О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
09.11.2020 год. гр. Разград
Разградският административен съд, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав :
Председател МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 206 по описа за 2020, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 166,
ал. 4 във връзка с ал. 2 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по
искане на К.Х.М. с ЕГН ********** ***,
чрез адв. Й.К. *** за спиране на допуснатото от закона - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП,
предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т.2А,
б. „а” от ЗДвП с № 20-1075-000755 от
26.10.2020 год. на Началник група към ОДМВР Разград, сектор „Пътна
полиция”. Искането е инкорпорирано в
жалба срещу заповедта, по която е образувано адм.д. № 206/2020 год. по описа на съда. То е обосновано с
твърдението, че прекратяването на регистрацята на личното му ППС за срок от 6
месеца би му причинило трудно поправими вреди. Жалбоподателят бил семеен, имал
дете и работи като международен шофьор. Колата е нужна на семейството му и
лишаването му от ползването ѝ
освен финансови разходи, би довело до риск за здравето на семейството му, с
оглед на ситуацията с коронавируса и необходимостта от по-малко социални
контакти и спазване на дистанция и ползване на възможност за собствен превоз.
Административен съд-Разград,
след като се запозна и прецени писмените доказателства по делото съобразно
приложимите правни норми, приема от фактическа и правна страна следното:
На 23.10.2020
год. служител на сектор „Пътна полоция”
при ОДМВР Разград съставил акт за установяване на административно
нарушение серия GA бл. № 293433
срещу Нихат Закир Али от с. Китанчево, ул. „Бели лом” № 3, област Разград за
това, че на 23.10.2020 год. в 16 10 часа в гр. Разград, по ул. „Странджа” до
спирка „Родопи” в посока ул. Дунав,
управлява лек автомобил „Мерцедес Ц 180” с рег. № РР 0820 ВН, собственост на К.М. с ЕГН ********** ***, след като
свидетелството му за управление на МПС е
отнето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП и лицето не е изпълнило задълженията си
по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Контролните
органи приели, че представеното свидетелство за управление с № 365935 е
невалидно на територията на република България на основание чл. 17, ал. 15 от
Наредба № I-157 от 2002 год.. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл. 150ѝ, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на
така съставения акт началникът на група към сектор „Пътна полиция” при ОДМВР
Разград издал заповед с № 20-1075-000755
от 26.10.2020 год., с която на основание чл. 171, т.2А, б. „а” от ЗДвП наложил
на жалбоподателя К.Х.М. принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца чрез отнемане на свидетелство за регистрация № ********* и на
2 бр. регистрационни табели № РР 0820 ВН.
Като фактическо
основание за издаване на заповедта
административнят органе посочил, че на
23.10.2020 год. в 16 10 часа в гр. Разград, по ул. „Странджа” до спирка
„Родопи” в посока ул. Дунав, като
собственик е допуснал управлението на собствения му лен автомобил „Мерцедес Ц
180” с рег. № РР 0820 ВН от лишения по административен ред със ЗППАМ № 284 от
08.02.2008 год. по чл. 171, т. 4 от ЗДвП Нихат Закир Али с ЕГН **********, като
същият не е изпълнил задължшението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. На основание
чл. . 17, ал. 15 от Наредба № I-157 от 2002
год. СУМПС с № ********* е невалидно на територията на Република България. Към
момента на проверката, водачът управлява със СУМПС – Турски образец. На Нихат Закир е съставен АУАН GA бл. № 293433/23.10.2020 г.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 27.10.2020 год. и е
обжалвана чрез административният орган на 30.10.2020 год. поради което следва
да се приеме, че искането за спиране е процесуално допустимо. Същото е
направено от активно легитимно
лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издаденото разпореждане по
което е образувано съдебно производство, т. е. във висящ процес по оспорване на
административния акт.
Разгледано по същество
искането за спиране е неоснователно по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 171, т. 2А, б. „а” от ЗДвП предвижда
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице без да е правоспособен водач,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс. Според чл.
172, ал. 1 от ЗДвП мярката се прилага с мотивирана заповед от ръководителя на
службите за контрол, може да се обжалва по реда на АПК, съгласно ал. 5, но
обжалването не спира прилагането на наложената принудителна административна
мярка по силата на алинея 6.
Когато законът разпорежда
предварителното изпълнение на определена категория актове, той презюмира
съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Същевременно презумпцията по 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи
предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният
закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172,
ал. 6 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата /чл. 166, ал. 1 от АПК/,
поради което по аналогия и с оглед препратката на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на
чл. 166, ал. 2
във връзка с ал. 4 от АПК.
„
Нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК
налага извод, че искането за спиране изпълнението на акта следва да е
мотивирано с реалната възможност за настъпване на имуществена или неимуществена
вреда за жалбоподателя, която да е значителна или трудно поправима. Във всички
случаи, частният интерес на жалбоподателя следва да е приоритетен и
противопоставим на обществения интерес, поради което законодателят е предвидил
предварително изпълнение на даден административен акт като изключение от
принципа за суспензивен ефект на подадената жалба. Само ако прецени за доказано
наличието на някоя от описаните в чл. 166, ал. 2 от АПК
предпоставки, съдът може да спре изпълнението на невлезлия в сила
административен акт.
В тежест на молителя е да
посочи и установи пред съда обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК,
при които спирането на изпълнението на заповедта е основателно – обстоятелства,
дотолкова значими, че да се противопоставят на онзи обществен интерес / виж чл.
60, ал. 1 от АПК/, заради който законодателят е допуснал предварителното
изпълнение на административния акт по силата на закона. За да бъде спряно
предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и
вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да
се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да
установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва
значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен
негов интерес.
В случая
искането е мотивирано с това, че предварителното изпълнение би му причинило
трудно поправими вреди. Жалбоподателят бил семеен, имал дете и работи като
международен шофьор. Колата е нужна на семейството му и лишаването му от ползването ѝ освен финансови
разходи, би довело до риск за здравето на семейството му, с оглед на ситуацията
с коронавируса и необходимостта от по-малко социални контакти и спазване на
дистанция и ползване на възможност за
собствен превоз.
Тези твърдения са бланкетни
и не могат да обосноват извода, че са налице основания за спиране на предварителното
изпълнение на акта. При липсата на посочен размер на твърдяната вреда, съдът не
може да прецени дали тя наистина е "значителна". Следва да се посочи,
че имуществените вреди, каквито жалбоподателят
има предвид , че би претърпял, с оглед на фактическите твърдения, са
всякога поправими. Българското законодателство дава достатъчно гаранции на
жалбоподателя да възстанови евентуално причинените му вреди от
незаконосъобразни административни актове по реда на ЗОДОВ, поради което те не
са труднопоправими.
Съдът намира, че изложените аргументи не обосновават
значителна или трудно поправима вреда, която ще последва за жалбоподателя. На
първо място не са представени никакви доказателства, че автомобилът е единствен
за семейството, че има непълнолетни деца. Съдът не приема, че невъзможност да
се ползва процесният автомобил би увеличил социалните контакти на семейството
на жалбоподателя, а от там и опасността за здравето на членовете му. Ако се
спазват указаните от компетентните органи мерки за предпазване от
заразяване с „Ковид – 19”, не би имало по-голяма опасност за здравето на
жалбоподателя и членовете на неговото семейство
при ползване на обществен транспорт, отколкото при ползване на личния
автомобил на жалбоподателя. Жалбоподателят е посочил, че живее в с. Кривица,
където би следвало да живее ѝ семейството му и липсата на автомобил не би
следвало да причинява толкова съществени неудобства в ежедневието. Обстоятелството,
че жалбоподателят е международен шофьор
е без значение в случая. Временно е прекратена регистрацията
на личният му автомобил, което няма отношение към професията му. Отделен е
въпросът, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства в подкрепа на
това твърдение.
Следва да се посочи, че възникналите неудобства за
жалбоподателя и семейството му от допуснатото от закона предварително
изпълнение на ПАМ не надхвърлят обичайните такива, които всеки човек би
изпитал, ако не разполага с личен автомобил.
Поради това следва да се
приеме, че не е установен приоритет на частния интерес на адресата на акта пред
обществения интерес, а следователно не са изпълнени и условията за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния
акт.
По изложените съображения
съдът намира искането на К.Х.М. за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на Заповед с № 20-1075-000755 от 26.10.2020 год. на
Началник група към ОДМВР Разград, сектор „Пътна полиция” за неоснователно и
недоказано.
Предвид изложеното и на
основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП ,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на К.Х.М. с ЕГН **********
***, за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка
по чл. 171, т.2А, б. „а” от ЗДвП с
№ 20-1075-000755 от 26.10.2020 год., издадена от Началник група към ОДМВР Разград, сектор
„Пътна полиция”
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд, чрез Административен съд Разград, в
7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия: