РЕШЕНИЕ
№ 1041
гр. Варна, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110202558 по описа за 2025 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
В жалбата си до съда Б. Е. К. излага, че с НП № 25-0819-002055/
28.05.2025 г. на Началник група към ОД на МВР - гр. В. сектор ПП му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000,00 лв. и
"Лишаване от право да управлява МПС "за срок от 12 месеца на основание
чл. 174, ал. 1 т.2 от ЗДвП.
В жалбата, жалбоподателят оспорва констатациите в акта за нарушение,
както и навежда възражения за допуснати процесуални нарушения. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени НП.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител,
депозира писмени бележки.
Въззивникът редовно призован не се явява лично, но се представлява от
процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея
основания
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
писмени доказателства, намира за установена следната фактическа
1
обстановка:
На 16.05.2025г. в гр.В.около 05.35 часа жалбоподателят управлявал МПС
л.а с ДК №** в гр. В. Полицейските служители свид. К. и Д. били
позиционирани на в района на бул.“Ц. О.“ под ВиК В., където извършвали
проверки по спазване на ЗДвП. Те забелязали движещ се към тях лек
автомобил с ДК №**, който вече ги наближавал. В един момент обаче водача
след като ги забелязал рязко променил движението на МПС, набил спирачки,
дал назад и навлязъл в кръговото движение на бул.“Л.“. Това му поведение
усъмнило двамата полицейски служители и те предприели преследване с
полицейския автомобил с включена светлинна и звукова сигнализация. След
като водача завил по ул.“Б.“ успели да го настигнат до кръстовището с ул.“С.“,
където водача спрял автомобила. Двамата полицейски служители извършили
проверка на водача въз.К. при която го поканили да бъде изпробван с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер DRPL -0232,
който отчел 0.86 промила алкохол в издишания въздух. Това било и основание
да се издаде на въззивника талон за изпращане на медицинско изследване,
като му било разяснено, че следва да се яви в МБАЛ "Св. А. до 45 мин. за
даване на кръвна проба. В указания срок жалбоподателят не посетил
медицинското заведение за извършване на медицинско изследване.
Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН
е съставен редовно, така че обвързва по задължителен начин АНО при
постановяване на НП. Наказаното лице е следвало освен да възрази срещу
АУАН пред АНО, също така и да ангажира или поиска събирането на
доказателства, оборващи отразеното в АУАН, тъй като доказателствената
тежест е негова.
Фактическата обстановка се потвърждава от разпитаните в съдебно
заседание свидетели и представените по делото писмени доказателства.
Свид.К. сочи, че при извършване на служебните си задължения видял
автомобил който при наближаване към тях рязко променил посоката си на
движение, набил спирачки и на заден ход навлязъл в кръговото кръстовище на
бул.“Л.“. Това наложило да бъде последван с полицейския автомобил в
включена светлинна и звукова сигнализация. След като достигнали
автомобила водача спрял. Била му извършена проверка и бил изпробван с
2
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер DRPL -0232,
което отчело 0.86 промила алкохол в издишания въздух. В хода на проверката
на место не е имало възражения относно обстоятелството, че възз.Петров е
управлявал автомобила, като самият той е потвърдил това, а това
обстоятелство било възприето лично от двамата полицейски служители. При
извършената проверка с техническо средство Алкотест Дрегер било
установено 0.86 промила алкохол в издишания от водача въздух. В хода на
проверката възз.К. съобщил, че работи в дискотека и там консумирал алкохол,
огладнял и излязъл за да си вземе дюнер. Дюнерът се намирал на предната
седалка до водача. Съдът напълно кредитира показанията на свид.Д. като
дадени обективно, безпристрастно и пълно съответстващи на другите събрани
по делото доказателства.
По искане на защита съдът допусна до разпит свид.И. И., приятел и
колега на въззивника. Той сочи, че след приключване на работа въз.К. се
насочил към денонощно заведение където си закупил дюнер, който частично
изял, но преди да се качи в колата си изплакнал устата с вода за уста
„Листерин“, като не сочи основания за това. Съдът приема показанията на
този свидетел за нелогични и поради това не може да ги кредитира. Няма
абсолютно никаква логика да изядеш част от храната, която си закупил, да се
качиш сам в автомобила си и да си изплакнеш устата с вода за уста. Дюнерът
дори не е бил изяден се е намирал в автомобила. Съдът не приема изложеното
в тази посока от свид.Иванов, и приема неговите показания за тенденциозно
дадени.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение
за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН
констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са
съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по
ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и НП съдържат
реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е
направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като
след задълбочено изследване на обстоятелствата на извършването му е дал
3
правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира нарушаване на
процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно
лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити,
лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1
от ЗАНН.
Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана
АУАН и е наложил наказание за всяко едно извършено нарушение във
фиксираният размер определен в санкцията на закона.
Съдът счете, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен
начин, а наложените за него наказания в са съобразени с тежестта на
осъщественото нарушение и са съответни на извършеното и в пълнота ще
постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция
предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН. Видно от справката за нарушител,
издадена от КАТ- В., жалбоподателят е санкциониран многократно и за други
нарушения на ЗДвП, като това сочи за личното му тенденциозно
несъобразяване с правилата установени в обществото за движение по
пътищата и в частност при управление на МПС. Това сочи за високата
обществена опасност на дееца и липсата на превъзпитание на нарушителя към
спазване на установения ред. Управлението на МПС след употреба на алкохол
е често срещано явление, с възможни тежки последици за живота и здравето
на хората и е с висока степен на обществено опасност.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от
Началника група при ОД-МВР – В., сектор ПП, съгласно заповед № I-
8121з/1632/2021. на Министъра на вътрешните работи. То е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
В същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона
реквизити. Нарушенията, вменени във вина на възз. К. са конкретизирани в
степен, позволяващи му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Наложените наказания също са индивидуализирани. Поради това
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
4
правото на защита на въззивника.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че К. е
осъществил от обективна и субективна на страна състава на посоченото в НП
нарушение, доколкото в съдебното производство с необходимата
категоричност се установи от показанията на св. К., неправомерната
деятелност на жалбоподателя при управление на МПС, намерила адекватен
административно-наказателен израз в атакуваното наказателно
постановление.
Изпълнителното деяние, „управление на МПС” включва всички
действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните
превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или
машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици /Виж Постановление на
пленума на ВС на Р България №1 от 1983 година/. Доколкото са безспорни
доказателствата, че въззивника е управлявал автомобила, извършените от него
действия са тези по привеждането му в движение и това не е оборено по
надлежният ред, то съдът приема, че действително на посочената дата той е
управлявал лек автомобил. Той е оказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за управление под въздействие на алкохол и това е
обективирано в издаденият АУАН и този факт не е спорен между страните.
Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана
АУАН и е наложил наказание за всяко едно извършено нарушение във
фиксираният размер определен в санкцията на закона. Съдът счете, че
нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, а наложените за
него наказания в са съобразени с тежестта на осъщественото нарушение и са
съответни на извършеното и в пълнота ще постигнат целите както на
специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12
от ЗАНН. Видно от справката за нарушител, издадена от КАТ- В.,
жалбоподателят е санкциониран многократно и за други нарушения на ЗДвП.
Това сочи за високата обществена опасност на дееца и липсата на
превъзпитание на нарушителя към спазване на установения ред. Управлението
на МПС след употреба на алкохол е често срещано явление, с възможни
5
тежки последици за живота и здравето на хората и е с висока степен на
обществено опасност.
Наведените възражения на жалбоподателя са неоснователни, доколкото от
една страна твърденията останаха недоказани, а друга съдът няма основание
да не дава вяра на разпитаните свидетели по делото –Издадения талон от
проверяващите съдържа необходимите реквизити посочени в чл. 3, ал. 3 от
Наредба 30 / 2001 г. и е надлежно предявен на жалбоподателя. Вярно е, че не е
вменено задължението да предостави кръвна проба. Това е видно от
разпоредбата на чл. 2 от Наредба 30 за реда на установяване на употреба на
алкохол на водачите на МПС, който гласи, че "само в случаите на оспорване
констатациите на техническото средство или по искане на водача, употребата
на алкохол се установява с лабораторно изследване. В този смисъл е и нормата
на чл. 1, ал. 2 от Наредба 30 която сочи, че "употребата на алкохол се
установява с техническо средство и / или чрез медицинско изследване" само в
посочения по-горе случай. От горното следва извода, че въззивника сам се
поставил в невъзможност да установи лисата на алкохол в кръвта си.
Съобразно Наредба № 30/01 законът е въвел задължително предписание
за дефинитивно възприемане на показанията на техническото средство за
изследване употребата на алкохол или на друго упойващо вещество в
случаите, когато е налице отказ на освидетелствания водач на МПС да получи:
талон за медицинско изследване; при неявяването му в определеното лечебно
заведение да даде кръв за изследване в указаното време или при отказ да даде
кръв за изследване. На въззивника е бил издаден талон за медицинско
изследване, съгласно цитираната наредба, за точното установяване на тази
концентрация в кръвта му. Той не се е явил за изследване. Наредбата указва
два начина за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Наредба №
30/01 е предвидила използването на технически средства и/или химическо
изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към обективност
на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор. При отказ на
водача да даде кръв за изследване, или при закъснението му за това меродавно
е показанието на техническото средство, което изключва прилагането
възможността да се отчитат евентуални отклонения в отчитането на уреда.
В нормата няма правна презумпция. Употребата на алкохол в хипотезите
на чл. 6 от Наредбата е тази, установена с техническото средство и не се
6
извлича по метода на презюмирането. В този случаи правилно АНО се е
позовал на резултатите от техническото средство.
Съдът не приема твърдението, че е опорочен метода на вземане на
пробата с техническото средство, тъй като на първо място не се доказа по
никакъв начин твърдението, че е ползваната вода за уста с алкохолно
съдържание. Безспорно и изминала продължително време от тръгването му от
работа, купуването на храна, която е била в цялост в автомобила на водача,
забелязването от полицейските служители, преследването му в рамките на
града, спирането извършването на проверка на документи и едва след това
вземането на проба с Дрегер.
Действията на полицейските служители са съобразени с изискванията на
наредба № 1 от 19 юли 2017 г. За реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(загл. Изм. - дв, бр. 81 от 2018 г.) и с изискванията на Наредба № 30/01, поради
това и съдът приема, че няма нарушения на правилата. В случаят въз.К. сам се
е лишил от възможността да даде кръвна проба и да оспори по надлежния ред
предвиден в закона установеното от техническата средство.
По направеното възражение относно годността на техническото средство
с което е извършена проверката, съдът следва да посочи, че делото е
приложена писмена справка за извършена периодична проверка на
използваното от проверяващите техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер DRPL -0232, с което е установено наличие на 0.86 промила
алкохол в издишания въздух от водача К.. Видно от тази справка,
периодичната проверка за годността на техническото средство е извършена на
26.03.2025г. и срока на валидност на резултатите от тази проверка е 6 месеца-
т.е. до 26.09.2025г. С оглед на това правилно и законосъобразно
актосъставителят и наказващият орган са преценили за удостоверени по
надлежен ред предвиден в закона и с годно техническо средство показанията
които на 16.05.2025г. е отчел този Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер
DRPL -0232.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано
да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.
7
В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от
останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
ЗДвП. Съдът намира, че спазването на конкретните разпоредби на ЗДвП
касаещи управление на МПС от правоспособни водачи и такива, за които е
безспорно установено, е не са алкохолно повлияни е от особена важност с
оглед опазване на живота и здравето на миращите се на пътя граждани-
пешеходци и водачи. Поради изложеното до тук, съдът намира че
извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
Симеонов е осъществил от обективна и субективна на страна състава на
посоченото в НП нарушение, доколкото в съдебното производство с
необходимата категоричност се установи от показанията на св. К.
неправомерната деятелност на жалбоподателя при управление на МПС,
намерила адекватен административно-наказателен израз в атакуваното
наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 174, ал.2 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство управлява МПС след употребата на алкохол с
концентрацията на алкохол в кръвта му над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително се наказва с лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца и
с глоба в размер на 1000 лв.,
Наведените възражения на жалбоподателя са неоснователни, доколкото от
една страна твърденията останаха недоказани, а друга съдът няма основание
да не дава вяра на разпитаните свидетели по делото –Поради горно съдът
намира, че наказващият орган правилно е възприел фактическата обстановка и
е наложил наказание за извършеното деяние в предвидения в закона размер.
По отношение на второто нарушение: Съгласно чл.42 т.4 от ЗАНН, в
АУАН също следва да се съдържа описание на нарушението, като бъдат
посочени и обстоятелствата, при които същото е извършено.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
8
възнаграждение, въззивника следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3
вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0819-002055/28.05.2025г. на Началник група
в ОД на МВР - гр. В. сектор ПП, с което на Б. Е. К., ЕГН: ********** е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000,00 лв. и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца на основание
чл. 174, ал. 1 т.2 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Б. Е. К., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР-В. сумата
от 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред Варненски
административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9