Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 260022                     23.02.2021 год.                 гр.Хасково            

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

Хасковският окръжен съд, Наказателна колегия

в открито заседание на  двадесет и трети февруари

две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стратимир Димитров

                              

                                                           ЧЛЕНОВЕ: Боряна Бончева

                                                                           Капка Вражилова

                                                                               

при секретар …

прокурор Антон Стоянов

като разгледа докладваното от съдията Б.Бончева

н.ч.д. № 671 по описа за 2020 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по чл. 44 и сл. от ЗЕЕЗА.

Образувано е по Европейска заповед за арест от 2.10.2020 год., издадена от Апелативната прокуратура - Солун, Република Гърция – прокурор Агелос Камиларис въз основа на Заповед за арест  №1/2020 от 32.01.2020 год. на следовател от Околийски съд – Килкис, потвърдена с разпореждане №254/26/03/2020 на председателя на Апелативен съд – Солун  против лицето С.Д.В. **** *****, роден в ******** живущ *** с цел провеждане на наказателно разследване против същото лице за престъпление за едно престъпление по чл.1, 26 §1а, чл.27 §1 и чл.29 §5 ал.3 от Закон 4251/2014 – „подпомагане на излизане от гръцка територия граждани на трети страни“.

Горепосочената Европейска заповед за арест е внесена от Окръжна прокуратура- Хасково с надлежен превод на български език, ведно с искане за вземане на мярка за неотклонение спрямо лицето на осн. чл.43 ал.1 от ЗЕЕЗА, по което е била взета мярка за неотклонение „подписка“ в предходно производство пред друг състав на ОС- Хасково.

Представителят на Окръжна прокуратура- Хасково по същество не поддържа изпълнение на заповедта и предаване на лицето. Макар същата да отговаряла на формалните изисквания по чл. 36 ал. 1 и ал. 2 от ЗЕЕЗА, не съответствала в пълнота на  изискването по чл. 37 ал. 1 т. 5 от същия за такова описание на обстоятелствата, при което е било извършено престъплението, които несъмнено да свързват поисканото за предаване лице с осъществяване на деянието. Това от своя страна пораждало съмнение дали престъплението не е било извършено изцяло или отчасти на територията на Република България, при което било налице основание за отказ на нейното изпълнение, предвиден в  чл.40 ал.2 от ЗЕЕЗА, които намира за уместно съдът да приложи.

        Поисканото за предаване лице и неговият защитник оспорват искането.

          Защитникът изтъква, че напълно основателни изтъкнатите от прокурора доводи за отказ от изпълнение на заповедта, свързани с даденото от получената  ЕЗА описание на факти, които не дава точна, ясна и категорична представа за участие на неговия подзащитен в извършването на престъпление на територията на Република Гърция. Намира също така, че даденото описание на факти не давало възможност за извод, че е налице двойна наказуемост на деянието, тъй като най-близкият по съдържание текст на българския НК – този по чл. 281 ал. 1 предвиждал и специална цел – да се набави за себе си, или за другиго облага. Поддържа, че на посочената по заповедта дата на извършване на деянието – 13.10.2019 г. е прекарал целия ден в гр. Р., като е пътувал за кратко по работа до София и Перник. Никога не бил притежавал лек автомобил с посочения по заповедта регистрационен номер ********. Придържа се към аргументите на защитника си и на свой ред иска да бъде отказано изпълнение на заповедта. Поисканото за предаване лице С.Д.В. заявява, че не желае и не дава съгласие да бъде предаден на съдебните власти на Република Гърция, възразява срещу искането на издаващата държава. Поддържа, че на посочената по заповедта дата на извършване на деянието – 13.10.2019 год. е прекарал целия ден в гр.Р. като е пътувал за кратко по работа до София и Перник. Никога не бил притежавал лек автомобил с посочения по заповедта регистрационен номер ********.  Придържа се към аргументите на защитниците си и на свой ред иска да бъде отказано изпълнение на заповедта.

          Хасковският окръжен съд, като се запозна с всички събрани по делото писмени доказателства и след  преценката им, както и като анализира приложимите национални и международни норми по настоящия казус, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното:

             В настоящото производство съгласно разпоредбата на чл. 44 ал.6 от ЗЕЕЗА съдът е длъжен да обсъди и прецени налице ли са условията за предаване, регламентирани в чл. 36 и чл. 41 от закона и основанията за отказ, установени по чл. 39 и чл.40 от същия, или за отлагане на изпълнението, или за условно изпълнение по чл.52. Тъй като поисканото за предаване лице е ****** ****** и заповедта е във връзка с провеждане на наказателно преследване,  следва да се получат и преценят предвидените гаранции по чл.41 ал.3 от закона.

               Получената европейска заповед за арест отговаря на формалните изисквания, установени в чл.36 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1-4 от ЗЕЕЗА. Получена е от издаващата държава изискуемата гаранция по чл. 41 ал. 3 от закона.

                Същата е издадена във връзка с предприето наказателно преследване против български гражданин за едно престъпление - по чл.1, 26 §1а, чл.27 §1 и чл.29 §5 ал.3 от гръцкия Закон 4251/2014, дефинирано като „подпомагане на излизане от гръцка територия граждани на трети страни“. Посочено е, че същото се наказва с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 до 10 години, с което е удовлетворено изискването по чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА.

                Заповедта съдържа описание на обстоятелствата, регламентирани по чл.37 ал.1 – 4 – данни за самоличност на поисканото за предаване лице, данни за контакт с издаващия орган, заповед за задържане, предхождаща издадената ЕЗА и характер и правна квалификация на престъплението. Съществено е да се отбележи, че заповедта за задържане, въз основа на която е издадена получената ЕЗА, е на следовател при околийски съд, но е потвърдена с разпореждане на орган на съдебна власт - Председателя на Апелативен съд – Солун.

               Не така стоят нещата с изискването към заповедта по чл.37 ал.1 т.4, а именно -  да бъде дадено описание на обстоятелствата, при които е било извършено престъплението, вкл. време, място и степен на участие на поисканото за предаване лице. В заповедта е описано, че на 13.10.2019 год. в град Солун същото дал на негов съобвиняем автомобил, марка ******* с български номера ******** „в случай той и както е направен най-накрая, да транспортира от Гърция за България чрез гранична станция Евзони 12 граждани от Сирия и Египет, които били влезнали незаконно в гръцка територия“.

             Ясно е, че преводът на български език е неточен, както и че H. U. не е марка на автомобил. Същественото е, че така даденото описание действително не дава точна, ясна и категорична представа за участие на поисканото за предаване лице на територията на издаващата държава. С цел да се отстранят така констатираните слабости на заповедта, съдът на осн. чл.44 ал.4 ЗЕЕЗА поиска допълнителна информация, изразяваща се в по-подробно и конкретно описание на факти, които се отнасят до участие на С.В. в извършването на престъплението, за което в Република Гърция му е повдигнато обвинение. Вместо такава, издаващата държава изпрати екземпляр от обвинителен акт. От същия става ясно единствено, че H. U. е съучастник-извършител на престъплението, който е превозвал гореспоменатите 12 граждани на Сирия и Египет с лек автомобил „****** ******“, с българска регистрация, рег.№ ********, *** на цвят. Конкретно за поисканото за предаване лице е описано, че „на посочените дата и място преднамерено оказал на другиго каквато и да е помощ преди извършването на престъплението „улесняване на излизане от гръцка територия на отделни граждани на трета страна“, като по-специално на 13.10.2019 год. в гр.Солун предоставил на съобвиняемия си ******** използването на собствен лек автомобил марка „********“, ****** цвят с български рег.№ ******** за превозването на гореспоменатите 12 граждани на трети страни, като е знаел целта на предоставянето на автомобила, а без същото престъплението не би било извършено.

              Това описание хвърля известна яснота относно фактите, върху които се гради обвинението.

              Заповедта обаче се сблъсква с друга пречка пред допускането на нейното изпълнение. Посоченото престъпление, за което се предприема наказателно преследване, не е от изрично изброените в чл.36 ал.3 т.1 -32 от ЗЕЕЗА, което впрочем приема и издаващата държава, тъй като в самата ЕЗА няма отбелязване в раздел I. Ето защо съобразно разпоредбата на чл.36 ал.2 от закона, съдът следва да се увери, че описаното деяние съставлява престъпление и по българското законодателство, т.е. че е налице т.нар. „двойна наказуемост“. Настоящият съдебен състав приема, че такава двойна наказуемост не е налице. Най-близко по съдържание на обективните си признаци до описаното, най-вече в обвинителния акт, не и в самата ЕЗА, е престъплението по чл.281 от българския НК, чиято норма инкриминира противозаконното пребиваване, или преминаване в страната на чужденец в нарушение на закона с цел да набави за себе си, или за другиго имотна облага, което е съществен негов признак, по който то се отличава от даденото от издаващата държава описание. Следва да се изтъкне, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.5 ал. 3 от ЗЕЕЗА, която намира място само в производства по искане за екстрадиция, не и по преценка на издадена ЕЗА.

                Най-сетне, съдът констатира, че е налице още едно от посочените от прокурора основания за отказ от изпълнение на получената заповед – това по чл. 40 ал. 1 т. 5 от ЗЕЕЗА. Даденото описание на обстоятелствата не изключва извода, че престъплението изцяло, или отчасти и било извършено на територията на Република България, което макар относително, е основание за отказ да се допусне изпълнението. Същото впрочем има пряка връзка с неизпълнение на изискването по чл. 37 ал. 1 т. 5 от ЗЕЕЗЕА за ясно,  пълно и достатъчно конкретно описание на факти относно извършеното деяние.

                 Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се откаже изпълнение на получената от съдебните власти на Република Гърция и предаване на поисканото лице.

                   Мотивиран от изложеното, съдът

 

                   Р    Е    Ш     И :

 

                 ОТКАЗВА изпълнение на Европейска заповед за арест от 2.10.2020 год., издадена от Апелативната прокуратура на Солун, Република Гърция-прокурор Агелос Камиларис въз основа на Заповед за арест № 1/2020 от 23.01.2020 г. на председателя на Апелативен съд – Солун и ПРЕДАВАНЕ на лицето С.Д.В., *******, роден в **********, живущ *** с цел провеждане на наказателно разследване против същото лице за едно престъпление по чл. 1, 26 §1а и чл. 29 §5 ал. 3 от Закон 4251/2014 – „подпомагане на излизане от гръцка територия граждани на трети страни“.

    ОТМЕНЯ мярката за неотклонение „подписка” спрямо поисканото за предаване лице С.Д.В..

    За настоящото решение да се уведоми незабавно издаващият орган.

    Заверен препис от решението да се изпрати незабавно на Окръжна прокуратура – Хасково, на Върховна касационна прокуратура и Министерство на правосъдието.

   Решението подлежи на обжалване и протест пред АС- Пловдив в 5 –дневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ :