РЕШЕНИЕ № 153 гр.
Габрово, 22. 11. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.
ГАБРОВО в открито съдебно заседание
на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЦОНКОВ
при
секретаря Мариела Караджова, като разгледа докладваното от съдия Цонков
административно дело № 192 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/ и е образувано по жалба от В.П.А. ***6, с която е обжалвано Решение №
1012-04-37#4 от 16.05.2019 год. на Директора на ТП на НОИ гр.В.Търново, с което
жалбата и срещу Разпореждане № 5104-04-21 от 05.03.2019 г. на длъжностно лице
по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ гр.В.Търново е оставена без уважение и с
което разпореждане злополуката станала с жалбоподателката В.А. на 27.12.2017 г.
около 13.30 часа в игрална зала на „***“, находяща се на бул.“*****“ № 144 – гр.София,
стопанисвана от „*****“ ЕООД гр. Павликени, не е призната за трудова.
Жалбоподателката, редовно призована, се
представлява в създебно заседание от упълномощен процесуален представител –
адвокат Н.С. от ГАК, който в съдебно заседание и в предстаавени по делото
писмена защита излага подробни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното решение и прави искане същото да бъде отменено от съда, претендира
разноските сторени в производството по делото.
Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ гр.Велико
Търново, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от процесуален
представител, който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и прави искане
съдът да я отхвърли. Претендира за присъждане на разноски - възнаграждение за
юрисконсулт.
Съдът като прецени
оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е
подадена от легитимирано лице, имащ правен интерес от оспорване на
административния акт, в срока по чл. 118,
ал. 1 КСО и е процесуално допустима.
От фактическа
страна по делото се установява следното: През времето от 16.12.2017 г. до
27.06.2018 година жалбоподателката В.А. работи за фирма „*****“ ЕООД гр.
Павликени, като изпълнява функциите на крупие в игрална зала „***“, находяща се
на бул.“*****“ № 144 гр.София. Безспорен е също така и факта, че на 27.12.2017
година около 13.30 часа жалбоподателката се е намирала в същата игрална зала и е
претърпяла злополука при опит да отстрани от залата паднала от окачения таван улична
котка, при което е била ухапана от същата. Тъй като раната получена при
ухапването от котката е била значителна и А. изпитвала силна болка, същата е
потърсила късно вечерта да и бъде оказана медицинска помощ в спешната помощ на
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД– гр.София, обстоятелство за което по делото са
представени преписи от лист за преглед на пациент/л.20 и л.31 от делото/, където
ранатата и е била обработена. Независимо от оказаната и медицинска помощ
впоследствие раната на ръката и се инфектирала, поради което е постъпила
отново, този път за амбулаторно лечение в същата болница на 07.01.2018 г.,
което е видно от представените по делото приписи от Амбулаторна книга/л.32-37
от делото/ и Епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н.Пирогов“ гр.София /лист 29, дело
358/19 г. на АС В.Търново/, по която причина и е издаден болничен лист /л.37,
дело 358/19 г. на АС В.Търново/ и съгласно който А. е била в отпуск по болест поради
временна неработоспособност, дължаща се именно на въпросната злополука. Година
по късно на 03.12.2018 година жалбоподателката А. подава относно станалия
инцидент в ТП на НОИ гр.В.Търново декларация за трудова злополука Вх.№
5101-04-102/03.12.2018 г./л.17, л.33, дело 358/19 г. на АС В.Търново/, тъй като
осигурителя при който работи е с регистрация в гр.Павликени. Въз основа на така
подадената декларация, от страна на ТП на НОИ гр.В.Търново е извършено
разследване на станалата с А. злополука от нарочна комисия, назначена със
Заповед № 1015-21-46 от 24.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-София град,
където преписката е изпратена по компетентност за извършване на разследването,
поради това че злополуката е станала в обект на работодателя на А. намиращ се на
територията на гр.София и за което разследване е изготвен Протокол №
12/15.02.2019 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката,
станала на 27.12.2017 г. с В.П.А. /л.21-22, дело 358/19 г. на АС В.Търново/. От
изложения в протокола анализ на причините за злополуката е видно, че в деня на
инцидента в.А. не е била дежурна, тоест не е била на работа в обекта в който
работи - игрална зала „***“, находяща се на бул.“*****“ № 144 – гр.София, а се
е намирала в същата зала в качеството си на клиент. В резултат на тези
констатации комисията е приела, че не може да се произнесе, че е налице трудова
злополука. Това заключение на комисията е формирано въз основа на представените
от „*****“ ЕООД графици за дежурства /л.43-46 от дело 358/19 г. на АС
В.Търново/, служебна бележка издадена на В.А. от „*****“ ЕООД /л.23, дело
358/19г.на АС В.Търново/, обяснения от Л.Л. и И.Г.- служители на „*****“ ЕООД,
които са били на работа по график по време на инцидента /л.24-25 от дело 358/19
г. на АС В.Търново/, както и от другите документи представени от фирмата
раблотодател на А., съгласно приложения опис на л.32 от същото дело. Въз основа
на изготвения Протокол от извършеното разследване на декларираната от А.
злополука и така установените факти изложени в същия, длъжностното лице по
чл.60 от КСО при ТП на НОИ гр.В.Търново е издало Разпореждане № 5104-04-21 от
05.03.2019 г., с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната
злополука Вх.№ 5101-04-102 от 03.12.2018 г. на ТП на НОИ гр.В.Търново от
пострадалата В.П.А., станала със същата на 27.12.2017 г., не се приема за
трудова./л.14, дело 358/19 на АС В.Търново/. Жалбоподателката А. е обжалвала
разпореждането пред Директора на ТП на НОИ гр.В.Търново, който с обжалваното
решение № 1012-04-37 //4 от 16.05.2019 г. /л.5, дело 358/19г. на АС В.Търново/,
предмет на разглеждане в настоящото производство, е оставил жалбата В.А. без
уважение и е потвърдил разпореждането на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което злополуката не е приета за трудова.
Спорният момент в случая е този,
дали по време на индцидента А. е била на работа редовна смяна и е изпълнявала
трудовите си задължения, или не е била на работа и е била в качеството си на
обикновен посетител, клиент в залата по това време, който факт е от значение за
обявяване на злополуката като трудова такава, след като жалбоподателката А. е
поискала прогласяването и за такава близо година след инцидента.
Изложената фактическа обстановка
се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обстоятелствата
изложени в Протокола от извършеното разследване на злополуката, обясненията от
присъствалите в залата по време на инцидента колеги на А. и приложените писмени
доказателства, се потвърждават в пълна степен и от разпита на Лорита Пламенова
Лукова, разпитана по делото като свидетел.
Единствено жалбоподателката А. в
обясненията си пред ТП на НОИ, а също и в дадените на основание чл.176, ал.1 от ГПК отговори на въпроси, поставени от ответната страна, твърди, че по време на
инцедента, при който е получила уврежданията на ръката си вследствие ухапването
от уличната котка, е била на работа, в подкрепа на което твърдение на жалбоподателката
са и показанията на разпитания в качеството на свидетел К.В.Н., намирал се в
приятелски отношения с А. към този момент и също работил като крупие в
игралната зала, според които показания той и жалбоподателката са били на работа
по време на инцидента.
Въз основа на горното
съдът намира, че по същество жалбата е неоснователна. Обжалваното решение на
директора на ТП на НОИ Велико Търново е издадено от оправомощен орган, в
рамките на осъществен административен контрол върху акт на основание чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО.
Административният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на
органа, в установената форма, като са спазени административно производствените
правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК. Както се посочи, конкретният
спор в настоящото производство се свежа до факта дали настъпилата злополука е
трудова. Между работодателя „*****“ ЕООД и пострадалото
лице В.П.А., е съществувало трудово правоотношение. Съгласно т. I от договора работникът е приел да изпълнява
длъжността "крупие" със задължения утвърдени от работодателя в
длъжностна характеристика. Основните задължения, които е следвало да изпълнява А.
в това си качество според длъжностната характеристика, се свеждат до това,
същата да формира кредити в хазартните автомати, да продава жетони, да изплаща
печалби и да дава обяснения на клиентите относно хазартните игри. По съществото
си трудовата злополука е внезапно увреждане на здравето при извършване на
възложената от работодателя работа, както и при всяка работа, извършена в
интерес на предприятието и е резултат на извършваната работа. Предвид
изложеното може да се направи извод, че за да бъде определено като трудова
злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, включително и когато тя
не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. Злополуката, станала на 27.12.2017 г. с В.П.А.,
не може да се приеме за трудова по смисъла на чл. 55,
ал. 1 от КСО, поради това, че внезапното увреждане на здравето
не е настъпило при изпълнение на трудовата функция, съобразно възложените и с
трудовия договор задължения, тъй като към момента на причиняване на увреждането
очевидно същата не е била на работа и липсва връзка като задължителен елемент
на сложния фактически състав на легалното понятие за трудова злополука. От
анализа на доказателствата по делото, е установено по безспорен начин, че злополуката
станала с В.А. на 27.12.2017 г. не е настъпила при извършване на дейност, която
е свързана със задълженията и като крупие в игралната зала и не са настъпили
кумулативно всички признаци на това понятие, сред които е и наличието на
функционалната зависимост между извършваната работа и настъпилото увреждане при
инцидента с котката. Не може да бъде споделено и твърдяното в писмените бележки
от стнрана на адв. С. – процесуален представител на жалбоподотелката, че дори и
да не е била на работа, с което косвено се потвърждава установената фактология,
в случая жалбоподателката А. е действала в интерес и на предприятието. Изложеното
от същия по отношение отчетните форми, също не може да бъде споделено, тъй като
независимо от изписаното в горния ляв край лого на игрална зала „София“,
списъка на лицата фигуриращи в отчетните форми очевидно е този на работещите в игрална
зала „***“, находяща се
на бул.“*****“ № 144 – гр.София и графика касае именно тези лица, а лицето
изготвило отчетната форма е изготвило
същата именно въз основа на утвърдения график за дежурства.
По отношение издадения Протокол от разследването на злополуката, изложеното от
страна на адв. С. също не може да бъде
споделено, тъй като същия е изготвен на база формирано становище от събраните
при разследването доказателства, сочещи именно на липсата на трудова злополука
и същият се ползва със съответната материална доказателствана сила. Доказателства
в обратен смисъл не бяха събрани, както и не бе доказано по безспорен начин
твърдяното от страна на жалбоподателката и както вече се посочи единствено в
показанията си св.Н. твърди, че двамата с А. по време на инцидента са
изпълнявали трудовите си задължения, които очевидно в случая са пристрастни.
По изложените
съображения, обжалваното решение на директора на ТП на НОИ В.Търново, с което е
оставено в сила разпореждането на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при същото
поделение на НОИ е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, респективно
жалбата срещу него да бъде отхвърлена. При този изход на спора основателно е
искането на ответната страна за присъждане на разноските сторени в настоящото
производство, каквито следва да и бъдат присъдени на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100 лева. При този изход на
делото разноски следва да бъдат присъдени и на заинтересованата страна „*****“
ЕООД гр.Павликени на основание чл.143, ал.4 от АПК, но в минимален размер съобразно предвидения такъв в Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения на ВАС, с оглед невисоката правна и
фактическа сложност, с която се отличава делото и предвид направеното
възражение за прекомерност на претендираните от тази страна разноски, сторено
от процесуалния представител на жалбоподателката.
Воден от горното и
на основание чл. 173,
ал. 2 от АПК, вр. с 118, ал. 2 от
КСО, Административният съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.П.А., с адрес ***6, против Решение №
1012-04-37#4 от 16.05.2019 год. на Директора на ТП на НОИ гр.В.Търново, с което
жалбата и срещу Разпореждане № 5104-04-21 от 05.03.2019 г. на длъжностното лице
по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ гр.В.Търново е оставена без уважение,
като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА В.П.А., с адрес ****
да заплати на основание чл.143, ал.3 от АПК на ТП на НОИ гр.Велико Търново
разноски по делото в размер на 100/сто/ лева.
ОСЪЖДА В.П.А., с адрес ****
да заплати на основание чл.143, ал.4 от АПК на „*****“ ЕООД, ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление гр.Павликени, ул.“*****“ № 10Б, представлявано
от Д.Г.А.В. Търново разноски по делото в размер на 300/триста/ лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, чрез
Административен съд Габрово, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: