№ 3634
гр. С., 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Н.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110141220 по описа за 2021 година
Ищецът ЗАД „А.И.“ЕАД е предявил срещу ответника ЗАД „О.З.“ обективно съединени
осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 318лв.,
заплатено регресно вземане по щета **********, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на
сумата, както и на основание чл. 86,ал.1 сумата от 65лв. за периода от 23.06.2019г. до
14.07.2021г. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 23.10.2021 г. ПТП в гр. С. е изплатил сумата
от 2947,64лв. с включени ликвидационни разходи, представляваща застрахователно
обезщетение за щетите по влекач „М.А.“ с РЕГ.№., застрахован при него по застрахова
„Автокаско“. Виновен за процесното ПТП е водачът на влекач „В.“ с рег. № ... застрахован
по застраховка Гражданска отговорност при ответника валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Твърди, че ответникът е заплатил сумата от 2644,64лв. /с
включени ликвидационни разходи/, като е останал незаплатен остатък от 318лв. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът ЗАД „О.З.“ дава становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че отговорността му се
съизмерява със заплатената сума. Твърди, че предявеният иск е в завишен размер. Поради
недължимост на главницата, оспорва претенцията за лихва. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
1
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.146 ал.1,т.3 и 4 от
ГПК са обявени следните обстоятелства: на 23.10.2018 г. е настъпило ПТП в гр.С. с
участието на влекач „М.А.“ с РЕГ.№. и влекач „В.“ с рег. № ...; За автомобила „М.А.“ с РЕГ.
№. към датата на ПТП е съществувала валидна имуществена застраховка „Автокаско“ при
ищеца; За автомобила „В.“ с рег. № ... към датата на ПТП е съществувала валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника; Във връзка с
образуваната преписка по щета за „М.А.“ с РЕГ.№. ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в общ размер от 2962,64 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение от 2947,64 лв. и 15 лв.-ликвидационни разноски; По процесната регресна
претенция на ищеца към ответника ответникът е изплатена сумата от 2644,64лв.
Спорен между страните е размерът на претендираните вреди за които е възникнало
регресното вземане.
По делото е прието заключение по допусната САТЕ, която посочва че към датата на
настъпване на процесното ПТП – 23.10.2018 г. изчислен по цени на официален сервиз и с
търговска отстъпка за новите части, размерът на щетите нанесени на процесния автомобил
възлиза на 3441,76лв., а с включени ликвидационни разноски - 3456,76лв.
В случая не се твърди, че автомобилът е отремонтиран в официален сервиз на марката, а в
доверен такъв, като съдът приема, че размерът на вредите следва да се определи по вариант
две от експертизата, като това е действителната стойност на претърпените вреди – сумата от
3441,76лв., а с включени ликвидационни разходи -3456,76лв лв.
Съдът като взе предвид обявеното за безспорно извършено плащане на сумата от 2644,64лв.,
намира претенцията за заплащане на сумата от 318лв. за основателна в пълен размер.
По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Регресното вземане по чл. 411 от КЗ възниква като безсрочно. За да бъде поставен
длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати (чл. 84, ал. 2
от ЗЗД). По делото като писмено доказателство е приета покана от ищеца от 22.05.2019г.,
получена от ответника на същата дата, е даден едномесечен срок за заплащанена сумата,
изтичащ на 22.06.2019г. От цитираната дата -23.06.2019г. до датата на исковата молба е
2
претенцията на ищцовото дружество за лихва. Предвид датата на претенцията, и доколкото
не се спори по делото, че ответникът е уведомн, съдът приема, че същият е изпаднал в
забава по отношение на плащането, поради което искането на ищеца за присъждане на лихва
за забава е основателно в предявения в исковата молба размер.
По разноските:
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от
ищеца разноски за производството в пълен размер, възлизащи както следва: 100 лв. –
държавна такса, 250лв. депозит САТЕ, 1,60- банкови такси. Ищецът претендира сумата от
300лв. юрисконсултско възнаграждение, която следва да бъде намалена на 100 лв. на
основание чл.78,ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., АДРЕС да
заплати на ЗАД ”А.И.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., АДРЕС на
основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 318 лева, представляваща незаплатено
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
"Каско" за вреди влекач „М.А.“ с РЕГ.№., причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 23.10.2018 г. в гр. С., ведно със законната лихва от 14.07.2021г. до погасяване
на задължението; на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 65лв. – мораторна лихва дължима
за периода от 23.06.2019г. до 14.7.2021г., както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от
451,60лв. – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3