Присъда по дело №706/2024 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НЧХД №706 по описа за 2024 год. на ШРС

Делото е образувано на основание постъпила в съда тъжба от И.С.К., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** срещу подсъдимата Т.А.Д., с
ЕГН**********, родена на ******** год. в гр.Нови пазар, с постоянен адрес:
**************, български гражданин, с висше образование, неомъжена, неосъждана,
работеща за извършено от нея престъпление от частен характер, наказуемо по чл.182, ал.2 от
НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. В диспозитивната част на тъжбата е посочено, че
подсъдимата на 07.08.2021 год.; 21.08.2021 год., 04.09.2021 год.,18.09.2021 год., 02.10.2021
год., 16.10.2021 год., 06.11.2021 год.; 20.11.2021 год., 04.12.2021 год.; 18.12.2021 год. в
************** и на 01.04.2022 год., 03.06.2022 год., 17.06.2022 год. и 01.07.2022 год. в
гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление в качеството си на родител на
детето Е.И.К., с ЕГН********** не изпълнила и осуетила /по отношение на датата
18.09.2021 год./ изпълнението на съдебно решение – Определение №121 от 23.04.2021 год.
по ГД №870/2020 год. по описа на РС-Нови пазар, обжалвано и изменено с Определение
№11 от 10.01.2022 год. по ВГД №425/2021 год. по описа на ОС-Шумен, влязло в сила на
10.01.2022 год. относно упражняването на лични контакти на бащата И.С.К. с детето Е.И.К.,
с ЕГН**********.
Тъй като подсъдимата е била призната за невиновна и оправдана с Присъда
№49/29.11.2023 год. по НЧХД №738/2023 год. по описа на ШРС по отношение на датите
21.08.2021 год., 04.09.2021 год., 16.10.2021 год., 20.11.2021 год. и 03.06.2022 год. и
присъдата в тази част е влязла в сила, настоящият състав с Разпореждане №651/09.04.2024
год. е указал на страните, че производството по новообразуваното НЧХД №706/2024 год. по
описа на ШРС, следва да продължи единствено по отношение на повдигнатите с тъжбата
обвинения за деяния, касаещи датите 07.08.2021 год.; 18.09.2021 год.; 02.10.2021 год.;
06.11.2021 год.; 04.12.2021 год.; 18.12.2021 год.; 01.04.2022 год.; 17.06.2022 год. и 01.07.2022
год.
Тъжителят в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен повереник, като
поддържат тъжбата, а в пледоарията си излагат подробни мотиви в тази насока.
Подсъдимата в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен защитник, като
заявява, че не се признава за виновна и отрича да е извършила деянието, в което е обвинена
с тъжбата, като дава подробни обяснения в своя защита. Защитникът на подсъдимата също
счита, че от доказателствата по делото не се установява подзащитната й да е извършила
деянието, в което е обвинена и моли за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят И.С.К. и подсъдимата Т.А.Д. били във фактическо съжителство, в резултат
на което на 09.11.2016 год. им се родило дете - Е.И.К., с ЕГН**********. По време на
съвместното си съжителство двамата живеели в дома на тъжителя в *******. Двамата се
разделили през месец април 2020 год., като подсъдимата, заедно с детето се върнали да
живеят в ************** в дома на родителите на Д., където живеят и до настоящия
момент. Тъжителят останал да живее в жилището си в *******.
По повод депозирани от тъжителя И.С.К. срещу подсъдимата Т.А.Д., обективно
съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.143, ал.1 от СК - за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете
Е.И.К. и за присъждане на месечна издръжка на детето, било образувано ГД №870/2020 год.
по описа на Районен съд-Нови пазар. В хода на същото от страна на подсъдимата били
предявени насрещни искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.143, ал.1 от СК.
Делото е приключило с Решение №31/20.05.2021 год., по силата на което упражняването на
1

родителските права по отношение на детето били предоставени на подсъдимата, като било
определено и местоживеенето на детето при неговата майка в **************, а на
тъжителя бил определен режим на лични контакти с детето и същият бил осъден и да
заплаща ежемесечна издръжка на детето Е. в размер на 180 лева. В рамките на образуваното
гражданско дело съдът се е произнесъл с Определение №121 от 23.04.2021 год., като е
постановил привременни мерки, съгласно които е определен следния режим на лични
контакти между тъжителят И.С.К. и детето Е.И.К.: през месец май 2021 год. първа, трета и
пета неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, като контактите се осъществяват в
присъствието на майката Т.А.Д.; през месец юни 2021 год. – всяка събота от месеца от 10
часа до 16.00 часа, като контактите се осъществяват в присъствието на майката Т.А.Д.; през
месец юли 2021 год. – всяка неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, като контактите се
осъществяват в присъствието на майката Т.А.Д.; от месец август 2021 год. нататък – всяка
първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, като детето се взема от бащата от
дома на майката, находящ се в **************, ************** и се връща от него там.
Посоченото определение е било обжалвано с въззивната жалба срещу Решението по
ГД №870/2020 год. по описа на Районен съд-Нови пазар, като е било изменено от Окръжен
съд-Шумен с Определение №11/10.01.2022 год., с което е бил определен следния режим на
лични контакти между тъжителят И.С.К. и детето Е.И.К.: за месеците януари, февруари и
март 2022 год. – всеки първи и трети петък от месеца от 14.00 часа до 16.00 часа в
присъствието на майката в подходящо помещение на ДСП, гр.Шумен и в присъствието на
социален работник на ОЗД към ДСП, гр.Шумен, след това за месеците април, май, юни и
юли режима на лични контакти на бащата с детето Е. следва са е всеки първи и трети петък
от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, като детето се предава от майката на бащата в ДСП,
гр.Шумен и после се връща от бащата в дома на майката н **************, след това всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с
приспиване, 15 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, пет
дни през пролетната ваканция, на рождения ден на детето – 09.11 от 10.00 часа до 12.00 часа,
през първия ден на Мюсюлманските религиозни празници-Рамазан Байрям и Курбан Байрям
от 10.00 часа до 18.00 часа на всяка четна година; през втория ден на Мюсюлманските
религиозни празници-Рамазан Байрям и Курбан Байрям от 10.00 часа до 18.00 часа на всяка
нечетна година; на Нова година през четните години от 10.00 часа на 31.12 до 12.00 часа на
01.01, като детето се взема от бащата от дома на майката и се връща обратно там.
Определението е влязло в сила на 10.01.2022 год.
На 07.08.2021 год., съгласно определеният режим на лични контакти тъжителят е
имал право да бъде с детето за времето от 10.00 часа до 16.00 часа, като е следвало да вземе
детето от дома на майката, находящ се в **************, ************** и да го върне
отново там. В тази връзка К. пристигнал на адреса, заедно със своята майка – свидетелката
С.М.Ю., като изпратил съобщение на мобилния телефон на подсъдимата, за да я уведоми, че
се намира пред дома им. Първоначално никой не излязъл от жилището, като по-късно
излязла Д., заедно с детето, но без какъвто и да е приготвен багаж на детето. Двамата носели
кафези със заек и папагали. Тъжителят обяснил на детето, че е дошъл да го вземе, за да
отидат заедно на плаж в *******, но детето не тръгнало с него. Това принудило тъжителят
да поиска съдействие от органите на РУ-Каолиново. На сигнала се отзовали свидетеля
Д.В.С. и С.С.И.. В тяхно присъствие детето не е тръгнало с бащата. Във връзка с
посещението им на адреса е била изготвена докладна записка рег.№280р-9439/10.08.2021
год. /намираща се на л.240 от НЧХД №199/2022 год. по описа на РС-Нови пазар/. В същото
време са били съставени протоколи за предупреждение до С.М.Ю., И.С.К. иТ.А.Д. да не се
саморазправят помежду си.
На 18.09.2021 год., съгласно определеният режим на лични контакти тъжителят е
имал право да бъде с детето за времето от 10.00 часа до 16.00 часа, като е следвало да вземе
детето от дома на майката, находящ се в **************, ************** и да го върне
2

отново там. Във връзка с образуваното от тъжителя ИД №20219310400437 по описа на ЧСИ
Росен Русев последният, заедно с тъжителя пристигнали на адреса на майката в
**************. След дадени указания от страна на частния съдебен изпълнител майката и
детето излезли на улицата, при което след като детето видяло своя баща тръгнало към него и
го прегърнало. На въпроса на съдебния изпълнител дали детето желае да отиде с баща си до
*******, детето, гледайки майка си в очите, отговорило, че не иска, защото баща му е лош,
като обяснило, че смята, че е лош, защото е ударил дядо му. С оглед сближаване между
двамата пред дома на подсъдимата били организирани различни игри, на които присъствала
и Д.. Детето поискало да играе с лодка, която да пуснат на вода. Тъй като това действие
изисквало да отидат до язовир, който се намирал в съседно село, предложили да отидат с
автомобила на тъжителя. Детето отказало да се качи в автомобила, като майката настоявала
тя също да се качи в автомобила и да присъства по време на игрите до язовира. Тъй като
съдебният изпълнител й обяснил, че смисълът на съдебното решение е контактите на детето
с баща му да се осъществяват насаме, тя се качила в личния си автомобил, запалила го и
след като детето също се качило при нея, двамата потеглили. Първоначално обяснила, че
възнамерява да обиколят селото и да се върнат. Тъй като минало доста време, през което
майката и детето не се върнали на мястото, от където бащата следва да вземе детето във
връзка с осъществяване на личните контакти между двамата, се опитали двукратно да
осъществят телефонен разговор с нея, но последната не вдигала телефона. След като
изчакали до 15.00 часа, през което време майката не се върнала с детето пред дома си,
тъжителят и ЧСИ Росен Русев си тръгнали.
На 02.10.2021 год., съгласно определеният режим на лични контакти тъжителят също
е имал право да бъде с детето за времето от 10.00 часа до 16.00 часа, като е следвало да вземе
детето от дома на майката, находящ се в **************, ************** и да го върне
отново там. По отношение на тази дата в материалите по делото не се съдържат каквито и да
е данни или сведения, от които да се направи извод дали са били правени опити за
осъществяване на контакт и евентуално за поведението на подсъдимата в тази насока.
На 06.11.2021 год. контактите между тъжителя и детето отново следвало да бъдат
осъществени за времето от 10.00 часа до 16.00 часа, като е следвало К. да вземе детето от
дома на майката, находящ се в **************, ************** и да го върне отново там. В
тази връзка тъжителят пристигнал пред дома на подсъдимата в **************, като се
опитал да се обади на подсъдимата. Последната не вдигнала телефона си, като не се появили
нито тя, нито детето. Това принудило тъжителя да поиска съдействие чрез обаждане на
телефон 112. На место пристигнал екип на РУ-Каолиново – свидетелят С.И.Е. и Л.Й.. От
тяхна страна била съставена докладна записка рег.№280р-13690/10.11.2021 год. /намираща
се на л.273 от НЧХД №199/2022 год. по описа на РС-Нови пазар/, в която отразили, че в
тяхно присъствие К. е направил опит да се обади на подсъдимата, но последната не е
отговорила на обаждането му. По повод подадения сигнал били снети сведения от
подсъдимата, в които същата заявила, че се е объркала и не е знаела, че на 06.11.2021 год.
тъжителят ще има контакти с детето.
На 04.12.2021 год. контактите между тъжителя и детето отново следвало да бъдат
осъществени за времето от 10.00 часа до 16.00 часа, като е следвало К. да вземе детето от
дома на майката, находящ се в **************, ************** и да го върне отново там.
По този повод тъжителят отново пристигнал пред дома на подсъдимата, но последната не се
показала и не му предала детето.
На 18.12.2021 год., когато отново контактите следвало да бъдат осъществени по
посочения по-горе начин, К., тръгвайки от ******* телефонирал на подсъдимата, като я
информирал, че пътува, за да вземе детето. След като пристигнал пред дома й в
**************, Д. излязла сама, като заявила, че детето не иска да се вижда с баща си и
отново се прибрала. По този повод тъжителят поискал съдействие от полицейски служители,
3

като се обадил на тел.112. На сигнала се отзовали свидетелите М.И.О. и Д.Д.Д., които след
неосъществената среща между бащата и детето съставили докладна записка, а от К. били
снети писмени сведения.
На 01.04.2022 год. режима на лични контакти на бащата с детето Е. следвало да се
осъществява от 10.00 часа до 18.00 часа, като детето следвало да бъде предадено от майката
на бащата в ДСП, гр.Шумен и после да се върне от бащата в дома на майката в
**************. Видно от представените като писмени доказателства по делото
Амбулаторен лист №3165/28.03.2022 год., Рецепта за изписани медикаменти и фискален бон
за закупени лекарства от аптека Зора от 28.03.2022 год. /намиращи се на л.156 и л.157 от
НЧХД №199/2022 год. по описа на РС-Нови пазар/, детето е било с диагноза остър бронхит,
неуточнен, като му е било предписано медикаментозно лечение и домашно лечение за срок
от 7 дни. По този повод предходния ден подсъдимата е уведомила тъжителя, че няма да мое
да заведе детето в ДСП, гр.Шумен, тъй като същото е болно. Видно от приложения по
делото Протокол от 01.04.2022 год. /намиращ се на л.111 от НЧХД №199/2022 год. по описа
на РС-Нови пазар/, майката е уведомила за това обстоятелство и ДСП, гр.Шумен, поради
което и детето не е било заведено за срещата с неговия баща.
На 17.06.2022 год. режима на лични контакти на бащата с детето Е. следвало да се
осъществява по същото време от 10.00 часа до 18.00 часа, като детето следвало да бъде
предадено от майката на бащата в ДСП, гр.Шумен и после да се върне от бащата в дома на
майката в **************. По този повод в 9.30 часа тъжителят се явил в ОЗД – Шумен, за
да изчака вземането на детето. Контакти с детето не били осъществени, тъй като
подсъдимата се обадила по телефона в ДСП-Шумен и заявила, че детето отказва да дойде на
срещата. Тъжителят изчакал до 10.30 часа, след което тъй като детето не се появило, си
тръгнал. По този повод бил съставен Протокол за проведена среща от 17.06.2022 год., в
който били отразени посочените по-горе обстоятелства.
На 01.07.2022 год. режима на лични контакти между бащата и детето отново бил по
същото време от 10.00 часа до 18.00 часа, като детето следвало да бъде предадено от
майката на бащата в ДСП, гр.Шумен и после да се върне от бащата в дома на майката в
**************. По този повод тъжителят се явил в ОЗД – Шумен. Тъй като майката и
детето не се появили социалният работник направил опит да се свърже с подсъдимата, но
последната не вдигала телефона си. По-късно опит за осъществяване на разговор с
подсъдимата бил направен и от Началника на ОЗД-Шумен, но телефонът на Д. отново не
отговарял. За случая бил съставен Протокол от проведена среща от 01.07.2022 год., в който е
отразено, че контакт на тъжителя с детето не бил осъществен, а К. е изчакал до 10.40 часа,
след което си е тръгнал.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: част от
дадените от подсъдимата Т.А.Д. обяснения в съдебно заседание, показанията на разпитаните
в съдебно заседание свидетели – М.И.О., Д.Д.Д., С.И.Е., Р.Т.С., Ш.Ф.Ш., Н.И.С., С.Ю.С.,
К.В.С., С.М.Ю., Д.В.С., С.С.И., С.А.А., Ж.Й.В., П.Ю.С., А.К. Д., Я.Й.Б., З.Ж.Ч., както и от
събраните в хода на съдебното производство доказателства, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК и предявените на страните по реда на чл.284 от НПК веществени
доказателства.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-психологическа експертиза, която дава заключение, че наблюдаваното
поведение у детето Е. възниква в резултат на събития, свързани с възможната загуба на
сигурност – в случая принудителното му отделяне от емоционално свързан, сигурен и
значими за него обект – майката, което е обяснение за нежеланието му да вижда баща си, а
всеки психологически натиск и интервенции, свързани с принуда само засилват негативното
отношение, процесите на отричане и дискриминиране на бащата. Вещото лице дава
заключение, че детето е със задоволителни интелектуални възможности, но с емоционална и
4

социална незрялост и с тенденция да реагира на стрес с невротичност /вътрешно
безпокойство, емоционална спонтанна агресивност, с предпоставки към импулсивно
поведение, регрес в поведението и психосоматични прояви/. Враждебното отношение и
повишената тревожност у освидетелствания не са резултата от конкретното действие на
агресия от страна на бащата, а по-скоро са тревожно очакване от неговата непредсказуемост
и грубо вмешателство в личния им живот /на него и майка му/, оставяйки ги без право на
избор, като същото не е резултат на преживяно насилие в смисъла на злоупотреба с
освидетелствания или малтретиране. В същото време експертизата заключава, че негативно
влияние върху детето и отношението му към бащата оказва и преобладаващото желание на
майката за близост, държейки детето в постоянно свързване в смисъла на привързване /израз
на удовлетворяване на собствената й потребност на значима майка/ и в същото време
непозволявайки отделянето му. Съществено отношение оказва и факта, че родителите не
осъзнават в достатъчна степен важността на доброто сътрудничество помежду си за
психоемоционалното развитие на детето и не правят опити за подобряване на отношенията
си.
Съдът намира, че обясненията на подсъдимата следва да бъдат кредитирани в частта
относно обстоятелството, че между нея и тъжителя съществува конфликт, в резултат на
който не се осъществяват личните контакти между детето Е. и неговия баща в определените
за това дни и часове. Тази част от показанията на Д. кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал и се подкрепят от него. В същото време по отношение
твърденията на подсъдимата, че полага нужните усилия, за да подготви детето за
предстоящите му срещи с тъжителя и че прави всичко необходимо, за да го мотивира в тази
насока, са изолирани и имат характер на нейна защитна версия по обвинението. Тази част от
показанията й не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал и най-вече
със заключението на изготвената съдебно-психологическа експертиза, която дава заключение
относно поведението на подсъдимата и ролята й при мотивиране на детето към желание за
срещи с неговия баща.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Д.В.С., М.И.О., Д.Д.Д., С.И.Е.,
С.С.И., доколкото всеки един от тях е присъствал при опитите на бащата да осъществи
контакт с детето в различни времеви периоди и пресъздават преките си възприятия над
поведението на родителите и детето. В същото време показанията на тези свидетели
кореспондират помежду си и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства
и по-конкретно от изготвените от тяхна страна Докладни записки, Протоколи за
предупреждение и снети сведения.
По отношение на свидетелите Р.Т.С., Ш.Ф.Ш., С.А.А., Ж.Й.В., К.В.С., съдът намира,
че показанията им до голяма степен допринасят за изясняване на делото от фактическа
страна, доколкото всеки един от тях е работил с детето, майката или бащата в различни
периоди от време и въпреки, че не дават сведения за конкретни дати, предмет на
обвинението, пресъздават своите преки впечатления от отношенията между страните и
причините за неосъществените лични контакти между детето и неговия баща.
В хода на съдебното производство са разпитани и свидетелите Н.И.С. и С.Ю.С., които
също са работили със страните по делото, като са изготвяла различни експертизи в рамките
на други наказателни производства. Показанията им допринасят единствено за изясняване
на отношенията между страните, отношението на детето към неговия баща, но нямат пряко
отношение към датите, предмет на обвинението в тъжбата.
Съдът намира, че показанията на свидетелите С.М.Ю., П.Ю.С. и А.К. Д. следва да
бъдат кредитирани единствено относно обстоятелството, че между подсъдимата и тъжителят
са налице влошени и конфликтни отношения, както и че в повечето от случаите, в които
бащата има право да осъществи лични контакти с детето, същите не се осъществяват. В
същото време всеки един от тези свидетели се намира в близки отношения с някоя от двете
5

страни по спора и показанията им са до голяма степен предубедени и заинтересовани от
изхода на спора, поради което същите в останалата им част не следва да бъдат кредитирани.
По делото като свидетели са разпитани и лицата Я.Й.Б. и З.Ж.Ч.. Същите свидетелстват
за случаи, при които са присъствали по време на опити на бащата да осъществи лични
контакти с детето, но на дати, извън инкриминираните, поради което показанията им
допринасят единствено за изясняване на отношенията между тъжителя и подсъдимата и за
поведението на подсъдимата и детето, но не допринасят за изясняване на конкретната
фактическа обстановка, касаеща посочените по-горе дати и периоди.
Съдът напълно кредитира заключението на изготвената в хода на съдебното
производство експертиза, доколкото същата е пълна, задълбочена и обективна и отговарят
ясно и категорично на поставените им въпроси. За съда не съществува съмнение в
предубедеността на вещите лица или в тяхната обективност.
По делото са приети като веществени доказателства електронни носители на
информация – флашки, съдържащи записи от камери на мобилни телефони. При преценка
на тези доказателства съдът съобрази обстоятелството, че същите следва да се третират като
веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 НПК. Същите имат качеството на
предмети, върху които има следи от престъплението, поради което без съмнение може да се
ползват. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС по този
въпрос, съгласно която случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи,
видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в
предмета на доказване по чл.102 НПК, могат да се ползват като веществено доказателство
по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и не бива да се смесват със съответните веществени
доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1 НПК. В този смисъл е
Решение №390/02.10.2009 год. по н.д. №393/2009 год., II н.о. и др.
В настоящия случай обаче съдът намира, че така представените от страните записи
не са случайно направени, а са създадени за целите на настоящото наказателно
производство. От същите не се установява на кои конкретни дати са правени, дали касаят
процесния период и посочените в тъжбата дати, поради което съдът намира, че същите не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по настоящото производство. В
същото време от записите може да се направи единствено извод, че при осъществявани
срещи на детето насаме със своя баща, то се е чувствало спокойно, жизнерадостно, като
двамата са се забавлявали и са прекарвали приятни моменти заедно.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по-горе доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че подсъдимата Т.А.Д. следва да бъде
призната за виновна за това, че е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление от частен характер, наказуемо по чл.182, ал.2 от НК, изразяващо се в това, че
на 07.08.2021 год.; 18.09.2021 год., 06.11.2021 год.; 04.12.2021 год.; 18.12.2021 год. в
************** и на 17.06.2022 год. и 01.07.2022 год. в гр.Шумен, в качеството си на
родител на детето Е.И.К., с ЕГН********** не изпълнила и осуетила /по отношение на
датата 18.09.2021 год./ изпълнението на съдебно решение – Определение №121 от
23.04.2021 год. по ГД №870/2020 год. по описа на РС-Нови пазар, обжалвано и изменено с
Определение №11 от 10.01.2022 год. по ВГД №425/2021 год. по описа на ОС-Шумен, влязло
в сила на 10.01.2022 год. относно упражняването на лични контакти на бащата И.С.К. с
детето Е.И.К., както и че същата не е осъществила състава на посоченото престъпление на
датите 02.10.2021 год. и 01.04.2022 год.
6

Обект на престъплението са обществените отношения, които гарантират
безпроблемното упражняване на родителските права и осъществяването на личните
контакти между родителите и децата, които контакти са регламентирани посредством влязъл
в сила съдебен акт, какъвто в случая е процесното Определение №121 от 23.04.2021 год. по
ГД №870/2020 год. по описа на РС-Нови пазар, изменено с Определение №11 от 10.01.2022
год. по ВГД №425/2021 год. по описа на ОС-Шумен, влязло в сила на 10.01.2022 год.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, в случая това е
родителят, на когото са присъдени родителските права върху детето Е. и който е имал
задължение да изпълнява посоченото по-горе съдебно решение относно личните контакти на
детето с неговия баща.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се осъществява,
както с действие, така и посредством бездействие в една от двете предвидени форми –
неизпълнение или осуетяване на изпълнението на съдебното решение. В настоящия случай
са налице и двете предвидени хипотези, като по отношение на датите 07.08.2021 год.;
06.11.2021 год.; 04.12.2021 год.; 18.12.2021 год., на 17.06.2022 год. и 01.07.2022 год. се касае
за неизпълнение на съдебно решение, а по отношение на датата 18.09.2021 год. – за
осуетяване изпълнението на съдебното решение.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е съзнавал, че чрез действията си и бездействието си не изпълнява,
респективно осуетява изпълнението на съдебното решение, съзнавал е обществено-
опасните последици от това деяние и е допуснал настъпването им.
Съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че на
посочените дати 07.08.2021 год.; 18.09.2021 год., 06.11.2021 год.; 04.12.2021 год.; 18.12.2021
год., на 17.06.2022 год. и 01.07.2022 год. подсъдимата е извършила деянието, като не е
изпълнила и е осуетила изпълнението на посоченото по-горе съдебно решение. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че за да бъде извършено престъплението е
необходимо деецът да не предаде детето на родителя, или да предприеме такова поведение,
което като резултат да доведе до невъзможност на правоимащия да се срещне и да
осъществи контакт със своя низходящ. В подкрепа на този извод са показанията на
свидетелите Д.В.С., М.И.О., Д.Д.Д., С.И.Е., С.С.И., които са присъствали по време на част от
личните контакти на посочените дати и свидетелстват, че тъжителят не е успял да
осъществи контакт с детето си Е.. От доказателствата се установява, че в някой от случаите
детето, както и подсъдимата не са се намирали на адреса, от където е следвало да бъде взето
детето, подсъдимата не е довела детето в ДСП, гр.Шумен, където е следвало да бъде
осъществен контакта или пък са се намирали в дома си в **************, но подсъдимата е
излизала сама, без детето или пък с детето, но без да му приготви какъвто и да е багаж.
Липсват каквито и да е доказателства в присъствие на посочените по-горе свидетели Д. да е
правила опити да подготви и убеди детето да отиде с баща си. В този смисъл съдът съобрази
и заключението на изготвената съдебно-психологическа експертиза, в обстоятелствената
част на която, вещото лице дава заключение, че майката проявява преобладаващо желание за
близост с детето, държейки го в постоянно свързване в смисъла на привързване /израз на
удовлетворяване на собствената й потребност на значима майка/ и в същото време
непозволявайки отделянето му. От експертизата се установява, че детето няма изградена
сигурна привързаност и доверителна връзка с баща си, тъй като майката не е стимулирала
психологическата връзка на детето с бащата и не е позволила на бащата да изпълни своята
психологическа „мисия“ в съзряването на детето.
Не може да бъде споделено твърдението, че поведението на майката се дължи на
съмнения за оказано сексуално или друго посегателство на бащата спрямо детето, доколкото
по делото липсват каквито и да е доказателства в тази насока. В същото време видно от
представените по делото записи от мобилни телефони, въпреки, че същите не могат да бъдат
7

кредитирани като веществени доказателства по делото, доколкото не са съставени по
предвидения за това ред, се установява, че в случаите, когато бащата и детето са били
насаме, последното се е чувствало добре, спокойно, жизнерадостно и доволно от
заниманията си със своя баща. В същата насока са и показанията на свидетелите С.Ю.С. и
Р.С., които свидетелстват, че в случаите когато са наблюдавали срещите на детето с бащата,
Е. се е чувствал добре, двамата са контактували спокойно и уравновесено, като детето не е
имало никакво притеснение или страх от баща си, както и някакво безпокойство от
ситуацията в която се намира. В тази връзка съдът кредитира и заключението на изготвената
съдебно-психологическа експертиза, която категорично заявява, че враждебното отношение
на детето към бащата не е в резултат на преживяно насилие в смисъл на злоупотреба с
освидетелствания или малтретиране.
Въпреки, че майката вербално е демонстрирала желание детето да се вижда със своя
баща, липсват каквито и да е конкретни действия от нейна страна, които да представляват
опити детето да бъде мотивирано и психически подготвено за срещите си с него, а както
става ясно от установената по-горе фактическа обстановка на някой от датите не са се
намирали на адреса в **************, от където бащата е следвало да вземе детето или пък
не го е завела на определената среща в ДСП, гр.Шумен.
По отношение на датата 18.09.2021 год., съдът намира, че деянието е осъществено
чрез осуетяване изпълнението на съдебното решение. Както става ясно от материалите по
делото в присъствието на ЧСИ Росен Русев след първоначалния контакт между детето и
бащата, след като съдебният изпълнител обяснил на подсъдимата, че смисълът на съдебното
решение е контактите на детето с баща му да се осъществяват насаме, тя се качила в личния
си автомобил, запалила го и след като детето също се качило при нея, двамата потеглили.
Първоначално обяснила, че възнамерява да обиколят селото и да се върнат, но след като
минало доста време, през което двамата не се върнали на мястото, от където бащата
следвало да вземе детето във връзка с осъществяване на личните контакти между двамата, се
опитали двукратно да осъществят телефонен разговор с нея, но последната не вдигала
телефона и не се върнала.
Съгласно константната съдебна практика за разлика от неизпълнението на съдебното
решение, което е формално престъпление и се изразява в непредаване на детето или във
фактическо недопускане на съответния правоимащ да осъществи лични контакти, при
осуетяването на изпълнението, което е резултатно престъпление, се създава обстановка,
съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено решението. В този смисъл е
Решение №212 от 24.10.2018год. на ВКС по н.д. №848/2018 год., II н.о., НК и др. В същата
насока е и Решение №96 от 19.06.2023 год. на ШОС по в.н.ч.х.д №88/2023 год., което касае
настоящия казус, но за друг инкриминиран период.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че подсъдимата Д. на 07.08.2021 год.;
06.11.2021 год.; 04.12.2021 год.; 18.12.2021 год. в ************** и на 17.06.2022 год. и
01.07.2022 год. в гр.Шумен не е изпълнила съдебното решение, а на 18.09.2021 год. в
************** е осуетила изпълнението на посоченото по-горе съдебно решение.
При определяне квалификацията на деянието съдът намира, че същото следва да бъде
квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като
всяко едно от деянията осъществява по отделно състава на едно и също престъпление -
съответно по чл.182, ал.2 от НК, извършени са през непродължителен период от време – в
периода от 07.08.2021 год. до 01.07.2022 год.; при една и съща обстановка и при
еднородност на вината - пряк умисъл за всяко от деянията.
В същото време съдът намира, че от материалите по делото не се установява
подсъдимата Д. да е осъществила деянието на датите 02.10.2021 год. в ************** и на
01.04.2022 год. в гр.Шумен.
8

На 02.10.2021 год., съгласно определения режим на лични контакти тъжителят също е
имал право да бъде с детето за времето от 10.00 часа до 16.00 часа, като е следвало да вземе
детето от дома на майката, находящ се в **************, ************** и да го върне
отново там. По отношение на тази дата в материалите по делото не се съдържат каквито и да
е данни или сведения, от които да се направи извод дали са били правени опити за
осъществяване на контакт и евентуално за поведението на подсъдимата в тази насока. От
страна на тъжителя, чиято е доказателствената тежест да докаже обвинението, доколкото се
касае за дело от частен характер, не се представени каквито и да е доказателства относно
посочената дата. В тъжбата е изложено твърдение, че на посочената дата тъжителят е
посетил адреса в **************, но на повикването се появила подсъдимата и е заявила, че
детето е болно и не може да го вземе. По този повод се твърди, че след позвъняване на
тел.112 пристигнали полицейски служители, които с протокол предупредили Д. да изпълнява
съдебното решение.
Независимо от посочените твърдения по делото липсват каквито и да е
доказателства, от които да се установи, че тъжителят на посочената дата е бил на адреса и не
е осъществил личен контакт с детето Е., а още по-малко по делото липсват доказателства за
твърдяното посещение на полицейски служители на адреса, респективно за извършени от
тях действия в тази насока и изготвени документи.
С оглед на изложеното деянието се явява недоказано, поради което съдът намира, че
на посочената дата – 02.10.2021 год. подсъдимата не е извършила посоченото деяние, както
от обективна, така и от субективна страна.
По отношение на датата 01.04.2022 год. съдът установи, че е следвало контактът
между бащата и детето да се осъществява от 10.00 часа до 18.00 часа, като детето следвало
да бъде предадено от майката на бащата в ДСП, гр.Шумен и после да се върне от бащата в
дома на майката в **************. Видно от представените като писмени доказателства по
делото Амбулаторен лист №3165/28.03.2022 год., Рецепта за изписани медикаменти и
фискален бон за закупени лекарства от аптека Зора от 28.03.2022 год. /намиращи се на л.156
и л.157 от НЧХД №199/2022 год. по описа на РС-Нови пазар/, детето е било с диагноза
остър бронхит, неуточнен, като му е било предписано медикаментозно лечение и домашно
лечение за срок от 7 дни. По този повод предходния ден подсъдимата е уведомила тъжителя,
че няма да може да заведе детето в ДСП, гр.Шумен, тъй като същото е болно. Видно от
приложения по делото Протокол от 01.04.2022 год. /намиращ се на л.111 от НЧХД
№199/2022 год. по описа на РС-Нови пазар/, майката е уведомила за това обстоятелство и
ДСП, гр.Шумен, поради което и детето не е било заведено за срещата с неговия баща.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че на посочената дата подсъдимата не е
осъществила от субективна страна деянието, доколкото детето не е било заведено поради
влошеното му здравословно състояние, а не поради желание на майката да не изпълни или
да осуети изпълнението на съдебното решение.
Поради всичко изложено съдът с присъдата си призна подсъдимата за невиновна по
отношение на датите 02.10.2021 год. и 01.04.2022 год. и я оправда.
При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от нея престъпление,
съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, която преценява като
сравнително висока – касае се за неизпълнение и осуетяване изпълнението на съдебното
решение и то на няколко различни дати в един непродължителен период от време. Степента
на обществена опасност на подсъдимата съдът преценява с оглед данните за личността на
дееца, които сочат, че същата е наказана два пъти за същото деяние, но на различни дати,
като са и били налагани наказания по реда на чл.78а от НК, макар и след датата на
извършване на деянията, предмет на настоящото обвинение. По делото липсват данни за
извършени от нейна страна други противообществени прояви. По настоящото дело
подсъдимата не се признава за виновна, но дава подробни обяснения в своя защита, в които
9

обяснява причините, поради които не са били осъществени личните контакти между детето и
неговия баща. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът възприема влошените
отношения между семейството на подсъдимата и тъжителя, в резултат на които многократно
между тях са възниквали конфликти, обвинения в прояви на домашно насилие и които до
голяма степен са провокирали извършването на деянието.
При преценка на деянието съдът съобрази и обстоятелството, че поведението на
тъжителя също не допринася за подобряване отношенията между страните и същото до
голяма степен провокира актове на агресия и нежелание за срещи от страна на детето. В тази
връзка съдът отново съобрази и заключението на изготвената съдебно-психологическа
експертиза, по която вещото лице дава заключение, че родителите не осъзнават в достатъчна
степен важността на доброто сътрудничество помежду си за психоемоционалното развитие
на детето и не правят опити за подобряване на отношенията си.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимата Д., като
наказанието бъде определено при отчитане, както на смекчаващите отговорността
обстоятелства, така и на отегчаващите. При преценка на същите съдът намира, че доколкото
отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни, то същите не
могат да обосноват приложението на чл.55 от НК. Съобразявайки изложените обстоятелства,
съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на подсъдимата да бъде
определено наказание чрез прилагане на задължителните пробационни мерки за
минималния, предвиден в закона размер от шест месеца, а именно задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност два пъти седмично
и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца,
както и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на минималния, предвиден в
разпоредбата на чл.182, ал.2 от НК размер от 2000 /две хиляди/ лева.
При преценка срока на пробационните мерки и размера на наложената глоба съдът
съобрази поведението на подсъдимата в хода на производството, съдействието й за
разкриване на обективната истина, съществуващия между семейството й и тъжителя
дългогодишен конфликт, изложените по-горе обстоятелства и възрастта на подсъдимата.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимата и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове
на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална
превенция.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице изискуемите кумулативни
абсолютни предпоставки, регламентирани в разпоредбата на чл.78а от НК за освобождаване
на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
“глоба”. Независимо от факта, че към момента на извършване на деянието подсъдимата е
била с чисто съдебно минало, с оглед на последващите осъждания на лицето, за които е била
приложена разпоредбата на чл.78а от НК се налага извода, че деянието е извършено в
условията на реална съвкупност с деянията по последващите осъждания. Съгласно
разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК, алинеи 1-5 от същата норма не се прилагат при
множество престъпления, което изключва възможността подсъдимата да бъде за трети път
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Данни на
извършените от подсъдимата три престъпления при реална съвкупност сочат въобще на
невъзможност за прилагане на чл.78а, ал.1 от НК по отношение на което и да е от тях. В
подкрепа на изложеното е константната практика на ВКС и по-конкретно Решение
№493/13.02.2015 год. на ВКС по н.д. №1574/2014 год., I н.о., НК, Решение №178 от
28.05.2015 год. на ВКС по н.д. №538/2015 год., III н.о., НК и др.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати на частния
тъжител И.С.К. сумата от 3100 лева, представляваща направени от него съдебни разноски за
10

заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
В същото време осъди подсъдимата да заплати в полза на държавата по сметка на
Районен съд – Шумен направените деловодни разноски, представляващи разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 729.18 лева /седемстотин двадесет и девет лева и
осемнадесет стотинки/, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
По този начин и с такова наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специална превенция.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
11

Номер на акта:	35
Дата:	11 юни 2025 г.
Съдия:	Ростислава Янкова Георгиева

Дело:	20243630200706
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	8 април 2024 г.

Присъда по дело №706/2024 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите