№ 23
гр. Разград, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20233330101106 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл.59 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Д. Н. Д. против Т. С. Т., който твърди че е собственик на л.а.
марка „Мерцедес“, модел „Е-230“, светло сив металик на цвят, с държавен per. № РР 96 26
АН, № на рама WDB2100372A357250 и № на двигател 1197022070498, който закупил от
Обединено кралство Великобритания за сумата 10 000 британски лири, към него момент
равняващи се на около 25 000 хиляди лева.
През 2010 г. предоставил автомобила на ответника за да го продаде, като след
осъществяване на продажбата и получаване на съответната парична сума следвало да му
заплати възнаграждение. За целта изготвил нотариално заверено пълномощно при Нотариус
Роска И.а. С него предоставил следните права на ответника:“….Да ползва, управлява и
стопанисва в страната и в чужбина процесния автомобил, да ме представлява пред
съответните органи и институции; Да ме представлява и подписва пред съответните органи
по всички въпроси, свързани с регистрацията, управлението, застраховането на МПС, в това
число и КАТ и други органи при бракуването му, сключване на договори за застраховка и
получава следващите се за него обезщетения, като заплаща свързаните с това данъци и
такси; Да напуска пределите на страната; Да се разпорежда /продава, дарява, заменя и други/
с това МПС при спазване на законовите изисквания, както намери за добре, без да съгласува
с мен, в това число и да прехвърля правото на собственост върху този автомобил на лица и
при, условия, каквито намери за добре, в т. ч. и на свое име или на други лица, които също
представлява, като договаря сам със себе си съгласно чл.38, ал.1 ЗЗД и получи продажната
му цена;Да държи в себе си документите на МПС-то;Да подписва всички документи,
свързани с горното, от мое име и за моя сметка.
1
Заедно с нотариално заверения документ, предал на ответника талоните на колата - малък и
голям, и ключовете - два чифта, като твърди,че не му е давал права за разпореждане с
получената парична сума при евентуална продажба, както и че не е получавал
предварително никаква сума. Действията по предаването станали в присъствието на Ф.И.Ф.
пред дома на ответника в ***************************, където той сам паркирал
автомобила на ищеца пред дома си.
Ищецът заминал да работи в чужбина. През 2012г. като се върнал за около месец по негова
молба, ответникът му върнал автомобила да го ползва. Предал му го с документите и
ключовете. Преди отново да замине за чужбина отново му предоставил колата с
документите, ключовете, като не е оттеглял пълномощното. Свидетел на всичко това отново
бил Ф.И.Ф..
После в продължение на около две години търсил ответника за да разбере какво се случва с
автомобила му. Разбрал, че и той често пътувал в чужбина. Разбрал също, че ответника
ползва автомобила му и за собствени нужди. Двамата се чули по телефона няколко пъти и се
видели един път. Ответникът не му върнал автомобила, но заявил, че още не го е продал.
Започнал да търси автомобила си, защото разбрал, че жилището на ответника е посещавано
от органи на полицията във връзка с някаква акция /2013г./, през което време автомобилът
му е бил паркиран пред дома на ответника.
Последно като се свързал с ответника по телефона поискал да му върне автомобила.
Последният не му бил върнат, като ответника бил уклончив, че не бил в България и нямало
да се върне скоро. Така се принудил да подаде жалба в МВР-Разград. От срещите му с
органите на МВР ищецът разбрал, че за периода 2009г. до 2012г. идентични на неговия
случай имало много на брой със същото лице като пълномощник. Срещу него има подадени
множество жалби и сигнали. По жалбата му има постановления на РП-Разград и на ОП-
Разград съответно по пр. 3515/22г. и 354/2023г. и двете за Отказ за образуване на досъдебно
производство и прекратяване.
През целия този период за въпросното МПС са се трупали задължения - суми за неплатен
годишен данък за МПС. Ищецът погасил задълженията си. С нотариално заверена
декларация на 27.07.2022г. оттеглил правата дадени от него на Т. за лекия автомобил. Също
така отправил Нотариална покана да му върне автомобила, двата ключа и талоните /малък и
голям/ в срок от три календарни дни от получаването й. Поканата била връчена на
29.08.2022г. В разговор с ответника, проведен няколко дни след изтичане срока на поканата,
ответника се държал грубо, арогантно, нагло и заплашително с ищеца. Крещял и го
обиждал,отричал всичко.
Счита,че ответникът се е обогатил без основание за негова сметка,като дължи връщането на
това, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Счита,че обедняването му се изразява в паричната равностойност на автомобила му, която
стойност е 10000 британски лири, респ.левовата им равностойност, с включени всички
разходи по закупуване, транспортиране и регистрация на л.а.. Тази стойност или
2
равностойността й в лева е получена от това лице при продажбата на л.а., която продажна
цена не му е предадена.
Претендира и обезщетение за забава в размер на 10911.24лв. за периода от 18.06.2010г. до
предявяването на иска, както и разноските по делото.
Ответникът Т. С. Т. счита иска за вероятно допустим, но изцяло неоснователен и недоказан,
като моли съда да го отхвърли и му присъди сторените разноски.
Ответникът прави възражение,че претенцията е погасена по давност. Въпреки, че не му е
много ясно в какво се изразява обедняването на ищеца и в резултат на това настъпилото
обогатяване на ответника. Според ищеца размера на неоснователното обогатяване се
определя от пазарната стойност на процесното МПС, а момента на настъпването му е
предаването на лекия автомобил на Т., извършено на 18.06.2010г. При определяне на
периода /"процесния период"/, от който се претендира обезщетението за забава също се
посочва за начален момент 18.06.2010г. и краен до подаването на исковата молба. Изминали
са около 13 години и този срок е напълно достатъчен да погаси исковата претенция по
давност. Проведената предварителна проверка от разследващите органи не представлява
основание за спиране или прекъсване на давността, вкл. и ако бе проведено наказателно
производство. Позовава се на ТР № 4/05.04.2006г., постановено по т.д. №5/2005г., ОСГТК.
Ищецът не е посочил факти дали или кога ответника се е разпоредил с лекия автомобил по
съответния ред- с договор с нотариално удостоверени подписи, за да бъде лишен ответника
от правото на собственост и в такъв случай - при липса на отчетна сделка между
упълномощителя и пълномощника, да се търси полученото от сделката, което логически
означава и облагата да не е предадена на собственика-пълномощник.
Щом собствеността не е прехвърлена, то и към настоящия момент ищеца е собственик на
лекия автомобил и не би имало каквото и да е основание да се поставя въпроса за
неоснователно обогатяване. Евентуално може да се разсъждава дали по вина на ответника
не е погинал лекия автомобил, за което обаче няма данни.
Ответникът потвърждава, всичко което е изложено при провеждане на предварителната
проверка от разследващите органи по преписка № 1873-ЗМ-778/ 2022 г. по описа на РУ на
МВР - Разград, вх. № 3515/2022 г. по описа на РП - Разград. Никога владението на лекия
автомобил не му е било предавано. Автомобилът е бил оставен на паркинг на ул."Бели Лом".
Никога автомобила не е ползван от ответника, той не се е разпореждал с него, нито го е
предавал по какъвто и да е повод на трето лице. Не е ясно защо след като през 2012г. ищеца
/по негови твърдения/ е получил обратно документите и ключа на автомобила, впоследствие
ги е върнал обратно на ответника-пълномощник и едва след десет години е предявил
претенции към него. Единствените събрани доказателства в хода на предварителната
проверка са обясненията на двете заинтересовани лица. Никое от лицата не сочи други лица,
които могат да потвърдят или отрекат дадените от тях сведения пред органите на полицията
в хода на извършената проверка. В настоящото производство се появява такъв свидетел -
Ф.Ф., по отношение на който е налице заинтересованост от изхода на делото и наличие на
3
обстоятелства, които водят до заключение за неговата пристрастност.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът установи следните факти:
Ищецът представя факутра в превод неа български език от дата 05.07.2008г. за закупуването
на л.а. Мерцедес Е230,сребрист, Рама № WDB2100372A357250 и двигател № 1197022070498
за сумата 9000 британски лири.
Ищецът твърди,че е предал процесния автомобил на ответника,документите и ключовете,
заедно с нотариално заверено пълномощно №4501/18.02010г. в полза на ответника на
нотариус Р.И.а. Пълномощното не е приложено по делото.Ищецът представя извлечение от
общия регистър на нотариус Р.И.а, от който може да се установи неговото съдържание:1. Да
ползва,управлява и стопанисва в страната и чужбина л.а. марка Мерцедес,модел Е 230, с
рег.номер РР 9626 АН, рама № WDB2100372A357250, двигател № 1197022070498,цвят-
светлосив металик, като го представя за годишни и други видове прегледи пред органите на
КАТ и ДАИ,общината, както и през застрахователни институции;2. Да представлява и
подписва ищеца пред съответните органи по всички въпроси,свързани с
регистрацията,управлението,застраховането на МПС, в тома число и КАТ и други органи
при бракуването му,сключва договори за застраховка и получава следващите се за него
обезщетения,като заплаща свързаните с това данъци и такси;3.да напуска пределите на
страната с това МПС и ме представлява пред граничните и митнически власти във връзка с
това;4. Да се разпорежда /продава,дарява,заменя и други/ с това МПС при спазване на
законовите изисквания,както намери за добре,без да съгласува с мен, в това число и да
прехвърля правото на собственост върху този автомобил на лица и при условия,каквито
намери за добре, в т.ч. и на свое име или на други лица,които също представлява, като
договаря сама със себе си съгласно чл.38,ал.1 ЗЗД, и получи продажната му цена;5.да държи
в себе си документите на МПС;6.да подписва всички документи,свързани с горното, от мое
име и за моя сметка.
Ищецът е депозирал пред нотариуса декларация от 27.07.2022г., с нотариална заверка на
подписите, с която оттегля всички права, дадени на ответника с пълномощно
№4501/18.06.2010г- по отношение на процесния автомобил. На същата дата ищецът е
отправил и нотариална покана до ответника за връщането на автомобила. Поканата е
връчена лично на ответника на 29.08.2022г.
По делото са разпитани трима свидетели: Св.К.Г., приятел и съученик на ищеца от 1992г.
твърди, че Д. си донесъл л.а. „Мерцедес“ от Англия, регистрирал го и след това го дал на
Т.. Дал автомобила на Т. да го продава. Това знае от Д.. След това разбрал, че автомобила е
продаден, а Д. не е получил нищо за него. Свидетелят твърди,че преди много години е
виждал автомобила на ул.Южен булевард. Виждал е Т. по ул.Левски да слиза от
автомобила. Не знае на кого Т. е продал автомобила. Знае, че колата е оставена на Т. и нищо
повече.
Св.Ф.Ф., дългогодишен познат на ищеца. В периода 2008-2010 година Д. е идвал в
компютърната му зала да си проверява имейли. През лятото на 2010г. Д. го помолил да го
закара на летището в гр. Варна, тъй като щял да ходи да работи в Англия. На следващият
4
ден дошъл с неговата кола и поискал да я остави над Автогарата. Свидетеля карал след него.
Там Д. предал на някакъв,непознат за свидетеля човек, документи и ключове на
автомобила. Предал и автомобила. Докато пътували за гр.Варна икеца му споделил, че е
оставил автомобила на негов познат да го продаде, тъй като нямало да бъде в България.
Автомобилът бил сребрист металик „Мерцедес“ с два фара, с десен волан. Първоначално
бил с английски номера, а след това ищецът го регистрирал. Близо година след това
автомобилът стоял на това място. През 2012г. Д. пак се появил в компютърната зала, за да си
проверява имейлите. Прибрал се временно от Англия. Три- четири пъти идвал в залата и
след това помолил свидетеля да го закара отново на летището. Казал му, че колата не се
била продала и отново я оставил на този човек. Свидетелят отново бил с него. Вторият път
когато оставили автомобила, свидетеля видял колата в движение, но не видял кой я
управлява. Когато занесли автомобила втория път, ищецът дал голям и малък талон за
автомобила и два ключа. Свидетелят обаче не чул разговора между страните, тъй като бил
на 5м. от тях. Впоследствие разбрах, че колата я няма и човекът не е дал никакви пари на Д..
Св. Г.Г., познат на ответника от около 30 години. Допреди 10 години били постоянно
заедно. Спомня си, че Т. имал едно „Рено“. Никога не е имал л.а. „Мерцедес“. Никога не го
е виждал с такъв автомобил. Той живее на ул. Южен булевард. Не е виждал пред тях
паркиран „Мерцедес“. Не е чувал да му е оставян такъв автомобил да го продава. Ако имаше
нещо такова, ответникът е щял да му каже. По това време Т. работел в гр. Варна, в някаква
кръчма. Никога не се е занимавал с продажба на автомобили. Само негови коли е продавал.
На 05.04.2011г. ищецът депозирал жалба против ответника за връщането на движими вещи:
л.а. Мерцедес Е230 с рег.№РР9626 АН, лаптоп GATEWAY, ръчен часовник Citizen и гривна,
които бил дал в залог срещу заем от 4000лв.,който обаче не върнал съобразно уговорените
условия. Ищецът твърди,че предал на ответника ключовете на автомобила /и резервния/,
талоните и пълномощно, като по-надолу в жалбата пише,че преместил колата по указания
на ответника от дома му и след това я върнал. След това установил,че ответника отново я е
преместил без да го вика. По извършената проверка по пр.№16849/2011г. са снети
обяснения Н.С., П.Д. и Т. Т.. В изготвената докладна записка за липса на престъпление са
посочени обясненията на Н.Й.С.,че след скарване на страните Д. си взел колата с резервния
ключ и я преместил,за да не е пред дома на Т..
На 17.11.2022г. ищецът подал нова жалба до РП-Разград,че въпреки оттеглянето на
предоставеното пълномощно ответникът отказал да му върне автомобила, с което му пречи
да упражнява правото си на собственост,като същевременно търпи имуществени вреди.
Образувана е преписка №1873-ЗМ-778/2022г. по описа на РУ на МВР-Разград. С
постановление от 02.02.2023г. РП е отказала да образува досъдебно производство срещу
ответника, поради липса на достатъчно данни за извършени престъпления от общ характер.
Недоволен ищецът е обжалвал постановлението за отказ пред ОП-Разград. С постановление
от 27.03.2023г. постановлението за отказ е потвърдено от по-горния прокурор.
По делото е изготвена експертна оценка на процесният л.а. към 18.10.2010г. е 19200лв.
Доказателства за сторените разходи по прехвърлянето липсват и не може да се определи
5
техният размер.
Въз основа на така установените факти,съдът направи следните правни изводи:Ищецът сочи
различни факти, като смята, че те установяват наличието на института на неоснователното
обогатяване. Възможността да бъде предявен друг иск не води до недопустимост на
претенцията по чл.59 ал.1 ЗЗД. Преценката дали ищецът може да се позовава на цитираната
норма за защита на своите права представлява въпрос по съществото на спора, а не - по
неговата допустимост, тъй като изисква произнасяне на съда по отношение съществуването
на самото материално право и юридическия факт, от който то е породено.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД включва наличието на
имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника; липса на основание за имущественото разместване; липса на друго средство за
правна защита на правата на ищеца.
От сочените от ищеца факти не се установява основания елемент от фактическия състав на
чл.59 ЗЗД, а именно наличието на имуществено разместване между ищеца и ответника, в
резултат на което ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца.
Видно от представеното от ответника удостоверение от МВР,С-р Пътна полиция Разград от
26.08.2008г. и понастоящем собственик на процесния л.а. е Д. Н. Д.. Следователно нито
ищецът е обеднял, нито ответникът се е обогатил. Търпенето на евентуални вреди от
неползването на собствения л.а. макар и да се отразява неблагоприятно в патримониума на
ищеца, не води на неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца.
Отделно от горното, съдът не намира за установен факта на предаване на процесния
автомобил и осъществяване на фактическа власт на ответника. Св.Г. не сочи конкретни
факти, а само това което е научил от ищеца, че е оставил автомобила на Т. с пълномощно и
той го е продал. Св.Ф. е видял, че ищецът паркира л.а. пред дома на ответника и му предава
документи и ключове на два пъти през две години, но не знае уговорките им. Не е виждал
ответника да управлява л.а.Мерцедес. Твърди,че ответникът е викал ищеца при
необходимост от преместването му. Свидетелят на ответника твърди,че той не е имал
никога л.а. Мерцедес, нито е управлявал такъв. През този период е работел в кръчма във
Варна.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира иска за неоснователен. Предвид на това съдът
не дължи мотиви относно направеното възражение за изтекла погасителна давност.
Неоснователността на главния иск, обосновава неоснователността на иска за присъждане на
обезщетение за забава.
Ответникът претендира съдебни разноски, но не представя списък. Съгласно т.2 от ТР
/6/2012 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС страната следва да представи списък за разноски
по чл.80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е
представено доказателство
С решение №20/10.01.2023г. по гр.д.№1106/2023г., генерирано чрез ЕИСС съдът
6
служебно установи,че е допуснал очевидна техническа грешка, като по грешка е
прикачил решението по гр.дело №457/23г. на РРС, вместо настоящото решение.Тъй
като съдебното решение вече е подписано в системата, няма друг начин за валидиране
волята на съда по настоящия спор, освен по реда на чл.247 ГПК,тъй като за да бъде
налице фактическа грешка, същата следва да е установима без затруднения и да не е
необходимо тълкуване на волята на съда, както е в настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл.235 ГПК съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение
№20/10.01.2024г., като вместо "Отхвърля предявените от ЕОС Матрикс ЕООД против
Ю.Д.Р. установителни искове за дължимост на сумата 3000лв. частично главница,сумата
3000лв. непогасена възнаградителна лихва за периода 01.01.20ж.-18.12.22г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 22.12.22г. до окончателното й изплащане"
следва ДА СЕ ЧЕТЕ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Н. Д., ЕГН ********** от *****************************
против Т. С. Т., ЕГН ********** от **************************** искове за сумата от
21500лв., получена без основание от ответника за сметка на ищеца, както и сумата
10911.24лв. обезщетение за забава от 18.06.2010г. до 27.06.2023г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 27.06.2023г. до окончателното й изплащане КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7