РЕШЕНИЕ
гр. София, .07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вергиния Мичева-Русева
ЧЛЕНОВЕ:
Георги Иванов
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от съдия
Мичева в.ч.гр. дело № 7985 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.435 и
сл. от ГПК.
Постъпил е жалба, подадена от К.Г.М.-Д.,
взискател по изп.дело № 615/2016г. на ДСИ срещу отказа на ДСИ по изпълнителното дело да
извърши въвод във владение.
В жалбата се излагат съображения досежно
незаконосъобразността на действията на ДСИ. Посочва се, че няма основания да не
се изпълни въвода във владение, тъй като подадената от третото лице В.И.молба
по чл.523 от ГПК е била оставена без разглеждане. Освен това се твърди, че при
въвода във владение, който е бил извършен на 26.04.2016г. В.И.не е била
намерена в имота и не е трето лице, което да упражнява владение по см. на
чл.523 от ГПК. Излагат се съображения, с които се оспорва правото на
собственост на В.И.. Жалбоподателят моли
съда да отмени обжалваният отказ.
Третото лице В.С.И.е депозирала отговор
на жалбата, с който моли съда да я остави без уважение. Оспорва изложеното в
жалбата. Посочва , че е владяла имота от 1997г. Не е присъствала на въвода във
владение, тъй като е била в чужбина, но е имала свой представител. Представител
е доказателства за собственост и за владение на имота. Посочва, че претенциите
на жалбоподателката взискател към собствеността на имота са били отхвърлени,
вкл. от ВКС, в производство по чл.108 от ЗС. В това производство е било
установено, че жалбоподателката не е собственик на процесния имот.
Депозирани са писмени мотиви на ДСИ Е.Т.,
по реда на чл. 436 ал.3, предл. последно от ГПК, в които се излагат подробни
съображения досежно неоснователността на жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите изложени в жалбата и в отговора на същата, както и мотивите на ЧСИ и
доказателствата по делото, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 615/2016г. при ДСИ е
образувано по молба на К.Г.М.-Д. срещу
няколко длъжници физически лица за предаване владението върху имот в гр.Банкя и
за заплащане на присъдени съдебни разноски.
ДСИ е насрочил въвод във владение на
имота на 26.04.2017г. с разпореждане от
21.03.2017г.
На 18.04.2017г. В.С.И.е депозирала жалба
до ДСИ, в която посочва, че К.М.-Д. не е собственик на имота, че В.И.владее
имота много преди 2003г., когато Д. е завела делото в съда, че спорът за
собственост между двете е решен с влязло в сила решение, в което е прието , че Д.
не е собственик на имота. В.И.е поискала от ДСИ да спре изпълнението и да
отмени въвода във владение.
На 26.04.2017г. ДСИ е посетила имота, видно
от протокол за принудително отнемане и предаване на вещи. В имота са намерени
процесуални представители на В.И.– упълномощен адвокат и упълномощения й
съпруг, които са представили на ДСИ нот.акт за собственост на И. върху имота.
ДСИ е отложила изпълнението и е дала 3 дневен срок на третото лице И. да поиска
спиране на изпълнението.
Съобразно указанията на ДСИ, В.И.е
депозирала искане по чл.524 от ГПК до СРС. С определение от 20.10.2017г. по
гр.д.№ 27518/2017г., потвърдено от СГС, молбата на И. е оставена без
разглеждане и производството по същата е прекратено. Съдът е приел, че владението
на имота от И. е започнало преди предявяване на иска от Д., поради което редът
предвиден в чл.523 от ГПК е неприложим. Позовал се е и на ТР №3/17г. по т.д.№
3/15г. на ОСГТК, ВКС. Определението е влязло в сила на 26.09.2018г.
С молба от 6.02.2019г. взискателят Д. е
поискала да се насрочи нов въвод във владение.
С обжалваното постановление от 20.02.2019г.
ДСИ е отказал да извърши въвод във владение, позовавайки се на т.1 от ТР
№3/17г. на ВКС, ОСГТК.
Взискателят е получил съобщението за
постановлението на ДСИ на 8.03.2019г. Жалбата срещу последното е подадена на
15.03.2019г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок срещу действие на ДСИ, което подлежи на обжалване, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
От представените по изпълнителното дело
писмени доказателства се установява, че по отношение на процесния имот, чийто
въвод се иска, са водени множество съдебни дела по спорове за собственост. Спорът
за собственост между взискателя и третото лице И. е решено със сила на
пресъдено нещо по гр.д.№ 496/2003г. на СРС, влязло в сила на 29.11.2011г. , с
което искът на К. Д. срещу В.И.по чл.108 от ЗС е отхвърлен. В мотивите си съдът
е приел, че К. Д. не е собственик на имота. Прието е също, че имотът се владее
от В.И.. Взискателката е завела делото, въз основа на решението по което е
започнала принудителното изпълнение, през 2007г. При тези данни отказът на ДСИ
да извърши въвод във владение по отношение на В.И.е правилен и законосъобразен.
Въззивният съд ще повтори т.1 от ТР№3/17г. по т.д.№ 3/15г. на ОСГТК – не може
да се извърши въвод на владение срещу трето лице, което е придобило владението
върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното
решение. Установено е безспорно, че В.И.владее имота /след смъртта на своя
баща/ преди взискателя Д. да е подала исковата молба по 14415/2007г. на СРС.
Ето защо срещу нея въвод не може да се извърши.
Възражението, че И. не била намерена в
имота при въвода на 26.04.2017г., поради което не може да се позовава на качеството
намерено в имота трето лице, е неоснователно.
Действително В.И.не е била физически в имота при въвода, но е имала свой
упълномощен представител, който е заявил претенциите й за собственост върху
имота. Преди въвода е сезирала ДСИ с писмено молба, в която е изложила същите
доводи.
По изложените съображения жалбата следва
да се остави без уважение. Отказът на ДСИ да извърши въвод във владение на
процесния имот срещу В.И.е правилен и законосъобразен.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на К.Г.М.-Д.
срещу отказа на ДСИ Е.Т., при СРС, да извърши въвод във владение на имот в гр.Банкя
срещу В.С.И.по изп.дело № 615/2016г. на СИС при СРС.
Решението
не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.