Р Е Ш Е Н И Е №
260277
гр. Сливен,
26.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4795 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на А.Р.А. ***, подадена чрез пълномощник - адвокат, с която е предявен частичен
осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 432 КЗ за осъждане на
ответника ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща
част от обезщетение с общ размер от 30 000 лв. за претърпени неимуществени
вреди, както и осъдителен иск за сумата от 20 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило по вина на водач,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество.
Ищецът твърди, че на 09.01.2020 г., около 19.50 ч., на жп прелез,
находящ се на път SLV III 5305 км 22, с. Жельо Войвода, водачът
на л. а. „Фолксваген Шаран“, с рег. № К …. АТ – К.М. Т., нарушил правилата за
движение по пътищата, като при светещ червен забранителен сигнал на
светофарната уредба на прелеза, тръгнал да го пресича и реализирал ПТП с
преминаващата влакова композиция „Шкода 44185-4“. Возещият се в автомобила ищец
пострадал от ПТП.
Ищецът твърди, че за
лекият автомобил „Фолксваген Шаран“, с рег. № К …. АТ е имало сключена
застраховка ГО при ответното дружество.
Пострадалият отправил
претенцията си пред застрахователя, била заведена щета по случая, но все още не
било изплатено обезщетение.
Ищецът описва, че в
резултат на ПТП е получил контузия на гръдния кош с болки в областта на лявата
предностранична повърхност на гръдния кош, болки в областта на десния горен
крайник, контузия на лявото бедро с наличие на кръвонасядане и болки в областта
на долния край на лявото бедро и др. Твърди, че в резултат на уврежданията е
следвало да прекара дълго време на легло, изживял е силни болки и стрес, които
не са минали и до сега. Излага също, че за медицински услуги е заплатил 20 лв.
На изложените основания
ищецът претендира уважаване на исковете и присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв с ДДС.
Ответникът е депозирал отговор в
законоустановения срок, в който излага становище за неоснователност на
предявените искове. Не оспорва наличието на застраховка ГО на водача на л. а. „Фолксваген Шаран“, с рег. № К ….. АТ, но оспорва
наличието на деликт с твърдения, че ищецът е съпричинил уврежданията си поради
липсата на поставен обезопасителен колан. Оспорва силата и интензитета на
търпените неимуществени вреди, както и размера на претенцията.
Претендира отхвърляне на исковете, евентуално
намаляване на размера на претенцията за неимуществени вреди с оглед
съпричиняването на вредите от пострадалия и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно
заседание, ищецът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
представител. Чрез своя пълномощник - адвокат е представил писмена молба, с
която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, задава въпроси на
допуснатите до разпит свидетели, както и към вещите лица от назначената
комплексна експертиза, а по същество моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира присъждане на направените по делото разноски и релевира възражение
за недължимост и прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ответното дружество. Представил е и писмена защита по делото.
Ответното
дружество, редовно призовано, се представлява от пълномощник - адвокат, чрез
който излага становище за неоснователност
на претенцията за неимуществени вреди и моли да бъде изцяло или частично
отхвърлена, предвид наличието на съпричиняване на вредите от пострадалия. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Безспорни
са между страните обстоятелствата, че към датата на ПТП - 09.01.2020 г., гражданската отговорност на водача на л. а. „Фолксваген Шаран“, с рег. № К ….. АТ е била
застрахована при ответното дружество, както и че на тази дата е настъпило
процесното ПТП.
От
представения констативен протокол за ПТП № 8 от 09.01.2020 г. се установява, че
ПТП е настъпило между лекия автомобил Фолксваген Шаран с рег. № К…..АТ, управляван
от К. Т. и влак Шкода, като лекият автомобил е преминал на светеща червена
светлина на работещата светофарна уредба. В графата „Пострадали” под № 5 е
посочен ищецът А.Р.А. с диагноза контузия на гръден кош. Пострадалите, описани
под номера 1, 3 и 4 са убити, а за пострадалия под № 2 е вписано
обстоятелството „с опасност за живота”.
Получените
от ищеца травми се доказват от приетите по делото лист за преглед на пациент в
КДБ/СО и СМУ № 18/2020 г., издадено от д-р Тома Чаушев.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява още, че за извършени
медицински изследвания след ПТП, ищецът е заплатил сума в размер на 20 лв.
С писмо с обратна разписка от 22.04.2020
г. пострадалият А., чрез своя пълномощник - адвокат, депозирал писмена молба до
застрахователя за изплащане на обезщетение. С писмо изх. № 2682/20.05.2020 г.
ответното дружество отказало с мотива, че не са ангажирани безспорни
доказателства относно виновността на застрахования водач за настъпване на ПТП.
По делото е прието заключение на комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, ведно с корекциите, внесени от експертите в него
по време на изслушването им в о. с. з.
От заключението се установява, че при
процесното ПТП ищецът е получил контузия на лявата предностранична повърхност
на гръдния кош, контузия на лявото бедро и контузия на десния горен крайник,
като всички те се характеризират с медико-биологичния признак временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Липсват сведения с какво е бил лекуван ищецът
и от кого, но описаните травми обикновено отшумяват за 10 - 15 дни като се
приемат обезболяващи, откашлечни и локални средства. Вещото лице медик е
описала, че не може да отговори на въпроса възстановен ли е ищецът и до каква
степен, тъй като не е осъществен личен преглед, а направените от ищеца разходи
в размер на 20 лв. са били необходими относно установяването на травмите и
освидетелстването във връзка с евентуалното амбулаторно лечение.
Лекият автомобил Фолксваген е бил
оборудван с предпазен колан.
По отношение на въпроса дали ищецът е бил
с поставен предпазен колан, първоначално експертите са отговорили, че предвид
степента на нараняванията, ищецът вероятно е бил с поставен предпазен колан.
Изслушани в о. с. з. обаче вещите лица
поясняват, че следва да се внесе корекция в заключението в смисъл, че
пострадалият е бил без поставен
предпазен колан, тъй като в допълнително проведен телефонен разговор от д-р
Т. с пострадалия, който се намира в чужбина, той сам е уведомил експерта, че е
бил без поставен предпазен колан.
Вещите лица описват, че в подкрепа на
това е и степента на увреждането, като част от нараняванията са получени заради
непоставения предпазен колан, който във всички случаи предотвратява увреждания.
Вещото лице доц. д-р инж. У. описва, че в
случая е налице движение на тялото, предизвикано от центробежни сили при
завъртане на автомобила, която във всички случаи е допринесла до така описаните
травматични увреждания. При наличието на предпазен колан, би се предотвратило
преместването на тялото в степен, в която ще предотврати наличие на увреждането
по лявото бедро, контузия на десния горен крайник, както и увреждането на
гръдния кош, в не малка степен. От гледна точка на това, че не е бил с колан,
тялото е имало достатъчно свобода на придвижване, което във фазата на завъртане
е било насочено напред и наляво. Според вещото лице, който е запознат и с
материалите от досъдебното производство, техническата причина за настъпване на
ПТП е предприетото навлизане на автомобила при пресичане на ж. п. прелез при
забраняващ светлинен сигнал и при пуснати бариери.
Вещото лице д-р Т. пояснява още, че в медицинските
документи има описано кръвонасядане на лявото бедро на ищеца, с неправилна
форма и бледосинкаво, като за контузия на гръден кош, възстановяването е за
около 10 - 15 дни, за счупено ребро - 20 дни. Кръвонасяданията като това на
бедрото и болки в краката също отшумяват за 20 дни.
За установяване характера и интензитета на
претърпените от ищеца неимуществени вреди са разпитани свидетелите О. И., втори
братовчед на ищеца и съсед от село Сотиря и П.А. - племенница на ищеца.
От показанията на свид. И. се установява, че
при претърпяната катастрофа, ищецът е бил ударен в десния крак, боляло го е и рамото
и дясната ръка. Кракът го е болял около един месец. Ищецът си е стоял в къщи
около 2 месеца, не е излизал из селото, а когато свидетелят е ходил у тях, го е
намирал мълчалив и замислен.
От показанията на свид. А. се установява
също, че след катастрофата, ищецът е имал болки в дясната ръка, в гърдите и в
левия крак. Пострадалият се променил след инцидента, не можел да спи, „гледал в
една точка”.
Съдът кредитира показанията на св. Иванов
като обективни и логични и кореспондиращи до голяма степен със заключението на
комплексната експертиза и събраните
писмени доказателства.
Съдът обаче подложи показанията на свид. А.
на критична проверка, тъй като от една страна отчете близката й роднинска
връзка с пострадалия и евентуалната й заинтересованост от изхода на спора, а от
друга страна показанията й противоречат на заключението на изслушаната по
делото експертиза и поясненията, дадени от вещото лице, по отношение на
физическото състояние на ищеца и периода, за който обичайно отшумяват
наранявания като процесните. Ето защо съдът не кредитира показанията на свид.
Андонова, че кракът на пострадалия и гърдите са го болели два, три месеца, а
ръката все още го боли. Вътрешно противоречиви са показанията на свидетелката,
която малко по-късно в показанията си излага, че към момента все още ищецът го
болят гърдите и дясната ръка.
Съдът отказа да кредитира показанията на
свидетелката и по отношение на изложеното обстоятелство, че за период от 3 - 4
месеца ищецът е бил на легло, не е можел да ходи и е бил обслужван от близките
си.
Безспорно се установи от медицинската
документация по делото, както и от заключението на експертизата, че липсват
счупвания на кости у пострадалия, а всяко едно от получените наранявания
обичайно отшумява за около 10 - 15 до 20 дни.
Липсват доказателства пострадалият да се
е нуждаел или да е търсил отново медицинска помощ по повод нараняванията си след
инцидента, поради което изолирани остават твърденията на свид. А., че ищецът е
ходил на лекар, когато са му свършвали лекарствата, за да се прегледа.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно
съединени преки осъдителни искове, както следва:
- частичен иск на увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
с правна квалификация чл. 432, ал. 1,
вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв.,
представляваща част от обезщетение с общ размер от 30 000 лв. за
неимуществени вреди - болки и страдания от получените телесни увреждания,
настъпили в резултат на ПТП, причинено по вина на водач, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответното дружество и
- с правна квалификация чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП, причинено по вина на водач, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 16.01.2020 г. до окончателното им изплащане.
Исковете са процесуално допустими, а по същество са доказани и по основание.
Налице са всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, причинено от лице,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
По правилата на чл. 45 ЗЗД обезвреда на
причинените вреди дължи делинквентът. В Кодекса за застраховането е уредена
възможността увреденият да предяви претенциите си направо пред застрахователя.
Не се оспорва
валидността на застрахователната полица, респективно валидното застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП, които обуславят
задължението на ответното застрахователно дружество да заплати обезщетение. Не
се оспорва настъпването на процесното ПТП.
Установи
се от събраните по делото доказателства, че причината за настъпване на ПТП е
противоправно деяние на водача на лекия автомобил Фолксваген, който при светеща
червена светлина на светофарната уредба и спуснати бариери е навлязъл в ж. п.
прелеза и е предизвикал удар с влаковата композиция Шкода.
Установи
се, че в причинна връзка с противоправното деяние на водача на лекия автомобил,
довело до реализиране на ПТП, ищецът е претърпял физически увреждания, изразили
се в контузия на лявата предностранична
повърхност на гръдния кош, контузия на лявото бедро и контузия на десния горен
крайник, като всички те се характеризират с медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Не
е оборена презумпцията за вина на причинителя на вредите по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Представени
са писмени доказателства за извършени от ищеца разходи за медицински
изследвания в размер на 20 лв., като в заключението на експертизата по делото е
описано, че тези разходи са били
необходими относно установяването на травмите и освидетелстването във връзка с
евентуалното амбулаторно лечение.
Ето защо
претенцията по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 20 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП, причинено по вина на водач, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответното дружество, е изцяло основателна и доказана и следва
да бъде уважена в пълния предявен размер.
Относно
размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Размерът
на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение с оглед
характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки
и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото
и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и
адаптация. Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64
г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесна увреда, каквато е налице в
настоящия случай, са характера на увреждането, последиците от него и др. Следва
да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното лице, но и
всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги
съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор -
конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение
към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на
психическа и емоционална зрялост на лицето/.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че в процесното ПТП ищецът е получил травматични
увреждани, изразили се в контузия на лявата предностранична повърхност на
гръдния кош, контузия на лявото бедро с бледосинкаво кръвонасядане с неправилна
форма и контузия на десния горен крайник, като всички те се характеризират с
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Получените
наранявания са свързани с болеви синдром, който според заключението на
експертизата би следвало да отшуми за около 10 - 15 дни, до 20 дни по отношение
на крака, а според кредитираните от съда показания на свид. Иванов е продължил
около един месец.
Безспорно
преживеният стрес при тежката катастрофа, в която са загинали три лица, се е
отразил негативно и на психиката на пострадалия, който според свид. Иванов около
два месеца не е излизал от дома си, станал е мълчалив и замислен, а според
свид. А. е изпитвал проблеми със съня.
Следва
да се отбележи обаче, че доказаните увреждания се преценяват от съда като леки
по своя характер. Липсват доказателства по делото, от които да се стигне до
извод, че възстановителният период не е приключил или са настъпили някакви усложнения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 49,
вр. чл. 51,
ал. 1 и чл. 52 ЗЗД,
на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, като обезщетението следва да репарира претърпените болки,
страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на
правото, но и съобразявайки икономическата конюнктура, за да съответства
това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на
обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги
компенсира. Ето защо и съобразявайки всички относими факти за спора, съдът
счете за адекватен и справедлив размер на дължимото обезщетение сумата от 7000,00 лева.
Относно възражението за съпричиняване:
С отговора на исковата молба ответното
дружество е изложило твърдения, че е налице съпричиняване на вредите от
пострадалия, тъй като същият е бил без поставен предпазен колан.
По обективния
характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна
практика - т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика, а и в
създадената по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика, Върховният касационен
съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за
вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или,
от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието
на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат.
Предвид изложеното и събраните по делото
доказателства съдът намира възражението за съпричиняване за основателно.
Видно от поясненията, дадени от вещите лица в съдебно
заседание, при настъпване на ПТП, ищецът е бил без поставен предпазен колан.
Според експертите, при наличието на предпазен колан, би се
предотвратило преместването на тялото в степен, в която ще предотврати наличие
на увреждането по лявото бедро, контузията на
десния горен крайник, както и увреждането на гръдния кош, в не малка степен. От
гледна точка на това, че ищецът не е бил с колан,
тялото е имало достатъчно свобода на придвижване, което във фазата на завъртане
е било насочено напред и наляво.
Предвид изложеното и на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, посоченото обезщетение за вреди от 7000 лв. следва да се намали с 50 %, като на пострадалия следва да се
присъди обезщетение в размер на 3500 лева, а до пълния му
предявен размер от 5000 лв., като частичен от 30 000 лв., искът следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По претенцията за законна лихва:
Върху обезщетенията се дължи законна
лихва, считано от 22.04.2020 г. Ищецът е предявил писмено
застрахователната си претенция до ответника с писмо с обратна разписка от
22.04.2020 г. и това е датата, на която застрахователят е бил уведомен за
претенцията му. От тази дата за него настъпва задължението да заплаща
лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ. Ето защо и претенцията
за законна лихва следва да бъде уважена, считано от 22.04.2020 г., съответно
следва да се отхвърли като неоснователна за претендирания период от 16.01.2020
г. до 22.04.2020 г.
Относно разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на всяка от страните
по съразмерност.
Видно от
договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на ищеца е оказал
безплатно адвокатска помощ. Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
процесуалния представител на ищеца сумата от 571,68 лв. - адвокатско възнаграждение по делото с ДДС, съразмерно
с уважената част от исковете (3520 лв.). Тъй като обезщетението и за
имуществени, и за неимуществени вреди произтича от един общ юридически факт -
настъпването на застрахователното събитие, то съдът намира, че следва да се
определи и едно общо адвокатско възнаграждение, а не такова за всяка претенция
поотделно.
Ответното дружество претендира разноски в
общ размер на 2200,00 лева по
представения списък, от които 1800 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение с
ДДС, и 400,00 лв. - заплатен депозит за вещи лица. Неоснователно е възражението
на пълномощника на ищеца за недължимост на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответното дружество поради липса на доказателства за
заплащането му. На л. 25 от делото е представен Договор за правна защита и
съдействие, видно от който възнаграждението е заплатено на адв. Г. авансово и в
брой.
Възражението
за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответното дружество обаче съдът намира за основателно. Делото не се характеризира
с особена фактическа и правна сложност, надвишаваща тази на делата от
съответния вид, а разглеждането му е приключило в едно открито съдебно заседание.
Минималният размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случая възлиза
на 697,20 лв. с ДДС, изчислено върху общия размер на претенцията за обезщетение
от 5020 лв. Наред с това обаче е
предприета пълноценна защита на ответника по същество на исковете, подаден е
отговор на исковата молба, осъществено е процесуално представителство в о. с.
з. Ето защо съдът намира, че размерът на дължимото адвокатското възнаграждение
на пълномощника на ответното дружество следва да бъде намален до сумата от 800 лв. или 960,00 лв. с ДДС. Ответното
дружество е направило и разноски в размер на 400 лв. за депозити за вещи лица. При
това положение, на ответника се дължи сума в размер на 406,37 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, от общо приети от съда разноски в
размер на 1360 лв.
Ответното дружество следва да бъде
осъдено на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на СлРС сумата от общо 281,04 лв., от които 140,80 лв. - държавна
такса, и 140,24 лв. - възнаграждения на вещите лица по допуснатата комплексна
експертиза, заплатени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.А., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 20,00
лв. /двадесет лева/,
представляваща обезщетение за имуществени
вреди, както и сумата от 3 500,00
лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени от ищеца болки и
страдания, вследствие на телесни увреждания, получени от настъпило на 09.01.2020
г., около 19.50 ч., на жп прелез, находящ се на път SLV
III 5305 км 22, с. Жельо
Войвода ПТП, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Шаран“, с рег. № К ….АТ,
с валидно сключена и действаща към датата на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 22.04.2020
г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва върху главниците за периода
от 16.01.2020 г. до 22.04.2020 г. като неоснователна, както и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 3500,00 лв. /три хиляди и
петстотин лева/ до претендирания размер от 5000,00
лв. /пет хиляди лева/, предявен като частичен иск с общ размер от 30 000
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС - Сливен, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 281,04
лв. /двеста осемдесет и един лева и четири стотинки/, представляваща държавна
такса и възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.Д.К. от САК, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв, сумата от 571,68 лв. /петстотин седемдесет и един
лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение по
делото с ДДС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.Р.А.,
ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 406,37 лв. /четиристотин и шест лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните чрез техните пълномощници.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: