№ 45553
гр. София, 08.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20241110148208 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Образувано е по искане на длъжниците „Аскалон“ ЕООД, Н. С. П. и
С.Л.Т. по чл. 420, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за спиране на незабавното изпълнение
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК № 26295 от 22.08.2024 г. и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист, във връзка с което било образувано изпълнително дело №
20249210401131 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 при КЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд.
Молителите обосновават искането си със следните доводи.
Сочи се, че вземането било обезпечено с договорна ипотека в
съответствие с изискванията на чл. 180, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че вземането
било частично погасено – били погасени 46, 47, 48 и 51 вноска, за което
представя и 4 бр. платежни нареждания. Излагат се съображения, че вземането
за лихва е недължимо, тъй като се основава на нищожна поради противоречие
с добрите нрави клауза. Било предвидено, че се дължи лихва в размер на 22%
без краен срок на дължимост. Претендирата лихва била 969,34%. Солидарните
длъжници били потребители.
Съдът, като обсъди наведените в молбата доводи и представените по
делото доказателства, намира следното:
Искането е допустимо – изхожда от надлежна страна, същевременно
съгласно действащата редакция на чл. 420 от ГПК липсва изискване да бъде
направено в определен срок. Респ. това, че по делото не са представени
доказателства за връчване на заповедта за изпълнение и на длъжниците
„Аскалон“ ЕООД и Н. С. П. само по себе си не представлява процесуална
пречка за разглеждане на искането по същество.
Законодателят е предвидил две хипотези на спиране на принудителното
изпълнение при издадена заповед за незабавно изпълнение – според ал. 1
принудителното изпълнение се спира, когато заповедта е издадена въз основа
1
на менителничен ефект и длъжникът е подал възражение или когато
длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и
чл. 181 ЗЗД, а съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК съдът, постановил
незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо
обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с
писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е
изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
Представените по ал. 2 писмени доказателства следва да разколебават
формалната удостоверителна сила на документа, послужил като основание за
издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
В разглеждания случай съдът приема, че не се установява да е изпълнена
нито една от двете хипотези на спиране на принудителното изпълнение.
На първо място, от страна на длъжниците не е представено надлежно
обезпечение за кредитора пред съд по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, което да
послужи като основание за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 1 от ГПК.
Същото е следвало да бъде сторено заедно с депозирането на искането за
спиране на незабавното изпълнение. Приложеният към молбата нотариален
акт сочи единствено на учредена в полза на заявителя договорна ипотека
върху недвижим имот, дадена като обезпечение на вземанията му по
процесния договор при неговото сключване. Тази ипотека обаче не покрива
изискването на чл. 420, ал. 1 ГПК за надлежно обезпечение, учредено за
целите на производството по спиране на изпълнението. Посочената норма
урежда императивно, с изрична препратка към чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, вида и
реда за учредяване на обезпечението, което законодателят приема да
гарантира успешното осъществяване на принудителното изпълнение. Такова
обезпечение може да бъде само представеното пред съд обезпечение под
формата на залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека,
като съгласно чл. 181, ал. 2 ЗЗД ипотеката се учредява чрез вписване на
нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за
нейното учредяване. Обезпечението по смисъла на чл. 420, ал. 1 ГПК следва
да е новоучредено от длъжника в полза на кредитора по този ред, а не да е
съществуващо обезпечение на вземането по документа по чл. 417, т. 2 ГПК,
дадено на друго основание. Отделно от това, следва да се отбележи, че
доколкото обезпечението е определено от закона, при констатация за липса на
надлежно обезпечение съдът не дължи указания към страната за представяне
на допълнително такова.
На следващо място, искането за спиране на принудителното изпълнение
не е подкрепено с убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 420,
ал. 2 от ГПК, обосноваващи извод за недължимост на сумите по заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист. От страна на длъжника не се представят убедителни
писмени доказателства, които да разколебават формалната удостоверителна
сила на документа, послужил като основание за издаване на заповедта за
2
незабавно изпълнение и изпълнителния лист. От представените платежни
нареждания не може да се установи по категоричен начин за коя точно вноска
се отнасят направените плащания, респ. не може да се установи, че се отнасят
за процесните вземания. Същевременно не покриват целия дълг по
заявлението, а само част от него, което се потвърждава и от длъжниците.
От наличните по делото доказателства не може да се установи
нищожност на клаузата, с която е уговорена дължимата лихва. Лихвата е
уговорена като фиксирана – 22% годишно. Твърдението, че действителният
размер на уговорената лихва възлиза на 969,34% е неоснователно. Лихвата е
фиксирана за целия срок на договора, като е предвидено първоначално с
погасителните вноски да се плаща по-голям размер от същата и по-малък
размер за главница, като в течение на времето частта за лихва ще намалява, а
тази за главница ще се увеличава, което е напълно законосъобразно.
Доколкото заявените вземания се основат на действителни клаузи от
договора, то ирелевантно е дали солидарните длъжници имат качеството на
потребители по смисъла на ЗЗП.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на
чл. 420 ГПК, поради което искането за спиране е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжниците „Аскалон“ ЕООД,
ЕИК *********, Н. С. П., ЕГН ********** и С.Л.Т., ЕГН ********** за
спиране на незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 26295 от 22.08.2024 г. и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист, във връзка с което било
образувано изпълнително дело № 20249210401131 по описа на ЧСИ С.П., рег.
№ 921 при КЧСИ, с район на действие Софийско градски съд., направено с
молба вх. № 351714/04.11.2024 г.
Определението подлежи на обжалване от длъжника с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на преписа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3