Решение по дело №2319/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 117
Дата: 24 януари 2020 г. (в сила от 14 февруари 2020 г.)
Съдия: Александър Димов Георгиев
Дело: 20195530102319
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                     24.01.2020г.                              гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският районен съд                                 ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав

на дванадесети ноември                                                                2019 година

В публично заседание в следния състав:

                                                          Председател:АЛЕКСАНДЪР Г.

Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ Г.

гражданско дело номер 2319 по описа за 2019 година,

 

Делото е образувано по искова претенция на М.Е.Т. против Ж.И.Т. да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 500лева, за която ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 по ч.гр.д.№ 248/2019г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Ответникът, търсен на адреса, въпреки залепените уведомления, не представя отговор по реда на чл.131 . Назначен му е за особен представител адв.М., който се явява в съдебно заседание и оспорва иска.

 

Ищецът М.Е.Т. излага твърдения, че на 02.05.2019г. получил съобщение, че длъжникът по ч.гр.д.№248/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора - Ж.И.Т., не можел да бъде открит на адреса, посочен по делото, както и на адресите му в Регистър „Население", като е залепено уведомление, но същият не се е явил да получи книжата в указания му законов срок. На основание чл.415, ал.1, т.2, врчл.47, ал.5 и в законоустановения срок подал от името на кредитора по издадената Заповед №193 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от 10.01.2019г. настоящата искова молба, за доказване съществуването на вземането, материализирано в заповедта по отношение на длъжника по нея. В подкрепа твърдението за наличието на подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника (ответник по настоящата искова молба) излага следните мотиви: На 25.06.2018г. между Ж.И.Т., в качеството на клиент и М.Е.Т., в качеството на адвокат, бил сключен Договор за правна защита и съдействие с предмет „Процесуално представителство по НОХД №2470/2018г. по описа на Районен съд – Бургас”. За осъществяване на процесуалното представителство ответникът по настоящото дело следвало да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 500лева(петстотин лева), платимо в брой в срок до 10.07.2018г. На основание сключения между страните договор и даденото пълномощно от ответника по настоящото дело, на 25.06.2018г. се явил в съдебно заседание по НОХД №2470/2018г. по описа на Бургаски районен съд и  осъществил възложената му защита и процесуално представителство. В хода на съдебното заседание било постигнато споразумение, което било одобрено от съда и производството по делото прекратено. Въпреки изпълнението на възложената му с договора правна защита и съдействие, ответникът по настоящото дело не бил  заплатил дължимото се възнаграждение нито на падежа, нито към настоящия момент. Налице било валидно, изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника по настоящото дело. Поради горното на 07.01.2019г., М.Е.Т. бил пристъпил към принудително събиране на вземането си по Договор за правна защита и съдействие от 25.06.2018г., чрез подаване на ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл.410 от до Районен съд-Стара Загора. По повод на това Заявление било образувано частно гражданско дело №248/2019г. по описа на РС-Стара Загора, II-ти състав и издадена Заповед №193 от 10.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 , с която състава на съда е разпоредил Ж.И.Т. да заплати на М.Е.Т. (ищец по настоящата искова молба) сумите, както следвало: сума в размер на 500лева - главница, ведно със законната лихва от 07.01.2019г. както и: сума в размер на 25лева - държавна такса; сума в размер на 300лева - адвокатско възнаграждение; В качеството си на Кредитор, на М.Е.Т. не било известно основание, на което отговорността за заплащане на задължението по процесния договор на длъжника Ж.И.Т., да е отпаднала. Всичко изложено по-горе пораждало правния интерес на ищеца М.Е.Т. от предявяване на иск срещу ответника за установяване на вземането му за възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 25.06.2018г. Предвид гореизложеното моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че: Ж.И.Т. с ЕГН**********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на М.Е.Т. с ЕГН**********,***, сума в размер на 500лева - главница, представляваща възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 25.06.2018г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума по ч.гр.д.№248/2019г. по описа на РС-Стара Загора била издадена Заповед №193 от 10.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 . Моли да бъде осъден ответникът, да заплати на ищеца направените съдебни и деловодни разноски по настоящото производство, както и разноските по заповедното производство.

 

В съдебно заседание поддържа исковата молба чрез пълномощник си адв Й.. Претендира присъждане на направени по делата разноски.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно чл.235 от , намери за установено следното:

 

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 248/2019г. на Старозагорския районен съд, по което е издадена заповед за изпълнение № 193/10.01.2019г., по него е подадено заявление от 07.01.2019г., за плащане на главница от 500лева за непогасено задължение по договор за правна помощ и съдействие от 25.06.2018г. за Защита и процесуално представителство по НОХД № 2470/2018г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, ведно със законната лихва от 07.01.2018г., както и 325лева разноски. Съдът е издал заповедта, като в срока за възражение ответникът не е открит на адреса, като е предявен установителен иск против него за признаване дължимостта на вземането. 

 

Видно от представения и приет като доказателство Договор за правна защита и съдействие от 25.06.2018г., ответникът е поел задължение да заплати на ищеца в срок до 10.07.2018г. сумата от 500лева договорено възнаграждение по договора, за процесуално представителство по НОХД № 2470/2018г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, като в договора в графата „Внесена сума” е оставено многоточие и не е посочена сума, като на 25.06.2018г. е подписано споразумение между прокуратурата и подсъдимото лице, както и от защитника му, което е разгледано в съдебно заседание на 25.06.2018г., одобрено е от съда, тъй като лицето се е признало за виновно, като е прекратено производството по НОХД № 2470/2018г. по описа ан Районен съд – Бургас. Адвокат Т. е присъствал в съдебно заседание на 25.06.2018г. – видно от протокола на с.з. на приложеното по настоящото дело НОХД № 2470/2018г. на Районен съд – Бургас и е подписал споразумението, като по делото няма доказателства за извършени плащания към него от страна на подзащитния му Ж.Т.. Видно от изготвените служебни справки по делото за периода до 05.07.2018г. не са постъпили суми в размер на 200лева глоба и 50,26лева и 10лева държавни такси по сметка на Бургаския районен съд, които са определени от съда. За сумите е издаден изпълнителен лист от 04.07.2018г., който с възлагателно писмо е изпратен до служба ДСИ пир Районен съд – Стара Загора, където е образувано изп.дело № 247/2018г. и сумите са събрани по него и преведени на РС-Бургас с преводи от 11.04.2019г. – 103,86лева, 09.05.2019г. – 78,51лева, 13.06.2019г. - 27,63лева.   

 

Предвид събраните по делото доказателства се установява, че ответникът не е изпълнил изцяло насрещната престация по така посочения договор за правна защита и съдействие, по който пълномощникът му е изпълнил своите задължения и делото е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Ответникът дължи за плащане сумите по него – главница от 500лева, ведно със законната лихва от 07.01.2019г. до окончателното заплащане на сумата

 

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че предявеният иск по отношение на дължимостта на търсената сума е изцяло основателен. 

 

Видно от представените доказателства за извършени разноски, ищецът е направил разноски в общ размер от 625лева – по списък за направени разноски – държавна такса, хонорар за адвокат и възнаграждение за особен представител на ответника, а по заповедното производство – още 25лева държавна такса и 300лева адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени – съответно 625лева по настоящото и 325лева по заповедното производство.

 

Предвид гореизложеното, съдът      

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.И.Т., с последен известен адрес ***, съдебен адрес чрез назначения му особен представител адв.М. *** съществуването на вземането на М.Е.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес *** за сумата от 500/петстотин/лева главница, представляваща уговорено в представен по НОХД № 2470/2018г. на Районен съд Бургас, Договор за правна защита и съдействие от 25.06.2018г. между страните задължение на ответника към ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от 07.01.2019г. – датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до изплащането на вземането, за които суми е издадена заповед № 193/10.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.дело № 248/2019г. по описа на РС–Стара Загора.

 

ОСЪЖДА Ж.И.Т., с последен известен адрес ***, съдебен адрес чрез назначения му особен представител адв.М. *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Е.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес *** сумата от 625/шестстотин двадесет и пет/лева направени по настоящото дело разноски, както и 325/триста и двадесет и пет/лева разноски по заповедното производство.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Старозагорския окръжен съд.

 

                                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: