Решение по дело №533/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.145 и сл АПК, във връзка с чл.172, ал.5   ЗДвП.

          Образувано по жалба на Р.Г.Х. ***  против ЗАПОВЕД за прилагане на  ПАМ №24-0288-000202/12.07.2024г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Враца, РУ Козлодуй. С  оспорената заповед е наложена ПАМ по  чл.171, т.2А, б.“а“   ЗДвП  на  Р.Г.Х. *** - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година и са отнети 2 бр. рег. табели с №***********. В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Поддържа се твърдение, че жалбоподателят не е извършил визираното в заповедта нарушение на  чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.  Иска се обявяване на нищожността на процесната заповед или нейната отмяна.

В  с.з.  жалбоподателката не се явява, не се представлява.

Ответникът –ПИ към ОДМВР-Враца, РУ Козлодуй  с писмо вх. № 2318/20.08.2024г. е приложил адм. преписка. В с.з. не се явява, не се представлява, не изразява становище. 

По делото са представени писмени доказателства. Прието е заверено копие от административната преписка по оспорената заповед.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на ПАМ №24-0288-000202/12.07.2024г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Враца, РУ Козлодуй на Р.Г.Х. ***  е приложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година“ на л.а „Фолксваген Туран“ с рег.№ ********  и  са отнети 2 бр.рег.табели с № ********. Като правно основание за приложената ПАМ е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„а“   ЗДвП. В мотивите за издаването  е  прието, че  жалбоподателката Р.Г.Х., като собственик на л.а. „Фолксваген Туран“ с рег.№ ******** е допуснала/ предоставила управлението му на ***************, който на **************** с посока на движение към *** управлява МПС л.а. „Фолксваген Туран“ с рег.№ ********, собственост на Р.Х., като водача не притежава СУМПС /неправоспособен/. На водача е съставен АУАН №487/12.07.2024г. за нарушение на чл.150 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Прието е, че с това деяние Х. виновно е нарушила разпоредбата на чл.102,ал.1,т.1   ЗДвП  и на основание  чл.22 ЗАНН и чл.171, т.2а, б.„а“ ЗДвП и е наложена описаната по-горе принудителна административна мярка.  От приложената в заверено копие административна преписка, се установява, че съставеният на ** АУАН №487/12.07.2024г. за нарушение на чл.150 ЗДвП  е послужил като основание за издаване на оспорената ЗППАМ.

Към преписката са приложени и справка за нарушител/водач за ***, от която е видно, че същия не притежава СУМПС, като са отразени и съставените му актове и издадени НП по ЗДвП.

Със  Заповед №369з-3066/01.11.2023г.  на Директора на ОДМВР – Враца  са оправомощени длъжностните лица от ОДМВР-Враца да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т.6 ЗДвП, сред които в т.2.4 фигурират полицейските инспектори в РУ към ОДМВР-Враца за нарушения извършени на територията обслужвана от съответното РУ към ОДМВР-Враца.

В жалбата се твърди, че ** не е шофирал собствения й автомобил и че тя не му е предоставяла същия.

 При така установената фактическа обстановка, която се оспорва от жалбоподателката, настоящият съдебен състав в съответствие с изискванията на чл.168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения акт на всички основания по чл.146, т.1-5 вкл. АПК, извежда следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице-адресат на оспорената заповед, при наличие на правен интерес от оспорване съгласно чл.147, ал.1 АПК, в законоустановения срок по чл.149, ал.1   АПК,  поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1   ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност,съгласно представената заповед №369з-3066/01.11.2023г.  на  Директора на ОДМВР - Враца/т.2.4 от заповедта/.  Оспорената заповед е издадена при спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 АПК, а именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 АПК, включително правни и фактически основания за издаването й, като е подписана от нейния издател. В оспорената заповед са изложени ясни и конкретни фактически основания, за осъществено от жалбоподателя  нарушение по чл. 102,ал.1,т.1 ЗДвП, като е посочено времето и мястото, вида на управляваното МПС, предоставено от жалбоподателя, водача на същото, както и че е неправоспособен. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ. С оглед на изложеното заповедта не е и нищожна.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице отменителното основание по чл.146, т.4 АПК. Предвид извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, установено по надлежния ред, правилно административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл.171, т. 2а, б.„а“ за издаване на заповед за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС.  

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л", "м", "н" и т. 2а, свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл.171, т.2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Следователно във всички случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния водач и във всички случаи в издадената заповед освен отделно описание на нарушението, станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и позоваване на акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед е налице. Именно с акта за нарушение е констатирано от контролните органи, че водачът е неправоспособен и този акт притежава не само обвинителна и констативна функция, но и сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ. Издателят на заповедта за прилагане на ПАМ установява фактите, които са основание за прилагане на мярката не лично и непосредствено, защото не той констатира извършеното нарушение. Той се запознава с тези факти именно посредством съставения акт и вписаните в този акт обстоятелства. В случая в текста на заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. Органът се позовава и препраща към съставен АУАН №487/12.07.2024г., установените обстоятелства, в който са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Така изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ.

Съгласно цитираната разпоредба от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,т.1 или 4 или по реда на чл.69а НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

При така цитираната законова регламентация, се установява, че за целите на административното производство, в тази хипотеза е достатъчно моторното превозно средство да се управлява от лице, непритежаващо свидетелство за управление и това МПС да е собственост на друго лице, тъй като разпоредба на чл.171, т.2а, б. "а" не поставя други изисквания за прилагане на мярката, включително предоставяне от страна на собственика, респективно знание от негова страна, че водачът не притежава СУМПС. Развитите в жалбата доводи в обратна насока са неоснователни. ЗДвП изхожда от обективния момент – управлявано МПС от лице лишено по надлежния ред от това право, и не изисква, като елемент от фактическия си състав, нито съзнателното предоставяне на подобно МПС от собственика на такова лице, нито обстоятелствата, при които това МПС е попаднало във фактическата власт на неправоспособния водач. Няма спор по делото, че автомобила, чиято регистрация е прекратена с оспорената ЗППАМ е собственост на жалбоподателката, както и че на датата, времето и мястото, посочени в АУАН и ЗППАМ, този автомобил е управляван от лице, което не притежава СУМПС. Наличието или не на противоправно поведение от страна на жалбоподателя, дори когато последният е физическо лице, е без правно значение, защото законът не се интересува от вината му при налагане на ПАМ. Решаващото в случая е, че собственото му МПС е управлявано от лице, което не притежава СУМПС, което обстоятелство в условията на обвързана компетентност задължава административния орган да издаде процесната заповед, без да има възможност на преценка дали да я издаде или не. Обстоятелството, че нарушението, чието преустановяване се цели, е извършено от трето лице, не променя извода, че адресат на превантивната ограничителна мярка по чл.171, т.2а, б. "а" от ЗДвП е собственикът на МПС. Производството по налагане на административно наказание е различно по вид и правни последици от производството по налагане на принудителна административна мярка, като авторът на нарушението не е непременно и субект на принудителната административна мярка. В случая актът е съставен срещу трето лице, защото то е извършител на нарушението по чл.150а от ЗДвП, но мярката е приложена спрямо жалбоподателя, защото той е собственик на процесното МПС.

В случая, обаче от страна на ответника не са изложени никакви съображения, които да обосновават продължителността на процесната ПАМ над предвидения от закона минимален срок от 6 месеца. Органът не е обсъдил поведението на жалбоподателя в конкретната ситуация, както и по принцип по отношение спазване на ЗДвП до момента.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2, пр. 3 от АПК съдът има право да измени процесния ИАА, вкл. като определи нов срок, в рамките на който да действа приложената мярка. Тъй като безспорно са установени материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ и същата не страда от съществени пороци на формата и процедурата, както и не се намира в противоречие с друга разпоредба, освен с тази на чл. 6 от АПК, не се налага отмяна на акта, а само изменение в посока намаляване на срока, за който се прилага мярката – това е един допустим, основателен и справедлив подход, използван в съдебната практика. Продължителността на разпореденото временно прекратяване на регистрацията на МПС в случая е несъответна и на целите от чл.171 ЗДвП и чл. 22 ЗАНН, които следва да се приеме, че ще бъдат постигнати и с 6 месечен срок на действие на законосъобразно наложената ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП. В обобщение настоящият състав приема, че оспорената заповед е законосъобразна, но срока на наложената ПАМ следва да бъде редуциран до неговия законов минимум от 6 месеца.

Разноски по делото не са претендирани от страните.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2   АПК съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ №24-0288-000202/12.07.2024г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Враца, РУ Козлодуй, в частта й, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС лек автомобил Фолксваген Туран, с рег. № ********, собственост на Р.Г.Х. за срок от 1 година, като намалява срока на посочената ПАМ на 6 /шест/ месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл.172, ал. 5   ЗДвП.