Решение по дело №1766/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1914
Дата: 28 октомври 2022 г.
Съдия: Христина Петкова Юрукова
Дело: 20227180701766
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1914/28.10.2022г.

 

гр. Пловдив, 28.10.2022 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пловдив, ХХVI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мария Златанова

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. Милена Несторова-Дичева

                                                                            2. Христина Юрукова

при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Здравена Янева разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно  административно дело № 1766, по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.104, ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. Пловдив, (ТД на НАП), представлявана от юрк.Даскалова, срещу Решение № 1020 от 20.05.2022г. по АНД № 1842/2022 по описа на Районен съд Пловдив, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 510541-S005741 от 08.07.2011г., издадено от заместник териториален директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ № 1, е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева за нарушение на чл. 40, ал.1 т. 1, б „в“, във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗЗО. Касаторът сочи, че първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, доколкото жалбата е просрочена, неправилно е тълкувал и приложил закона по отношение на погасителната давност. Иска се неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски в производството пред двете инстанции и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника в случай, че се претендира такова над законоустановения минимум.

Ответникът по делото – „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД, представлявано от С.П.А. - изпълнителен директор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на РС за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита съдебното решение за правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт и прецени изложените пред касационната инстанция доводи прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд се развило по жалба на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД против издадено от заместник териториален директор на ТД на НАП Пловдив НП № 51051-S005741/08.07.2011г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева за нарушение на чл. 40, ал.1 т. 1, б „в“, във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗЗО, поради неспазване от страна на дружеството на срока (до 30.04.2010г.) за внасяне по сметка на ТД на НАП Пловдив на дължими вноски за здравно осигуряване за периода 01.03.-31.03.2010г.

Нарушението е установено при извършена от страна на контролните органи проверка относно спазване на данъчното и осигурителното законодателство. Въз основа на събраните в рамките на проверката доказателства е констатирано, че за месец 03.2010г. възнагражденията на всички работещи по трудови правоотношения (общо 32 лица) в предприятието на ответника са начислени на 29.04.2010г., но не са изплатени и дължимите здравноосигурителни съгласно ЗОО. Прието е за установено, че същите не са внесени от страна на ответното дружество, в качеството му на осигурител,  до края на месеца, следващ месеца през който е положен трудът т.е. до 30.04.2010г., а съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б.“в“ от ЗЗО(приложима редакция към 12.10.2010г.), осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с вноските за държавното обществено осигуряване. Прието е за установено, че размерът на дължимите вноски за ЗО за месец 03.2010г. е 1132,93 лв. С оглед на така установеното на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД  е съставен АУАН № S 005741 от 11.01.2011г.

Районният съд е приел, че е сезиран с допустима жалба, като е изложил подробни мотиви за нейната срочност. Приложил е правилно закона, като е отменил процесното НП, предвид изтеклата абсолютна давност за вмененото на ответника административно нарушение, съгласно чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс, субсидиарно приложим по правилото на чл.11 от ЗАНН, в какъвто смисъл е ѝ цитираното от РС Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на районния съд и с оглед нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК изцяло препраща към тях.

Неоснователно е възражението, че жалбата пред РС е била просрочена, с оглед редовно връчване на НП. Настоящият състав на съда приема за правилно установеното от РС Пловдив, че наказателното постановление не е било връчено на нарушителя по законоустановения ред и подадената срещу същото жаба се явява в срок.

Неоснователно е възражението на касатора за неправилност в изводите на съда по отношение прилагане на института на преследвателната давност. При съобразяване на горепосоченото Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС следва да се има предвид, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, както и че нормата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

С оглед посоченото настоящата касационна инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани изводи досежно приложението на закона. Същите се споделят от касационната инстанция, с оглед на което не са налице визираните от касатора основания за отмяна на оспорвания съдебен акт.

Решението на РС е валидно допустимо и правилно. При постановяването му не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Съдебният акт е подробно и обстойно мотивиран. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства. Правилно е приложен материалният закон.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, поради което не следва да бъде уважена, а решението на районния съд следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП е неоснователно и не следва да бъде уважено. От страна на ответника не са ангажирани доказателства за направени по делото разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1020 от 20.05.2022г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 1842/2022г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.