РЕШЕНИЕ
№220/02.04.2018г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на първи март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова……….…...……………………………..и в присъствието на прокурор…………………………………………...................……………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 1186 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д.Х.Х. с настоящ адрес *** и съдебен адрес ***, ст.33, подадена чрез пълномощник, против Заповед №813/10.08.2017г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИААА),гр.София, с която на основание чл.90 ал.1 т.5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобрзност на заповедта, поради издаването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел. Твърди се, че не е спазен срокът по чл.94 ал.1 от ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание. Излагат се съображения, че най късно на 10 –то число на всеки месец административният орган е разполагал с информация за допуснати и/или извършени нарушения на служебните задължения на жалбоподателя за предходния месец. Твърди се също, че в заповедта не е посочено правното основание за издаването ѝ. Визират се разпоредбите на чл.90 и чл.107 от ЗДСл като се сочи, че в съдържанието на заповедта липсва запис дали служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, поради наложеното дисциплинарно уволнение или не. Останалите, посочени в заповедта норми касаели видовете нарушения на служебната дисциплина, както и критериите, които следвало да се съобразят при определяне на конкретното наказание. В тази връзка се твърди, че липсва валидно правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Твърди се също, че заповедта не е мотивирана. Липсвало ясно описание на извършените от жалбоподателя нарушения (дали се касае за продължавано нарушение или множество такива), дата и място, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават. Липсвало посочване на конкретни служебни задължения, които били нарушени виновно и в какво се изразява вината на жалбоподателя. Относно описаните в пункт I от заповедта нарушения, а именно нарушения на финансовата дисциплина, липса на ефективен и постоянен контрол и неспазване на работното време, се твърди, че е погасено по давност правомощието на административния орган да наложи наказание, както и че твърденията за извършване на тези нарушения не се установяват. Относно описаните в пункт II от заповедта нарушения се твърди, че липсва точно описание на същите. Не ставало ясно дали посочените дати 08.12.2016г., 06.03.2017г., 06.04.2017г., 20.05.2017г. са такива на утвърждаване на графика или такива, на които се твърди, че са извършени нарушенията. Така се ограничавало правото на жалбоподателя на защита като изложи аргументите си и ангажира конкретни доказателства. Липсвало описание на фактическата обстановка, последователност на действията/бездействията по дати, с оглед яснота дали действително имало нарушения на служебните задължения на жалбоподателя. Твърди се също, че не е изпълнено изискването на чл.91 от ЗДСл, което водело до нарушаване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
По изложените съображения, доразвити в представена от процесуален представител молба, се иска от съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът –Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, гр.София чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Оспорва се Заповед №813/10.08.2017г. на Изпълнителния директор на ИААА, с която на основание чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл на Д.Х.Х. – на длъжност началник на областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО”АА”) – Стара Загора към Главна дирекция „Автомобилна инспекция (ГД”АИ”) в ИААА, с ранг III -ти младши, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
С рег.№50-08-17/19.05.2017г. в ИААА е постъпил Сигнал, съдържащ твърдения за нарушения и създаване на корупционни практики от служители на ОО”АА” – Стара Загора, вкл. от началника на отдела – Д.Х.. Във връзка със сигнала е изготвен Доклад рег.№50-08-17/1/12.06.2017г. от Главен директор на ГД”АИ” до Изпълнителния директор на ИААА за извършена проверка, обхванала дейността на началника на отдела и подконтролния му изпълнителски състав, свързана с организирането и осъществяването на контрол на пътя и в предприятията, използването на служебните автомобили, както и съхраняването и преглеждането на записите от видеонаблюдението при извършването на пътен контрол. Според посоченото в доклада, са били изискани всички документи, регламентиращи контролната дейност на отдела за периода 01.12.2016г. – 31.05.2017г. (седмични графици, ежедневни отчети и констативни протоколи от проверки в предприятията), пътни книжки на служебните автомобили за същия период и наличните видеозаписи от извършения пътен контрол от м.март до м.май, 2017г. ,включително. В доклада са обсъдени оплакванията в сигнала, касаеши използването на служебния автомобил от началника на отдела Д.Х. като част от тях са приети за основателни. По отношение на твърденията за създаване на корупционни схеми и изискване на т.нар. „такса спокойствие” е изразено становище, че със сигнала следва да бъдат запознати съответните разследващи и правораздавателни органи. Във връзка с оплакванията в сигнала, насочени към Главния директор на ГД”АИ”, са посочени предприети от последния мерки по повод постъпил аналогичен сигнал, а именно наложени дисциплинарни наказания на шестима служители от ОО”АА” – Стара Загора. По отношение на твърденията в сигнала, касаещи инспекторския състав при извършване на пътен контрол, в доклада е отразено, че при изборно разглеждане на събраните по време на проверката материали е установено, че допуснатите от инспекторите нарушения се припокриват с констатираното в доклад с Рег.№11-06-9168/3/10.01.2017г. от проверка в ОО”АА” – Стара Загора по посочения аналогичен сигнал. Посочено е, че поради големия обхват на проверявания период и големия обем на материала за анализиране, подробен анализ на нарушенията, допуснати от инспекторския състав ще бъде представен на по-късен етап. В доклада е предложено: 1. Дисциплинарния съвет към ИИАА да образува дисциплинарно дело срещу Д.Х. – началник на ОО”АА” – Стара Загора за извършени от него нарушения и 2. Сигнал рег.№50-08-17/19.05.2017г. , съдържащ твърдения за корупционни практики от служителите на ОО”АА” – Стара Загора” да бъде изпратен към съответните разследващи и правораздавателни органи.
Видно от поставените върху доклада положителна резолюция и подпис, предложенията в същия са възприети от Изпълнителни директор на ИААА.
Последният е издал Заповед №РД-01-532/21.06.2017г. , с която е наредил Дисциплинарния съвет на ИААА да образува дисциплинарно дело срещу Д.Х. на длъжност началник на ОО”АА” – Стара Загора към ГД”АИ” в ИААА за изясняване на фактите, изложени в Доклад рег.№50-08-17/1/12.06.2017г.
От Главния директор на ГД”АИ” е изготвен и Доклад рег.№50-08017/7/ 20.07.2017г. , относно анализ на контролната дейност на ОО”АА” – Стара Загора за периода от м.декември до м.май, в който са направени констатации за извършени нарушения на Указанията за контролната и административнонаказателната дейности в ИААА, утвърдени със Заповед №РД-08-7/16.07.2015г. на Изпълнителния директор на ИААА. В т.1 б. А) и б.Д) от доклада са визирани нарушения, свързани със задължения на началника на ОО”АА” . Предложено е да се прецени необходимостта от налагане на дисциплинарни наказания на посочените в доклада служители, разпоредили или допуснали констатираните нередности. Във връзка с този доклад Изпълнителният директор на ИААА е издал Заповед №РД-01-616/20.07.2017г., с която е наредил Дисциплинарният съвет на ИААА да образува дисциплинарно дело срещу Д.Х. на длъжност началник на ОО”АА” – Стара Загора към ГД”АИ” в ИААА за изясняване на фактите и обстоятелствата, изложени в същия като след образуването му, дисциплинарното дело да се присъедини за общо разглеждане към образуваното такова на основание Заповед №РД-01-532/21.06.2017г.
Във връзка с образувано на основание Заповед №РД-01-532/21.06.2017г. дисциплинарно производство, Главният секретар на ИААА Д.В., за който се установява от данните по делото, че е председател на Дисциплинарния съвет на ИААА, е изискал с писмо изх.№50-08-17/2/23.06.2017г. от Главния директор на ГД”АИ” уточняваща информация и доказателства. Част от исканата информация е представена и уточнена с Писмо рег.№50-08-17/3/29.06.2017г., като относно останалата такава е посочено, че следва да се изиска от други отдели и дирекции на ИААА. В последствие,с писмо рег.№50-08-17/5/11.07.2017г. Главният директор на ГД”АИ” е предоставил допълнителна информация.
На 21.07.2017г. е било проведено заседание на Дисциплинарния съвет на ИААА, за което е съставен протокол от същата дата. На заседанието, след запознаване със Заповед №РД-01-616/20.07.2017г., е взето решение да се образува дисциплинарно дело срещу Д.Х.Х. на длъжност началник на ОО”АА” – Стара Загора към ГД”АИ” в ИААА, за изясняване на фактите и обстоятелствата, изложени в Доклад рег.№50-08017/7/ 20.07.2017г. и същото да се присъедини за общо разглеждане с дисциплинарното дело по т.1 от протокол от 21.06.2017г. от заседание на дисциплинарния съвет. В протокола от заседанието е отразено становището на дисциплинарния съвет по Доклад рег.№50-08017/1/ 12.06.2017г. и Доклад рег.№50-08017/7/ 20.07.2017г. като са визирани извършените според съвета от Д.Х. множество нарушения. Взето е с единодушие решение, че за периода от 01.12.2016г. до 19.05.2017г. Д.Х. – началник на ОО”АА” – Стара Загора виновно е извършил голям брой тежки дисциплинарни нарушения и предвид обстоятелствата, при които са извършени, последиците от тях и цялостното му служебно поведение, е налице основание за налагане на предвиденото в чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл дисциплинарно наказание – уволнение. Протоколът с така взетото решение, е подписан от всички членове на дисциплинарния съвет.
С Доклад изх.№50-08-17/8/27.07.2017г. председателят на дисциплинарния съвет е представил на Изпълнителния директор на ИААА протокола от проведеното заседание на дисциплинарния съвет, ведно с приетото решение за налагане на дисциплинарно наказание.
С Писмо изх.№50-08-17/9/31.07.2017г. на Зам. Изпълнителния директор на ИААА,
действащ „за изпълнителен директор” съгласно изрично посочена заповед, на
основание чл. 93 ал.1 от ЗДСл Д.Х. е поканен да даде в срок до 17:30 ч. на
02.08.2017г. писмени обяснения във
връзка с извършени от него нарушения, описани в Доклад рег.№50-08017/1/
12.06.2017г. и Доклад рег.№50-08017/7/ 20.07.2017г. като му е указано правото
да представи и/или да посочи нови доказателства. Указана му е също възможността
да се запознае с цялата дисциплинарна преписка.
Наред с това, служителят е
поканен да се яви на 03.08.2017г. в 10ч. в сградата на ИААА ет.3, ст.№311, за
изслушване и даване на писмени обяснения по реда на чл. 93 ал.1 от ЗДСл. Към
писмото са приложени визираните в него доклади. Писмото е получено от Х. на
31.07.2017г. На същата дата –31.07.2017г. жалбоподателят се е запознал с
материалите по дисциплинарната преписка, за което е бил съставен нарочен
протокол.
С рег.№50-08-17#10/02.08.2017г. Д.Х. е депозирал
писмени обяснения до Изпълнителния директор на ИААА като е приложил и писмени
доказателства.
Видно от Протокол рег.№ 50-08-17/11/08.08.2017г.
, на 03.08.2017г. Д.Х. е бил изслушан от
Изпълнителния директор на ИААА.
С Доклад изх.№ 50-08-17/12/08.08.2017г., Главният директор на ГД”АА” във връзка с образуваното срещу Д.Х. дисциплинарно производство и дадените от последния писмени и устни обяснения, е предоставил на Изпълнителния директор на ИААА седмични графици на ОО”АА” – Стара Загора за периода от 01.12.2016г. до 28.05.2017г. като го е уведомил, че след направена съпоставка между изпратените такива и посочените в Доклад рег.№50-08017/7/ 27.07.2017г., става ясно, че за същите дати няма направени корекции. От данните по делото става ясно, че тази съпоставка е била направена във връзка с изнесеното от Д.Х. при изслушването му на 03.08.2017г.
На 10.08.2017г. е издадена процесната Заповед № 813/10.08.2017г. на Изпълнителния директор на ИААА, с която на Д.Х.Х. на длъжност началник на областен ОО”АА” – Стара Загора към ГД”АИ” в ИААА, с ранг III -ти младши, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. В заповедта е отразено, че е съобщена на 10.08.2017г. , което е удостоверено с подписите на двама поименно посочени служители на агенцията, като в същата липсва подпис на наказания служител.
Жалбата срещу заповедта е подадена чрез Изпълнителния директор на ИААА на 23.08.2017г. , видно от поставения регистрационен номер.
Към административната преписка са приложени материалите, събрани в хода на дисциплинарното производство: копия от седмични графици, ежедневни отчети, пътни книжки, фискални бонове, извадки от GPS-система на ИААА, справка за пътни листове за МПС с рег.№ СА …МН за периода от 01.12.2016г. до 19.05.2017г., справка за ползван платен годишен отпуск от Д.Х. за същия период, Справка за командировки за национални съвещания и др.
По делото са представени поисканите от жалбоподателя справка за издадените актове за административни нарушения за 2015г., 2016г. и за периода от 01.12.2016г. – 10.08.2017г., както и присъствени форми за периода от 19.09.2017г. – 10.08.2017г. Представена е и Заповед №РД-12-2719/21.12.2016г. на Началника на ОО”АА” – Стара Загора, с която на основание Устройствения правилник на ИААА и т.3 от Заповед №РД-01-1594/15.12.2016г. са определени отговорници на автомобилите, зачислени на ОО”АА” – Стара Загора. Видно от тази заповед, отговорник на Р. Т. с рег.№ СА .... МН е инспектор С.Т.С.. Представени са също Заповед №РД-01-1594/15.12.2016г., Заповед №РД-01-36/31.01.2017г. и Заповед №РД-01-288/10.05.2017г. – всички на Изпълнителния директор на ИААА. Представена е и Заповед №РД-01-173/31.03.2014г. относно организацията на работното време и контрола по спазването му.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна , имаща право и интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.92 ал.1 от ЗДСл. Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма, при издаването и са спазени изискванията досежно необходимите реквизити от съдържанието и.
Наказанието е наложено за множество извършени нарушения, групирани в два основни пункта.
По пункт I от заповедта се твърдят следните нарушения :
- използване на служебен автомобил „Рено – Талия” с рег.№ СА .... МН за неслужебни цели в нарушение на точки 5 от Заповед №РД-01-1594/15.12.2016г., Заповед №РД-01-36/31.01.2017г. и Заповед №РД-01-288/10.05.2017г. (пункт I.1 и пункт I.3)
- системно попълване на некоректни данни или изобщо непопълване на данни в пътната книжка на горепосочения служебен автомобил (пункт I.2)
- отсъствие от работа без основателна причина в нарушение на чл.23 от ЗДСл (пункт I.4)
- неспазване на законоустановеното работно време за конкретно посочени осем дати (пункт I.5)
- домуване на горепосочения служебен автомобил извън територията на ОО”АА” – Стара Загора в нарушение на точки 5 от Заповед №РД-01-1594/15.12.2016г., Заповед №РД-01-36/31.01.2017г. и Заповед №РД-01-288/10.05.2017г. (пункт I.6)
- неизпълнение на акт – устно разпореждане, на по-горестоящ административен орган (пункт I.7)
По пункт II от заповедта се визират нарушения на Указанията за контролната и
административнонаказателната дейности в ИААА ( за краткост - Указанията), утвърдени със Заповед №РД-08-7/16.09.2015г.,изменени със Заповеди №РД-01-609/17.11.2015г. и №РД-08-4/07.06.2016г. на Изпълнителния директор на ИААА, а именно :
- неотразяване на промени в седмичните графици - нарушение на чл.13 ал.1 т.2 от Указанията (пункт II.1)
- наличие на повредени записи от извършен пътен контрол – нарушение на чл.77 ал.5 от Указанията (пункт II.2)
- извършване на проверки от инспекторите извън обсега на камерата - нарушение на чл.86 ал.5 от Указанията (пункт II.3)
- липса на ежедневни отчети и записи по пътната книжка за извършени проверки от инспектори , ползващи служебен автомобил с рег.№ СА 3703 ВА – нарушение на чл.83 ал.1 от Указанията (пункт II.4)
- липса на дневник за отбелязване на извършени прегледи на видеозаписите, направени с камери за видеонаблюдение по отношение контрола и действията на инспекторите по време на извършване на крайпътни проверки – нарушение на чл.77 ал.8 от Указанията (пункт II.5)
В заповедта е направено е обобщение, че нарушенията, описани в пункт II от т.2 до т.5 показват, че Д.Х. системно не е изпълнявал основните си задължения от раздел V т.1 и т.9 от длъжностната си характеристика. Посочено е също, че Д.Х. не само не упражнява ефективен контрол и ръководство върху дейността на отдела, но и не изпълнява Указанията, което е неизпълнение на акт на горестоящ административен орган и представлява неспазване на чл.24 ал.1 от ЗДСл и чл.6 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) като с действията си служителят виновно е извършил дисциплинарно нарушение по чл.89 ал.2, ал.1 и т.5 от ЗДСл.
В пункт II.6 от заповедта е отразено, че Д.Х. е допуснал конкретно посочени служители в отдела с наложени дисциплинарни наказания, да извършват системно едни и същи тежки нарушения на Указанията, което сочи на повторяемост на лошото и некачествено изпълнение на задълженията им. Прието е, че Д.Х. не е предприел мерки да поправи допуснатите нередности в отдела, което показва, че не изпълнява задълженията си компетентно, обективно и добросъвестно, което е в нарушение на чл.2 и чл.4 от КПСДА. Не е създал необходимата организация за извършване на ефективна контролна и административнонаказателна дейност в отдела, което поставя под съмнение качеството на цялата дейност в отдела. Неосъществявайки контрол върху действията на подчинените му служители и позволявайки им отново да извършат нарушения на служебните задължения, за които веднъж са наказани дисциплинарно, Д.Х. не изпълнява задълженията си по т.20 и т.21 от раздел V на длъжностната си характеристика, с което не е спазил разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДСл.
В заповедта е прието, че дисциплинарните нарушения, представляващи неизпълнение на служебни задължения и неспазване правилата на КПСДА са извършени виновно – нарушенията са извършени съзнателно при наличие на знание от страна на Д.Х. за съдържанието на възложените му задължения и функции, поради което е налице основание за ангажиране дисциплинарната му отговорност. Посочено е, че предвид цялостното поведение на служителя е налице основание да се приеме, че при изпълнение на служебните му задължения, последният не следва поведение, създаващо увереност у органа, чиято дейност подпомага, че може да му се доверява и да разчита на него за точното, качественото и своевременно изпълнение на функциите на областния отдел, което представлява нарушение на чл.5 ал.2 от КПСДА.
В заповедта е посочено, че описаните действия са извършени виновно от Д.Х.. Предвид тежестта на извършените от него нарушения и настъпилите от тях последици за държавната служба и за гражданите, обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, периода на извършването им от 01.12.2016г. до 19.05.2017г., както и цялостното служебно поведение на служителя, е прието, че съответстващо на тежестта на извършените от него нарушения е предвиденото в чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл дисциплинарно наказание „уволнение”.
Съдът не споделя оплакването на жалбоподателя, че заповедта не е мотивирана.
В оспорената заповед са изложени достатъчно обстоятелства от фактическа страна, позволяващи да се извърши преценка както за правната квалификация на всяко едно от нарушенията, така и за съответствието на акта с материалния закон. Действително обстоятелствата, които според административния орган обосновават наличие на дисциплинарни нарушения, извършени от жалбоподателя, са изложени малко хаотично и непоследователно и изискват задълбочен прочит на оспорения акт. Установява се също, че част от тези обстоятелства не могат да се отнесат към всички посочени за нарушени разпоредби, но това не опорочава оспорения акт до степен, която да доведе до извод за незаконосъобразност на същия поради немотивираността му. В заповедта са посочени и доказателствата, въз основа на които административният орган е приел, че е извършено всяко едно от твърдените нарушения.
Съдът счита, че деянията на жалбоподателя правилно са били съотнесени към неспазване на разпоредби от ЗДСл и КПСДА. Макар да не възприема изцяло становището, че поведението на жалбоподателя нарушава всички изброени в заповедта разпоредби /за което ще изложи съображения по-долу при преценката за материалната законосъобразност на акта/, съдът намира за необходимо да отбележи, че административният орган правилно е квалифицирал отделните деяния на жалбоподателя като е приел, че с тях се осъществяват дисциплинарни нарушения по чл.89 ал.2 т.1 и т.5 от ЗДСл.
Предвид горното оспорената заповед отговаря на изискванията на чл.97 ал.1 от ЗДСл.
Съдът не споделя оплакването за допуснато съществено нарушение във формата на акта, поради липса в съдържанието му на запис за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя. Действително, съгласно чл.107 ал.1 т.3 от ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител бъде дисциплинарно уволнен като запис в тази насока не се съдържа в оспорената заповед. Това обаче не представлява нарушение, което да обоснове незаконосъобразност на същата. В ЗДСл липсва изискване волеизявлението за прекратяване на служебното правоотношение в случай на дисциплинарно уволнение на служителя да се съдържа в заповедта за налагане на това дисциплинарно наказание. Волеизявлението за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.107 ал.1 т.3 от ЗДСл може да се съдържа и в отделна заповед.
По отношение спазване на
административнопроизводствените правила
при издаване на оспорената заповед и
материалната законосъобразност на същата, съдът намира следното:
В изпълнение на задължението си по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган, преди да наложи дисциплинарното наказание, е поканил жалбоподателя да се яви в сградата на ИААА за запознаване с материалите по образуваната преписка, за изслушване от дисциплинарно-наказващия орган и предоставяне на писмени обяснения и доказателства . Жалбоподателят е запознат с образуваната преписка, изслушан е от наказващия орган, като наред с това му е даден срок да представи писмени обяснения по вменените му дисциплинарни нарушения. Безспорно е, че в указания срок такива обяснения са депозирани.
Съдът счита за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че дисциплинарното наказание е наложено извън двумесечния срок по чл.94 ал.1 от ЗДСл. Не се споделя становището, че нарушенията са открити на 19.05.2017г. , когато в ИААА е постъпил сигнал с оплаквания срещу служители на ОО”АА” – Стара Загора, вкл. срещу жалбоподателя. Този сигнал единствено е дал повод да се извърши проверка за дейността на отдела и ръководещият го началник. Не се споделя и становището, че двумесечният срок по чл.94 ал.1 от ЗДСл е изтекъл на 08.06.2017г. като не става ясно с кои точно данни жалбоподателят обвързва изтичането му именно на тази дата.
Според настоящия състав процесните нарушения са открити на 12.06.2017г. и на 20.07.2017г. , на които дати Изпълнителният директор на ИААА е бил уведомен с изготвените от Главния директор на ГД”АИ” доклади за неспазени от жалбоподателя ( по втория доклад - и от други служители на ОО”АА” – Стара Загора) задължения по ЗДСл и КПСДА, респ. за осъществени дисциплинарни нарушения, във връзка с които е предложено да се образуват дисциплинарни производства. В тази връзка се налага извод, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание – 10.08.2017г., двумесечният срок по чл.94 ал.1 от ЗДСл от откриване на нарушенията не е изтекъл. вкл. не е изтекъл и едногодишният такъв от извършването на всяко едно от тях.
Съдът счита, че в случая е спазено императивното изискване на чл. 91 ал.1 от ЗДСл, съгласно което при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. В случая, за да наложи най-тежкото от изброените в чл.90 ал.1 от ЗДСл наказания, дисциплинарнонаказващият орган е взел предвид тежестта на визираните нарушения, извършени в продължителен период от време , както и настъпилите за държавната служба последици от всяко едно от тях, отчел е, че са извършени виновно при явно знание за възложените на служителя функции и задължения, както и че се касае за лице, заемащо ръководна длъжност, чието поведение следва да служи за пример на подчинените му служители. При така отчетените обстоятелства, релевантни за определяне вида на дисциплинарното наказание, съдът счита, че налагането на наказанието по чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл е изцяло обосновано.
Съдът намира, че оспорената заповед е съответна и на материалния закон.
В случая описаните в заповедта фактически обстоятелства изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства.
Жалбоподателят не оспорва, че за периода от 01.12.2016г. до 19.05.2017г. е използвал зачисления му служебен автомобил за неслужебни цели. Това обстоятелство се потвърждава и от записите в пътните книжки за „Рено – Талия” с рег.№ СА .... МН относно попълнените маршрути на движение и изминати километри, които не съответстват на отчетените от GPS- системата такива. Съгласно точки 5 от Заповед №РД-01-1594/15.12.2016г., Заповед №РД-01-36/31.01.2017г. и Заповед №РД-01-288/10.05.2017г. – всички на Изпълнителния директор на ИААА, е наредено всички автомобили, собственост на ИААА да се използват само за служебни цели . Неспазвайки въведеното с акт на горестоящия административен орган служебно задължение, жалбоподателят е нарушил чл.24 ал.1 от ЗДСл и чл.6 ал.1 от КПСДА, каквото деяние е описано в пункт I.1 и пункт I.3 от оспорената заповед и правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.89 ал.2 т.1 и т.5 от ЗДСл.
Безспорно се установяват и описаните в пункт I.2 нарушения, изразяващи се в некоректно попълване на данни в пътната книжка на „Рено – Талия” с рег.№ СА .... МН и в непопълване на такива относно маршрута на движението му. При съпоставка на данните в пътните книжки относно маршрута на движение, дните, в които жалбоподателят е бил в отпуск и данните в приложената справка за движение на посочения автомобил , е видно, че за датите 21.12.2016г., 24.12.2016г. и 27.12.2016г. липсва отчет в пътната книжка, а за останалите, визирани в пункт I.2, б.“б“, б.“в“, б.“г“ и б.“д“ дати автомобилът се е намирал на място, съотв. движел се е по маршрут, различен от записания в пътните книжки. Некоректното попълване в пътните книжки на данните за маршрута на движение, както и непопълването на такива, сочи на недобросъвестност при изпълнение на служебната дейност, с което не е спазено изискването на чл.2 ал.4 от КПСДА, правилно квалифицирано като нарушение по чл.89 ал.2 т.5 от ЗДСл.
Съдът намира за доказани и нарушенията по пункт I.4 и пункт I.5. от заповедта. Видно е от приложената справка за движение на МПС с рег.№ СА .... МН , управлявано на 22.02.2017г. , на 06.01.2017. и на 23.02.2017г. от жалбоподателя, че на тези три дати последният не се е намирал на територията на ОО“АА“ – Стара Загора“, като на 22.02.2017г. е бил в гр.П., а на 06.01.2017. и на 23.02.2017г. е бил в гр.Х., където безспорно не е работното му място. Видно е също, че на посочените в пункт I.5 от заповедта общо осем дати, жалбоподателя е напускал работното си място преди изтичане на законоустановеното работно време. Всичко това сочи, че на тези дати, жалбоподателят не е изпълнявал служебните си задължения като не е спазвал законоустановеното работно време и не го е използвал за изпълнение на възложените му задачи, с което е нарушил чл.23 от ЗДСл и чл.11 от КПСДА. Представеното от последния медицинско направление от лекар в гр.С. опровергава извода за извършено нарушение само за дата 07.03.2017г., доколкото от данните по приложената справка за движение на служебния автомобил, е видно, че единствено на тази дата 07.03.2017г. е осъществено движение с маршрут до гр.Свиленград. Визираните в пункт I.4 и пункт I.5. от заповедта деяния правилно са квалифицирани като нарушения по чл.89 ал.2 т.1 и т.5 от ЗДСл.
Според настоящия състав доказани се явяват и нарушенията, описани в пункт I.6 на оспорената заповед. Безспорно се установява от приложената справка за движение на служебен автомобил „Рено – Талия” с рег.№ СА 2601 МН, че на визираните множество дати, вкл. в почивни дини, автомобилът е домувал извън територията на ОО“АА“ – Стара Загора, в нарушение на въведеното изискване в т.5 от Заповед №РД-01-1594/15.12.2016г., Заповед №РД-01-36/31.01.2017г. и Заповед №РД-01-288/10.05.2017г. – всички на Изпълнителния директор на ИААА, служебните автомобили да местодомуват само в бази на агенцията. С неизпълнението на това изискване е нарушен чл.24 ал.1 от ЗДСл, съотв. чл.6 от КПСДА, като деянията правилно са квалифицирани като нарушения по чл.89 ал.2 т.1 и т.5 от ЗДСл.
По отношение на визираното нарушение по пункт I.7 от заповедта, изразяващо се в неизпълнение на устното разпореждане от горестоящ административен орган да не се извършва пътен контрол, освен при съвместни акции с органите на МВР, съдът е в невъзможност да осъществи преценка за съответствието на акта с материалния закон. Устното разпореждане, каквото жалбоподателят не оспорва да е получил от Изпълнителния директор на ИААА, изисква бездействие и за да се приеме, че това разпореждане не е изпълнено, следва да е налице деятелност на адресата му и то на конкретно посочени дати, а такива в случая не се визират. Предвид лисата на конкретно посочени дати, на които жалбоподателят не е изпълнил даденото му разпореждане от горестоящия орган, следва да се приеме, че по отношение на нарушението по пункт I.7 от заповедта не е изпълнено изискването на чл.97 ал.1 т.4 от ЗДСл.
По отношение на визираните в пункт II от заповедта нарушения на Указанията за контролната и административнонаказателната дейности в ИААА (Указанията), съдът намира следното:
На жалбоподателя са вменени нарушения на чл.13 ал.1 т.2, чл.77 ал.5, чл.86 ал.5, 83 ал.1 и чл.77 ал.8 от Указанията.
Нарушения на чл.13 ал.1 т.2 от Указанията се визират за общо четири дати и според съда те са безспорно установени само за дата 08.12.2016г. и 06.03.2017г. Видно от ежедневните отчети за тези дати, вписаното тях мястото на проверка не съответства на установеното местоположение на съответните служебни автомобили с конкретно посочени екипи според данните GPS – системата за тези дати, разпечатки от която са приложени към преписката, като промяната в графика за седмично разпределение на задачите на посочените екипи не е отразена. За останалите дати – 06.04.2017г. и 20.05.2017г. твърдяното нарушение не се установява. Не се потвърждава, че на 20.05.2017г. екип от служители М. Зл. и И.Г. да са били в почивка. Видно от представения ежедневен отчет от 20.05.2017г. тези служители са осъществявали контрол в с.Л. и гр.Р., както е записано и в седмичното разпределение на задачите за този екип (л.132) . По отношение на 06.04.17г. следва да се посочи,че записаното в ежедневния отчет от тази дата място на проверка съвпада със възложената за 06.04.2017г. задача на екипа в седмичния график, но липсват приложени данни от GPS – системата за същия ден. Представената разпечатка касае 05.04.2017г., поради което не се доказва твърдението, че екипът е бил на територията на гр.Гурково.
Отразяването на промяна в графика за работа и причините за тази промяна съгласно изискването по чл.13 ал.1 т.2 от Указанията се извършват от началника на отдела, а в случая за работните дати 08.12.2016г. и 06.03.2017г., това не е сторено от жалбоподателя.
Съдът не споделя оплакването в жалбата, че по отношение на тези нарушения не ставало ясно дали визираните дати са тези на утвърждаване на графиците или са такива, на които се твърди, че е извършено нарушение. Ясно е от записаното в заповедта, че това са определени работни дати от седмичния график на съответния екип и няма как да са дати на утвърждаване на графиците, доколкото се касае за седмично разпределение на задачите, включващо период от време, вкл. и дати преди визираните в заповедта. Не са и дати на извършване на нарушенията, доколкото визираните нарушения по чл.13 ал.1 т.2 от Указанията се осъществяват чрез бездействие.
Вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.77 ал.5 от Указанията съдът счита, че не се установява и доказва. Констатираното наличие на повредени записи от извършен пътен контрол не кореспондира с визираното в тази разпоредба изискване, което въвежда срок за съхранението им.
Относно визираното нарушение на чл.86 ал.5 от Указанията следва да се посочи, че разпоредбата касае задължения на инспекторите и неизпълнението им няма как да се вмени на жалбоподателя. Същото се отнася и до посоченото нарушение на чл. 83 ал.1 от Указанията.
Съдът счита за доказано вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.77 ал.8 от Указанията, а именно като началник на отдела да осъществява контрол на действията на инспекторите по време на извършване на крайпътни проверки, като периодично преглежда видеозаписите, направени с камерите за видеонаблюдение, за което следва да се води дневник. Не се твърди от жалбоподателя такъв дневник да е наличен, нито да е осъществявал преглед на такива видеозаписи, което сочи на неосъществен контрол по смисъла на посочената разпоредба.
Предвид гореизложеното съдът счита, че жалбоподателят не е изпълнил служебни задължения, визирани в ЗДСл и в КПСДА. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и безспорно установените множество нарушения по смисъла на чл.89 ал.2 т.1 и т.5 от ЗДСл сочат на поведение на жалбоподателя, несъответно на целите по чл.5 ал.2 от КПСДА, според който при изпълнение на служебните си задължения служителят следва поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверяват и да разчитат на него. Независимо, че в случая част от визираните в оспорената заповед нарушения на разпоредбите на ЗДСл и Указанията не се доказват, то с оглед системното извършване на другите установени такива и продължителния период, в който са извършвани, както и предвид начина по който са рефлектирали върху цялостната дейност на отдела, то безспорно е обосновано налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед съответства на изискванията за законосъобразност по смисъла на чл.146 от АПК, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна. В тази връзка основателно се явява и искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл. 78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, съдът определя такова в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.143 ал.3 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.Х. със съдебен адрес ***, ст.33, против Заповед №813/10.08.2017г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
ОСЪЖДА Д.Х.Х. с ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 (сто) лв .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: