Решение по дело №66/2021 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

№ 89

гр. Русе, 07.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:	ГАЛЕНА ДЯКОВА
	ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

 

 

при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора         ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия   ВЪРБАНОВА КАН дело №66 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от К.К.К. против Решение № 260077/02.02.2021 г. по АНД № 1923/2020 г. по описа на РРС, с която е потвърдено НП № 20-363/09.09.2020 г. на Директор на ОД МВР Русе за наложено на касатора административно наказание «глоба» в размер на по 300 лв. за извършено нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Навеждат се касационни основания за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Касаторът претендира отмяна на решението на РРС  и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде отменено.

Касационният ответник, в писмено становище, излага доводи за неоснователност  на жалбата; претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита решението на РРС   за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С Наказателно постановление №20-363/09.09.2020 г. на Директор на ОД МВР Русе, административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е била ангажирана за нарушение по чл. 209а ал. 1 Закона за здравето затова, че на 14.04.2020г., на обществено място - паркинг на магазин "БИЛА" в гр.Русе, ул."С.Стамболов"№99, е пребивавала без поставена защитна маска за лице или други средства, покриващи носа и устата, с което е нарушила Заповед №РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на Министър на здравеопазването. Съдът, като е съобразил доказателствения материал, е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, като приел, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон. Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на въззивната инстанция и на осн. чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на въззивното решение.

По наведените в касационната жалба оплаквания. Твърди се, че жалбоподателката не е била в близост с други хора на паркинга на магазина и в този смисъл не е нарушила забраната, въведена със заповед на Министър на здравеопазването, че разпоредбата на чл.209а ЗЗ не съдържа състав на административно нарушение, както и че случаят е маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН.  Оплакванията са неоснователни. На първо място, с оглед показанията на актосъставителя и писменото сведение от другия присъствал на проверката полицейски служител Сашо Петров, правилен е изводът както на АНО, така и на първоинстанционния съд, че К. е присъствала на обществено място, близост с други лица, без поставена маска или друго защитно средство, покриващо носа и устата на посоченото в НП време и място. На следващо място, в НП ясно е посочена административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена глобата – чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето. Тази правна норма изрично предвижда, че за нарушение или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63 ал. 1 и ал. 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се налага глоба от 300 до 1000 лв. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба, че тя съдържа състав на административно нарушение, което може да бъде осъществено както с действие, така и с бездействие. Обстоятелството, че административнонаказателната разпоредба препраща към общ административен акт (каквито в случая са двете заповеди на министъра на здравеоопазването, цитирани в процесното НП) относно въведените и нарушени/неизпълнени противоепидемични мерки, не означава, че с тези актове са въведени административни нарушения. Напротив, това са актове, с които са въведени определени задължения за неопределен брой лица – спазването на изброените в тях противоепидемични мерки. Неизпълнението на тези задължения обаче е въведено като административно нарушение именно с нормативен акт - Закон за здравето и в този смисъл е изпълнено изискването на чл. 3 ал. 1 ЗАНН.На последно място, неоснователно е и твърдението, че случаят е маловажен, доколкото той съставлява обичайния състав на нарушението. Маловажен той би бил, ако деянието на жалбоподателката се отличава, поради някакви обстоятелства, с по-ниска степен на обществена опасност или, както се сочи в жалбата, заповедта е отменена преди изтичане на срока й на действие поради промяна на епидемиологичната обстановка. В случая, обаче, такива обстоятелства не са налице. Видно от т.2 на Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на Министър на здравеопазването, с която е допълнена Заповед №РД-01-124/13.03.2020г., като е въведено задължение за носене на маска/друго защитно средство на открито обществено място, тази мярка е със срок от 12.04.2020г. до 26.04.2020г. включително и до изтичане на този срок мярката не е отменяна. Изложеното сочи на извод, че мярката е била необходима и осигуряваща общественото здраве през посочения период и нарушаването й не е маловажен случай.

 В обобщение следва да се посочи, че събраните по делото доказателства сочат безспорно, че в процесния случай законосъобразно е ангажирана административно – наказателната отговорност на наказаното лице, поради което правилно издаденото наказателно постановление е потвърдено от районния съд. Това налага съдебното решение на въззивната инстанция да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на касационния ответник следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за касационната инстанция.   

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

 

                       

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260077/02.02.2021 г. по АНД № 1923/2020 г. по описа на РРС, с която е потвърдено НП № 20-363/09.09.2020 г. на Директор на ОД МВР Русе.

ОСЪЖДА  К.К.К., ЕГН**********,*** да заплати на ОД МВР Русе 80 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

                                  

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                                                                         

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                  2.