акт не съответства и на целта на закона, тъй като функцията по обществено
управление, възложена на администрацията не предполага произволно прилагане на
принудителната мярка, а само в точно изброени в закон
или указ случаи. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се
прилагат по реда и начина, предвидени в нея. Принудителните
административни мерки са действия на администрацията, чрез които се упражнява
държавна принуда за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения в
сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Най-общо същите са насочени
към предотвратяване и преустановяване на административни закононарушения, както
и към отстраняване на вредните последици от тях. Следователно издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона,
по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива
мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в
хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга
директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо
прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при
липса на всички нормативноустановени за това условия.
Предвид изложеното заповедта за
прилагане на принудителна административна мярка „Временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до успешно полагане на проверовъчен изпит“
е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Искането на оспорващата
страна за присъждане на направените по делото разноски е
своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради
което следва да бъде уважено. Ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на оспорващата страна 10,00 /десет/ лева дължима и
платена държавна такса и 350,00 /триста и петдесет/ лева адвокатско
възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, пр. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 19-0288-000047/07.03.2019 г., издадена от Полицейски
инспектор към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй.
ОСЪЖДА
ОДМВР – Враца да
заплати на Л.Ц.Г. ***, сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева разноски по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Административен съдия: