Присъда по НОХД №322/2025 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 19
Дата: 15 юли 2025 г.
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20252200200322
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 19
гр. С., 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Съдия:Пламен Д. Стефанов
СъдебниКатя Г. Харитонова
заседатели:Мария Гр. Монева
Станимир Ст. Петков
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
и прокурора Х. Д. Х.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Наказателно дело от общ
характер № 20252200200322 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. М. А. - роден на ***г. в гр.С., живущ в
гр.Варна, българин, български гражданин, с висше образование, женен,
работи, осъждан /реабилитиран/, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
09.10.2024г. в гр.С., направил опит умишлено да умъртви баща си М. А. М.
(ЕГН **********) от гр.С. - чрез опити за душене, както и чрез нанасяне на
множество удари довели до причиняване на тежка черепно-мозъчна травма,
до причиняване счупване на горната целюст, както и до причиняване на
гръдна травма, като деянието е останало недовършено поради независещи от
дееца причини, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.3, вр. чл.115, вр.
чл.18 ал.1 НК и чл.58а ал.1, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ДЕСЕТ ГОДИНИ
Лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. М. А., със снета по-горе самоличност за
НЕВИНОВЕН в това, че по същото време и място е направил опит умишлено
да умъртви М. А. М. (ЕГН **********) от гр.С. в условията на домашно
насилие, поради което на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116 ал.1 т.6а, вр. чл.115, вр.
1
чл.18 ал.1 НК.
На основание чл.59 ал.1 от НК СЪДЪТ ЗАЧИТА времето на
предварително задържане на подсъдимия А. М. А. от 10.10.2024 година до
влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия А. М. А. да заплати направените по делото
разноски в размер на 3351.79 лева.
Веществените доказателства по делото:
- дискове (CD) със записи (в плик като л.93 от том II);
- дървена дъска за рязане - в плик, запечатан с лепенка с № Д 0865;
- дървен крак от маса - в плик, запечатан с лепенка с № Д 0866;
- маратонка - в плик, запечатан с лепенка с № Д 0867;
- изкуствено чене - в плик, запечатан с лепенка с № Д 0868;
- стерилен тампон с обтривка за взети сравнителни образци за ДНК
изследване - в плик, запечатан с лепенка с № Д 0869, на основание чл.111 ал.1
от НПК, след влизане на присъдата в сила ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без
стойност.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Апелативен съд Б..
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда Рег. № 19 от 15.07.2025г. постановена по
НОХД № 322/2025 година по описа на Окръжен съд – С..
Съдебното производство по настоящето дело е образувано по внесен
обвинителен акт от Окръжна прокуратура С., по силата на който е предаден на
съд А. М. А.ОВ от гр. В. с повдигнато обвинение по чл.116, ал.1, т.3 и т.6а,
във вр. с чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, за това, че на 09.10.2024г. в гр. С., в
условията на домашно насилие, направил опит умишлено да умъртви баща си
М. А.ов М. (ЕГН **********) от гр. С. - чрез опити за душене, както и чрез
нанасяне на множество удари довели до причиняване на тежка черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в проникващо в черепната кухина нараняване с
многофрагментно импресионно счупване на дясната половина на тилната
кост, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и проникване до 16 мм в
подлежащата мозъчна тъкан с вбиване на костни фрагменти, контузия на
дясната голямомозъчна хемисфера с перифокален оток, линеарна фрактура на
голямото крило на дясната клиновидна кост, до причиняване на счупване на
горната челюст в резултат от многофрагментна фрактура на дясната
горночелюстна кост в областта на орбитата и фрактура на процесус
зигоматикус на слепоочната кост в дясно, както и до причиняване на гръдна
травма изразяваща се в дясностранен хидропневмоторакс, като деянието е
останало недовършено поради независещи от дееца причини.
Пострадалият М. А.ов М. не желае да бъде конституиран като частен
обвинител и граждански ищец.
Подсъдимият А. М. А.ОВ по реда на чл. 371, ал.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
признава се за виновен и изразява съжаление за извършеното.
Представителят на Окръжна прокуратура-С. поддържа изцяло
обвинението, както относно изложената фактическа обстановка, така и
относно правната квалификация на деянието. Предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание при наличието само на многобройни вината
обстоятелства, като за извършеното престъпление по чл.116, ал.1, т.3 и т.6а,
във вр. с чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 от НК, пледира да му бъде
наложено наказание между 4 и 5 години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно ефективно. Алтернативно предвид многобройните смекчаващи
вината обстоятелства представителя на Окръжна прокуратура С. предлага да
бъде обсъдена и възможността за налагане на наказание от 3 години лишаване
от свобода, което предвид чистото съдебно минало на подсъдимия да бъде
отложено на основание чл. 66 от НК с максималния 5 годишен изпитателен
срок.
Съдът като прие да са налице всички законови условия на гл. ХХVІІ
от НПК, проведе съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК: налице
е валидно, непоколебимо съгласие на подсъдимия, след надлежно разясняване
на правата му в процеса, за провеждане на подобна процедура, при което
признава изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират допълнително доказателства относно тези факти.
Известно му е и изразява съгласие самопризнанието му да се ползва като
доказателство в процеса. Същото се подкрепя изцяло от надлежно събраните
на досъдебното производство доказателства.
Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия,
съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А. М. А.ОВ е роден на 26.11.1968 г. в гр. С., адресно
1
регистриран и живущ в гр. В., българин, български гражданин, със средно
образование, женен, работещ. Същия е неосъждан.
Установено е по делото, че подсъдимият е син на пострадалия по
делото св. М. А.ов М.. Свид. М. М. и майката на подсъдимия - починалата П.
С. Т. се разделили и бракът им бил прекратен с развод около 1989 г. При
развода семейното жилище находящо се на адрес гр.С., кв. „Д.Г. *** останало
като собственост на майката на подсъдимия, посочената по- горе П. С. Т.. В
този апартамент останали да живеят подсъдимия А. М. А.ОВ, сестра му - свид.
С. М.а А.ова и майка им П. С. Т.. След смъртта на майката П. Т. жилището
било наследено от подсъдимия А. М. А.ОВ и сестра му - свид. С. М.а А.ова.
От около 1997-1998 г. подс. А. М. А.ОВ се установил да живее в гр.В..
Същия започнал системно да употребява алкохол, във връзка с което и по
повод оплаквания от здравословни проблеми, търсил медицинска помощ през
м.януари 2019 г. Видно от приложеното копие на Амбулаторен лист №
000006/04.01.2019 г. при съответен преглед от лекар, на А.А.ов е била
поставена диагноза „Психически и поведенчески разстройства, дължащи се на
употребата на алкохол. „Абстинентно състояние.“ (л.41, том I). От 17.08.2020
г. подс. А. М. А.ОВ започнал работа на длъжност „охранител“ към фирма
„Бюро за охрана и сигурност - ИТ“ ЕООД-София (л.44, л.49-л.55 от том I).
Видно от представените от него документи при кандидатстване за съответната
длъжност, в т.ч. съответната карта за медицински преглед (л.50, том I) и
психиатрично освидетелстване (л.52, том I), не са констатирани данни за
наличие на някакво заболяване или друга причина, касаещи възможността
правилно да възприема случващото се, или да ръководи постъпките си.
Около 2000-2001 г.сестрата на подсъдимия, свид. С. А.ова се
установила трайно да работи и живее извън границите на Република
България, в Република Кипър. След заминаването си в чужбина тя на практика
не поддържала връзка с баща си - св. М. А.ов М., когото виняла за развода с
майка й. Според нея, причина за въпросния развод бил „алкохолизма“ на баща
и. От своя страна подс. А. М. А.ОВ поддържал контакти с баща си, основно
чрез телефонни разговори около 2 пъти месечно, като лично не се били
срещали от около 3-4 години. Отношенията между двамата били сравнително
добри, не са имали някакви конфликти. Със съгласието на сина си, свид. М.
А.ов М. се настанил да живее в наследствения апартамент в гр.С., кв. „Даме
Груев“, бл.17, вх.Г, ап.19. В годините след като се установила в чужбина, свид.
С. А.ова правила опити да убеди брат си подс. А. М. А.ОВ да продадат този
наследствен апартамент, но той отказвал. От своя страна пострадалия М. А.ов
М. периодично изпращал малки парични суми на съпругата на подсъдимия, за
семейните им нужди. Подс. А. М. А.ОВ и баща му пострадалия свид. М. А.ов
М. се уговорили подсъдимият да посети в гр.С. баща си. Подсъдимия решил
това да стане на 09.10.2024 г. и в този ден отпътувал за гр.С. чрез железопътен
транспорт, за което съпругата му с телефонно обаждане уведомила свид. М.
А.ов М.. Пострадалият се зарадвал за предстоящото гостуване на сина си и се
подготвил да го почерпи, като за целта подредил в кухнята на посочения по-
горе апартамент маса с алкохол и различни мезета. Влакът, с който пътувал
подс. А. М. А.ОВ закъснял и по време на пътуването последния консумирал
алкохол, като изпил около 400 мл. водка. Около 19 часа на 09.10.2024 г.
подсъдимия бил в апартамента, в който с негово разрешение живеел баща му
пострадалия свид. М. А.ов М.. Свид. М. се обадил на съседа си свид. Веселин
Василев, който живеел в апартамента над жилището на пострадалия, като го
поканил да се почерпят и да се запознае със сина му - подс. А. М. А.ОВ.
2
Свидетелят Василев отишъл в апартамент № 19, където заварил в кухнята
свид. М. М. и подс. А. М. А.ОВ. Докато свид. В. Василев бил в апартамента,
обстановката била нормална и тримата разговаряли, но подсъдимият
консумирал значително количество алкохол - ракия и уиски. Свид. В. Василев
постоял при подсъдимия и пострадалия около 30-40 минути, след което си
тръгнал и се прибрал в своето жилище. Свидетелят М. М. и подс. А. М. А.ОВ
останали сами в апартамента, като били седнали около масата - първият на
стол, а вторият на диванче разположено до нея. Масата била дървена, с кръгла
форма, като имала четири крака изработени от масивно дърво. На масата
имало поставени бутилки с алкохол, чинии, както и дъска за рязане, върху
която имало нарязани мезета. Дъската за рязане била дървена, с форма
наподобяваща листо, като от едната й страна по ръба имало няколко
декоративни нащърбвания с дълбочина около 1 см. Свидетеля М. М. и подсъд.
А. М. А.ОВ продължили да разговарят, седейки около масата. В един момента,
около 21 часа, без видима причина подсъдимият блъснал и обърнал масата
към баща си. В резултат от това свид. М. падал със стола назад на пода на
стаята. В същото време подсъд. А.ОВ отишъл до баща си и му нанесъл силен
удар с юмрук с областта на лицето. Свид. М. се стъписал от случващото се и
започнал да вика „...А.е, аз съм баща ти, баща ти съм...“. Подсъдимият
продължил с агресивното си поведение, като взел описаната по-горе дъска за
рязане и с нея нанесъл силен удар в областта на главата на пострадалия, след
което започнал да го рита по тялото. В резултат от нанесените удари, от
главата и лицето на свид. М. М. започнала да тече кръв, но въпреки това
подсъдимият викайки „...ще те убия, ще те убия...“ продължавал да рита и удря
намиращия се на пода негов баща. Пострадалият започнал да пълзи в посока
към коридора и входната врата на апартамента. В същото време подсъдимият
чрез дърпане изкъртил единия от краката на обърнатата дървена маса и го
взел в ръце. При изкъртването на този крак на масата, към него останал
закрепващ метален елемент - болт, който стърчал в единия му край.
Металният болт бил здраво закрепен към дървения крак, с кръгла форма и
дебелина (диаметър) около 0,7 мм, и дължина около 4 см на частта, която
стърчала от него. С този дървен крак - с частта от която стърчал металния
болт, подс. А.ОВ започнал да нанася силни удари на баща си. Два от ударите
били насочени към главата на свид. М. М. и попаднали там, в резултат от което
той изпитал силни болки, като същевременно започнало и обилно
кръвотечение от окосмената част на главата му. Пострадалият продължил да
пълзи по пода на коридора в посока към входната врата на апартамента,
викайки „...помощ, помощ...“. В същото време подс. А.ОВ продължавал по
описания по-горе начин да рита и удря баща си, като ударите били насочени в
областта на главата и тялото на последния.
Около 21 часа свид. В. Василев се намирал в дома си и чул шума от
обръщането на масата и падането на пострадалия, както и последвалите
викове. Той отишъл до входната врата на апартамента, в който се намирали
подсъдимия и пострадалият, при което чул от вътрешна страна на вратата
виковете на последния „...помощ, уби ма, уби ма...“. Свидетелят Василев
веднага се обадил на телефонен номер „112“ и сигнализирал за случващото се.
Незабавно от РУ на МВР-С. към посочения по-горе адрес бил изпратен и
пристигнал автомобилен патрулен екип, в състава на който се намирали
свидетелите Константин Дедов и Младен Попов. Веднага след тях на адреса
пристигнал и втори патрулен екип, в който били свидетелите Пламен
Стефанов и Красимир Денев. Свидетелят Василев посрещнал служителите на
3
МВР и ги насочил към апартамент № 19, в който били подсъдимият и
пострадалият. Стигайки до входната врата на въпросното жилище,
свидетелите Дедов, Попов, Стефанов и Денев чули шум от боричкане и викове
за помощ от вътрешна страна на вратата. Те почукали по вратата и
същевременно извикали, за да се легитимират като полицейски служители. Не
последвало отваряне на вратата или някакъв отговор, но от вътрешна страна
продължавал шума от боричкане, като се чули викове от страна на
пострадалия - „...помощ, помощ, души ме...“, както и такива от страна на
подсъдимия - „...млъкни, ще ти еба майката, ще те убия...“. С оглед на всичко
това и очевидно продължаващото упражняване на насилие, посочените
служители на МВР преценили, че трябва да действат незабавно. Чрез натиск
те опитали да отворят входната врата на жилището и успели да я открехнат
леко. При това видели, че на пода в близост до вратата по гръб лежи възрастен
мъж с окървавена глава - свид. М. М., а над него е застанал друг, по млад мъж
- подс. А.ОВ, който с двете си ръце държал в областта на шията баща си и го
душал. Предвид случващото се, свидетелите Дедов и Попов изблъскали
нацяло вратата и влезли в апартамента, но подсъдимият не реагирал на
тяхното влизане и продължил с ръце да души баща си. Свидетелите Дедов и
Попов хванали подс. А.ОВ и го отстранили от свид. М. М., след което го
обездвижили и поставили белезници на ръцете му. Същевременно
свидетелите Стефанов и Денев, а след това и св. Дедов опитали да установят
контакт с пострадалия, но същия само казал, че го боли главата, след което
престанал да говори, започнал да издава хъркащи звуци и видимо дишал със
затруднение.
Малко след това на място пристигнал и екип на ЦСМП-С., който
откарал свид. М. М. за оказване на медицинска помощ.
След откарването на пострадалия незабавно при условията на чл.212,
ал.2 от НПК било започнато досъдебно производство, като е извършен оглед в
апартамента, чрез оглед на местопроизшествие по см. на НПК (л.3- л.11, том
I). При това действие на място били открити и иззети и веществени
доказателства, сред които описаните по-горе дървена дъска за рязане и дървен
крак от маса (поставени за съхранение в отделни пликове и запечатани
съответно с лепенки № Д 0865 и № Д 0866 на ОД на МВР-С. (л.3-л.И, том I).
По аналогичен начин като веществено доказателство е иззета и 1 бр.
маратонка (лява, с надпис „Parkside“ - поставена в плик, запечатан с леП. № Д
0867).
Екипа на ЦСМП-С. откарал св. М. М. в Спешно отделение на МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“ АД - С., където на същия били извършени
изследвания и оказана медицинска помощ за времето от 21:50 ч. на 09.10.2024
г. до 00:55 ч. на 10.10.2024 г. При това се констатирали данни за вътречерепни
травми и предвид общото тежко увредено здравословно състояние, М.М. бил
насочен за лечение към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД-Стара
Загора (л.25-л.ЗО, том I). Пострадалият бил приет незабавно в УМБАЛ „Проф.
д-р Стоян Киркович“ АД-Стара Загора и настанен в Клиника по
неврохирургия. Във въпросната клиника на 10.10.2024 г. по спешност била
извършена операция във връзка с травмите в областта на главата на св.М.М. и
установена депресионна фрактура на черепа с вбиване на множество костни
фрагменти. На 14.10.2024 г. била извършена операция и по повод травмите в
областта на гърдите на М.М. и установено наличие на въздушно-еквивалентно
и течно-еквивалентно съдържимо в свободното плеврално пространство в
дясно (л.26 и л.27, том II). Пострадалият останал за лечение в посочената по-
4
горе клиника до 22.10.2024 г., а от 23.10.2024 г. до 06.11.2024 г. лечението му
било продължено в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина на
УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД-Стара Загора (л.2-л.19, том II).
Подсъдимият А.ОВ бил задържан и в 00:00 часа на 10.10.2024 г.
отведен в Отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” -
С. за освидетелстване. При извършения преглед от страна на съдебния лекар,
видно от заключението на назначената Съдебномедицинска експертиза на
живо лице с № 80/2024 г. (л.128 и л.129, том I), било установено, че А.ОВ се
намира в добро общо състояние, контактен, ориентиран и адекватен, като
твърдял, че няма пълен и ясен спомен за случилото се понеже е консумирал
алкохол. При освидетелстването се констатирало наличие на обилни
зацапвания по дланите, и пръстите на ръцете на обвиняемия, както и по
неговите дрехи. Въпросните зацапвания, видно от заключението по тази
експертиза, са наподобявали такива от кръв и добре отговарят да са от
наранявания които А.ОВ е причинил на свид. М. М.. По подсъдимия не е било
установено наличие на други наранявания, освен повърхностни травми в
областта на горните крайници и гърба, отговарящи да са причинени по време
на задържането му и поставяне на белезници на ръцете.
На 10.10.2025 г. чрез обтривка със стерилен тампон на лявата ръка на
подс. А.ов, са били взети сравнителни образци за ДНК изследване. Въпросния
тампон е оставен за съхранение в плик запечатан с леП. № Д 0869 на ОД на
МВР-С. (л.13, том I).
При разследването, с постановление от 12.12.2024 г. (л.115, том I) и с
такова от 13.02.2025 г. (л.130, том I) са били назначени съответно
съдебномедицинска експертиза (СМЕ) и допълнителна СМЕ, чрез които да се
установят вида и степента на увреждания причинени на свид. М. М., в
резултат от описаните по-горе действия на подс. А.ОВ. Видно от съответните
СМЕ № 290/2024 г. (л.118-Л.124, том I) и Допълнителна СМЕ (л.133-л.141,
том I), на пострадалия М. М. е била причинена тежка черепно-мозъчна травма
изразяваща се в следното: Нараняване проникващо в черепната кухина, с
многофрагментно имперсионно счупване на дясната половина на тилната
кост, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и проникване до 16 мм в
подлежащата мозъчна тъкан с вбиване на костни фрагменти, контузия на
дясната голямомозъчна хемисфера с перифокален оток, линеарна фрактура на
голямото крило на дясната клиновидна кост. Отделно от това, М.М. е получил
и гръдна травма изразяваща се в съмнение за счупване на първото ребро в
дясната половина на гръдния кош, масивен подкожен емфизем в дясната
шийна област и събмандибуларно в ляво, парициален десностранен
хемопневмоторакс (свободни въздух и кръв в дясната гръдна кухина), както и
левостранен плеврален излив. На пострадалия са били причинени и счупване
(многофрагментна фрактура) на дясната половина на горната челюст, както и
счупване на дясната ябълчна (скулна) кост (фрактура процесус зигоматикус -
на костен израстък, свързаващ се със скулната кост, на слепоочната кост в
дясно). Видно от посочените СМЕ № 290/2024 г. и Допълнителна СМЕ,
описаните по-горе многофрагментна фрактура на дясната тилна кост, с
депресия и вбиване на костни фрагменти в мозъчната тъкан на дясната
голямомозъчна хемисфера, представлява „Нараняване проникващо в
черепната кухина“ на свид. М. М.. Контузията на дясната голямомозъчна
хемисфера с наличие на вбити в мозъчната тъкан костни фрагменти и
периферен оток, според медико-биологичните характеристики, сама по себе
си е довела до „РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА
5
ЖИВОТА“ на пострадалия. Отделно от това, описаната в посочените
експертизи гръдна травма, изразяваща се в масивен подкожен емфизем в дясна
шийна област и субмандиларно в ляво, с наличие на десностранен
хемопневмоторакс, наложил оперативната му евакуация, както и в наличие на
левостранен плеврален излив, също е довела до „РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА“ на свид. М.М.. При
последния е установено наличие на счупване на дясната половина на горната
челюст, както и счупване на дясната ябълчна (скулна) кост, които фрактури в
съвкупността си осъществяват медико-биологичните признаци на
„СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ“.
Видно от коментираните СМЕ № 290/2024 г. и Допълнителна СМЕ,
описаните по-горе травматични увреждания причинени на свид. М. М., се
дължат на механичното въздействие (в конкретния случай - множество удари,
както и притискане) на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, като са
получени в резултат от ударите нанесени на пострадалия от подс. А.ОВ, както
и притискането от страна на последния. Въпросните удари са нанесени както с
ръце и крака от обвиняемия, така и чрез използваните от него твърди тъпи и
тъпоръбести предмети - описаните по-горе дъска за рязане и дървен крак от
маса със стърчащ от последния метален крепежен елемент. В частност,
нараняването в дясната тилна област проникващо в черепната кухина на
дълбочина до 16 мм, по своите особености води на извод, че травмиращия
агент е бил с дължина по-голяма от 2 см и с тясна челна контактна
повърхност, каквито характеристики притежават контактната повърхност,
формата и размерите на крепежния елемент стърчащ от посочения по-горе
дървен крак от маса.
Видно от заключенията на СМЕ № 290/2024 г. и Допълнителна СМЕ,
многофрагментната фрактура на дясната тилна кост, с депресия и вбиване на
костни фрагменти в мозъчната тъкан, както и контузията на дясната
голямомозъчна хемисфера с наличие на вбити в мозъчната тъкан костни
фрагменти и периферен оток, са довели по отделно до „разстройство на
здравето временно опасно за живота“ на пострадалия. Опасността за живота
на свид. М. М. в голяма степен не се е реализирала поради оказаната му
своевременна, адекватна и висококвалифицирана медицинска помощ, която
помощ е допринесла за прекъсване на причинно-следствената връзка
„увреждане-смърт“. По подобен начин, оказаната медицинска помощ и
приложено лечение, са прекъснали въпросната причинно-следствена връзка и
по отношение на причинената на пострадалия гръдна травма, която сама по
себе си също е довела до „разстройство на здравето временно опасно за
живота“.
В хода на разследването, във връзка с твърдения и искания относими
към здравословното състояние на подс. А.ОВ е била назначена (л.142, том I) и
извършена Комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза (л.143-
л.160, том I). Чрез въпросната Комплексна СППЕ е изследвано нервно‐
психичното състояние на обвиняемият към момента на описаните по-горе
събития, възможността му да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, както и да участва в наказателното
производство, в частност правилно да интерпретира факти от
действителността във връзка с предмета на делото. Видно от констатациите и
заключението по тази експертиза, подс. А.ОВ страда от „Разстройство
вследствие употреба на алкохол - синдром на зависимост“, като към момента
на оценката се е намирал в ремисия. Към момента на деянието предмет на
6
настоящия обвинителен акт, обвиняемият е бил в състояние на „Обикновено
алкохолно опиване“ в рамките на алкохолната зависимост, като е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи
постъпките си. Видно от частта за експертно обсъждане, състоянието в което
се е намирал А.ОВ, улеснява отреагирането на иначе подтискани в трезво
състояние емоционални комплекси, трайни и ситуативни стремежи, както и
стаени личностови тенденции. При такова алкохолно опиване, отделни
постъпки се характеризират с импулсивност, немотивираност и необичайност,
като същото предполага и наличието на амнестични периоди (липса на
спомен). При подс. А.ОВ е установено, че е годен правилно да интерпретира
факти от действителността, във връзка с наказателното производство.
Горната фактическа обстановка напълно се покрива с изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не се оспорва от страните.
На основание чл. 373, ал.3 от НПК съдът прие за установени
изложените фактически обстоятелства, като се позова на направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и на
доказателствата събрани на досъдебното производство, които напълно го
подкрепят.
Съдът дава вяра на всички показания на разпитаните по делото
свидетели, тъй като са последователни, непротиворечиви и относими към
предмета на делото и допринасящи за изясняване на фактическата обстановка
по делото.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица изготвили
съответните експертизи, тъй като са подробни и не пораждат никакво
съмнение относно тяхната правилност. Заключенията са извършени от
компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност и професионализъм съдът
няма основание да се съмнява.
Следва да се посочи, че доказателственият материал е абсолютно
еднопосочен по отношение на въпросите, свързани с времето, мястото,
механизма и авторството на инкриминираното деяние от подсъдимия. За тези
обстоятелства показанията на всички свидетели очевидци на нанасянето на
ударите са непротиворечиви и взаимно допълващи се и кореспондират с
направеното самопризнание на подсъдимия, че на посочената в обвинителния
акт дата е душил и нанасял удари на баща си – пострадалия Маринов.
Въз основа на установените по несъмнен и категоричен начин
фактически обстоятелства, съдът прие за безспорно установено, че на
09.10.2024г. в гр. С., подсъдимия А. М. А.ОВ направил опит умишлено да
умъртви баща си М. А.ов М. (ЕГН **********) от гр. С. - чрез опити за
душене, както и чрез нанасяне на множество удари довели до причиняване на
тежка черепно-мозъчна травма изразяваща се в проникващо в черепната
кухина нараняване с многофрагментно импресионно счупване на дясната
половина на тилната кост, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и
проникване до 16 мм в подлежащата мозъчна тъкан с вбиване на костни
фрагменти, контузия на дясната голямомозъчна хемисфера с перифокален
оток, линеарна фрактура на голямото крило на дясната клиновидна кост, до
причиняване на счупване на горната челюст в резултат от многофрагментна
фрактура на дясната горночелюстна кост в областта на орбитата и фрактура на
процесус зигоматикус на слепоочната кост в дясно, както и до причиняване на
гръдна травма изразяваща се в дясностранен хидропневмоторакс, като по
независещи от него причини не настъпил целеният престъпен резултат -
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
7
От обективна страна, за да е налице изпълнителното деяние на това
престъпление се изисква действията на дееца обективно да са насочени към
умъртвяването /в смисъл лишаването от живот/ на пострадалия, а не към
нанасяне на телесна повреда. В конкретния случай подсъдимият е извършил
поредица от действия, с който е направил опит да причини смъртта на
пострадалия. Той е извършил всичко необходимо, действал е със средства и по
начин, годни да лишат пострадалия от живот. Всичките му удари са били
насочени в областта на жизненоважни органи и са били с голям интензитет,
вследствие на което на пострадалия са причинени телесни повреди довели до
опасност за неговия живот.
Подсъдимият е нанесъл на пострадалия силни удари, първоначално с
дъска за рязане в главата, в последствие с ритници по тялото, след което удари
с дървения крак от масата, на който е имал останал метален болт, по цялата му
глава. Дървеният крак на масата с металния болт към него, е средство годно
да причини смърт, особено когато ударите са насочени в областта на главата и
тила. Главата е жизнено важен орган и нараняванията по нея и в мозъка с
проникването в черепната кухина, счупване на челюст, на слепоочната кост и
гръдната травма и душенето са достатъчни за да причинят смъртта на
пострадалия. Силата и насочеността на ударите са били достатъчно силни, за
да причинят смъртта на пострадалия и само навременната намеса от страна на
полицейските служители и оказаната медицинска помощ е причина да не
последва смъртта на М. А.ов М.. Нанесените удари неизбежно са щели да
доведат до смъртта на пострадалия, ако не е викал за помощ. С оглед на това
съдът прие, че деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини. Между действията на подсъдимия и констатираното състояние на
пострадалия съществува пряка и непосредствена причинна връзка.
Умъртвителното деяние не е било довършено благодарение намесата и
предотвратяването му от пристигналите полицейски служители и оказаната
медицинска помощ на пострадалия. Смъртта на пострадалия не е настъпила
по независещи от подсъдимия причини, а именно своевременната и
компетентна намеса както на полицейските служители, така и оказаната
медицинска помощ на пострадалия.
Налице са квалифициращите признаци на чл. 116, ал.1, т.3 от НК, тъй
като опита за убийство е на баща - пострадалият М. А.ов М.. Тук трябва да се
отбележи, че убийството на лице с такова качество противоречи в по-висока
степен на обществения морал, защото поначало се приема, че лицата, свързани
с толкова близко родство, си дължат по-голямо уважение и определени грижи
един към друг.
От субективна страна подс. А.ов е действал с пряк умисъл. Той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко ги е целял. За
умисъла съдът направи извод от действията му, от цялостното му поведение.
Последните сочат, че в съзнанието му е имало оформени представи, че
използва оръжие, годно да причини смърт, с което може да се лиши от живот.
За намерението на подсъдимия са налице безспорни данни още от момента на
първия му удар в областта на главата на баща си с дъската за рязане и
последващите думи към него „ще те убия, ще те убия“, след което е започнал
да рита пострадалия в тялото и удря с крака от масата. Не се е стигнало до
желания ефект, а именно смъртта на пострадалия, по независещи от
подсъдимия причини, а именно това, че в апартамента са влезли полицейските
служители. До тези удари се е стигнало без подсъдимият да е бил нападнат,
8
уплашен или смутен и при ясно съзнание за това, което извършва.
Относно престъплението по чл. 116, ал.1, т.6а, вр. чл. 115, вр. чл. 18,
ал.1 от НК:
Съдът въз основа на събраните доказателства прие, че от обективна и
субективна страна подсъдимият не е осъществил състава на чл. 116, ал.1, т.6а
вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 от НК, а именно, че по същото време и място да е
направил опит умишлено да умъртви баща си М. А.ов М. в условията на
домашно насилие. В тази връзка съдът не намери за основателни доводите на
обвинението, че подсъдимият е извършил деянието в условията на домашно
насилие. От фактите и обстоятелствата по делото бе доказано, по несъмнен
начин, че макар деянието да е осъществено от подсъдимия към възходящ нему
- негов баща, не са налице другите изискуеми условия посочени в чл. 93, т. 31
НК. Съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 93, т. 31 НК, престъплението
е извършено "в условията на домашно насилие", ако е извършено чрез
упражняван на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в
икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ,
низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се
намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което
живеят или е живяло в едно домакинство".
Подсъдимият и пострадалия не са живели в едно домакинство и
упражненото фактическо насилие е инцидентно по време на гостуване от
подсъдимия на неговия баща – постр. Маринов.
При така възприетата фактическа обстановка е безспорно установено,
че подсъдимият е извършил деяние по чл. 116, ал. 1, т. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 18,
ал. 1 НК, както от обективна, така и от субективна страна, поради което и
съдът призна същия за виновен по това обвинение и му наложи съответното
наказание.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия съдът изходи от
общите разпоредби на закона / чл. 54 от НК/, принципите за определяне на
наказанието съгласно чл. 36 от НК, както и от предвиденото в специалната
разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.
Разпоредбата на чл. 116, ал.1, т.3, във вр. с чл. 115 от НК, предвижда
налагането на наказание "Лишаване от свобода" в размер от 15 до 20 години,
"доживотен затвор" или "доживотен затвор без замяна".
Предвид начина, по който протече съдебното производство и
задължителната за приложение разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК, при която
съдът при постановяване на осъдителна присъда е длъжен да определи
наказанието при условията на чл. 58а от НК, като се ръководи от разпоредбите
на общата част на НК, съдът определи наказанието на подсъдимия,
прилагайки разпоредбите на чл. 58а, ал.1 от НК. С тази разпоредбата
законодателят е създал специална юридическа техника за определяне на
наказанието в случаи като настоящия, като при определяне на наказанието
лишаване от свобода същото следва да се намали с една трета от така
определеното общо наказание.
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за неговото
извършване, както и останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
На първо място съдът съобрази, че високата степен на обществена
опасност на деянието е отчетена от законодателя чрез санкционната част на
9
разпоредбата на чл. 116 от НК, като настоящият случай не разкрива степен на
опасност по-висока от обичайната за такива деяния.
Освен това по отношение характеристиката на дееца, се констатира,
че подсъдимият не е лице с висока степен на обществена опасност. Липсват
доказателства за конкретни противообществени прояви на подсъдимия, както
и за посегателства срещу други лица, освен баща му.
Като смекчаващи такива съдът прие чистото му съдебно минало,
разкаянието за стореното от страна на подсъдимия в съдебно заседание,
трудовата му заетост, семейното му положение - женен, има деца,
инцидентност на проявата в живота на подсъдимия, неблагоприятните
семейни и социални фактори, които са намерили отражение при формирането
на личността му и последващото й развитие, наличието на заболяване -
алкохолизъм, което е улеснило вземането на решението от подсъдимия да
извърши престъплението.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчете
пияното състояние, в което е бил подсъдимия при извършването му,
проявената жестокост от негова страна, упоритостта и интензитета, с които се
характеризира нападението.
Независимо от преимущественото наличие на смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът прецени, че същите не са изключителни
или многобройни и предвиденото в разпоредбата на чл. 116, ал.1 НК
минимално наказание не е несъразмерно тежко, поради което не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Съдебният състав
определи най-лекото по вид от алтернативно предвидените в специалната
норма на чл. 116, ал. 1 НК наказания - лишаване от свобода, като отмери
конкретния му размер при превес на смекчаващите вината обстоятелства в
близък до предвидения минимум, а именно петнадесет години. Така
определеното наказание отговаря и на целите, визирани в разпоредбата на чл.
36 НК. По-дълъг срок за изолиране на дееца от обществото според съда не би
допринесло в по-голяма степен за постигане поправителния ефект на
наказанието, с оглед данните за обществена опасност на личността на
подсъдимия.
Имайки предвид всичко това, съдът определи наказанието при баланс
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като му
наложи наказанието 15 /петнадесет/ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Прилагайки правилото на чл. 58а, ал.1 от НК, съдът намали това наказание с
една трета и постанови окончателно наказание за деянието от ДЕСЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим.
Съдът постанови на основание чл. 59, ал.1 от НК при изпълнение
спрямо подсъдимия А. М. А.ОВ на наложеното му наказание "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" да бъде приспаднато времето на предварителното му
задържане по ЗМВР и взетата мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА" за периода от 10.10.2024 г. до влизане в сила на настоящата
присъда.
С така определеното по вид и размер наказание ще могат да се
постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция на
наказанията, те да въздействат поправително и превъзпитателно по
отношение на този подсъдим, но и предупредително по отношение на всички
други граждани, склонни да посягат на човешкия живот.
На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
направените в производството съдебни разноски.
10
По отношение на веществените доказателства с присъдата си съда
постанови на осн. чл.111 ал.1 от НПК след влизането на присъдата в сила
същите следва да бъдат унищожени.
Относно причините и условията за извършване на престъплението:
Като такива следва да се посочат характеровите особености на
подсъдимия, и деградация на личността вследствие вредната употреба на
алкохол, липсата на морално - волеви задръжки.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕН:
11
Съобщи за изтекли лични данни