№ 4776
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20241110203345 по описа за 2024 година
Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. М. Н. срещу електронен фиш серия К № 6804318 от 24.12.2022
година на СДВР, с който на основание член 189, ал.4 връзка член 182, ал.4, вр.ал.2, т.3 от
ЗДвП на Д. М. Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева за
нарушение на член 21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят чрез адвокат И. Г. посочва, че
е дадена неправилна правна квалификация. Твърди, че в електронния фиш не е посочено в
какво качество е санкциониран жалбоподателя Претендира разноски.
Въззиваемата страна СДВР чрез юрисконсулт С. оспорва жалбата по съображения в писмен
вид. Претендира разноски.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от справка на АИС на КАТ лек автомобил „ Тойота Авенсис“, рег. № ***, е
собственост на Д. М. Н.. На 24.12.2022 година около 08.49 часа Д. М. Н. управлявал
автомобила извън населено място по Околовръстен път на град София до № 324 с посока на
движение от село Герман към село Лозен с 110 км/ч при ограничение на скоростта 80 км/ч,
въведено с пътен знак В 26. Нарушението е установено с АТСС MD 1197. Приложен е
снимков материал като веществено доказателство, от който е видно марката и
регистрационния номер на процесното МПС.
АНО е квалифицирал нарушението като повторно от влизане в сила на електронен фиш
серия К № 5176446 от 21.08.2021 година за нарушение на член 21 , ал.1 от ЗДвП. Видно от
справка от картон на водача от АИС на ОПП-СДВР се установява, че фишът е връчен на
водача на 27.05.2022 година и влязъл в сила и е със статус „платен“.
1
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по
метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесното
автоматизирано техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране
на нарушението е минало периодична техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл.
189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира
изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като годно
веществено доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 110 км/ч
(след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа
грешка).
Служебно е изискан и снимков материал относно местонахождението на АТСС в момента на
установяване на нарушението съгласно член 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата на движение по пътищата.
В съответствие с изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата на движение по пътищата е представена и ежедневна форма за отчет за
местоположението на АТСС, датата и часовете, в които е извършвала видеозаснемане и
служителите, които са боравили с него.
От снимковия материал се установява наличието на пътен знак В 26 към датата на контрол с
АТСС, въвеждащ ограничение на скоростта 80 километра в час в двете посоки на процесния
участък на Околовръстен път на град София.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и
необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на
тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство,
съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Видно от справката на Български институт по метрология и техническата спецификация на
системата за видеоконтрол, в електронния фиш е приспаднат в полза на нарушителя
толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната
стационарна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при
2
скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 110 км/ч, което е повече от
максимално позволената скорост от 80 км/ч, въведено с пътен знак В 26.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2 вр.ал.1 ЗДвП,
като е управлявала процесния лек автомобил със скорост от 110 км/ч при ограничение 80
км/ч. Посочените законови разпоредби не се намират в съотношение на взаимоизключване,
както се твърди в жалбата. Член 21, ал.1 от ЗДвП регламентира максимално допустим
скоростен режим на МПС в зависимост от два критерия - категорията на управляваното
МПС и дали движението се извършва в населено място, извън населено място,
автомагистрала или скоростен път. Член 21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато максимално
допустимата разрешена скорост на движение е различна от установената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак, какъвто е и пътен знак В 26.
Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при
форма на вина пряк умисъл.
Отговорността за нарушението на правилата на ЗДвП се носи от собственика или лицето, на
което е предоставен за управление автомобила ( член 188, ал.1, изречение първо от ЗДвП).
Разпоредбата на член 189, ал.5, изречение второ от ЗДвП предвижда възможност
собственикът на МПС в 14-дневен срок да попълни декларация, в която да посочи лицето,
което е управлявало автомобила в случай, че не е управляван от него и да представи копие
от СУМПС на това лице. В конкретния случай жалбоподателят Д. Н. не се е възползвал от
тази възможност и дължи заплащането на наложената му глоба в качеството му на
собственик на МПС, което следва от буквалния прочит на нормата на член 189, ал.5 от
ЗДвП.
Чл. 189, ал. 4 ЗДвП регламентира, че „при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение“, а в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП е дадена легалната дефиниция на
автоматизираните технически средства и системи, съгласно която те са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Изключение от правилото е предвидено в чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, но то касае само случаите на осъществяване
на контрол с мобилно АТСС във време на движение, тъй като в този случай се налага
въвеждането на допълнителни данни към тези на АТСС. Следователно, съгласно чл. 189, ал.
4 ЗДвП /ДВ, бр. 54/2017 г. / електронни фишове се издават не само от стационарно
3
позиционирани АТСС, но и от мобилни такива, които са преносими, но са в стационарен
режим на измерване и снимане на нарушенията.
Съгласно § 6, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а
в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Нарушенията
на член 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП касаят нарушение на установените в населено място, извън
населено място, автомагистрала или скоростен път максимално допустими скорости на
движение на МПС от съответната категория или въведени ограничения със съответните
знаци. За да е налице повторност е необходимо водачът да извърши в съответния срок
същото по вид нарушение – било по ал.1, било по ал.2 на член 21 от ЗДвП, а не същото
нарушение. Посоченият електронен фиш серия К № 5176446 от 21.08.2021 година, връчен
на водача на 27.05.2022 година и влязъл в сила покрива критериите на цитираната легална
дефиниция и обуславя признака „повторност“ на административното нарушение, поради
което съобразно член 182, ал.4 вр.ал.2, т.3 от ЗДвП се дължи глоба в размер на 200,00 лева
(двойният размер на предвидената в член 182, ал.2, т.3 от ЗДвП глоба от 100,00 лева).
Съгласно изричната разпоредба на член 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 година, член 28
от ЗАНН не се прилага за нарушения на ЗДвП.
На основание член 63д, ал.4 от ЗАНН с оглед изхода на спора на въззивамета страна следва
да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева, тъй като делото
не се отличава с фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6804318 от 24.12.2022 година на СДВР, с
който на основание член 189, ал.4 връзка член 182, ал.4, вр.ал.2, т.3 от ЗДвП на Д. М. Н. е
наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на член
21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание член 63д, ал.4 от ЗАНН Д. М. Н., ЕГН **********, да заплати на
СДВР 80,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4