№ 16688
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110156575 по описа за 2022 година
Ищецът „ЗД Бул инс“ АД извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е застраховател на гражданската отговорност на ответника Н. М. Н. за л.а.
Рено с ДК № ***, към 25.6.2016г., на която дата в град София, на бул. „Сливница“ Н. Н.
реализирала ПТП, при движение с несъобразена скорост на движение, като е ударила л.а.
Пежо с рег.№ ***. Твърди, че водачът на л.а. Рено, виновен за ПТП, е управлявал л.а. при
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон – 1,19 %. По претенция на
застрахователя по застраховка „автокаско“ за л.а. Пежо, твърди да е възстановил на
застрахователя заплатената от него сума от 1917,02 лева – обезщетение за имуществени
вреди, вследствие на ПТП, като предявява иск за осъждане ответницата да му възстанови
сумата.
Ответникът , в срока за отговор, оспорва твърденията за: механизъм, вид и степен на
увреждания на л.а. –установени са с негодни доказателства, тъй като протокол за ПТП е
нечетлив. Сочи се, че документите, представени от застрахователя по автокаско, са
непротивопоставими на водача, при твърдение, че щетите на л.а. Пежо са били
повърхностни. Оспорва се стойността на ремонта на л.а Пежо, включително и при
твърдения за завишена стойност. Сочи се, че не са представени доказателства, че ищецът е
възстановил на застрахователя по автокаско платеното от него.
Прави се възражение за погасителна давност.
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 вр чл. 433, т. 3 Кодекса за
Застраховането.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото без възражения на
1
страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че е
настъпването на ПТП, както и плащането, от страна на ЗАД „Алианц България“ в полза на
София Франс Ауто, на 1917,02 лева за ремонт на л.а. Пежо, както и че към ПТП,
гражданската отговорност на ответницата е била застрахована при ищеца.от представения
по делото протокол за проведено открито съдебно заседание по нохд № 8969/2017г. на СРС,
20 – ти състав е видно, че е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство, като ответницата Н. Н. е призната за виновна затова, че на 25.6.2016г. в град
София, е управлявала МПС Рено с рег.№ *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2
промила на хиляда. От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че на същата
дата е настъпило ПТП между л.а. Рено, управлявано от ответницата, и л.аа Пежо с рег. №
***, управляван от Я. М., разпитан пред СРС, който сочи, че ПТП се случило преди
светофар, който подал зелен сигнал, като М. се движел бавно, като лекият автомобил зад
него бил ударен от друг автомобил, вследствие на което автомобилът зад него го ударил в
задна част и били нанесени имуществени вреди на л.а. Пежо, като автомобилът бил
ремонтиран и сменили цялата задна броня. Съгласно заключението на неоспорената от
страните и приета от СРС съдебно – автотехническа експертиза, вредите на л.а. Пежо могат
да се получат по посочения начин. Вещото лице сочи, че към момента на ПТП л.а. Пежо е
бил под 2 години, като средните пазарни цени за ремонт на л.а. възлизат на 1902,02 лева. В
открито съдебно заседание, вещото лице посочи, че в рамките на практиката на вещите лица
при изследване на автомобили под 3 години, е да сочат стойността на ремонт в официален
сервиз, защото отремонтирането на л.а. под 3 години в сервиз, който не е официален за
съответната марка, води до отпадане на гаранцията. Вещото лице сочи, че е възможно и
вероятно, от такъв тип удар да се увредят и двата парктроника, че за пълното отстраняване
на вредите е било необходимо да се подмени целият заден капак, както и същият да се
боядиса, иначе автомобилът е нямало да се възстанови в състоянието отпреди ПТП, както и
е категоричен, че всички отремонтирани вреди са от ПТП.
Ищецът претендира право на регрес, тъй като ответницата е причинила ПТП,
управлявайки л.а. със съдържание на алкохол в кръвта над допустимото по закон . От
приложеното протоколно споразумение и неоспорената от страните експертиза, както и
показанията на водача на л.а. Пежо – свидетелят М., се установява вината на ответницата в
причиняването на ПТП. Плащането на регресната сума от ищеца е безспорно по делото. От
експертизата се установи, е всички ремонтирани детайли са увредени вследствие на ПТП,
като възражението на ответната страна за високата стойност на заплатените материали и
труд е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.400,ал.2 от КЗ, подлежат на възстановяване
действително причинените вреди. Съгласно цитираната разпоредба, „възстановителна
застрахователна стойност“ е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
При определяне на средна пазарна цена, която по същество съставлява средна
2
стойност на ремонта, винаги може да бъде определена както по – висока, така и по- ниска
стойност, затова и се приема, че обективен критерий за действително причинените вреди е
именно средната пазарна стойност. В настоящия случай, средната пазарна цена, посочена от
АТЕ, възлиза на сумата от 1902,02 лева, сумата 15 лева – видно от претенцията на ищеца,
съставлява претенция за ликвидационни разноски, дължими, съгласно цитираната по – горе
разпоредба. На собствено основание, ремонтираният автомобил към датата на ПТП е бил
под 2 години, и, както посочи вещото лице в открито съдебно заседание, ремонтирането в
сервиз, различен от официалния за марката, ще доведе до отпадане на гаранцията. В този
смисъл, възражението на ответната страна, включително в писмените бележки, че
ответницата следва да заплати стойността на труда по цена в алтернативни сервизи,
различни от официалния, е неоснователно. Невъзможно е ремонтиране на автомобил в
гаранция по цени, различни от тези на официалния сервиз, респективно – изчисляването на
стойността на труда пряко противоречи на разпоредбата на чл.400,ал.2 КЗ, тъй като ще
доведе до вреда за ремонтирания автомобил – отпадане на гаранцията му, следователно и по
този начин, не се ремонтират действително причинените вреди. Ответницата, като
делинквент, отговаря за всички преки и непосредствени вреди, съгласно разпоредбата на
чл.82 ЗЗД, като ищецът е покрил тази отговорност, съответно на разпоредбата на чл.400,ал.2
КЗ.
Твърдението на ответната страна, че не всички ремонтирани детайли са вследствие на
ПТП, остана недоказано по делото. В частност, заменените два парктроника, се установи от
изложеното от вещото лице, че е било необходимо за отремонтирането на вредите. Дадените
от вещото лице в о.с.з. хипотези кое обстоятелство е наложило подмяната на двата
парктроника – посочени от вещото лице като твърде вероятни, на база експертната практика,
при липса на каквито и да е ангажирани от ответната страна доказателства, че левият
парктроник е бил увреден отпреди, водят на единствения възможен извод, че твърдението на
ответника е недоказано.
Поради изложеното, искът е основателен и следва да се уважи.
Възражението на ответницата за давност е неоснователно.
По въпроса за погасителната давност спрямо регресните суброгационни искове на
застрахователя и Гаранционния фонд съществува задължителна практика, обективирана в т.
14 от ППВС № 7/77 г. Този въпрос се разрешава непротиворечиво и в постановени по чл.
290 ГПК решения на ВКС - решение № 178 от 21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС,
ТК, II ТО; решение № 173 от 30.10.2009 г. по т. д. № 455/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение
№ 53 от 16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008 г., ТК, I ТО, решение № 2 от 02.02.2011 г. по т. д.
№ 206/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение № 15 от 04.02.2011 г. по т. д. № 326/2010 г. на
ВКС, ТК, II ТО; решение № 127 от 18.10.2019 г. по т. д. № 2835/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО и
др. С посочената съдебна практика е разяснено, че регресните суброгационни искове на
застрахователя и Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в който
застрахователят, съответно Гаранционният фонд, изплати обезщетенията на правоимащите
3
лица, а не от момента на настъпване на застрахователното събитие.
В случая застрахователното обезщетение е платено от ищеца на 23.3.2020г., видно от
представеното платежно нареждане на лист 82 от делото. Искът е предявен на 19.10.2022г.,
към която дата давността за вземането не е изтекла.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора право на съдебни разноски има ищецът, който доказва
разноски в общ размер 616,68 лева, от които 76,68 лева държавна такса, 40 лева депозит за
свидетел, 400 лева депозит за експертиза, като следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. М. Н. ЕГН ********** с адрес град София, ж.к. Дървеница № 021, вход
Б, ап.32 да заплати на Застрахователно дружество „Бул инс” АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 сумата 1917,02
лева/ с включени 15 лева ликвидационни разноски/ , заплатено от ищеца регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а. ПЕжо с рег. № ***,
дължимо по застраховка „гражданска отговорност“ претендирано от ответницата, която
причинила ПТП на 25.6.2016г., при управление на л.а. Рено с рег.№ *** с алкохол в кръвта
над допустимата по закон в град София, ведно със законна лихва за период от 19.10.2022 г.
до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в общ размер 616,68
лева.
Сумата е платима по банкова сметка BG55 STSA 9300 0016 1883 03.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4