№ 3844
гр. София, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110145394 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част трета, Глава ХХV от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 35613/02.08.2021 г. от малолетния Н.
В. Ц., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител
ЯН. Г. М., ЕГН **********, срещу В. Б. Ц., ЕГН **********. Предявен е иск
с правна квалификация чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс СК)/, обективно
кумулативно съединен с иск с правна квалификация чл. 149 от СК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е дете на ответника, който от две
години не живее с детето и с неговата майка. Посочва се, че през последните
две години за детето се грижи единствено неговата майка, която поема и
финансовите разходи за посещаваната от детето държавна детска градина, за
храна и дрехи, играчки и лекарства, когато детето боледува. Счита се, че във
възможностите на ответника е да заплаща претендираната от ищеца месечна
издръжка. Отправя се искане В. Б. Ц. да бъде осъден да заплаща на
малолетния Никола Бориславов Ц. месечна издръжка в размер на сумата от
200 лева, считано от една година преди подаване на исковата молба.
Ответникът в отговора на искова молба намира предявените срещу него
искове за допустими и частно основателни по отношение исковата претенция
в претендирания размер от предявяване на иска, и напълно неоснователни по
отношение исковата претенция за минал период. Твърди, че се е срещал с
1
детето и е участвал във фактическо покриване на нуждите му и при
необходимост от непредвидени разходи, като е давал парични средства на
майката, когато се виждал с детето в парка, но без да изисква документ за
дадените суми.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства –
удостоверение за раждане от 01.07.2016 г., издадено въз основа на акт за
раждане № 0166/01.07.2016 г., съставен в гр. София, район „Илинден“, се
установява, че ищецът Н. В. Ц. - малолетен, роден на 28.06.2016 г., е дете на
ответника В. Б. Ц.. Съдът на основание чл. 153 от ГПК е отделил като
безспорни и обстоятелствата, че родителите на ищеца са разделени от около
две години преди датата на подаване на исковата молба, като след раздялата
детето живее заедно със своята майка.
От представена по делото служебна бележка от 02.11.2021 г. се
установява, че детето Н. В. Ц. от 15.09.2018 г. редовно посещава Детска
градина № 52 „Илинденче”, група „Пинокио”, с месечна такса от 60 лева.
Видно от представена по делото квитанция от 02.11.2021 г., детето посещава
и допълнителни курсове в същата детска градина, като за м. 10.2021 г.
таксите за английски език към ЕТ „Либрус”, за йога към „Йога Здраве” ООД,
футбол към ДФК „Том и Джери” и приложни изкуства към „АБ—Арт” ООД
са в общ размер на сумата от 49 лева.
По делото е постъпило писмо от НАП-ТД София, в което е посочено, че
за ответника има данни за изплатени доходи от фирми през 2020 г. от
„Гласпроект“ ЕООД в размер на 2 527,15 лева облагаем доход и удържан
данък в размер на 348,25лева и авансов данък в размер на 217,90 лева. Друго
доказателства за доходите и имуществото на ответника не са събрани.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си” /последното
отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите-ППВС №5/1970
г., т. 2/, като според чл. 142, ал. 1 от СК „размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска
2
от ¼ от минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/. Изискването на
чл. 139 от СК - претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не
може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл. 139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това,
ищецът по делото, с оглед възрастта си, е дефинитивно неработоспособен,
поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори
ред на задължените да дават такава /чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК/, поради липса на
лица от първи ред. Издръжката на децата се дължи от двамата родители,
независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по
принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на
разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.
Същевременно, конкретните възможности на ответника да дава издръжки са
предпоставка за нейния размер /чл. 142, ал. 1 от СК/.
В процесния случай по делото ответникът с отговора на исковата молба
признава иска по чл. 143, ал. 2 СК за издръжка в претендирания размер от 200
лева.
Установи се, че ответникът е в трудоспособна възраст и е
работоспособен, като липсват данни за наличие на здравословни или други
причини, респ. за наличието на обременяващи го задължения, които биха му
създали допълнителни трудности при изпълнение на законовото му
задължение да заплаща издръжка на малолетното му дете. Поради което,
предвид възрастта на детето Никола и неговите нужди /обичайни за дете на
пет години/ - от една страна, а от друга – физическите и материални
възможности на бащата, съдът намира, че ответникът би могъл да отделя
средства над необходимите за собствената му издръжка и за издръжката на
детето си в размер, близък до установения минимум, а именно - в размер на
сумата от 200 лева. Или, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден
да заплаща издръжка на ищеца Н. В. Ц. в размер на 200 лева месечно, считано
от 02.08.2021 г. /при съобразяване на представените по делото доказателства,
че след завеждането на настоящото дело ответникът е заплатил издръжка за
детето Никола за месец 08.2021 г., м. 09.2021 г., м. 10.2021 г. и м. 11.2021 г. в
размер на по 200 лева/, до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на издръжката.
3
Ответникът, върху когото лежи доказателствената тежест за това, не
доказа да е изпълнявал алиментните си задължения за издръжка на ищеца в
периода след 02.08.2020 г. до подаване на исковата молба в съда /попадащ в
едногодишния срок преди завеждане на исковата молба в съда/, поради което
и последният следва да бъда осъден да заплати на ищеца издръжка за този
минал период на основание чл. 149 от СК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка. Поради това съдът е
длъжен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските:
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху уважената част от исковете следва да се
възложи на ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69,
ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху
уважения размер на издръжката по двата иска в полза на съда в размер на
сумата от 384 лева.
При този изход на спора молителят има право на разноски, като е доказал
извършването на такива в общ размер на сумата от 400 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени от ответника.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Б. Ц., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете
Н. В. Ц., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител ЯН. Г.
М., ЕГН **********, на основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК,
месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева, считано от 02.08.2020 г. до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
4
ОСЪЖДА В. Б. Ц., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 384 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Б. Ц., ЕГН **********, да заплати на Н. В. Ц., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител ЯН. Г. М., ЕГН
**********, сумата от 400 /четиристотин/ лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 17.11.2021 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК/, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през
СГС в едноседмичен срок от 17.11.2021 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5