№ 16036
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110121656 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
123579/15.04.2024 г., подадена на 12.04.2024 г. от Т. Й. Б., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж.к. ............... чрез процесуален
представител адвокат А. Д., член на САК, личен № ..........., със съдебен адрес и
адрес за призоваване: гр. София, р-н „Средец“, ж.к. „........., със съдебен
електронен адрес за призоваване: ****************@*****.***, срещу „П К Б“
ЕООД, ЕИК ............, гр. София, Ж.К........................ с която са предявени
обективно съединени установителни искове, при условията на
евентуалност, с
1. ГЛАВЕН по чл.22 вр. чл.11, ал.,1 т.10 ЗПК, с който да се прогласи за
недействителен Договор за потребителски кредит П К С № 40009593980,
сключен между Т. Й. Б., ЕГН: ********** в качеството му на
Кредитополучател и "П К Б" ЕООД, ЕИК .......... в качеството му на
Кредитодател
2. ЕВЕНТУАЛНИ, които са предявени при условията на кумулативност:
2.1 по чл.22 вр. чл.10, ал.2 и чл.19, ал.5 ЗПК , с който да се прогласи за
недействителна клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит П К С №
40009593980 в частта й относно таксите “Фаст” и „Флекси“, сключен между Т.
Й. Б., ЕГН: ********** в качеството му на Кредитополучател и "П К Б"
ЕООД, ЕИК .......... в качеството му на Кредитодател
1
2.2. чл.26, ал.1 пр. второ ЗПК, с която да се прогласи за недействителна
клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит П К С № 40009593980 в
частта й относно таксите “Фаст” и „Флекси“, сключен между Т. Й. Б., ЕГН:
********** в качеството му на Кредитополучател и "П К Б" ЕООД, ЕИК
.......... в качеството му на Кредитодател
В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за
Потребителски кредит П К С № 40009593980/19.05.2022 г. за сумата от 4 000
лева, със срок на кредита 30 месеца, ГПР – 49.04 %, ГЛП – 41 %. Твърди се, че
ищецът е закупил пакет от допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1400 лева
и „Флекси“ – 2200 лева. Общата сума, което ищецът е следвало да бъде
върната е 10 035.25 лева, като размерът на вноската бил 334.51 лева. Падежът
бил 20 число на месеца.
Твърди, че договорът е нищожен, тъй като пакетът от допълнителни
услуги не е включен при формиране на ГПР, представлявало скрито
възнаграждение на кредитополучателя и по този начин не е ясно как е
сформирано ГПР. Позовава се на нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. При
условията на евентуалност, твърди, че ако съдът не приеме, че договорът е
недействителен, то да обяви за нищожна клаузата по чл.6 Договора, която
предвижда пакет от допълнителни услуги, тъй като нарушава чл.10 и чл.19
ЗПК, така определената възнаградителна лихва противоречи на добрите
нрави, тъй като надвишава трикратния размер, на основание чл.26, ал.1 пр.2
ЗЗД.
В случай, че ответникът предяви насрещен иск за заплащане на
задължението, моли съда да разсрочи вземането, на основание чл.214 ГПК.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Представя списък
по чл.80 ГПК.
С допълнителна молба с вх. № 171819/27.05.2024 г. представя платежни
нареждания, с което установява плащане на сумите в размер на 50.00. лева,
52.00 лева и 101.15 лева. Твърди, че към момента на депозиране на ИМ
заплатените от ищеца суми са в размер на 1696.81 лева, а след образуване на
делото са в размер на 1899.91 лева.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва иска. Признава
сключването на договора с посочените параметри. Оспорва договорът да е
недействителен. Оспорва, че не е ясен ГПР. Твърди, че страна сама избрала да
сключи договора с оспорените клаузи. Излага подробни съображения дали
закупените услуги следва да се включват в ГПР. Сочи, че ответникът се е
възползвал от съответните услуги за отлагане на изпълнението по погасяване
на кредита и неговото ново разсрочване. Твърди, че ГПР е в законовите
граници.
Моли съда да отхвърли исковете. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Изразява защо не следва да се начислява ДДС върху възнаграждение по чл.38
ЗА. Прави искане за прихващане, ако двете страни бъдат осъдени да заплатят
разноски. Излага подробни съображения за възнаграждението на адвоката на
2
ищеца.
Възразява за становището по разсрочване. Възразява срещу
доказателственото искане за съдебно-счетоводна експертиза. Възразява срещу
искането по чл.190 ГПК.
С допълнителна молба с вх. № 201089/18.06.2024 г. ищецът излага
подробни съображения по основателността на иска. Моли да се уважи
искането по чл.214 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Изразява
становище по дължимостта на ДДС върху възнаграждението по чл.38 ЗА.
Ищецът, редовно призован за открито съдебно заседание (о.с.з.) не
изпраща представител. С допълнителна молба поддържа исковата претенция.
Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Претендира разноски – възнаграждение
по чл.38 ЗА, държавна такса и депозит за ССчЕ.
Ответникът, редовно призован за о.с.з. не се явява и не изпраща
представител. С писмена молба поддържа отговора на исковата молба.
Оспорва иска. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Твърди, че ДДС не следва да се начислява по чл.38 ЗА. Моли да се извърши
прихващане на разноски, ако се установи.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 25841/24.06.2024 г. съдът е отделил спорно от
безспорно, поради което съдът приема, че с цел процесуална икономия не е
необходимо да повтаря изложеното в цитирания съдебен акт (л.149-154 от
делото).
Съдът след преценка на съдържанието на договора и анексите към него
приема, че клаузите от пакета от допълнителни услуги покриват такива по
чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като с тези услуги представляват по своята същност
отлагане на плащане, разсрочване, отстрочване, новация, предоговаряне на
3
кредита, т.е. услуги, които са свързани пряко с неговото усвояване и
управление.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
напълно кредитира като обективна, пълна и безпристрастна. От заключението
се установи, че ГПР с включеното възнаграждение по пакета за допълнителни
услуги – фаст и флекси е 134.83 % (втори въпрос). Към момента на сключване
на договора за кредит, пекратният размер на законнат лихва по просрочени
задължения в левово, определена с ПМС е 10 %. Ето защо съдът приема, че
има нарушение на чл.196 ЗПК, тъй като ГПРК надвишава законовия допустим
размер (л.171-174 от делото).
С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че с пакета от допълнителни услуги ответникът, като
кредитодател, заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и
чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. Същевременно този пакет
не е включен в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки
разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява
възнаграждение на кредитора, е нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК. Това води до
невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен,
какво се включва в него. Фактически в договора има липса на посочен ГПР –
нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК.
Ето защо съдът приема, че представеният договор за потребителски
кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК.
Освен това ответникът не успя да докаже, че клаузите за допълнителни
услуги са индивидуално уговорено. Налице са неравноправни клаузи по
чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗПотр.
Доколкото главният иск е доказан по основание и размер, то не са налице
предпоставките за разглеждане на евентуално съединените искове.
Ето защо следва да бъде признато за установено, по предявения от Т.
Й. Б., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж.к. ...............
срещу „П К Б“ ЕООД, ЕИК ............, гр. София, Ж.К........................
установителен иск, че Договор за потребителски кредит П К С №
40009593980, сключен между Т. Й. Б., ЕГН: ********** в качеството й на
Кредитополучател и "П К Б" ЕООД, ЕИК .......... в качеството му на
Кредитодател, е изцяло недействителен, на основание чл.22 ЗПК.
По разноските
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът претендира следните разноски (л.147 от делото) и представя
доказателства за тях както следва:
- 104.41 лева – държавна такса за иск – л.21, 178 от делото
- 500.00 лева – депозит за експертиза – л.162, 179 от делото
4
- адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
При това положение разходите, които следва да се признаят лично на
ищеца са в размер на 604.41 лева.
Ето защо следва да се осъди „П К Б“ ЕООД, ЕИК ............, гр. София,
Ж.К. М, бул.... да заплати на Т. Й. Б., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. София, ж.к. ............... сумата в размер на 604.41 лева
(шестстотин и четири лева и четиридесет и една стотинки), представляващи
разноски по гр. д. № 21656/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
По възнаграждението по чл.38 ЗА
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г.,
Съдът не следва да се позовава на НМРАВ. Тези размери, както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо при липса на
позитивно право, което да урежда възнагражденията на адвокат по реда на
чл.38 ЗА (когато същото не е договорено и платено по банков път), съдът
следва да изходи от чл.5 ГПК да приложи обичаят в практиката и най-
близката законодателна уредба в тази насока.
След като наредбата е отменена, съдът следва да приложи обичаят в
практиката (чл.5 ГПК) или lex analogia. Съгласно Определение №
343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, най-близката наредба за
уреждане на възнагражденията на адвокати при предоставяне на защита на
материално затруднено лице е тази по НЗПП.
При това положение чл.38 ЗА се явява в противоречие на ЗПП, тъй като
създава неоснователна конкуренция на област, който вече е регламентирана.
При това положение, ищецът е следвало да подаде молба за правна помощ,
ако е затруднено лице. Използвайки института на чл.38 ЗА се стигнало да
неоснователно разместване и конкуренцията на пазара и поставяне в по-
неблагоприятно положение адвокати, които са вписани в регистъра на
правната помощ. При това положение вписаните адвокати в този регистър са в
по-неблагоприятно положение от адвокатите по чл.38 ЗА, тъй като получават
възнаграждение по-малко от това, за което претендират адвокатите по чл.38
ЗА - размер като за договорно възнаграждение. Затова за определяне на
възнаграждение по чл.38 ЗА следва да се приложи НЗПП, а не обичаят в
практиката по договорите. Ето настоящият съдебен състав прилага
Определение № 343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС.
Следователно за исковото производството следва да се приложи НЗПП.
Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, за процесуално представително по дело
възнаграждението е в размер от 100 до 360 лева.
5
В случая когато страните не са се договорили за възнаграждение, то
определянето му от съда следва да бъде съобразно с действителната правна и
фактическа сложност, както и защитаваният материален интерес.
Възнаграждението по чл.38 ЗА не следва да надхвърля около 20-30 процента
от защитаваният интерес, тъй като ще се стигне до абсурдната ситуация, че
институтът на исковата молба и завеждане на делото ще послужи като
инструмент и средство за печалба при оспорване на малки интереси –
частични искове от 5.00 лева и такива под 10 000 лева. Претендирано
възнаграждение в размер на повече от 50 % от материалния интерес по делото
се явява прекомерно, не само с оглед фактическата и правна сложност по
делото, но се явява и като инструмент за неоснователно обогатяване, което е
накърняване на етичните стандарти и добрите нрави.
На следващо място, възнаграждението по чл.38 ЗА по такъв тип дела не
следва да е съизмерило с възнаграждението по чл.38 ЗА по петиторни,
песесорни искове и в делбеното производство. Обичаят в практиката по тях, че
възнаграждението започва от 500.00 лева.
В процесния случай, при определяне размер на възнаграждението
следва да се вземе предвид цената на материалния интерес по договора –
10 035.25 лева, поради което не следва да се определя възнаграждение в
минимум.
Отчитайки характера на исковото производството, изготвената искова
молба, която беше нередовна, неявяването му в о.с.з., което е индиция за
заинтересованост и уважение към съдебната власт, представянето на правни
доводи на базата copy-paste, богата съдебна практика по исковата молба, както
и че ищецът не се явил в открито съдебно заседание (в нито едно от всички),
съдът приема, че възнаграждението на адвоката следва да бъде към средния,
определен от закона размер, а именно 230.00 лева (средата между 100 и 360)
По отношение на начисляването на ДДС върху възнаграждението по
чл.38 ЗА съдът приема следното:
Една част от съставите на ВКС приемат, че възнаграждението,
определено по реда на чл.38 ЗА следва да включва и ДДС. Считат, че върху
възнаграждението, което се определя от съда за безплатна правна помощ, не
представлява безплатна услуга, поради което се начислява ДДС. В този
смисъл са и други актове на ВКС: Определение № 50207 от 11.10.2023 г. на
ВКС по т. д. № 1940/2022 г. Определение № 50139 от 10.05.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 5156/2021 г.
Друга част от съставите на ВКС приемат, че при възнаграждението по
чл.38 ЗА не следва да се присъжда ДДС. Те приемат, че безвъзмездните
доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената
стойност - арг. чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност. Тази дейност не представлява облагаема стока или услуга по
смисъла на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
6
година относно общата система на данъка. В този смисъл е Определение №
917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г.
По отношение на претендираното ДДС, настоящият съдебен състав
възприема практиката, обективирана в Определение № 917 от 2.05.2023 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1323/2023 г., IV г. о., ГК, според която ДДС върху
безплатно адвокатско възнаграждение не е облагаема стока или 0 % данъчна
ставка. Доколкото е налице противоречива съдебна практика и е налице
образувано дело С-744/23 на СЕС по отправено преюдициално запитване от
настоящия състав, то настоящият състав приема, че следва да се присъди
адовкатско възнаграждение без ДДС.
Ето защо П К Б“ ЕООД, ЕИК ............, гр. София, Ж.К. М, бул.... следва
да бъде осъден да заплати на адв. А. Д., личен номер ..........., гр. София, ж.к.
Яворов, ул. „............“ $74, ет.1, ап.1, тел. ********** сумата от 230.00 лева
(двеста и тридесет лева), представляващи разноски по гр. д. № 21656/2023 г.
по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Т. Й. Б., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж.к. ............... срещу „П
К Б“ ЕООД, ЕИК ............, гр. София, Ж.К........................ установителен иск,
че Договор за потребителски кредит П К С № 40009593980, сключен между Т.
Й. Б., ЕГН: ********** в качеството й на Кредитополучател и "П К Б" ЕООД,
ЕИК .......... в качеството му на Кредитодател, е изцяло недействителен, на
основание чл.22 ЗПК.
ОСЪЖДА „П К Б“ ЕООД, ЕИК ............, гр. София, Ж.К. М, бул.... да
заплати на Т. Й. Б., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
София, ж.к. ............... сумата в размер на 604.41 лева (шестстотин и четири
лева и четиридесет и една стотинки), представляващи разноски по гр. д. №
21656/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „П К Б“ ЕООД, ЕИК ............, гр. София, Ж.К. М, бул.... да
заплати на адв. А. Д., личен номер ..........., гр. София, ж.к. Яворов, ул.
„............“ $74, ет.1, ап.1, тел. ********** сумата от 230.00 лева (двеста и
тридесет лева), представляващи разноски по гр. д. № 21656/2023 г. по описа
на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители по електронната поща (за ищеца) и чрез ССЕВ
(за ответника).
7
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8