№ 44
гр. Перник, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241720201771 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от М. В. А. с ЕГН ********** срещу Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС, серия К,
№9087172, издаден от ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4,
във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 50
/петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено на
19.09.2022г. в гр. Перник.
В жалбата се излагат възражения, че електронният фиш е издаден в
нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, както и че
събраните доказателства не установяват авторството на описаното в
съдържанието му нарушение. Моли се за отмяната му като
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал
и пълномощникът му – адв. С. П., АК - Пловдив.
Преди съдебното заседание пълномощникът е депозирал становище, в
което изразява съгласие за разглеждане на делото в негово и на доверителя му
отсъствие и излага подробни доводи в насока незаконосъобразност на
обжалвания акт. Релевират се възражения, че собственикът на МПС е
депозирал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП с неверни данни – че
автомобилът е бил във владение на жалбоподателя и е управляван от него,
както и че към декларацията е приложено копие на невалидно свидетелство за
управление на моторно превозно средство, доколкото документът е бил
1
обявен за изгубен и със статус „невалиден“ към датата на подаване на
декларацията по чл.189, ал.5 ЗДвП. Пълномощникът поддържа, че при това
положение не са били налице кумулативните предпост вки в разпоредбата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП и неправилно, въз основа на представено копие на
невалидно СУМПС, АНО
ангажирал административнонаказателна отговорност на жалбоподателя М.
А.. В жалбата се сочи, че при аналогични обстоятелства А. е бил посочен от
законния представител на дружеството – собственик на МПС като автор и на
други нарушения, извършени с МПС на ЮЛ, за което жалбоподателят е
сезирал РП – Перник и по случая е образувана преписка с №1/02.01.2025г. по
описа на прокуратурата.
Претендира се и присъждане на направените от жалбоподателя разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 19.09.2022 г., 16.28 часа, в гр. Перник, по път I-6, в посока към град
София, се движело МПС – л.а. “Мерцедес *****“ с рег. №*****. В района на
км.85+000 на посочения път, спирка Метал, с преносима система за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH
САМ S1, №11743d0, се извършвало измерване на скоростта на движещите се
пътни превозни средства в посока Радомир - София в стационарен режим, чрез
заснемане. Разрешената скорост на движение за посока към град София била
80/км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ПП ЗДвП.
В 16.28 часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта
преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-8425/20.09.2022г. - приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 98 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 101 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на ЮЛ – „*****“ ЕООД.
За установеното нарушение срещу М. В. А. бил издаден процесния ЕФ,
серия К, №9087172, връчен на лицето на 21.10.2024г.
В съдебното производство е представено удостоверение, рег. № 19200-
9858/12.06.2023г., в което е удостоверено, че на 03.06.2023г. жалбоподателят е
заявил в Първо РУ – Перник изгубване/кражба на лични документи – лична
2
карата и СУМПС.
По негово искане са събрани и допълнителни доказателства за това
обстоятелство. С писмо, рег. № 115800-50/06.01.2025г. началник сектор ПП –
ОДМВР Перник е уведомил, че СУМПС № ***** е обявено за изгубено на
03.06.2023г. от М. В. А. с декларация, вх. № 115800-6047/08.06.2023г., въз
основа на което статусът на документа е променен на „невалиден“, считано от
07.06.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка за
собственост на МПС, снимка №11743d0/0500949, протокол за използване на
АТСС, рег. № 1158р-8425/20.09.2022г. и снимка на разположението на уреда,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение
към удостоверението, протокол от проверка №03-СГ-ИСИС/11.02.2022г. на
отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и
измервателни уреди“ на БИМ, заповед №313з-310/14.02.2024г. на директор
ОД МВР – Перник, свидетелство за управление на МПС № *****, писмо, изх.
№11-00-325/11.12.2024г. от директор Областно пътно управление към А
„ПИ“, както и горепосочените писмени доказателства, събрани по искане на
жалбоподателя .
Приложените към административнонаказателна преписка разпечатка на
ЕФ серия К, №6948480, издаден от ОДМВР и Декларация по чл.189, ал.5 от
ЗДвП, вх. №115800-4199/02.05.2024са неотносими към казуса, доколкото е
видно, че този електронен фиш е издаден срещу М.В.Д. – управител на
„*****“ ЕООД за нарушение, извършено със същия автомобил, но на друга
дата, на друго място и за различно превишение на скоростта.
Въз основа на изложеното и при установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е и
основателна.
Специалната процедура по издаването на електронния фиш,
регламентирана в чл.189, ал. 4 от ЗДвП принципно е приложена при
наличието на предпоставките за това, доколкото се твърди, че процесното
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/система преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с
каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. §6, т.65 от ДР на ЗДвП може да се
установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза..
АТСС, посочено в електронния фиш е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Приетите по делото писмени
доказателства удостоверяват, че същото е одобрен тип средство за измерване
от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126
със срок на валидност 07.09.2027г, вписано е в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
3
метрологичните изисквания, т.е., технически изправно е и е годно да бъде
използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
По несъмнен начин е идентифицирано и превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост
на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приобщения снимков материал от записа,
извършен с преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, в
който се съдържат данни за дата и час, точна локация, разрешена скорост
/съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на
заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване. Направения запис
на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство
по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден
електронния фиш.
Обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със заповед на
министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което формално е
редовен от процесуална страна.
Въпреки изложеното актът по чл.58д, т.4 ЗАНН е незаконосъобразен,
тъй като е издаден срещу лице, за което не е доказано, че е автор на
установеното нарушение .
По делото не е спорно, че към датата на извършване на нарушението
посоченото в ЕФ моторно превозно средство е било собственост на ЮЛ –
„*****“ ЕООД, което установяват и събраните писмени доказателства.
Следователно, на основание нормата на чл.188, ал.2, предл.1 от ЗДвП, субект
на нарушението по презумпция е законният представител на дружеството –
собственик на МПС и именно срещу него е следвало да бъдат предприети
административнонаказателни мерки за реализиране на отговорността му с
издаването на електронен фиш.
Доказателствата, представени от АНО не установяват дали и кога това се
е случило, тъй като, както се посочи, приложеният ЕФ, серия К, №6948480 на
ОДМВР е издаден срещу управителя на ЮЛ – собственик за друго
нарушение, различно от това, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя М. А..
При това положение, наказването на последния за установеното
нарушение на 19.09.2022г. е доказателствено необосновано и в нарушение на
материалния закон.
Дори да се приеме, че за това нарушение срещу Д. е бил издаден
електронен фиш и че същата е инициирала процедура по чл.189, ал.5 от ЗДвП
пред АНО, сочейки М. А. като фактически извършител на нарушението, то и в
този случай издаването на електронен фиш срещу последния е
незаконосъобразно.
Следва да се посочи, че упражняването от собственика/ползвателя на
правото по чл.188 от ЗДвП – да посочи на кого е предоставил своето моторно
4
превозно средство, с което е извършено нарушение, е легална възможност,
произвеждаща действие в две посоки – наказаният по презумпция
/собственикът или легитимният ползвател/ да освободи себе си от отговорност
за нарушение, което не е извършил, както и да се разкрие действителният
извършител и именно той да понесе наказание за него, в съответствие с
принципа в чл.24, ал.1 от ЗАНН - че административнонаказателната
отговорност е лична.
Редът, по който тази възможност се упражнява е регламентиран в чл.189,
ал.5 от ЗДвП – чрез подаване на писмена декларация в съответната структура
на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство в 14-дневен
срок от получаването на ЕФ.
От събраните доказателства е видно, че АНО е приобщил по преписката
копие на СУМПС на жалбоподателя М. А.. Вероятно е същият да е бил
посочен в декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, подадена от законния
представител на дружеството – собственик на МПС като автор на
нарушението, и затова да е привлечен към отговорност за нарушение,
извършено с автомобил, който не е негова собственост.
От друга страна, приетите в съдебното следствие писмени доказателства
безспорно установяват, че към момента на издаване на процесния ЕФ срещу
жалбоподателя М. А., свидетелството му за управление на МПС с №***** е
било със статус "невалиден" по причина изгубване на документа на
03.06.2023г., което А. писмено декларирал в Първо РУ – Перник.
При това положение, дори да е бил сезиран с нарочна декларация от
собственика по чл.189, ал.5 от ЗДвП за процесното нарушение, извършено на
19.09.2022г., АНО е бил длъжен преди да предприеме действия в насока
ангажиране административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, да
извърши проверка за валидността на приложения документ, както към датата
на извършеното нарушение, така и към момента на подаването на
декларацията. Това е така, защото представянето на копие от СУМПС в
процедурата по чл.189, ал.5 ЗДвП служи за доказателство, че лицето, посочено
като водач в декларацията, се е съгласило именно в тази връзка да предаде
копие на своето СУМПС, за да понесе отговорност за нарушение, което сам е
извършил.
В случай, че такава проверка бе извършена наказващият орган сам би
установил спорни обстоятелства, изискващи допълнително изясняване чрез
събиране на съответни доказателства. Щял е да констатира датата, на която
СУМПС на М. А. е обявено от него за изгубено, а оттук да прецени можело ли
е документът да бъде представен при подаване на декларация по чл.189, ал.5
ЗДвП във връзка с установяване авторството на конкретното деяние.
В писменото изложение, депозирано от пълномощника на
жалбоподателя е посочено, че във връзка с депозирани от Д. множество
декларации, към които е било приложено копие от невалидното СУМПС на
М. А., по негова жалба в Районна прокуратура – Перник е образувана
прокурорска преписка №1/2025г.
Справка в ЕИСС за 2024г. сочи, че в РС – Перник са образувани общо 19
дела, три от които разпределени на председателя на настоящия съдебен
5
състав, по жалби от М. А. срещу електронни фишове за нарушения,
установени с АТСС на територията на община Перник, издадени срещу него
въз основа на подадени декларации от М.В. Д..
По тези съображения съдебният състав приема, че в конкретния
случай без основание е ангажирана административнонаказателна отговорност
на жалбоподателя М. А. за установеното с АТСС нарушение по чл.21, ал.2 от
ЗДвП, извършено в гр. Перник на 19.09.2022г., тъй като същият нито е бил
собственик, нито ползвател, вписан по молба и със съгласието на собственика
в свидетелството за регистрация /на основание чл.4, ал.3 от НАРЕДБА № I-45
от 24.03.2000 г. на МВР/ на МПС, с което нарушението е осъществено, а
именно л.а. “Мерцедес *****“, рег. №*****. Не е доказано и наказването му
да е станало на основание чл.188, ал.2, предл.2 от ЗДвП – след анулиране на
по-рано издаден електронен фиш за същото нарушение срещу законния
представител на дружеството – собственик, и след подадена от него
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП с приложено копие на валидно
свидетелство за управление на жалбоподателя.
По делото не са ангажирани годни доказателства и доказателствени
средства за установяване на авторството на административното нарушение,
заснетото с АТСС на 19.09.2022г. Ето защо съдът приема, че АНО, носещ
доказателствената тежест в процеса, не е представил никакви доказателства за
това, че нарушението е извършено от жалбоподателя при изложените в ЕФ
обстоятелства, което той категорично отрича, а оттук, че отговорността му е
ангажирана законосъобразно.
Последица от горното е незаконосъобразност и необоснованост на
обжалвания пред съда акт по чл.58д, т.4 ЗАНН, което мотивира отмяната му.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателката,
която е направила разноски в производството за заплащане на възнаграждение
на адвокат и своевременно е поискала присъждането им. От приложения
договор за правна защита и съдействие от 01.11.2024г., сключен между М. А. и
адв. С. П., се установява, че страните са договорили възнаграждение 400 лева
за защита и процесуално представителство по настоящото а.н.дело, като е
отразено, че сумата е заплатена в брой при подписване на договора. Тези
разноски съдът възлага на структурата на МВР, издала отменения електронен
фиш.
Адвокатското възнаграждение е определено в минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и няма
основание за намаляването му въпреки направеното в съпроводителното
писмо към преписката възражение за прекомерност и Решение от 25.01.2024 г.
на Съда на Европейския съюз по дело С- 438/22 г. по описа му. С него е
прието, че националните съдилища не са обвързани и могат да откажат да
приложат визираната наредба, на която с националната правна уредба е
придаден задължителен характер относно определянето на минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като присъдят разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния. В случая обаче
6
възражението на АНО за прекомерност е направено под условие - при
уважаване на жалбата и при претенция за разноски за възнаграждение на
адвокат, надвишаващо определения в наредбата минимален размер, като при
тези условия искането е същото да бъде редуцирано до посочения в наредбата
минимален размер. При така заявеното искане отсъства легитимно основание
за преценка и присъждане на по-ниско адвокатско възнаграждение от
определеното в Наредбата.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС, серия К, №9087172, издаден от ОД МВР – Перник, с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от Закона за
движението по пътищата на М. В. А., ЕГН **********, с адрес ***** е
наложено административно наказание глоба в размер 50 /петдесет/ лева за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 19.09.2022г. в гр. Перник.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на М. В. А. с ЕГН **********, с адрес *****, сума от 400
/четиристотин/ лева, представляваща направени от него разноски в
производството по а.н.д. №01771/2024г. по описа на РС – Перник за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7