Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-а състав, в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с. ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното младши
съдия Киримов в. гр. дело № 15809 по описа за 2018 г. на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № ІІ-73-141/31.08.2016 г. по гр.д. № 49585 по описа за 2012 г. на Софийски районен съд, 73 състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, че А.А.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***. С. Р. дължи на ищеца „О.Т.Т.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** 1 и съдебен адрес:*** сумата от 992,94 евро представляваща задължение по договор за лизинг № IT 2311-37/45/37-1 от 04.07.2005 г. за три броя лизингови вноски – за месеците юли, август и септември, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на главницата. С решението е отхвърлен частично искът по чл. 422 вр. чл. 345, ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД само за разликата от уважената част до пълния претендиран размер от 10387,68 евро и изцяло исковете по чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1955,83 лева – претендирана като задължение на ответника по договор № 752/37-1/04.07.2005 г. за заплащане на възнаграждение за цялостно финансово, нормативно и техническо обслужване по договор за финансов лизинг IT 2311-37/45/37-1 от 04.07.2005 г. и сумата от 1552,80 лв. – като задължение на ответника да заплати застрахователните премии по договор за застраховка по силата на който е застрахован автомобилът, който е предмет на договора за лизинг IT2311-37/45/37-1 от 04.07.2005 г.. С решението ответникът е осъден да заплати разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 120, 33 лв., а ищецът е осъден да заплати разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на 275,55 лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5104571/05.07.2017 г. от ищеца по исковете – „О.Т.Т.” ЕООД /в несъстоятелност/ чрез назначения синдик – адв. Н., ЕИК ********, в частта, с която исковете са отхвърлени. Изложени са доводи за неправилност на постановеното решение. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в тежест на ищеца е да докаже ползването на лизинговия автомобил от ответника за периода, за който се претендира последният да бъде „осъден”, както и моментът на получаването му обратно. Сочи, че е доказана датата на получаване на автомобила от ответника, а дали е ползван не е предмет на спора. Твърди и че неправилно първоинстанционният съд е възложил в тежест на ищеца да докаже сключването на договор № 752/37-1/04.07.2005 г. за заплащане на възнаграждение за цялостно финансово, нормативно и техническо обслужване по договор за финансов лизинг IT2311-37/45/37-1 от 04.07.2005 г., както и за задължението за заплащане на застрахователни премии за сключени застрахователни договори на лекия автомобил предмет на договора за лизинг. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в отхвърлителните части и предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Въззиваемият - ответник по исковете – А.А.Ц. не е изразил становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 19362/19.10.2012 г. на „О.Т.Т.” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ******** срещу А.А.Ц., ЕГН **********, с която е поискал от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. чл. 342 с чл. 345 от ТЗ, чл. 79 от ЗЗД, че ответникът му дължи заплащане на сумите, както следва: сумата от 10387,68 евро, представляващи неплатени лизингови вноски от № 12 до № 41 по договор за лизинг № ІТ 2311-37/45/37-1/04.07.2005 г. с обект лек автомобил "Сузуки Лиана", ДК № *******за периода от 30.06.2006 г. до 14.11.2008 г.; сумата от 1552,80 лв., представляваща застраховка по договора; сумата от 1955,83 лв. до договор № 752/37-1/04.07.2007 г. – представляваща такса за обслужване по договор за лизинг № ІТ 2311-37/45/37-1/04.07.2005 г. с обект лек автомобил "Сузуки Лиана", ДК № *******за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 28232/2011 г. по описа на СРС, 73-ти състав.
Наведени са твърдения, че с ответника сключили договора за лизинг и ищецът е изпълнил задълженията си по него, но процесните суми не били платени, независимо от изпратените четири броя покани за доброволно изпълнение. Сочи, че независимо, че процесният лек автомобил бил изоставен от ответника, то договорът не бил прекратен, тъй като същият не бил върнат на дружеството и не бил съставен съответният приемо-предавателен протокол.
Ответникът А. Ц. е оспорил исковете, като отговорът на исковата молба е погрешно приложен по заповедното дело. Навел е твърдения, че по искане на ищеца му е върнал лизинговия автомобил през месец септември 2006 г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол, с който се доказвало, че процесният лек автомобил не бил изоставен, поради което и не дължи плащане на процесните суми. Направил е искане приемо-предавателният протокол да бъде изискан и приложен по делото.
По делото не се спори, а и от приложеното
заповедно дело № 28232/2011
г. по описа на СРС се установява, че заповедно дело е образувано по заявление
по чл. 410 от ГПК вх. № 28108/30.06.2011 г., със заповед от 31.01.2012 г.
съдът е разпоредил А.А.Ц., ЕГН да заплати на "О.т.т." ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ******** сумите, както следва: сумата от 20316,58 лв., представляващи неплатени лизингови
вноски по договор за лизинг № ІТ 2311-37/45/37-1/04.07.2005; сумата от 1955,83 лева – такса за
обслужване на договора; 1552,80 лв. – застраховка по договора. За така издадената заповед
длъжникът е уведомен на 13.08.2012 г.. На 16.08.2012 г. длъжникът е подал възражение срещу
заповедта, с която е оспорил задълженията, като е посочил, че
лизингодателят е прекратил едностранни и без предизвестие лизинговият договор, а
процесният лек автомобил е бил върнат през месец септември 2006 г., с което
договорът се считал прекратен. Заявителят е уведомен за
необходимост от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението,
че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и такъв е предявил в
срок.
По делото са приети неоспорени от страните договор за лизинг № ІТ 2311-37/45/37-04.07.2005 г., погасителна схема и Общи условия към договора за лизнг, носещи подписи на страните по тях, съгласно които ищецът като лизингодател се е задължил да предостави на ответника като лизингополучател за ползване за срок от 41 месеца считано от предаване на автомобила, лек автомобил "Сузуки Лиана", ДК № *******срещу задължение на лизингополучателя да заплати лизингова цена съобразно посоченото Приложение № 1 към договора за лизинг, като вноските под № 12 до № 41 са с падежи от 30.06.2006 г. до 14.11. 2008 г., като е уговорена и възможност за изкупуването на автомобила. В т. 3 от общите условия към договора е предвидено задължение за лизингополучателя да застрахова процесния автомобил, да заплаща пътен данък и данък за правоползване, които следва бъдат заплащани съобразно сроковете посочени в Приложение № 1 към договора за лизинг. В чл. 4 от Общите условия е предвидено, че предаването на автомобила се извършва с предавателно-приемателен протокол. В чл. 8, т. 2 и т. 3 от Общите условия е предвидено, че договорът може да бъде прекратен едностранно от страните, при определени условия.
По делото са приети неоспорени от страните договор № 752/37-1/04.07.2005 г., и Приложение №1 със схема за разпределение по договора, носещи подписи на страните по тях. Съгласно договора ответникът /наричан възложител/ възлага на ищеца /наричан изпълнител/ извършването на цялостно финансово, нормативно и техническо обслужване на договор за финансов лизинг № ІТ 2411-37/45/37-04.07.2005 г. до края на лизинговия период, като е уговорена такса в размер на 1370 евро, която да бъде заплащана ежемесечно на части, съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора. Уговорено е изпълнителят по договора да извършва качествено и в срок поетите в т. 5 от същия задължения.
По делото е приета покана от 29.01.2009 г., известие за доставяне, съгласно които на 29.01.2009 г. ищецът е съставил покана до ответника, с която го уведомява, че е в неизпълнение на задълженията си по процесния договор за лизинг и го кани в пет дневен срок да се яви в офиса му, за да предоговорят условията и сроковете за плащане на задълженията, като видно от известието за доставяне същата е връчена на ответника на 10.02.2009 г..
По делото е приета покана от 11.09.2009 г., известие за доставяне, съгласно които на 11.09.2009 г. ищецът е съставил покана до ответника, с която го уведомява, че е в неизпълнение на задълженията си по процесния договор за лизинг и го кани в пет дневен срок да се яви в офиса му, за да предоговорят условията и сроковете за плащане на задълженията, като видно от известието за доставяне същата не е връчена на ответника.
По делото е приета покана от 22.01.2010 г., известие за доставяне, съгласно които на 07.02.2010 г. ищецът е съставил покана до ответника, с която го уведомява, че е в неизпълнение на задълженията си по процесния договор за лизинг и го кани в пет дневен срок да се яви в офиса му, за да предоговорят условията и сроковете за плащане на задълженията, като видно от известието за доставяне същата е връчена на ответника на 03.02.2010 г..
По делото е приета покана от 07.02.2011 г., известие за доставяне, съгласно които на 07.02.2010 г. ищецът е съставил покана до ответника за плащане на 36 612,12 лв. по процесния договор за лизинг, като видно от известието за доставяне същата не е потърсена от получателя.
С оглед на така установената фактическа
обстановка,съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, с която е признато за установено, че А.А.Ц., ЕГН ********** дължи на „О.Т.Т.” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ******** сумата от 992,94 евро предсталяваща задължение по договор за лизинг IT2311-37/45/37-1 от 04.07.2005 г. за три броя лизингови вноски – за месеците юли, август и септември 2006 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на главницата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
По иска с правно основание чл. 422 вр. 342, ал. 1, вр. чл. 345, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД - положителен установителен иск за задължение за заплащане на лизингови вноски по договор за лизинг IT2311-37/45/37-1 от 04.07.2005 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част, поради следните съобразжения:
При така предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за лизинг, по което ищецът си е изпълнил точно задължения и че е предоставил на ответника за ползване лизинговата вещ за процесния период, поради което и е възникнало задължение на ответника за заплащане на лизингови вноски в размери и с падеж по погасителния план към договора, че падеж на задължението е настъпил и ответникът е изпаднал в забава на плащането им.
В тежест на ответника е да установи по делото,
че е погасил чрез плащане задълженията си, алтернативно че през месец септември 2006 г. е върнал на ищеца лизинговата вещ, съобразно
твърденията си в отговора на исковата молба, което е довело до прекратяване на
договора.
Съдът приема, че от приетите по делото неоспорени
от страните писмени доказателства се установява, че на 04.07.2005 г.
между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за лизинг, като
ищецът се е задължил да предостави на ответника за ползване за срок от 41 месеца, считано от 04.07.2005 г. лек автомобил "Сузуки Лиана", ДК № *******срещу задължение на ответника да
заплати лизингова цена в размер на 14 207 евро, платима на ежемесечни вноски и в срок
съгласно Приложение № 1 към договора, като вноските под № 12 до № 41 са с
падежи от 30 юни 2006 г. до 14 ноември 2008 г.
Между страните не е спорно, че ищецът е изпълнил задължението си към ответника и му е предоставил за ползване лизинговата вещ, поради което и съдът приема, че за ответника от този момент е възникнало ежемесечно задължение за заплащане на съответната сума съгласно Приложение № 1 и в съответния срок посочен там, като лизингова вноска. По делото не са ангажирани доказателства от ответника, че преди 14.11.2008 г. договорът между страните е бил прекратен, поради което и съдът приема, че по делото е установено, че за ответника е възникнало валидно задължение към ищеца за заплащане на сумата от общо 10387,60 евро, представляващи лизингови вноски за периода от 30.06.2006 г. до 14.11.2008 г.. Установеното по делото предаване на процесния автомобила от ищеца на ответника поставя в тежест на последния да докаже твърденията си, че е върнал на ищеца процесния автомобила през месец септември 2006 г., за което обстоятелство твърди, че бил съставен и приемо-предавателен протокол. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока. Действително с отговора на исковата молба е направено искане съдът да задължи ищеца да представи соченият приемо-предавателен протокол, но такива процесуални действия не са били предприети от първоинстнационния съд, като същевременно, от ответника, не е било поискано попълване на тази празнота в доказателствената съвкупност от настоящата инстанция. Не може да бъде споделен изводът в първоинстанционното решение, че ищецът си е върнал фактическа власт върху процесния автомобил през месец септември 2006 г., доколкото няма ангажирани доказателства в тази насока. В същото време не може да се приеме за признание на соченото обстоятелство заявеното от ищеца, в молба от 19.11.2012 г., знание за това, че през 2007 г. ответникът е изоставил процесния автомобил на неохраняема улица, доколкото не се установява категорично изобщо ищецът да си е възвърнал фактическата власт върху лизинговата вещ, в който случай действително ответникът не би дължал претендираните лизингови вноски.
По делото не са ангажирани и доказателства за погасяване на
задълженията за заплащане на лизингови вноски с падежи в периода от 30.06.2006 г. до 14.11.2008 г.,
поради което и съдът приема, че за тези задължения искът е основателен.
При така възприето съдът приема, че искът за лизингови вноски под номера от 12 до 41 за периода от 30.06.2006 г. до 14.11.2008 г. в размер на 10387,68 евро е основателен. Следва да се посочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че исковият период започва от юли месец 2006 г., доколкото в исковата молба изрично е посочено, че се претендират сумите от вноска 12 от 41 от договора, а 12 вноска се явява тази за месец юни 2006 г..
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение е правилно, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1955,83 лева по договор № 752/37-1/04.07.2005 г. за заплащане на възнаграждение за цялостно финансово, нормативно и техническо обслужване по договор за финансов лизинг № IT № 2411-37/45/37-1 от 04.07.2005 г. и за сумата от 1552,80 лв. претендирани като застрахователни премии по договор за застраховка, по силата на който е засттрахован процесният автомобил, предмет на договора за лизинг, като въззивният състав на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, тъй като фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в обжалвания съдебен акт. Във връзка с доводите по въззивната жалба, следва да се добави следното:
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първоинстанционния съд относно неоснователност на предявения иск за заплащане на сумата в размер на 1552,80 лв. за застрахователни премии по договор за застраховка, по силата на който е засттрахован процесният автомобил, предмет на договора за лизинг № IT 2311-37/45/37-1 от 04.07.2005 г., са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния закон. Действително в чл. 1 от лизинговия договор е уговорено, че лизингополучателят заплаща извън уговорената лизингова цена разходите за застраховки, съгласно Приложение 1, като в последното е отразен единствено крайният срок за плащането им. В общите условия към договора в чл. 3 е уговорено, че лизингополучателят е длъжен да сключи от името на лизингодателя съответните застраховки „Автокаско“, „Гражданска отговорност“, „Злополука на местата в МПС“, „Финансов риск“. Същевременно в чл. 3.1 от общите условия е уговорено, че ако лизингополучателят не спази срока за сключване на нови застраховки, лизингодателят има право да ги плати от името на лизингополучателя. В процесния случай, в доказателствена тежест на въззивника- ищец, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК е да установи, че са налице всички предпоставки за възникване на спорното вземане, а именно, че е сключил застрахователни договори по отношение лизинговата вещ, по които да е заплатил съответни застрахователни премии. В тежест на ищеца е да ангажира доказателства в тази насока, което същият не е сторил по делото. Ищецът не е провел дължимото в процеса пълно доказване на това обстоятелство, т.е., че е заплатил дължими застрахователни премии по сключени застрахователни договори относно процесната лизингова вещ, за което той носи доказателствена тежест.
Настоящият съдебен състав намира, за правилни и законосъобразни и направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност на предявения иск за заплащане на сумата в размер на от 1955,83 лева по договор № 752/37-1/04.07.2005 г. за заплащане на възнаграждение за цялостно финансово, нормативно и техническо обслужване по договор за финансов лизинг № IT № 2411-37/45/37-1 от 04.07.2005 г.. По така предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК наличие на сключен договор, с твърдяното съдържание, изпълнение на задълженията си по договора съобразно уговореното, както и размера на възнаграждението. По делото се установява първата и третата предпоставка, с оглед представения договор № 752/37-1/04.07.2005 г.. Не се установява по делото, обаче вторият елемент на фактическия състав, а именно ищецът да е изпълнил задълженията си по сключения договор. В тежест на ищеца е да ангажира доказателства в тази насока, което същият не е сторил по делото. Ищецът не е провел дължимото в процеса пълно доказване на това обстоятелство, т.е., че е изпълнил задълженията си по процесния договор, за което носи доказателствена тежест.
При така възприетото съдът приема, че решението на СРС в частта, в която е отхвърлил иска за лизингови вноски за сумата над 992,94 евро до пълния предявен размер от 10387,68 евро, за вноска № 12 за месец юни 2006 г., както и за вноски от № 16 до № 41 за периода от 27.10.2006 г. до 14.11.2008 г. следва да се отмени и искът следва да се уважи и в тази част, а в останалата обжалвана част, с която исковете по чл. 422, вр. чл. 79 от ЗЗД са отхвърлени решението на СРС следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските следва да
се поставят в тежест на страните съобразно уважената част от исковете при
съобразяване на обстоятелството, че ищецът е бил освободен от задължение за внасяне на
държавна такса за въззивно обжалване.
Пред първоинстанционния
съд ищецът претендира разноски в общ размер от 1476,50 лв., от които 1000 лв. –
адвокатски хонорар и 476,50 лв., заплатена държавна такса. Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. постановено
от т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се
присъждат когато страната е заплатила
възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то
тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на
разписка. По настоящото дело е представен договор за правна помощ съгласно,
който между ищеца и процесуалния му представител е уговорен адвокатски хонорар
в размер на 1000 лв., като обаче не са представени доказателства същият да е
заплатен, нито е посочено да е изплатен в брой. Поради изложеното на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски единствено за заплатената държавна такса съразмерно
с уважената част от исковете, а именно сума в размер на 406, 33 лв..
Ищецът дължи на ответника разноски за дело пред СРС за адвокатски хонорар, за който са представени доказателства, че е заплатен, съобразно отхвърлената част от исковете, а именно в размер на 44,18 лв., в останалата част до 275,55 лв. първоинстанционното решени следва да бъде отменено.
Страните не са претендирали разноски пред въззивната инстанция.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 364,49 лв. разноски за държавна такса за въззивно
производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № ІІ-73-141/31.08.2016 г. по гр.д. № 49585 по описа за 2012 г. на Софийски районен съд, 73 състав в частта, с която предявеният от „О.т.т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, адрес: гр. София, ул. „***** и съдебен адрес:*** срещу А.А.Ц., ЕГН **********, адрес;*** и съдебен адрес:*** 81 на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1, ТЗ вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, иск е отхвърлен за сумата, над 992,94 евро до пълния претендиран размер от 10387,68 евро и в частта, с която „О.т.т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, адрес: гр. София, ул. „Благовец“ 1 и съдебен адрес:*** е осъден да заплати на А.А.Ц., ЕГН **********, адрес;*** и съдебен адрес:*** 81 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата над 44,18 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1, ТЗ вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че А.А.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***. С. Р. дължи на ищеца „О.Т.Т.” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** 1, представлявано от синдик А.М.Н. заплащане на сумата от 9394,74 евро представляваща задължение по договор за лизинг № IT2311-37/45/37-1 от 04.07.2005 г. за лизингова вноска № 12 за месец юни 2006 г., както и за лизингови вноски от № 16 до № 41 за периода от 27.10.2006 г. до 14.11.2008 г., включително.
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-73-141/31.08.2016 г. по
гр.д. № 49585 по
описа за 2012 г. на Софийски
районен съд, 73
състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А.А.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***. С. Р. № 81 да заплати на „О.Т.Т.” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** 1, представлявано от синдик А.М.Н., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от още 286 лв. представляваща направените разноски пред СРС.
ОСЪЖДА " А.А.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен
адрес:***. С. Р. № 81 да заплати на Софийски градски
съд на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 364,49 лв., представляващи държавна
такса за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.