Решение по дело №1034/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260257
Дата: 15 юни 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20201630101034
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260257 / 15.6.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Г.Монтана, 15.06.2021г.

 

                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД -. МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публичното заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА г.д. № 1034 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на И.Д.Т., Д.И.Т. и И.П.К., чрез пълномощника им адв.П.К., САК срещу З. „ОЗК –З.” АД г.С.. у. С.. №. С. посочено правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. С. чл.45 ЗЗД.

Поддържа, че на 17.09.2019 г. около 05:00 часа на път № І-.3 км.43+711 от г. Б. към г.Б. се движил ППС в състав влекач ,,М. Т. 1. БЛС“ С. рег. № СВ 1639 КР и прикачено към него полуремарке ,,В. НВ“ С. рег. № С. 2846 ЕР, управлявани от П.Х.П., който, шофирайки С. несъобразена спрямо релефа на местността скорост, губи контрол над горепосочения състав от ППС, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска последователно първо в разположената от ляво мантинела, а впоследствие и челно в правомерно движещия се л.а. ,,О. З.“ С. рег. № М 8980 ВХ, управляван от Д. И. К.. Вследствие на сблъсъка били причинени телесни повреди на водача на автомобила и пътуващите в същия автомобил пътници И.Д.Т., Д.И.Т. и И.П.К..

Във връзка С. причиняване на процесното ПТП е образувано ДП ТОЛ 569/2019 г. по описа на РУ – Л., пр. Пр. ТОЛ 569/ 2019 г по описа на РП -. П., което към настоящия момент не е приключило. Поддържат, че причина за настъпването на ПТП са допуснатите от водача на ППС в състав от влекач и полуремарке нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. С. оглед на изложеното в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на П.П. и настъпилите общественоопасни последици -. телесните повреди, причинени на И.Д.Т., Д.И.Т. и И.П.К..

За влекач М. Т. 1. БЛС С. рег. № СВ 1639 КР, управляван от П.Х.П., има сключена застраховка Гражданска отговорност, ЗП ВG/23/119001696587/ 18. 06. 2019 г. със срок на валидност една година, считано от 20.06.2019г. до 19.06.2020г. със З. „ОЗК – З.” АД. По силата на този договор застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани С. притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019 г.

За полуремарке ,,В. НВ“ С. рег.№ С. 2846 ЕР, управлявано от П.Х.П., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, ЗП ВG/23/119002400915/ 20.08.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 02.09.2019 г. до 01.09.2020 г. със З. ,. -. З. А. г. С... По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани С. притежаването и използването на ремаркето, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019 г.

Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред З. ,. – З.” А. г. С.. като са представили всички документи, С. които разполагат. С. писмо С. обр. р. от 26.11.2019г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая е заведена щета С. №  0411-.700-.0007-.2019г., по която към настоящия момент застрахователят не е изплатил обезщетение. С. оглед на изложеното, в случая за доверителите й е налице правен интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда.

Поддържа, че в резултат на процесното ПТП пострадалият И.Д.Т. е получил следните травматични увреждания: фрактура на дясна китка, контузия на други части на китката и дланта, контузия на гръден кош и другИ.

След пътния инцидент пострадалият е откаран в КДБ/ СО на У. Д. Г. С.. г. С. оплаквания от болки в гърдите и гръдния кош, а впоследствие след като се прибира в Монтана отива на консултация при ортопед-.травматолог и допълнително посещава специалиста, поради оплаквания от болки, затруднени движения, отоцИ. 

В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП И.Д.Т. търпи силни болки и много страдания, като същият не се чувства добре физически и емоционално. Поради причинената фрактура на дясна гривнена става тя е била обездвижена за дълго време, като пострадалият Т. е следвало да я щади и да не я натоварва. В същото време травмата на гръдния кош е била изключително болезнена и поради тази причина пострадалият е прекарал дълго време на легло, като през този период за ежедневното си обслужване и задоволяване на елементарните си жизнени потребности е разчитал единствено на своите близкИ. Въпреки изминалото не малко време от процесното ПТП и последвалото лечение и към настоящия момент все още не е възстановен напълно. Травмираната китка е видимо деформирана, а движенията в нея са ограничени и придружени С. болка. Преди инцидента бил мъж в разцвета на силите си, в работоспособна възраст и в добро здравословно състояние, но след катастрофата за дълъг период от време е лишен от обичайния си начин на живот и от възможността да работи и изкарва прехраната сИ.

Видно от приложената като доказателство към настоящата ИМ извадка от личния картон на пострадалия, същият е бил 60 дни в състояние на временна нетрудоспособност. Освен болките ищецът е изживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който в съвкупност С. получените от него физически травми се отразяват изключително негативно на здравословното и емоционалното му състояние и ще остане за цял живот в неговото съзнание.

В резултат на процесното ПТП пострадалият Д.И.Т. е получил следните травматични увреждания: контузия С. охлузна рана на дясно коляно, разкъсно-.контузна рана на дясна вежда и другИ.

След пътния инцидент на 17.09.2019 г. пострадалият е откаран в КДБ/ СО на У. ,,Д. Г. С..“, г. П. без ясен спомен за случилото се, където след направените параклинични изследвания и извършен преглед е установено, че същият е С. контузия С. охлузна рана на дясно коляно и разкъсна рана на дясна вежда.

В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП Д.И.Т. търпи силни болки и много страдания, като същият не се чувства добре физически и емоционално. Причинената травма на главата му е причинила главоболие, виене на свят и цялостен дискомфорт, в резултат на което е прекарал известно време на легло, без да се натоварва физически и психическИ. Работата С. компютър, четенето на книга и гледането на телевизия са му били невъзможнИ. През този период за ежедневното си обслужване и задоволяване на елементарните си жизнени потребности е разчитал единствено на своите близкИ. Преди инцидента той е бил мъж в разцвета на силите си и много добро здравословно състояние, но след катастрофата за дълъг период от време е лишен от обичайния си активен начин на живот и контактите С. приятелите сИ. Освен болките ищецът е изживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който в съвкупност С. получените от него физически травми се отразяват изключително негативно на здравословното и емоционалното му състояние и ще остане за цял живот в неговото съзнание.

В резултат на процесното ПТП пострадалият И.П.К. е получил следните травматични увреждания: контузия на бедрото, оток и охлузване в лява подбедрица и другИ.

В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП И.П.К. търпи силни болки и много страдания, вследствие на което същият не се чувства добре физически и емоционално. В резултат на причинените травми при ходене е изпитвал болка и дискомфорт в травмирания крак и поради тази причина е прекарал известно време на легло, без да се натоварва физическИ. Преди инцидента той е бил в много добро здравословно състояние и динамично ежедневие, но след катастрофата за известен период от време е лишен от обичайния си активен начин на живот и контактите С. приятелите сИ. Освен болките ищецът е изживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който в съвкупност С. получените от него физически травми се отразяват изключително негативно на здравословното и емоционалното му състояние и ще остане за цял живот в неговото съзнание.

Вредите на ищците твърди, че са в резултат на виновното поведение на водача П.Х.П.. В конкретния случай и двете управлявани от него ППС -. влекач и полуремарке, имат сключен договор за ЗГО С. ответника по делото. В тази връзка при всички положения са налице предпоставките за ангажиране отговорността на З. ,. -. З. А. г. С.. като при доказване, че увреждането е причинено от влекача, отговорността следва да се ангажира на основание ЗП BG /23/119001696587/ 18.06.2019 г., а при доказване, че увреждането е причинено от полуремаркето, то отговорността следва да се ангажира на основание ЗП BG/23/119002400915/ 20.08.2019 г. С...

Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените им неимуществени вредИ. Предявеният иск е съобразен от една страна С. принципа на справедливост, С. оглед действително претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна С. лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид

Моли да бъде осъден ответника З. „ОЗК-. З.” АД г.С.. да изплати обезщетения в размер, както следва:

на И.Д.Т. сумата от 25 000 лева, частичен иск от 70 000 лева, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП;

на Д.И.Т. сумата от 15 000 лева, частичен иск от 40 000 лева, за причинените му неимуществени вреди изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП и

на И.П.К. сумата от 1 000 лева, частичен иск от 20 000 лева, за причинените му неимуществени вреди изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП.

Претендират законна лихва върху всяка от сумите, считано от 24.09.2019г. до окончателното изплащане на сумите, както и да им бъдат присъдени направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА С. ДДС.

Към ИМ са приложени заверени копия на доказателства, съгл. приложен опис.С. ИМ са направени искания за събиране на допълнителни доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът З. „ОЗК-.З.” АД г.С.. представя писмен отговор на ИМ и заявява становище по предявените искове.

На първо място поддържа възражение за местна подсъдност, като счита, че следва да се приложи нормата на чл.105 ГПК и компетентен да разгледа и реши спора е Софийски Районен съд. Не съществуват предпоставките на чл.115 от ГПК. Посочва относима съдебна практика на ВКС.

На следващо място твърди, че настоящето производство следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Налице са данни за наличие на престъпни обстоятелства като е образувано досъдебно производство, което не е приключило и е в процес на разследване.

Оспорва твърдението, че в резултат на пътно – транспортното произшествие за ищците са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер телесни увреждания, както и оспорва твърденията за тяхната продължителност.

Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни, необосновани и не са подкрепени С. доказателства, същите са прекомерно завишени по размер. Намират размера на иска за неоснователно завишен и прекомерен, както и в противоречие С. принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените в отговора съображения.

Твърди, че ищците не доказват да са търпели болки и страдания, които да обосновават търсеното обезщетение. Счита размера на исковете, предявени по Кодекса на застраховането за прекомерни, както и в противоречие С. принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, настъпило като резултат от нарушение на вменените им по смисъла на ЗДвП задължения. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно действително претърпените болки и страдания, както и приноса на пострадалите.

На следващо място оспорва изключителната вина на водача П. Х.П. за причиняване на вредоносния резултат.

Счита, че поради обстоятелството, че единствено е образувано ДП ТОЛ 569/2019г. по описа на РУ-.Л., но същото не е приключило С. влязъл в сила акт, не би могло да се направи категоричното заключение, че вина за настъпването на процесното събитие има водачът на товарния автомобил. Твърдението на ищците, че е извършено престъпление не е доказано именно поради липсата на такъв акт, поради което е неоснователно и необосновано.

На следващо място, поради липсата на данни за механизма на процесното събитие, не става ясно дали върху пътното платно не са били налице някакви препятствия или други фактори, които да доведат до твърдяното навлизане в насрещната пътна лента от страна на водача П.. Не е установена действителната скорост на процесното МПС марка ,,М.“, поради което оспорва твърдението, че това е причината за настъпването на процесното събитие. Счита, че е твърде вероятно друга да е причината за възникване на процесното ПТП.

Оспорва механизма на настъпилото ПТП.

Счита, че описания в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се. В тази връзка и предвид факта, че не е изяснена действителната фактическа обстановка, оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба.

Счита, че процесния пътен инцидент не е настьпил по вина на водача на застраховането в З. ,,О3К -. З.” АД МПС .

Твърдят, че в конкретния случай в голяма степен за получените увреждания вина имат и пострадалите. Поддържа, че последните не са се возили в процесното МПС в съответствие С. правилата вменени им по смисъла на ЗДвП. Съгласно Чл. 1З7а. от ЗДвП (1) „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, МЗ и М1, М2 и МЗ, когато са в движение, използват обезопасителните колани, С. които моторните превозни средства са оборудванИ." Видно от твърдените охлузвания и наранявания по телата на пострадалите, може да бъде направено заключението, че последните не са имали поставени предпазни коланИ. Счита, че подобни травми не биха настъпили, в случай, че се е активирала предпазната функция на коланите, а именно придържане на телата на пътуващите в превозното средство към седалките.

Безспорният принос на пострадалите е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2-.ро от ЗЗД. В конкретния случай ищците създават реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не са положили необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на пострадалите, обезщетението се намалява, съразмерно С. доказания процент на съпричиняване. Съответно, в случай, че се докаже, че за определено събитие, вина имат повече от едно лице, то в този случай отговорността се разпределя между лицата на принципа на съвина.

На следващо място, няма данни за скоростта, С. която е управлявал лек автомобил марка „О.“ водачът Д. К.. Счита, че последният е управлявал МПС-.то С. превишена скорост, което е довело до настъпването на по-.тежък удар между двете превозни средства. Счита, че последният е имал възможността да предотврати настъпването на процесното събитие, ако е предприел някаква спасителна реакция. Няма данни дали въобще е активирана спирачната система на лекия автомобил. Поради това, не става ясно дали поведението на водача е изцяло адекватно и съобразено С. пътната обстановка.

Предвид периода на възстановяване на ищците, социално-.икономическото положение на страната и направеното възражение относно съпричиняване на вредоносния резултат, както и размера на минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на уврежданията, счита, че предявеният размер е неоснователно завишен.

Поддържа, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди не трябва да води до неоснователното обогатяване на пострадалия, а да отговаря на претърпените от него вредИ.

Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.

На отделно основание, счита акцесорния иск за неоснователен, от момента от който се претендират лихви за забава, тъй като З. ,,О3К – З.” АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията както за имуществени, така и върху тази за неимуществени вредИ.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между дружеството и собственика на автомобила, участвал в процесното ПТП.

Поддържат допълнителни доказателствени искания.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, като са приети заключения по съдебни -. медицински и автотехническа експертизИ. След преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка С. твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:

От фактическа страна безспорно е установено, че на 17.09.2017 г., около 05.00 ч. на път № І-.3 км. 43+711 от г.Б. към г.Б. е настъпило ПТП между ППС в състав влекач М. Т. 1. БЛС, С. рег.№ СВ 16 39 КР и прикачено към него полуремарке В. НВ С. рег.№ С. 2846 ЕР и лек автомобил О. З., С. рег.№ М 8980 ВХ, при което са пострадали водача на лекия автомобил и ищците в настоящето производство.

Механизъм на ПТП: водачът на ППС в състав влекач и полуремарке, при движение в посока г.С.. не избира подходящата скорост на движение, съобразена С. релефа на местността – стръмен пътен участък, надлъжен десен завой, вследствие на което губи контрол над управлявания състав от ППС, навлиза в лентата за насрещно движение, като се удря последователно в крайпътно съоръжение от ляво – гъвкава еластична ограда и челно в правилно движещият се по платното за движение лек автомобил О. З..

От констативния протокол за ПТП, съставен от дежурен сектор Пътна полиция при ОДМВР П. мл.автоконтрольор Н. И., както и от писмените доказателства, съдържащи се в приложеното ДП № 569/2019 г. на РУ на МВР г.Л. безспорно се установява, че причина за произшествието е поведението на водача на ППС в състав влекач и полуремарке, който е предприел изпреварване на друго МПС, без да се увери, че срещу него не идва друг автомобил, след което при опита си да се прибере рязко, губи контрол над тегленото от него ремарке, след което прави опит за аварийно спиране, когато вече е в насрещната лента за движение. Опита за спиране е неуспешен и товарния автомобил блъска челно спрелия вече на платното за движение лек автомобил О. З., в резултат, на което са причинени увреждания на водача, на И.Д.Т., на Д.И.Т. и на И.П.К.. Срещу водача на ППС П.Х.П. е образувано ДП № 569/2019 г. по описа на РУ на МВР г.Л., С. мнение на разследващия орган за привличане на лицето в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.343, ал.1 б.”б” вр. С. чл.342, ал.1 от НК

Установи се също, че след пътния инцидент на 17.09.2019г. пострадалия И.Д.Т. е транспортиран в У. Д. Г. С.. г., С. оплаквания от болки в гърдите и гръдния кош. Освободен е за домашно лечение С. диагноза контузия на гръдния кош. Впоследствие след допълнителни изследвания и консултации се установява, че е получил фрактура на дясна китка, контузия на други части на китката и дланта, контузия на гръден кош. В резултат на получените травми и проведеното лечение е в отпуск поради временна нетрудоспособност за срок от 60 днИ.

Ищецът Д.И.Т. след ПТП е откаран в КДБ/СО на У. Д. Г. С.. г. без ясен спомен за случилото се. При прегледа е установено, че същият е С. контузия С. охлузна рана на дясно коляно и разкъсна рана на дясна вежда. Освободен е за домашно лечение С. окончателна диагноза „открита рана на други области на главата”.

Пострадалият И.П.К. също е получил травматични увреждания: контузия на бедрото, оток и охлузване в лява подбедрица и другИ.

От заключението по първоначалната съдебно медицинската експертиза, извършена от вещо лице И.Д.И., съдебен лекар, се установява, че ищецът И.Д.Т. е получил следните увреждания: травма в областта на гръдния кош С. охлузване и хематом /кръвонасядане/ в лява гръдна половина, определени като наранявания от предпазен колан, травма в областта на десния горен крайник С. оток в областта на дланта и контузия в областта на гривнената става, налице са и анамнестични данни за нараняване /повърхностна разкъсно-.контузна рана/ по задната повърхност на лявата лакетна става. Вещото лице е посочило, че уврежданията са получени по механизма ва удари С. или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и отговарят да са получени по време и начин посочен от пострадалия, в условията на станалото ПТП, като травми в купето на лек автомобил, блъснат челно от товарен автомобил, т.е. между станалото ПТП и получените травми има пряка причинно-.следствена връзка.

Предвид оспорването на медицинската експертиза в частта, относно получените увреждания на И.Д.Т., съдът е допуснал повторна медицинска експертиза, изпълнена от Д. И.И., специалист „ортопед-.травматолог”, който в заключението си посочва, че при пътния инцидент на 17.09.2019г. пострадалия получава следните увреждания: фрактура на дясна китка, контузия на други части на китката и дланта, контузия на гръден кош. При извършения преглед на пострадалия на 05.05.2021г. и консултация със специалист-.рентгенолог, е установено, че се касае за състояние след счупване на базата на втора метакарпална кост, С. хиперкалос разположен дорзално.  Според експерта подобен тип счупвания зарастват за 30 дни, а относно контузията на гръдния кош оздравителния период е също в рамките на до 30 днИ. При подобен тип травми се изпитват несъмнено болки и страдания С. постепенно затихващ характер за период по-.къс от оздравителния. Лицето е било в отпуск поради временна нетрудоспособност за период от 60 днИ.

В частта относно механизма на получаване на установените увреждания вещото лице потвърждава, че същите са причинени в условията на ПТП, като травми в купето на лек автомобил блъснат челно от товарен автомобил. В съдебно заседание уточнява на зададен въпрос, че поставения обезопасителен колан няма отношение към травмата на И.Т., т.к. колана предполага значително ограничаване на движението на тялото на возещия се напред при удар, но ръцете са в пълния си обхват, т.е. предпазния колан не обезопасява китката и дланта.

По отношение на Д.И.Т. вещото лице поддържа, че при станалото ПТП на 17.09.2019г. лицето е получило следните увреждания: травма в областта на главата С. разкъсно-.контузна рана в областта на дясна вежда, като са налице и анамнестични данни за лекостепенно сътресение на мозъка, травма в областта на десния долен крайник С. охлузна рана по предната повърхност на дясната колянна става, както и контузии /натъртвания/ в областта на шията, гърдите, лявото рамо и гърба. Механизма на получените увреждания отговарят да са получени по време и начин, посочен от пострадалия, в условията на ПТП, като травми в купе на лек автомобил блъснат челно от товарен автомобил, т.е. налице е причинно – следствена връзка между станалото ПТП и получените травмИ. Оздравителния период е около 20-.25 дни, през което време пострадалия несъмнено е търпял болка и страдание. Към деня на изготвяне на експертизата пострадалият се е възстановил напълно от травмите в областта на главата, тялото и крайниците, от които като остатъчно явление има останал само слабо видими белези в областта на дясна вежда и в областта под капачката на дясната колянна става.

 В съдебно заседание експерта обяснява, че за Д.И.Т. и И.П.К., физическата болка и страдание не е толкова голяма, докато зараснат „раните и паднат коричките”, но психотравмата е много по-.голяма, вещото лице заявява, „да видиш камион, че лети срещу теб”. Това преживяване остава дълго време.

За пострадалия И.П.К. същия е получил следните увреждания: травма в областта на левия долен крайник С. оток и охлузване /охлузна рана/ в областта на лява подбедрица, както и натъртвания в областта на гърдите, лявото рамо и отзад на гърба.

Механизма е същия, описан по-.горе, налице е причинно –следствена връзка между станалото ПТП и получените травмИ.

Уврежданията са от естество да водят до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, С. оздравителен период около 10-.15 дни, през които е търпяна болка и страдание, но и при този пострадал психотравмата е по-.голяма и остава за дълго време.

Към момента на изготвяне на експертизата пострадалият се е възстановил напълно от травмите, като остатъчно явление има останал слабо видим белег по предната повърхност на лява подбедрица.

От показанията на свидетелите П. Кирилова, съпруга на И.Т. и майка на Д.И., Татяна Д. Рангелова, майка на И.П., Милена Кирилова, сестра на съпругата на И., се установява, че гърдите на И. били много сини и много го болели, трудно ставал, близките му помагали при битовото обслужване, ръката му била много подута и го боляла, не можел да я движИ. След като отишъл на контролен преглед се установило, че е счупена и 1 месец и повече ходил С. лунгета. Дори и сега при движение на китката изпитва болка, не може С. тази ръка да прави всички движения, които е правил преди ПТП, получил някакъв израстък на самата китка. За Д. заявяват, че около една седмица имал нужда от помощ, боляло го, повече лежал, след което заминал за Варна, чували се всеки ден, оплаквал се, че го боли главата. За психо-.травмата случилото се, се отразило психически и на двамата, първоначално уплахата била голяма, станали много нервни, изпитвали страх при шофиране, което продължава и към момента.

За пострадалия И.П. свидетелстват, че след инцидента бил в шок, няма спомен за някои събития, имал болки в гърдите, гърба, тялото, около една седмица си останал в къщи, през което време повече лежал, не можел да спи спокойно, постоянно се будел, имал страх от шофиране дълго време, даже и към момента, дълго време сънувал кошмарИ.

Вещото лице инж. Е.К., на възложените му за отговор технически въпроси на комплексната експертиза е посочило, че механизма на настъпване на процесното събитие е, че водачът на товарния автомобил подведен от топлото време и доброто пътно покритие се е движил С. превишена скорост, около 90 км./ч., при разрешена 70 км/ч, в пътен участък С. наклон надолу и предстоящ десен завой, губи контрол над управлението на МПС, поради отклонено внимание и техническа неизправност, навлиза в насрещната лента за движение и независимо от предприетите действия, аварийно спиране, настъпва удар във вече спряло на пътното платно друго МПС, лекия автомобил. За водача на лекия автомобил експерта пояснява, че същия е предприел единствената правилна спасителна реакция, като е спрял в дясно на своята лента за движение, в стремежа си да предостави място и време на насрещно движещото се МПС да се прибере в своята лента за движение, за да се разминат безпроблемно.

За водача и пътниците в лекия автомобил поддържа, че по време на възникване на ПТП, са били С. поставени предпазни колани, както и че причинените травми на всички лица в автомобила са в резултат на възникнали деформации в МПС, вследствие на настъпилия удар, е не поради непоставяне или неправилно поставени предпазни коланИ.

В съдебно заседание се присъединява към медицинската част на заключението относно механизма на настъпване травмите, като посочва, че коланът не фиксира ръцете и краката на пътуващите в автомобила, както и С. категоричност заявява, че ако пътуващите не са били С. поставени предпазни колани, то същите да са били погинали – „щяхме да имаме четири ковчега”. 

Безспорно е по делото, че по отношение на влекача М. е налице застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите със срок на валидност от 20.06.2019 г. до 19.06.2020 г., а също и за прикаченото полуремарке В. със срок на валидност една година, считано от 02.09.2019г. до 01.09.2020г., сключени С. ответното дружество, както и че ответникът не е изплатил на ищците никакви суми, представляващи обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени и имуществени вредИ.

При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Предявения иск е С. правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка С. чл. 45 от ЗЗД.

Нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка Гражданска отговорност при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. С. договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вредИ. С. чл. 380, ал. 1 от КЗ е предвидено задължение на лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция като предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. В случая това задължение е изпълнено като С. писмо С. обратна разписка от 26.11.2019г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая е заведена щета № 0411-.700-.0007-.2019г., по която към момента няма изплатено обезщетение от застрахователя. Поради неплащане на обезщетение за неимуществени вреди ищците предявяват настоящия иск в съответствие С. разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ, според която увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако не е съгласно С. размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Съдът приема за установени по делото от събраните доказателства материалноправните предпоставки за пораждане отговорността на ответника като застраховател по валиден договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за заплащане обезщетение на увредените лица – ищците по делото – за вредите, които са претърпели, пряка и непосредствена последица от виновно и противоправно деяние, осъществено от водача на товарния автомобил П.Х.П..

Спорно между страните е обстоятелството налице ли е принос на ищците, съпричиняване, за настъпване на вредите поради допуснато нарушение на правилата за движение, изразяващо се в непоставени предпазни колани, както и размера на вредите, С. които следва да бъдат обезщетени за претърпяните болки и страдания. 

Неимуществените вреди, които подлежат на обезвреда, представляват обичайните негативни изживявания от деликта – търпени от пострадалия вследствие от непозволеното засягане на здравето му болки и страдания, като размерът им С. оглед чл. 52 от ЗЗД се определя по справедливост. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени С. конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка С. нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-.кратък или по-.продължителен период от време.

В резултат на деликта ищецът И.Д.Т. е получил следните увреждания: травма в областта на гръдния кош С. охлузване и хематом /кръвонасядане/ в лява гръдна половина, определени като наранявания от предпазен колан, травма в областта на десния горен крайник С. оток в областта на дланта и контузия в областта на гривнената става, налице са и анамнестични данни за нараняване /повърхностна разкъсно-.контузна рана/ по задната повърхност на лявата лакетна става. При извършения преглед на пострадалия на 05.05.2021г. и консултация със специалист-.рентгенолог, е установено, че се касае за състояние след счупване на базата на втора метакарпална кост, С. хиперкалос разположен дорзално, т.е. налице е била фрактура на дясна китка.  Според експерта подобен тип счупвания зарастват за 30 дни, а относно контузията на гръдния кош оздравителния период е също в рамките на до 30 днИ. При подобен тип травми се изпитват несъмнено болки и страдания С. постепенно затихващ характер за период по-.къс от оздравителния. Лицето е било в отпуск поради временна нетрудоспособност за период от 60 днИ.

От показанията на свидетелите се установява състоянието на И. след ПТП, гърдите на И. били много сини и много го болели, трудно ставал, близките му помагали при битовото обслужване, ръката му била много подута и го боляла, не можел да я движИ. След като отишъл на контролен преглед се установило, че е счупена и 1 месец и повече ходил С. лунгета. Дори и сега при движение на китката изпитва болка, не може С. тази ръка да прави всички движения, които е правил преди ПТП, получил някакъв израстък на самата китка. Не на последно място е и психотравмата, която получил и която продължава и към момента, не излизал от дома си, не общувал С. приятели и познати, чувствал се непълноценен, в тежест на близките си, които му помагали при битовото обслужване, има страх при шофиране, при разминаване С. товарни камиони, тирове, намалява значително скоростта, дори спира, докато се разминат.

За Д.И.Т., при станалото ПТП на 17.09.2019г. лицето е получило следните увреждания: травма в областта на главата С. разкъсно-.контузна рана в областта на дясна вежда, като са налице и анамнестични данни за лекостепенно сътресение на мозъка, травма в областта на десния долен крайник С. охлузна рана по предната повърхност на дясната колянна става, както и контузии /натъртвания/ в областта на шията, гърдите, лявото рамо и гърба. Оздравителния период е около 20-.25 дни, през което време пострадалия несъмнено е търпял болка и страдание. Към деня на изготвяне на експертизата пострадалият се е възстановил напълно от травмите в областта на главата, тялото и крайниците, от които като остатъчно явление има останал само слабо видими белези в областта на дясна вежда и в областта под капачката на дясната колянна става.

Около една седмица имал нужда от помощ, боляло го, повече лежал, след което заминал за Варна, чувал се всеки ден С. родителите си, оплаквал се, че го боли главата. За психо-.травмата, първоначално уплахата била голяма, станал много нервен, изпитвал страх при шофиране, което продължава и към момента.

За И.П.К. – същият е получил травма в областта на левия долен крайник С. оток и охлузване /охлузна рана/ в областта на лява подбедрица, както и натъртвания в областта на гърдите, лявото рамо и отзад на гърба. Уврежданията са от естество да водят до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, С. оздравителен период около 10-.15 дни, през които е търпяна болка и страдание, но и при този пострадал психотравмата е по-.голяма и остава за дълго време.

Към момента на изготвяне на експертизата пострадалият се е възстановил напълно от травмите, като остатъчно явление има останал слабо видим белег по предната повърхност на лява подбедрица.

След инцидента пострадалият бил в шок, няма спомен за някои събития, имал болки в гърдите, гърба, тялото, около една седмица си останал в къщи, през което време повече лежал, не можел да спи спокойно, постоянно се будел, имал страх от шофиране дълго време, даже и към момента, дълго време сънувал кошмарИ.

На следващо място съдът отчита и обществено-.икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането – 2019г., чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", както и нарастващия размер на минималната работна заплата за страната.

С. оглед установените увреждания, проведеното лечение, периода на възстановяване, възрастта на ищците към датата на увреждането, претърпените физически и психически страдания и неудобства, които включват физически болки, затруднения при предвижването, стрес от преживянето, промяна в обичайния начин на живот, установените психологически и емоционални преживявания, както твърди в.л. И.Д., да видиш, че срещу теб лети камион, то съдът приема за справедлив размер на обезщетението за търпените от ищците физически болки и психически страдания, както следва: За ищеца И.Д.Т. сумата от 12 000 лева, за ищеца Д.И.Т. сумата от 5 000 лева и за ищеца И.П.К. сумата от 1 000 лева. 

Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради допуснати от ищците нарушения на правилата за движение –липса на поставен предпазен колан, съдът намира за неоснователно като недоказано от събраните доказателства.

Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, когато самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му следва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.

По делото липсват доказателства, които да установяват по несъмнен начин, че по време на инцидента пътуващите в лекия автомобил са били без поставени предпазни колани и по този начин са допринесли за собствените си увреждания. Във всички случаи обаче приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване, като е недопустимо приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем. В показанията си свид. Д. И. К., управлявал лекия автомобил установява, че всички са били С. поставени предпазни коланИ. Показанията му са подкрепени от заключението на съдебния лекар по комплексната експертиза, според което С. оглед деформациите на купето и механизма на ПТП, то при липса на поставени предпазни колани уврежданията биха били по-.тежки, С. летален изход.

Автоексперта изцяло се присъединява към медицинската част на заключението относно механизма на получаване на травмите, като посочва, че предназначението на предпазния колан е да задържи тялото към седалката, като краката и ръцете не са фиксирани и е напълно възможно установените травми да се получат и при наличие на поставен предпазен колан. Нещо повече същият категорично заявява, че ако не са били поставени предпазни колани, то „сега щяхме да имаме четири ковчега”.

Предвид гореизложеното съдът приема, че обективният факт на съпричиняване вредоносния резултат поради непоставени предпазни колани не е уставен по делото при условията на главно и пълно доказване от ответника, поради което и не са налице обстоятелства, налагащи приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Над уважените размери до предявените такива съответно от 25 000 лева за ищеца И.Т. и от 15 000 лева за ищеца Д.И., исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.

По предявения акцесорен иск за лихва за забава, съдът намира следното:

Съгласно нормата на чл.429, ал.3 КЗ, задължението на застрахователя за изплащане на лихви е от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. Установено е задължение за деликвента да уведоми застрахователя в 7-.дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие. В настоящия случай застрахователят не оспорва, че това задължение е изпълнено, поради което за него възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-.ия ден, застрахователното събитие е на 17.09.2019г., поради което плащането за лихви е дължимо от 24.09.2019година.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК имат и двете страни, като присъждането им е своевременно поискано С. представени списъци по чл. 80 от ГПК.

С. оглед уважената част на иска на ищеца И.Т. се следват разноски в размер на 416.16 лева, на ищеца Д.Т. разноски в размер на 139 лева и на ищеца И.П.К. в размер на 167 лева.

С. оглед отхвърлената част на иска на ответника се следват разноски в размер на 1 520 лева, внесени депозити за експертизи и адвокатско възнаграждение

Всеки един от ищците следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса С. оглед уважения иск, както следва – ищеца И.Т. в размер на 480.00 лева, ищеца Д.Т. в размер на 200.00 лева и ищеца И.П. в размер на 50 лева,        както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на упълномощения от ищците адвокат П.К., представлявала ги безплатно, видно от приложените на л. 5, 7 и 9 от делото договори за правна помощ, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 770.00 лева съобразено С. уважения размер на иска и чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА З. „ОЗК – З.” А. ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление г.С.. у. С.. №. ет.5, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата 12 000 лева /дванадесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат на ПТП, реализирано на 17.09.2019 г. по вина на водача на товарен автомобил С. рег. № СВ 16 39 КР и прикачено полуремарке С. рег.№ С. 28 46 ЕР, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно С. лихвата за забава върху горната сума, считано от 24.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения до предявения размер от 25 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА З. „ОЗК – З.” А. ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление г.С.. у. С.. №. ет.5, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на Д.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата 5 000 лева /пет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат на ПТП, реализирано на 17.09.2019 г. по вина на водача на товарен автомобил С. рег. № СВ 16 39 КР и прикачено полуремарке С. рег.№ С. 28 46 ЕР, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно С. лихвата за забава върху горната сума, считано от 24.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения до предявения размер от 15 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА З. „ОЗК – З.” А. ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление г.С.. у. С.. №. ет.5, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на И.П.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата 1 000 лева /хиляда лева/ обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат на ПТП, реализирано на 17.09.2019 г. по вина на водача на товарен автомобил С. рег. № СВ 16 39 КР и прикачено полуремарке С. рег.№ С. 28 46 ЕР, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно С. лихвата за забава върху горната сума считано от 24.09.2019г.

ОСЪЖДА З. „ОЗК – З.” А. ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление г.С.. у. С.. №. ет.5, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 416.16 лева разноски, на Д.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 139.00 лева разноски и на И.П.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 167.00 лева разноскИ.

ОСЪЖДА И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, Д.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и И.П.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТЯТ на З. „ОЗК – З.” А. ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление г.С.. у. С.. №. ет.5 сумата от 1 520 лева разноски С. оглед отхвърлената част на иска.  

ОСЪЖДА И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, Д.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и И.П.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС Монтана държавна такса съобразно уважения иск, както следва: И.Т. размер на 480.00 лева, Д.Т. в размер на 200.00 лева и И.П. в размер на 50.00 лева, както и всеки един от тях 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА З. „ОЗК – З.” А. ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление г.С.. у. С.. №. ет.5 да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат П.К., САК, адвокатско възнаграждение в размер на 1 770.00 лева.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд г.Монтана С. въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: