Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Б.,
02.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, трети съдебен
състав,в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.Г.
при секретаря И.Т., като разгледа
докладваното от съдия Г. НАД №576 по
описа за 2018 година и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Г.Ц.Г.,
ЕГН **********,*** е обжалвал в
законния срок наказателно постановление
№***., издадено от Б.В.Д.- и.д. Началник ОО "**", гр.С.,
ул."***" №1,определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по
реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което за допуснато нарушение на чл. 66,т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ във вр. с чл.61,ал.2,изр.2,
пр. 2,на
основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози,му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2000.00 /две хиляди / лева, като
излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено
изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателя Г.Ц.Г.,
чрез пълномощниците си адвокат И.С.от АК Враца и адвокат И.М.от АК Враца поддържа жалбата си и моли да бъде уважена
съобразно изложените доводи в същата и аргументите,изложени в писменни бележки и в съдебно заседание.
Въззивната
организация – Областен отдел “***” гр.С. към Изпълнителна агенция „***” гр.С.,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Б.ска районна прокуратура,редовно призована,
не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна :
Съдът приема,че от приложените
по делото писменни доказателства : АУАН № ***.;
сведение от В. Р. Ц.; сведение от К.С.К.; сведение от Д.И.П.; заповед
№ ***.,издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията; удостоверение изх.№***.,издадено
от управителя на „***“ ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Б.,
промишлена зона „Б.“,бивш завод “Микроелектроника“,удостоверение изх.№***.,
издадено от ЕТ "***" ,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б.С.,ул.“***“
№59 / заверени ксерокопия
/ и събраните гласни доказателства –
показанията на свидетелите Л.С.М. –
актосъставител,на длъжност “инспектор” към ОО„**” – гр.С.
и Г.Г.Д. ***, се установява
следната фактическа обстановка, а именно : на
13.12.2017г. след обяд около 14.40ч.на главен път І-1
след разклона за с.Скравена при съвместна операция с контролните органи от РУ-Б. свидетелите Л.С.М.,на
длъжност “инспектор” към ОО„**” – гр. С. и Г.Г.Д. *** спряли за проверка автобус “Форд Транзит” с per. № ***,
собственост на фирма ЕТ "***", ЕИК ***, с водач Г.Ц.Г., който
извършвал специализиран превоз на пътници по маршрут от с.Три кладенци до гр.Б.-фирма
„***“,което било установено от сведенията, снети от трима пътници от автобуса -
Д.И.П., с ЕГН **********, К.С. К.,с ЕГН ********** и В.Ц., с ЕГН **********. Проверяващите
констатирали, че водача е без разписание, съгласувано с ОО"**", на
чиято територия се намира предприятието. Св.Л.С.М. съставил АУАН №***. на Г.Ц.Г.,в
присъствието на св.Г.Г.Д.,който му бил предявен за запознаване със съдържанието и за подпис и същият го подписал без възражения.
Съдът счита,че жалбата е допустима,тъй като е
депозирана в срока по чл.59,ал.2 вр.
ал.1 от ЗАНН и в предвид наложеното административно наказание „глоба” в размер
на 2000.00 лева наказателното постановление подлежи на съдебен контрол с оглед
неговата законосъобразност.
Съдът приема,че разгледана по
същество,жалбата е основателна по следните съображения :
Съдът
намира,че не се установява от обективна и субективна страна, Г.Ц.Г.
да е допуснал нарушение на чл. 66,т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ във вр. с чл. 61, ал.2,
изр.2, пр.2,
която предвижда,че по време на работа водачът представя при поискване от
контролните органи документите по чл.100,ал.1,т.1-3 от Закона за движението по
пътищата и следните документи : т.3 разписание за специализиран
превоз,съгласувано с началника на съответното регионално звено на Изпълнителна
агенция „***“,доколкото не е изяснена напълно фактическата обстановка по делото
относно превозното средство,с което е извършено нарушението,както и дали се
касае за специализиран превоз на пътници.Както в АУАН,така и в наказателното
постановление се цитира,че специализирания превоз е извършен с автобус “Форд Транзит” с per. № ***, собственост
на фирма ЕТ "***", ЕИК ***,а видно от приложеното по делото
свидетелство за регистрация-част І №***.,притежаваното от собственика ЕТ "***",
ЕИК ***,гр.Б.С. моторно превозно средство е регистрирано като лек автомобил “Форд
Транзит” с per. № ***.В този смисъл са и показанията
на св.Г.Г.Д.,който установява,че по регистрация се
касаело за лек автомобил,но била променена структурата му и били увеличени
седалките вътре, с цел да може превозното средство да превозва по-голям брой
пътници и твърди, че превозвал 10-11 пътника от област Враца до фирма, намираща
се на бившия завод за полупроводници в Б.,но по делото не са представени
надлежни доказателства,от които да е видна промяна на конструкцията на
моторното превозно средство,така че от
лек автомобил да е преобразувано в автобус и в този смисъл невярно и неточно е
вписано обстоятелството,че превоза на пътниците от с.Три кладенци до гр.Б.,фирма
„***“ е извършен с автобус.Недоказано се явява и обстоятелството,че се касае до
извършване на специализиран превоз на пътници от жалбоподателя Г.Г.,което се твърди и от разпитаните свидетели Л.С.М. и Г.Г.Д.,изхождайки от понятието за специализиран превоз
регламентирано в §1,т.23 от допълнителните разпоредби на Закона за
автомобилните превози.Съгласно тази разпоредба специализирани автобусни превози са превозите на
работници,служители и учащи по договор с определени от клиента маршрут и
разписание.От удостоверение изх.№***.,издадено
от управителя на „***“ ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Б., промишлена
зона „Б.“,бивш завод “Микроелектроника“ се установява,че между дружеството и Г.Ц.Г.
не е имало и към момента няма сключен договор за специализиран превоз на
пътници,не му е възлагано извършването на такъв специализиран превоз на
работници,както и не му е заплащано за такъв.Установява се също че Г.Г. работи в „***“ ЕООД, ЕИК *** по трудов договор,считано
от 07.08.2017г. От удостоверение изх.№***., издадено от ЕТ "***",ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.Б.С.,ул.“***“ №59 е видно,че Г.Ц.Г. не е имал
и към момента няма сключен трудов договор с едноличния търговец и същият не му
е възлагал извършване на специализиран превоз на работници,както и не му е
заплащал за такъв.В показанията си свидетелите Ж.М. и К.К.
също не установяват Г.Ц.Г. да е извършвал специализиран превоз на пътници на процесната дата,за което да му е заплащано.Св. Ж.М.,съпруга
на Б.М. установява,че с Г.Г. са в приятелски
отношения и знае за случая, когато са го спрели за проверка от ДАИ и пътна
полиция, тъй като той се обадил на мъжа и Бисер и го помолил да му даде една
лека кола, защото няма с какво да ходят на работа и съпруга и му услужил с
лекия автомобил марка „Форт транзит“, който е 8+1 места и собственост на фирма
„Божи дар-транс“,за да могат да ходят на
работа и да не им пишат самоотлъчки на хората и знае,че пътниците са си
събирали между тях си пари за горивото.Св.К.К. също
установява,че с Г. работят заедно в „***“ и в деня когато пътували, мини вана бил спрян за
проверка от органите на ДАИ и полицията. Св.К. твърди,че в процеса на работа
една фирма ги возила, но и прекратили договора и близо 10 дена пътували с техните
коли - около 8 човека от село и се превозвали с коли и една вечер Г. му се
обадил и му казал, че въпроса е уреден и ще ги возят и това било всичко. Свидетелят
установява също,че различно се возели, съгласно смяната за да не им режат
надницата и си деляли разходите за горивото.От така
изложените показания се установява,че работниците, работещи в „***“ гр.Б. сами
организирали превоза си с личните си автомобили и Г.Г.
взел от приятеля си Б.М. лекия автомобил марка „Форт транзит“, който е 8+1
места и собственост на фирма „***“,за да извършва превоза на работещите в
дружеството,като си поделяли разхода за гориво и в случая не се доказва да е
извършван специализиран превоз на пътници от жалбоподателя,при което да му е
вменено задължение за представяне при поискване от контролните органи
разписание за специализиран превоз,съгласувано с началника на съответното
регионално звено на Изпълнителна агенция „***“.
При издаване на
наказателното постановление е допуснато нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,тъй като не е описано
пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата при които е осъществено и
доказателствата,които го потвърждават. Описаната фактическа обстановка както в
АУАН,така и в НП е непълна с оглед непосочване вярно и точно на превозното
средство,с което е извършено нарушението,както и дали се касае за специализиран
превоз на пътници,осъществяван от визираното за нарушител лице,с което се
ограничава правото му на защита поради невъзможността му да разбере до какво се
свежда конкретното нарушение по цитираната по-горе наредба и да организира по
най-добър начин защитата си.
С оглед недоказване на нарушение на чл. 66,т. 3, от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ във вр.
с чл. 61, ал. 2, изр. 2, пр. 2 от Г.Ц.Г.,неправилно и незаконосъобразно същия е
санкциониран
на основание чл. 93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози,като му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000.00 /две хиляди /
лева.
При тези обстоятелства
наказателното постановление следва да бъде отменено в изложения по-горе
смисъл,като незаконосъобразно.
По изложените съображения и на
основание чл.63,ал.1 от ЗАНН Б.ски
районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №***.,
издадено от Б.В.Д.- и.д. Началник ОО "**" - гр.С., ул.
"***" № 1, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда
на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН против Г.Ц.Г., ЕГН **********,***, с което за допуснато нарушение на чл. 66,т. 3 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ във вр. с чл. 61, ал. 2,
изр. 2, пр. 2,на
основание чл. 93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози,му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2000.00 /две хиляди / лева, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :