РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. В**, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АН*М. П*
Членове:В* Й. М*
Г* П. Й*
при участието на секретаря Н* ЦВ. К*
като разгледа докладваното от АН* М. П* Въззивно гражданско дело №
20221300500162 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба ОД на МВР В* против Решение № 186 от 10.12.2021г. по
гр.д.№ 2094 по описа за 2020г. на ВРС, с което е осъдена ОД на МВР - В** с адрес: гр. В**, ул.
„Ц* С** В**“ № *, да заплати на ОЛГ. М. Б., ЕГН ********** и М. ИВ. Н., ЕГН **********,
адрес гр. С*, ул.“К* Б* I“ № * ет* ап. *, на всяка една от тях сумата от 12 500.00лева, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019г. до
окончателното издължаване. Присъдени са разноски по производството.
С обжалваното решение е осъдена ОД на ММВР - В* с адрес: гр. В*, ул. „Ц* С* В*“ № *, да
заплати на ОЛГ. М. Б., ЕГН ********** и М. ИВ. Н., ЕГН **********, , двете с адрес гр. С*,
ул.“К* Б* I“ № * ет. *, ап. * на всяка една от тях сумата от 12 500.00лева, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019г. до
окончателното издължаване, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени
вреди, ведно със законата лихва от 02.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата;
вследствие на установените нарушения на разследващите органи по Досъдебно производство №
979/2015г. по описа на РУ - Видин, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на
доказателствата и доказателствените средства. Липсата на ефективно разследване по досъдебного
производство относно смъртта на пострадалата е довело до настъпване на неимуществени вреди в
ищците - разочарование относно дейността на разследващите органи, фрустриране относно липса
на наказание за лицето причинило смъртта на пострадалата, чувство на безпомощност,
недоволство поради липса на наказание, усещане за липса на правова държава. Непровеждането на
ефективно разследване относно причинената смърт на пострадалата е породило в ищците чувство
1
на недоверие в разследващите органи.
Поддържа се в подадената жалба неравилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваната част .
Излага се, че ВРС е постановил решението си при липса на правни и фактически основания
за прилагане на чл.49 от ЗЗД.
Въззивната страна сочи , че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението им за
нередовност на исковата молба и е разгледал същата като такава по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Ответникът
по иска и въззивник в настоящата инстанция бил получил ИМ по чл.1,ал.1 ЗОДОВ и допълнителна
молба с посочена цена на иска 25 000 лева. Нямало ИМ с посочени фактически и правни твърдения
по чл.49 ЗЗД.
Твърди се , че не е разгледано възражението им за погасяване по давност на исковете.
Сочи се , че постановеното решение противоречи на ТР№ 1 на от 04.02.2013 г. постановено
по т.д. № 2/2012 г. ОСНК и ТР №3 от 2004 г. на ВКС по т.д. № 3 / 2004 г. на ОСГК.
Поддържа се, че ВРС е разгледал за втори път иск за 25 000 лева, който иск е отхвърлен от
САС с решение № 76 от 20.02.2019 г. по ВНОХД № 147 по описа за 2018 г.
Иска се съдът да отмени решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно и да
постанови друго по същество, с което да отхвърли предявените искове.
Срещу жалбата не е постъпил писмен отговор.
В с.з.представителят на ОД на МВР не се явява. По делото е постъпила молба, с която се
поддържа въззивната жалба и писмените блежки, представени пред първата инстанция. Не заявява
доказателствени искания. Претендира разноски.
Въззиваемите също не се явяват в с.з. и не заявяват становище по нея.
ВОС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази
приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Ищците ОЛГ. М. Б. и М. ИВ. Н. са съответно дъщеря и внучка на Е* П* Б., пострадало лице
по образуваното на 15.10.2015г. е Досъдебно производство № ЗМ 979/2015г. по описа на РУ-
Видин срещу Петър Асенов Петров за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
С Решение № 470 от 18.11.2016г. по ВНОХД № 1000/2016г. по описа на САС е отменена
изцяло присъда № 23 от 25.05.2016г. по НОХД № 95/2016г. по описа наВОС. В мотивите на
решението САС е установил, че не са били налице условията за проведеното, при
първоинстанционното разглеждане на делото, съкратено съдебно следствие по реда на глава
XXVII от НПК. Въззивния съд е установил, че разледването по досъдебното производство не е
било ефективно, предвид доказателствените източници и способи на доказване, като в случая е
посочил, че не е било удовлетворено изискването на закона направеното самопризнание,
убедително да се подкрепя от наличните, надлежно събрани в хода на досъдебното производство,
доказателства.
При новото разглеждане на делото, е образувано НОХД № 317 /2016г. по описа на ВОС.
Същото е приключило с Присъда № 32 /12.05.2017г. С Решение № 76 от 20.02.2019г. по ВНОХД
№ 147/2018г.
САС е изменил присъдата от 12.05.2017г., постановена по НОХД №317/2016г. по описа на
ВОС, в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за извършено за времето от месец
септември 2015г. до 15.10.2015г. престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 1 от НК вр. чл. 198, ал. 1 НК вр.
2
чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” НК вр. чл. 26, ал.1 и ал.З от НК и е осъден на „лишаване от свобода“ за
срок от двадесет години при първоначален „строг” режим на изтърпяване, като подсъдимият е
оправдан по обвинението на неустановена дата за времето от края на месец септември 2015г. до
08.10.2015г. да е употребил за отнемане на вещите от владението на Е* П* Б. сила - да е хванал
пострадалата с ръце и да я е блъснал;
Подсъдимият е оправдан по обвинението на 15.10.2015г. да е употребил за отнемане на
вещите от владението на Е* П* Б. сила - да е нанесъл на пострадалата удари в областта на главата,
с което да й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота, от която да е последвала смъртта на същата на 09.11.2015г.
Деянието е преквалифицирано в престъпление по чл.196, ал.1, т.1 НК вр. чл.194, ал.1 НК вр.
чл.26, ал.1 НК вр. чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” НК като подсъдимият е оправдан по първоначалното
обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.2, т.1 НК вр. чл.198, ал.1 НК.
Намалено е наложеното на подсъдимия П* А* П* наказание като на основание чл. 196, ал. 1,
т. 1 НК вр. чл. 194, ал. 1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.29, ал. 1, б.„а” и б.„б" НК и чл.54 НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години.
Изменена е присъдата от 12.05.2017г., постановена по НОХД №317/2016г. по описа на ОС-
В*, в частта, с която на основание чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание „лишаване от
свобода“ за срок от двадесет години при първоначален „строг” режим на изтърпяване, като е
наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години.
Изменена е същата присъда в частта на гражданските искове, като същите са отхвърлени
изцяло.
В мотивите Апелативен съд С* е посочил : „ ...органите на досъдебното производство не са
провели адекватно във времето и законосъобразно съобразно изискванията на МНК първоначално
разследване на обстоятелствата, свързани с нанесения по отношение на починалата Емилия
Петрова Б. побой на 15.10.2015г. и в дните преди това“.
Посочени са нарушения при разследването:
Органите на досъдебното производство не са извършили необходимото освидетелстване на
задържаните лица на 15.10.2015г. - подсъдимия П* Ас* П* свидетеля Р* А* М* и свидетея
Б* С* А*, като не са положили усилия да изземат биологични и други материални следи от
дрехите и обувките на тези лица (с оглед на нараняванията на пострадалата Емилия Петрова
Б.).
Разследващите са пропуснали да разпитат приживе като свидетел пострадалата, макар
тя да е била в състояние да свидетелства в периода между 18.10.2015г. и 22.10.2015г. както и
да направят опит тя да разпознае своя нападател (нападатели).
Органите на досъдебното производство са пропуснали възможността да попълнят делото с
източници на доказателства от изключително голямо значение за разкриване на обективната
истина.
Въззивната инстанция е установила, че тези пропуски на разследващите органи не могат да
бъдат компенсирани чрез събирането на останалите доказателства и доказателствени
средства, достъпни по делото.
По делото органите на досъдебното производство не са положили необходимите усилия и да
осигурят евентуално налични видеозаписи от места, чрез които има достъп до
местопроизшествието, като дори не са съхранявали по надлежния ред единствения видеозапис от
камерите на магазин „Фреш“ на ул.“Княз Борис I“ в гр. Видин, предаден по делото. Не са
3
намерени записи от камерите на ЖП-гарата в гр. Видин.
Апелативен съд София е установил, че пропуските на органите на досъдебното производство
по разследването в периода до 27.10.2015г., когато единствено като следствие на медийният
отзвук от публикациите на ищцата Н. е започнало действителното разследване на станалото, водят
до невъзможност да се установят авторите на нападението върху пострадалата и до ангажиране на
тяхната наказателна отговорност.
Установено е, че за авторство на побоя от страна на подсъдимия също липсват всякакви
годни доказателствени източници. Обвинението за това, че подсъдимият е извършил грабеж на
вещи от пострадалата в периода от края на септември 2015г. до 15.10.2015г. се основава
единствено на негови извънпроцесуални „самопризнания”, направени пред полицейски служители
в периодите, в които той е бил задържан.
Установено е, че единствено в тези извънпроцесуални самопризнания подсъдимият е сочил,
че на 15.10.2015г. е упражнил някаква форма на насилие по отношение на пострадалата. Във
всичките си останали изявления, в обясненията си на досъдебното производство подсъдимият е
признавал единствено отнемане на вещите, но не и упражняване на насилие спрямо пострадалата.
Установено е, че подсъдимият е бил задържан фактически и по реда на ЗМВР, без да му е
била осигурена адвокатска защита, без да има разясняване на правата по НПК (вкл. правото на
защита от адвокат по свой избор и правото да запази мълчание и да не се самоуличава). С
подсъдимия не са извършвани процесуални действия по реда на НПК, независимо от очевидността
на обстоятелството, че той е основен заподозрян за извършено престъпление по отношение
собствеността и личността на пострадалата.
Апелативен съд София е установил, че органите на досъдебното производство са
пренебрегнали основни гаранции за справедлив процес по смисъла на чл.6, §3 от ЕКПЧ и
направените извънпроцесуални самопризнания на подсъдимия за някакво упражнено насилие по
отношение на пострадалата не биха могли по никакъв начин да обосноват негова наказателна
отговорност.
Установено е, че тези обстоятелства изключват възможността подсъдимия да бъде
осъден за извършване на грабежи на вещи от владението на пострадалата при липсата на всякакви
други доказателства за упражнено от него насилие, освен извънпроцесуалните му самопризнания
пред служители на полицията вечерта на 15.10.2015г. и през нощта срещу 16.10.2015г.
Установени са пропуски в разследването : Използваната отвертка от подсъдимия за
разбиването на вратата на дома на пострадалата, не е установена на мястото, твърдяно от
подсъдимия; Не са извършени действия по претърсване, изземване, обиск или освидетелстване на
подсъдимия при неговото задържане: Не са събрани веществени доказателства или писмени
документи, подкрепящи показанията на полицейските служители, за това. че в подсъдимият са
намерени вещи, предмет на престъплението или средство за извършване на такова: Разследващите
органи са пропуснали извършването на основно следствено действие - личен обиск на подсъдимия.
В хода на въззивното производство е назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза,
която установила причинна връзка между нанесения побой върху пострадалата Емилия Б. и
нейната смърт.
Установено е, че поради липса на законни и достоверни доказателства, за това, че
упражненото спрямо пострадалата Емилия Б. насилие е извършено от подсъдимия Петър Асенов
Петров, не дава възможност за ангажиране на отговорността му за причиняване на смъртта на
пострадалата.
С Решение № 152 от 02.10.2019г. по касационно дело № 600/2019г. на ВКСд е оставено в
4
сила Решение № 76 / 20.02.2019г. по внохд № 147/2018г. по описа на Апелативен съд С*.
Върховния касационен съд посочва, че въззивния съд не е допуснал нарушения при анализа и
оценка на събраните доказателства. Посочено е, че липсват достатъчно доказателства, че автор на
упражненото насилие по отношение на пострадалата е подсъдимия, поради което се изключва
наказателната му отговорнст за грабеж. Посочено е, че обясненията на подсъдимия, вкл.
извънпроцесуалните му признания, са противоречиви и непоследователни и само въз основа на
тях, не може да се установи автора на упражненото насилие.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В*окръжен съд намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния
закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните
права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и
установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен
съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г.
по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната
инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само
по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното
решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на
императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните
по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на
мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата
и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от
надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Правната квалификация на предявените искове е чл. чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, доколкото се претендират неимуществени вреди, причинени от действията и
5
бездействията , извършени по ЗМ 979/2015 г. през периода 15-19.10.2015 г. от ОД на МВР, преди
прокуратурата да е уведомена, че се води такова производството, както и за периода след
19.10.2015 г. до приключване на досъдебното производство, за неизпълнение на изрични указания
, дадени от наблюдаващия прокурор.
ПРЕТЕНЦИЯТА НА ищеца се основава с това, че ОД на МВР е легитимирана като
възложител на работата на разследващите полицай по образувано ДП.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Отговорността на ответника ОД на МВДР е гаранционно -
обезпечителна отговорност. В случая ответната страна не е изпълнила свои задължения свързани с
изпълнение на правомощията по чл. 13 от НПК разследващите органи в пределите на своята
компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната
истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. Това е установено в хода на съдебното
производство, като са посочени конкретни нарушения и пропуски, посочени по-горе.
Разследването трябва да бъде ефективно, да е в състояние да доведе до установяване на
релевантните факти и до откриване и наказване на отговорните лица. Задължението за провеждане
на разследване се отнася само до средствата и не се дава абсолютно право за получаване на
наказателно преследване или присъда. В настоящият случай установените нарушения при
разследването са довели до невъзможност за установяване на обетоятелствата относно смъртта на
пострадалата.
Съгласно практиката на ЕСПЧ, Чл. 2 от КЗПЧОС налага задължение на държавите да
гарантират правото на живот чрез въвеждане на ефективни наказателноправни разпоредби за
превенция на престъпления против личността, подкрепени от способи за противодействие и
наказване за неспазване на тези разпоредби. Оттук следва, че трябва да има форма на ефективно
официално разследване, когато има основание да се счита, че дадено лице е претърпяло
животозастрашаващи наранявания при съмнителни обстоятелства, дори когато предполагаемия
извършител на смъртоносното нападение не е държавен служител. С цел да бъде ефективно
разследването, то трябва да е в състояние да доведе до установяване на фактите и, когато е
необходимо идентифициране и наказване на отговорните лица. Задължението да се проведе
ефективно разследване е задължение, не за резултат, а за способ.
В настоящия случай Досъдебно производство № ЗМ 979/2015г. по описа на РУ Видин към
ОД на МВР - Видин не е довело до установяване на относимите факти и идентифицирането на
отговорно за смъртта лице. Налице е нарушение на чл. 2 от КЗПЧОС, поради бездействието на
ответната страна. Образуването на досъдебно производство накарало ищците да повярват, че ще
има лице признато за виновно за смъртта на тяхната баба и майка и че справедливостта ще бъде
възстановена. Това не се е случило. Ищците са претърпяли неимуществени вреди, състоящи се в
разочарование от работата на полицейските органи, фрустриране от липсата на наказание за
посегателството срещу живота, дълбоко чувство на безпомощност и гняв поради нереализираното
възмездие, усещане, че ищците не живеят в правова държава.
В настоящия случай, с влезли в сила решения, са установени нарушения на разследващите
органи по Досъдебно производство № 979/2015г. по описа на РУ - Видин, свързани с допускането,
събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, които
нарушения са довели до невъзможност за събиране на годни доказателства за разкриване на автора
или авторите на упражненото насилие, по отношение на пострадалата Емилия Петрова Б., в
резултат на което е настъпила смъртта й. При това положение не е възможно и ангажиране на
наказателна отговорност за съответните престъпления.
Установени са противоправни деяния, бездействия, на съответните разследващи органи,
служители на ответната страна, които деяния са довели до липсата на ефективно и
законоосъобразно с изискванията на НПК първоначално разследване на обстоятелствата, свързани
с нанесения по отношение на пострадалата Емилия Петрова Б. побой на 15.10.2015г. и в дните
преди това. Бездействията се изразяват в :
6
Не е извършено освидетелстване на задържаните лица;
Пострадалата не е разпитана, както и не е предприето действие по разпознаване;
Не е съхранен видеозапис;
Едва на 27.10.2015г. е започнало действително разследване, след медийен отзвук;
Наличие на извънпроцесуални самопризнания на подсъдимия, неподкрепени с доказателства;
Задържане на подсъдимия без осигуряване на адвокатска защита и без разясняване на съответните
му права по НПК;
Не е извършвано действие по претърсване и изземване, обиск или
освидетелстване по отношение на подсъдимия при задържането му.
Подсъдимият е посочил, че е използвал отвертка за разбиване дома на
пострадалата на 15.10.2015г., като отвертката не е установена на мястото посочено от
подсъдимия;
Разследващите органи са служители на ответната страна. Съгласно чл. 52, ал. 1, т 3 от НПК
разследващи органи са полицейските органи в Министерството на вътрешните работи. В този
смисъл неоснователно е възражението на ответната страна.
С обжалваното решение ВРС е приел , че след като разследващи органи са полицейските
органи и са служители на ответника, то ОД на МВР следва да отговаря за действията и
бездействията на служителите си, дори и когато не е установено кои служители са виновни.
Законодателят понякога възлага на едно лице, с оглед съображения за справедливост, да
възстанови вреди, които не са причинени от неговото виновно поведение. За разлика от
наказателното право, където отговорността е винаги лична – само извършилият престъпление бива
наказателно преследван, гражданското право допуска отговорност за чуждо поведение (чл. 43, ал.
3, 47, ал. 2, 48, ал. 1 и 2, 49, 233, ал. 1, 244, ал. 3, 283, ал. 4 ЗЗД и др.) и отговорност без вина (чл.
49, 50, 81, ал. 2, 193, ал. 3, 244, ал. 3 ЗЗД, и др.).
Когато има състав, пораждащ отговорност без вина, вредите се разпределят по такъв начин,
че съзнанието ни възприема тези разрешения като справедливи. Тази отговорност, както и
отговорността за чуждо поведение, целят вредите да бъдат поправени – увреденият да бъде
обезщетен. Отговорността за чужди действия, независимо от изискването за вина, осигурява
удовлетворяването на претърпелия вреди със своя гаранционен характер.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг.
от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004, ОСГК на ВКС/.
Определения от ВРС размер на обезщетението е справедлив и решението като правилно
следва да се потвърди.
По възраженията в жалбата:
Относно възражението , че производството е по чл.1 , ал.1 ЗОДОВ. Съдът намира същото за
неоснователно. Независимо от посоченото в исковата молба правно основание , съдът определя
снованието на иска въз основа на изложените фактически основания и отправеното до съда искане.
По възражението за погасена по давност претенция, същото е неоснователно.Наказателното
производство е приключило през м.август 2020 г. , а исковата молба е подадена на 22.06.2020 г.
Неоснователно е и възражението, че ищците вече са предявявали иск за обезщетение в
7
наказателното производство, който е отхвърлен, поради което е налице сила на присъдено нещо. В
наказателния процес е бил предявен иск за обезщетение срещу подсъдимия, обвинен в убийството
на тяхната родственица. Претендираните вреди са за неимуществени вреди, но произтичат от
болки и страдания от смъртта на близкия им човек. Отхвърлен е поради оправдаването на
подсъдимия. Нито страните по двете правоотношение са едни и същи , нито претендираните вреди
са с идентичен характер, поради което възражението е неоснователно.
Постановявайки решение, в този смисъл В* районен съд е постановил правилен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден. Мотивите на първоинстанционния съд са подробни и напълно се
споделят от настоящата инстанция , поради което не следва да се преповтарят в настоящото
изложение.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства , които да променят
установената от ВРС фактическа обстановка, поради което решението като правилно и
обосновано следва да бъде потвърдено.
Разноски пред въззивната инстанция не са претендирани от въззиваемите и не са
представени доказателства за направени такива, поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 186 от 10.12.2021г. по гр.д.№ 2094 по описа за 2020г. на В*
районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните по реда на чл.280 и сл ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8