Решение по дело №871/2018 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 №.......

 

гр.В.Търново, 27.12.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

 

при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№871 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правното основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД  и чл.92 ал.1 от ЗЗД.

          В исковата молба се излагат твърдения, че ищцовото дружество и ответника са страни по сключен между тях договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № М*********. Ищецът твърди, че е предоставял на ответника далекосъобщителни услуги по договора, но ответникът не изпълнил задължението си да заплати стойността им по посочени четири броя фактури, описани в исковата молба, като общата сума, която се претендира е в размер на 723,69 лв., от която 58,69 лв. незаплатена далекосъобщителна услуга и 665 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги. Ищецът твърди, че за исковите суми за главница от 58,69 лв. – стойност на незаплатена далекосъобщителна услуга, сумата от 665 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги и сумата 12,82 лв. - лихва за периода 29.10.2015 г. - 18.12.2017 г. по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано частно гражданско дело № 91/2018 г. по описа на ВТРС, по което против ответника е издадена заповед по чл.410 от ГПК, против която длъжникът е възразил в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415, ал.4, вр. чл.422, ал.1 от ГПК на настоящите положителни установителни искове за установяване дължимост на горепосочените суми.

              С определение от 30.04.2018 г. производството по делото е прекратено в частта по иска за сумата 12,82 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 29.10.2015 г.- 18.12.2017 г., поради оттегляне на този иск от ищеца.

             В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, депозира писмен отговор, с който излага становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че е подписал процесния договор, но твърди, че същият е унищожаем, тъй като при сключването му ответникът не е могъл да ръководи и разбира действията си. Заявява, че не е разбирал, че сключва договор с мобилния оператор. Сочи, че е с диагноза „органично разстройство на личността и поведението, дължащо се на болест, увреждане и дисфузия на главния мозък”. Твърди, че през 2007 г. е освидетелстван от ТЕЛК за психично заболяване. Сочи, че при подписването на процесния договор мислел, че подписва трудов договор за работата, която изпълнявал към момента. В отговора на исковата молба ответникът прави възражение за унищожаване на процесния договор за далекосъобщителни услуги, на основание чл.31 от ЗЗД, като сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира и да ръководи действията си. Моли за отхвърляне на предявените от ищеца искове. Претендира разноски.

            От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба, по която е образувано настоящото производство ищецът е представил договор №*********** от 24.12.2014г., сключен между ищцовото дружество и ответника, като предмет на договора е предоставяне от страна на ищцовото дружество-оператор електронни съобщителни услуги, чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на сключения договор и ОУ на взаимоотношения между оператора и потребителите на абонатната услуга и/или мрежа. В чл.3.2 от договора е посочено, че той урежда условията валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана от абоната услуга или пакет от услуги, в т.ч. срок на ползване, ценови и други условия за ползване се описват в приложения, представлявящи неразделна част от договора. По делото са представени приложение №1 към договор №********* от 24.12.2014г.-промоционални условия за ползване на тарифни планове „Мтел трансфер”, видно от което абоната, подписал приложението е избрал тарифен план „М*********.” за телефонен номер *********. Видно от посоченото в приложението, срокът му изтича на 24.12.2016г. В чл.6.3.1 от приложение №1 е посочено, че  в случай, че абоната наруши задълженията си, произтичащи от Приложението, договора или общите условия или ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и /или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. В представеното по делото Приложение №3 към договор **********от 24.12.2014г. ценоразпис на „М”ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги е посочено, че услугите, описани в приложението могат да се ползват от абоната по негова инициатива или когато е приложимо. Абонатът може да заявява ползване на допълнителни електронни услеги чрез всяка от съществуващите канали за обслужване на клиенти при условията на това приложение или при ценови и неценови условия, с които абоната изрично се е съгласил.

По делото са представени фактура №********** от 14.04.2015г. за отчетен период 09.03.2015г.-08.04.2015г. на обща стойност 31,09лв., включваща стойност на разговори данни, съобщения и др. посочени във фактурата, с падеж  29.04.2015г., фактура №********** от 14.05.2015г. на стойност 27,54лв., за отчетен период 09.04.2015г-08.05.2015г, с падеж 29.05.2015г., фактура №********** от 13.10.2015г. на стойност 0,06лв, с падеж 28.10.2015г. за отчетен период 09.09.2015г-08.10.2015г.

По делото са представени Общи условия за взаимоотношенията между „М”ЕАД и абонатите и потребители на обществените мобилни мрежи на „М”ЕАД.

Видно от представеното по делото  решение на ТЕЛК от 27.09.2016г. ответникът е със 70% трайно намалена работоспособност, с диагноза „разстройство на личността и поведението, дължащи се на увреждане на „дисфункция на главния мозък”. Представени са и експертни решения на ТЕЛК за предходни периоди, в които е посочена същата диагноза на ответника.

От заключението на допусната по делото съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че ответникът страда от тежка психична болест-разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък. Според вещото лице ответникът не разполага с психична годност да се грижи за своите работи  и да защитава интересите си. Според вещото лице ответникът не може да разбира и ръководи действията си и това състояние е с голяма давност и е налице към момента на сключване на процесния договор.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е Д С и Н С П. Свидетелката Е Д, майка на ответника, разпитана каза, че разбрала за сключения от С. договор, когато получили писмата на Мтел. Ответникът й казал, че ходил да подписва някакъв договор за работа, но не знае къде е ходил и какво е подписвал. Свидетелката каза, че ответникът не може да борави с мобилен телефон, че сам не може да се оправя, забравя, не се ориентира добре. Преди 42 години получил мозъчен кръвоизлив. Свидетелката П-сестра на ответника, заяви, че от майка си разбрала за сключения от ответника договор с Мтел. Брат й обяснил, че ходил в някакъв офис, за да подписва трудов договор. Според свидетелката брат й не може да се оправя сам и да разбира своите действия, предвид състоянието си.

           На 05.01.2018г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника С.С.С.. Въз основа на заявлението  е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.01.2018г. по ч.г.гр.д.№91/2018г. на Великотърновски районен съд против длъжника С.С.С.  за заплащане на сумата 723,69/ седемстотин двадесет и три лева и 69 ст./ , от които сумата от 58,69 /петдесет и осем лева и 69 ст. /  незаплатена далекосъобщителна услуга и сумата 665 /шестстотин шестдесет и пет/ лева   представляваща неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга; мораторна лихва в общ размер от 12,82 /дванадесет лева и 82 ст./  за периода от 29.10.2015 г. до 18.12.2017 г.; законна лихва върху главницата от 3.01.2018 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 25 /двадесет и пет / лева  държавна такса и 180 / сто  и осемдесет /  лева адвокатско възнаграждение. 

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и след подадено възражение по чл.414 от ГПК, заявителят предявил  настоящите положителни установителни искове.

           С определение от 30.04.2018г. съдът е прекрати производството само в частта по предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 12,82 лв.-представляваща обезщетение за забава, за периода 29.10.2015г-18.12.2017г,  поради оттегляне от ищеца на  този иск. 

            От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

Разгледани по същество исковете са неоснователни по следните съображения:

В случая, предмет на предявените искове са вземания, които ищецът твърди, че представляват стойност на потребени далекосъобщителни услуги на стойност 58,69лв. и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 665лв.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че страните са в облигационни правоотношения, по сключен между тях договор за далекосъобщителни услуги от 24.12.2014г. От страна на ответника не беше оспорено наличието на облигационно правоотношение по договор, по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на ответника за срок от две години договорените с Приложение №1 и №3 основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по тарифен план М******* за телефонен номер ********* срещу насрещно поето задължение от страна на потребителя да заплаща стойността на получените услуги. Съгласно Общите условия ответникът  има качеството абонат и потребител на услуги от ищцовия мобилен оператор, съгласно т.1 и т.49 от ДР на ЗЕС.

 С отговора на исковата молба ответникът направи възражение за унищожаемост на процесния договор и съдът следва да се произнесе по това възражение. Според разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗЗД договор сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си е унищожаем. По делото са събрани писмени доказателства, от които е видно, че ответникът страда от психично заболяване. Видно от събраните гласни доказателства, които съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, но ги кредитира, доколкото същите кореспондират на останалите събрани по делото доказателства, ответникът не е разбрал действията, които извършва във връзка със сключване на процесния договор за мобилни услуги. От заключението по изготвената психиатрична експертиза безспорно се установява, че към момента на сключване на договора - 24.12.2014г. ответникът предвид протичащото психично заболяване, не е могъл да разбира и ръководи постъпките си. Съгласието дадено в случая е несъзнавано, тъй като лицето, което го е изразило формално към момента на волеизявлението не е могло да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. Законът свързва дефекта на формирана от страната воля с унищожаемост, поради което е основателно възражението в този смисъл. Следователно в случая волеизявлението ответникът е направил в състояние обуславящо унищожаването му на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.32 ал.3 от ЗЗД ответник по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение  и след като давността е изтекла. С оглед гореизложеното направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за унищожаемост на процесния договор за далекосъобщителни услуги от 24.12.2014г. е основателно и съдът следва да постанови унищожаването му с настоящото съдебно решение. Унищожаването на договора заличава с обратна сила неговите последици. При това положение облигационното правоотношение между страните по процесния договор не може да породи права и задължения за страните по договора, респ. да се търси изпълнение на задължения, произтичащи от същия, поради което исковете за установяване дължимост на  процесните суми 58,69лв.-стойност на потребени далекосъобщителни услуги и 665лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договора, се явяват неоснователни и недоказани и подлежат на отхвърляне.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора и отхвърляне на предявените искове, в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски.

Ответникът е претендирал присъждане на разноски, поради което и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени в полза на ответника направените по делото разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение.

С оглед разпоредбата на чл.78 ал.6 от ГПК и предвид на това, че ответникът е освободен от заплащане на разноските за съдебнопсихиатричната експертиза, следва ищецът да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС направените разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 200лв., както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

             УНИЩОЖАВА на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД сключения между „А*******” ЕАД /с предишно наименование М****”ЕАД/, ЕИК ******** и С.С.С. с ЕГН ********** ***  Договор №******** от 24.12.2014г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги.

 

              ОТХВЪРЛЯ предявените от „А ****** ЕАД /с предишно наименование М”ЕАД/, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр. **********  срещу  С.С.С. с ЕГН ********** *** искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.92 ал.1 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че С.С.С. с ЕГН **********    дължи на ищеца „А *****” ЕАД, ЕИК ******** сумата 723,69 лв./ седемстотин двадесет и три лева и 69 ст./, от които сумата от 58,69 лв. /петдесет и осем лева и 69 ст. /-  незаплатена далекосъобщителна услуга и сумата 665 лв. /шестстотин шестдесет и пет лева/,   представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга; законна лихва върху главницата считано от 03.01.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №81 от 08.01.2018г. по частно гр.дело 91/2018г по описа на ВТРС, като  НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

            ОСЪЖДА „А****” ЕАД /с предишно наименование М”ЕАД/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. ******** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С. с ЕГН ********** ***  сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.     

 

          ОСЪЖДА „А ******” ЕАД /с предишно наименование М”ЕАД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ********на основание чл.78 ал.6 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сумата 200лв./двеста лева/, представляващи направени по делото разноски за възнаграждение за вещо лице, както  и сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. 

 

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№91/2018г. на ВТРС.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: