Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 15117 по
описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 27.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 43333/2017г. на СРС, ГО, 119 състав, са уважени предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединените искове от „Т.С.”
ЕАД срещу И.М. Ч.с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане в размер на 801, 80 лева, представляващо стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабдяван имот – апартамент № 31, находящ се в
гр. София, жк „********, абонатен номер 256751, за периода от м.01.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане
и за установяване съществуването на
вземане в размер на 26, 71 лева, представляващо обезщетение за забава в размер
на законната мораторна лихва за периода от 15.09.2015г. до 18.11.2016г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 69347/2016г.,
СРС, ГО, 66 състав.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника И.М. Ч., в която са релевирани оплаквания за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Поддържа твърдение, че няма качеството
потребител на топлинна енергия за част от исковия период, тъй като е придобил
собствеността върху топлоснабдявания имот на 17.04.2015г. В тази връзка счита
за неправилен изводът на СРС, че следва да се ангажира договорна отговорност за
период преди датата на придобиване на собствеността върху имота. На следващо
място, развити са съображения за необоснованост по отношение на начина на
определяне на размера на вземането за главница. Жалбоподателят поддържа, че
първоинстанционният съд е включил в присъдената сума и стойността на топлинната
енергия, доставена в имота преди 17.04.2015г. Навеждат се съображения за
неоснователност на иска за мораторна лихва, тъй като ищецът не е доказал
предприемане на предвидените в Общите условия действия за поставяне на
ответника в забава. В жалбата са наведени възражения за нищожност на договора
за услугата дялово разпределение, тъй като не е посочена дата на сключването му,
както и не бил посочен обектът, предмет на договора. Освен това счита, че
срокът на действие на правоотношението е изтекъл още през 2010г., поради което
няма основание за извършване на услугата дялово разпределение. По тези
съображения прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
Ответникът по
жалбата "Т.С." ЕАД изразява
становище за неоснователност на същата.
Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач –
„Т.С.” ЕООД, не изразява становище по жалбата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването
от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за част от исковия период, поради
което дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия, като стойността
на задължението е определено в съответствие с приетата по делото
съдебно-техническа експертиза и при отчитане на обстоятелството, че за периода
до 17.04.2015г. топлоснабдявания имот е бил собственост на трето за спора лице.
По тези съображения начислената сума за битово горещо водоснабдяване в размер
на 191, 82 лева и сумата от 16, 79 лева за доплащане от изравнителни сметки за периода
от м.05.2014г. до 16.04.2015г., включително, е приспадната от претендираното от
ищеца вземане. Съобразено е също, че длъжникът е признал част от задължението
си и заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е влязла в
сила в тази част, поради което на 25.05.2017г. е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 69347/2016г. по описа на СРС, ГО, 66 състав за следните суми: за
сумата от 801, 80 лева – главница за доставена топлинна енергия в имот абонатен
номер 256751 в периода от м.05.2014г. до 30.04.2016г. и за сумата от 13, 35
лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода
от 15.09.2015г. до 18.11.2016г. По тези съображения е приел, че предявените
установителни искове са основателни и доказани в пълните им размери.
На етапа на въззивното производство е спорно
обстоятелството относно пасивната материална легитимация на ответника и
качеството му на потребител на топлинна енергия. По така релевираните
оспорвания настоящият съдебен състав приема следното:
Договорът за търговска
продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди
се
счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ /в относимата към процесния случай редакция - ДВ, бр.
54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик
или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ императивно установява кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Законът по императивен ред приема, че договорът се
смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик
/собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това
лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
По делото е представен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 17.04.2015г., обективиран в нотариален акте № 63, том II, рег.
№ 4071, дело № 174 от 2015г., от който се установява, че ответникът И.М. Ч.е
придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 31,
находящ се в гр. София, жк “********. Предвид елемента на административно
регулиране, установен в нормата на чл.153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че считано
от 17.04.2015г. между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ. Обстоятелството дали ответникът реално е
ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик на
жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. При това те
остават такива дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната
норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи
условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги
приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма
твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
С оглед изложеното се налага извод, че ответникът има
качеството на битов клиент на топлинна енергия съгласно § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./,
считано от 17.04.2015г. За периода от 01.05.2014г. /началото на исковия период/
до 16.04.2015г., включително, потребител на топлинна енергия за процесния имот
е трето за спора лице, а именно праводателят на ответника. По тези съображения
не са налице предпоставките за ангажиране на имуществена отговорност на ответника
за периода до 16.04.2015г., включително, тъй като между страните по делото не е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия. Установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение
между страните за част от процесния период – от 17.04.2015г. до 30.04.2016г.,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по
реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в
сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената
по-горе законова разпоредба.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба
възражения досежно действието на договора, сключен с фирмата за дялово
разпределение. По делото е представен договор №
3984, сключен между “Т.С.” ЕООД, в качеството на изпълнител, и етажна
собственост на сграда, находяща се в гр. София, жк “********, в качеството на
възложител, съгласно който фирмата за дялово разпределение е приела да извърши
доставка и монтаж на термостатни винтили, термостатни глави и индивидуални
топломери, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. Противно на
възраженията на ответника, в договора е посочена дата на сключване, а именно –
23.09.2002г., както и обектите, предмет на извършване на услугата дялово
разпределение – самостоятелните обекти в сградата-етажна собственост, находяща
се на посочения адрес. Установява се, че според клаузата на чл. 2.4. от
договора, същият се сключва за срок от три години, като е изрично предвидено,
че договорът се удължава автоматично с още една календарна година в случай, че
никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец
преди изтичане на срока му. Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи,
че договорът с фирмата за дялово разпределение е прекратен с изтичане на
предвидения 3 годишен срок. И това е така, тъй като по делото са представени
изготвените от третото лице-помагач дялови разпределения за топлоснабдявания
имот за исковия период, което обстоятелство, обсъдено наред с липсата на
доказателства за изявления на етажната собственост, че счита договора за
прекратен, води до извод, че договорът е бил мълчаливо продължен с конклудентни
действия, което приложимата нормативна уредба не забранява.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Установено е въз основа
на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което
не е оспорено от ответника и съдът го кредитира изцяло като обективно и
компетентно, че сградата, в която се намира процесния имот е топлофицирана и в нея е
доставяна топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване.
Вещото лице е посочило също, че делът на ответника за отопление на имота, за
сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. Технологичните разходи
за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция
топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки за техническа
годност и е бил годно средство за търговско измерване /спазени са изискванията
на Закона за измерванията и Наредбата за проверка на средствата за измерване,
предвиждащи задължителна метрологична проверка, която за класа уреди общи
топломери трябва да се извършва през две години/. В заключението е посочено още,
че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите
нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за
продажба на топлинна енергия. Сумите за потребена топлинна енергия в имота на
ответника била начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за имота и една изравнителна сметка. За процесния период в имота е
имало шест отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители на разход
за отопление, които били отчитани дистанционно. В имота се е ползвала топла
вода, като нейното количество било отчитано въз основа на показанията на два
броя монтирани водомери. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по
проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2007г. за
топлоснабдяването, като същата е определена съобразно действащите за периода
норми и ограничения. С оглед изложеното се налага извод за неоснователност на оплакванията на
жалбоподателя, че по делото не са
ангажирани доказателства, че ищецът има принципната възможност да доставя
топлинна енергия в имота на ответника и че такава в действителност е доставена.
Напротив, не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от заключението
на съдебно-техническата експертиза, че сградата в режим на етажна собственост,
в която се намира процесният имот е топлофицирана, т.е. била е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, който според отговаря
на метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. От
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в
конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно
нормативните изисквания, като начислените на ответника суми въз основа на
издадените изравнителни сметки съответстват на действително дължимите. За
исковия период от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. били издадени фактури на обща
стойност от 842, 63 лева, както и изравнителни сметки от фирмата за дялово
разпределение, съобразно които е налице сума за доплащане от абоната в размер
на 993, 18 лева. Общият размер на реално потребената топлинна енергия за
исковия период с включени изравнителни сметки е в размер на 1 835, 83 лева.
Както бе посочено по-горе, ответникът не е пасивно материално легитимиран да
отговаря по предявените искове за периода от 01.05.2014г. до 16.04.2015г.,
включително, поради което от общо начислената сума в размер на 1 835, 83 лева
следва да се приспадне начислената сума за периода до 16.04.2015г. в общ размер
на 494, 98 лева. Задължението на ответника за периода от 17.04.2015г. до
30.04.2016г. с включени изравнителни сметки възлиза на 1 340, 87 лева. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът е
погасил на 12.05.2016г. задължения за процесния период в размер на 265, 25
лева, която сума следва да се приспадне от начислената сума от 1 340, 87 лева и
непогасеният остатък възлиза на 1 075, 62 лева. В производството по издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е
образувано ч.гр.д. № 69347/2016г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, длъжникът И. Ч.е
признал дължимостта на част от претендираната от “Т.С.” ЕАД сума за главница, а
именно – налице е признание на съществуването на вземане в размер на 801, 80
лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия и на сумата от 13,
35 лева – лихва за забава. Предвид липсата на възражение срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение в тази част първоинстанционният съд
е приел, че същата е влязла в сила по отношение на признатата част от вземането
и е разпоредил издаване на изпълнителен лист за същите суми. Предмет на
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск е оспорената част
от вземането, възлизаща на сумата от 801, 80 лева – главница и 26, 71 лева –
законна лихва за забава. От непогасената част от задължението на ответника за
главница в размер на 1 075, 62 лева следва да се приспадне сумата в размер на
801, 80 лева, за която срещу длъжника е издаден изпълнителен лист. Така общият
размер на задължението на ответника, предмет на настоящото производство по
установителния иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, за периода от
17.04.2015г. до 30.04.2016г. възлиза на 273, 82 лева, до който размер и период предявената
претенция е основателна.
При определяне на размера на задължението на ответника
първоинстанционният съд неправилно е включил в сумата за главница и тази за
отопление на имот /в размер на 254, 04 лева/ и за сградна инсталация /в размер
на 49, 10 лева/, начислена за период, в който задължено за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е трето за спора лице, а не
ответникът. Ето защо изложените във въззивната жалба оплаквания относно липсата
на пасивна материална легитимация за част от претендираното вземане, начислено
за периода до 16.04.2015г., включително, са основателни.
По тези съображения се налага извод, че
първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени в частта, в която
е признато за установено съществуването на вземане за главница за сумата над
273, 82 лева до пълния предявен размер от 801, 80 лева и за периода от
01.05.2014г. до 16.04.2015г., включително.
По отношение на акцесорното вземане за обезщетение за
забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Ищецът претендира обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г., като твърди, че ответникът е в забава от 15.09.2015г. Съгласно
действалите към исковия период Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***, в
сила от 12.03.2014г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на
клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия
за разпределение в сградата-етажна собственост и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32,
ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че
задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането
на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка
поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение – след нейното осъществяване /изготвянето на
индивидуалната справка за отопление и топла вода/. Публикуването на ежемесечните
фактури, отразяващи месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява
по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си /поканата/ за изпълнение и изпълнението на задълженията зависи от
волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. Доколкото
страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, то следва да
се приеме, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора –
чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава по
отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна
енергия по предвидения в чл. 33, ал. 1 от Общите условия ред, поради което и
при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест следва да се приеме, че релевираната претенция по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне в цялост. Ето
защо първоинстанционното решение е неправилно в тази част и следва да се
отмени, а вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да се отхвърли.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски за
държавна такса съразмерно на уважената част от въззивната жалба, които възлизат
на сумата от 25 лева.
В полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, които възлизат на сумата
от 100 лева, определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
В полза на адв. Н.И. –
процесуален представител на въззивника следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, определени според чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съразмерно на уважената част от въззивната жалба, които
възлизат на сумата от 191, 18 лева.
Предвид изхода на делото в
полза на адв. К.Б.– процесуален представител на ответника в първоинстанционното
производство следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, определени съразмерно на отхвърлената част от
исковете, които възлизат на сумата от 191, 18 лева. Ответникът е претендирал
разноски и в заповедното производство, като такива се дължат съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Ето защо в полза на адв. В.В.Т.следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 191, 18 лева.
С оглед изхода на спора
първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, в която ответникът
е осъден да заплати на ищцовото дружество съдебни разноски в исковото
производство за сумата над 170, 91 лева и за заповедното производство – за
сумата над 220, 54 лева.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на
предявените искове настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 27.06.2019г., постановено
по гр.д. № 43333/2017г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, в частта, в която е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “Т.С.” ЕАД срещу И.М. Ч.иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 150 от ЗЕ за установяване съществуването на вземане за сумата над 273, 82
лева до пълния предявен размер от 801, 80 лева и за периода от 01.05.2014г. до
16.04.2015г., включително, в частта,
в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане в размер на 26, 71 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от
15.09.2015г. до 18.11.2016г., както и в
частта, в която ответникът е осъден да заплати на “Т.С.” ЕАД разноски за
исковото производство за сумата над 170, 91 лева и разноски в заповедното
производство за сумата над 220, 54 лева и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК от "Т.С." ЕАД, с ЕИК ******, седалище и адрес
на управление *** Б срещу И.М. Ч., ЕГН **********,
с адрес ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за установяване
съществуването на следните вземания: за разликата над сумата от 273, 82 /двеста седемдесет
и три лева и 82 ст./ лева до пълния предявен размер от 801, 80 лева и за
периода от 01.05.2014г. до 16.04.2015г., включително - главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, жк “********, ап. 31, абонатен
номер 256751, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК
до
окончателното й изплащане и за
сумата от 26, 71 /двадесет и шест лева и 71 ст./ лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна
лихва за периода от 15.09.2015г. до 18.11.2016г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
69347/2016г. по описа на СРС, ГО, 66 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.06.2019г., постановено по гр.д.
№ 43333/2017г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК ******, седалище и адрес
на управление *** Б да заплати на И.М. Ч., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 25 /двадесет и пет/ лева – разноски за държавна такса във
въззивното производство.
ОСЪЖДА И.М. Ч., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ******, седалище и адрес
на управление *** Б на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – разноски
за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК ******, седалище и адрес
на управление *** Б
да заплати на
адвокат Н.И.И., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността – гр.
София, ул. „*****, офис-партер, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА сумата от 191, 18 /сто деветдесет и един лев и 18 ст./ лева –
адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство на И.М. Ч.по
в.гр.д. № 15117/2019г. по описа на СГС, ГО, II А въззивен състав.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК ******, седалище и адрес
на управление *** Б
да заплати на
адвокат К.И.Б., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността – гр. ********,
на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА сумата от 191, 18
/сто деветдесет и един лев и 18 ст./ лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие за осъщественото
процесуално представителство на И.М. Ч.по гр.д. № 43333/2017г. по описа на СРС,
ГО, 119 състав.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК ******, седалище и адрес
на управление *** Б
да заплати на
адвокат В.В.Т., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността – гр.
София, бул. „********, НП бизенс център “Венус”, на основание чл. 38, ал. 2,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА сумата от 191, 18 /сто деветдесет и един лев и 18
ст./ лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално
представителство на И.М. Ч.по ч.гр.д. № 69347/2016г. по описа на СРС, ГО, 66
състав.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.