№ 432
гр. София , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001000207 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Диватранс България“ ЕООД, подадена
против Решение № 260284 от 05.11.2020 г., постановено по т. д. № 456/2020 г. на СГС, ТО,
VI – 16 –ти състав, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивника против
„УниКредит Булбанк“ АД обективно кумулативно съединени искове за заплащане на
сумата от 184 065, 17 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от
неизпълнение на Договор № UCIBGAL0132 от 01.06.2012 г. под формата на пропуснати
ползи – неполучено възнаграждение за демонтаж и преместване на 245 броя терминални
устройства АТМ, както и сумата от 31 205, 88 лв. – претърпени загуби – заплатени
лизингови вноски по сключени с трето лице 2 бр. лизингови договори.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалваното нарушение като
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага се,
че, освен задължение да приеме свършената работа, ответникът имал такова да възложи
демонтаж на 300 бр. АТМ машини, каквато била действителната воля на страните. Твърди
се, на следващо място, че, в нарушение на процесуалния закон, с доклада по делото
решаващият състав на СГС не бил указал на страната, че не е посочила какъв е размерът на
разходите за извършване на дейностите по Договора, както и каква би била печалбата на
ищеца. За неправилен въззивникът намира извода на съда, че Възложителят бил прекратил
действието на Договора правомерно, тъй като същият бил в неизпълнение.
1
Моли се за отмяна на обжалваното Решение и постановяване на друго такова, с
което предявените искове да бъдат уважени, както и за присъждане на разноски за
производството пред двете съдебни инстанции.
Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала в срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК писмен отговор на така подадената въззивна жалба, с който я оспорва като
неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното Решение и присъждане на съдебни
разноски.
Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на страните във връзка
с обжалвания съдебен акт, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в
законовоустановения срок, същата изхожда от надлежна страна – ищец, имаща право и
интерес да обжалва, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на
обжалване.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
Между страните не се спори, а и от представеното заверено копие на Договор №
UCIBGAL0132 от 01.06.2012 г. се установява, че по силата на същия, „УниКредит Булбанк“
АД, в качеството си на Възложител, е възложило, а „Диватранс България“ ЕООД, в
качеството си на Изпълнител, е поело задължение да извършва дейности, свързани с
преместване на територията на страната на терминални устройства АТМ, собственост на
Банката, като видовете дейности и техните единични цени са описани подробно в
Приложение №1 към Договора. В чл. 2.1 страните са уговорили механизъм за възлагане на
всяка отделна поръчка, а именно изпращане на електронно писмо от Възложителя до
посочената електронна поща на Изпълнителя, който, след получаването му, се задължава да
потвърди приемането на поръчкатав срок от 1 работен ден.
На 14.01.2019 г. страните са подписали допълнително споразумение № 8 към
процесния Договор, по силата на чл. 17 от което Възложителят е поел задължение да
възложи, а Изпълнителят – да извърши преместването на общо 300 бр. АТМ терминални
машини. В чл. 11.2 е уговорен срок на действие на Споразумението от 12 месеца, а в чл.
11.4 страните са уговорили начини за прекратяване действието на Договора, като в чл. 11.4,
б. „а“ е уговорено право на всяка една от страните да стори това с 60-дневно предизвестие,
отправено до другата такава.
Между страните няма спор, че Банката е възложила по силата на посоченото
Допълнителното споразумение преместването на 55 бр. терминални машини, както и че е
заплатила на въззивника дължимото се възнаграждение за извършената работа.
С исковата молба ищецът е представил справка за размера на задължението на
Банката по Споразумението, като в същата са посочени 255 бр. терминални машини,
2
тяхното местонахождение и сериен номер, както и видовете услуги, които следва да изпълни
срещу посоченото възнаграждение.
С Договор за лизинг № 62987 от 17.01.2019 г. „Лизингова къща София Лизинг“
АД е отдало за ползване срещу възнаграждение на въззивника посочено в Приложение № 1
МПС, а именно л.а. Пежо Партнер. Уговорена е лизингова цена от 10 862, 04 евро, от която
6115,44 евро платима при подписване на договора, а останалата от 4746, 60 евро – в периода
на договора на 36 равни месечни вноски. Със споразумение от 22.01.2020 г. страните са
постигнали съгласие за прекратяване действието на договора.
С Договор за лизинг № 50330 от 24.03.2017 г. „Лизингова къща София Лизинг“
АД е отдало за ползване срещу възнаграждение на въззивника посочено в Приложение № 1
МПС, а именно л.а. Пежо Боксер. Уговорена е лизингова цена от 17 807, 41 евро, от която
12270, 61 евро платима при подписване на договора, а останалата от 5536, 80 евро – в
периода на договора на 48 равни месечни вноски. Със споразумение от 14.02.2020 г.
прекратяват по взаимно съгласие действието на договора, като сумата от 8301, 63 евро се
възстановява на лизингополучателя.
Няма спор между страните, че Банката е упражнила правото си да развали
процесния Договор с писмено предизвестие, получено от въззивника на 29.11.2019 г.
Останалите събрани доказателства съдът намира за неотносими към правилното
решаване на спора.
При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията
си по чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 от ЗЗД.
За успешното провеждане на така предявените искове, ищецът следва да докаже
в условията на пълно и главно доказване сключването на договора, настъпването на вреди в
правната му сфера под формата на пропуснати ползи и/или претърпени загуби, размера им,
както и пряката причинно-следствена връзка за настъпването им с неизпълнението на
поетите с договора задължения от насрещната страна. В този смисъл е и доклада по делото,
обективиран в Определение № 260184 от 21.09.2020 г., с който решаващият състав на СГС е
разпределил доказателствената тежест съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ГПК,
указвайки на ищеца, че не сочи доказателства за наличие на наличие на причинно-
следствена връзка между поведението на Банката и настъпването на претендираните вреди.
В този смисъл неоснователни се явяват оплакванията на въззивника за липса за
разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд.
Както бе посочено по – горе, по делото не се спори, че между страните е
възникнала валидна облигационна връзка по силата на Договор № UCIBGAL0132 от
01.06.2012 г. и допълнително Споразумение № 8 от 14.01.2019 г. към същия.
3
Недоказано обаче остава твърдяното от въззивника неизпълнение от страна на
Банката. Споделени следва да бъдат изводите на първоинстанционния съд, че процесният
Договор има характер на такъв за изработка, намиращ своята правна уредба в чл. 258 и сл.
от ЗЗД. Основните задължения на страните са посочени от законодателя в посочената
разпоредба, а именно – Изпълнителят да извърши в срок и качествено уговорената работа
съобразно възложеното, както и да предаде осъществения резултат на Възложителя, а
последният – да приеме изработеното, както и да заплати уговореното възнаграждение. При
договора за изработка непосредствената цел на сделката не е просто предаването на
осъществения работен резултат, а неговото осъществяване в съответствие с изискванията на
възложителя, но на риск на Изпълнителя, който дължи да престира един трудов резултат – в
случая да изпълни фактически дейности по демонтиране и преместване на терминални
устройства, собственост на Възложителя. В конкретния случай по делото не само не се
доказва, но и ищецът признава, че не е осъществил демонтажа на посочените 245 АТМ
терминални устройства, т. е. не е налице престация от страна на въззивника, обосноваваща
основателност на заявените претенции за заплащане на претендираното обезщетение.
Отделно от горното, предвид следва да бъде и фактът на разваляне на Договора
от страна на Възложителя, упражнил потестативното си право по чл. 11.4, б. „а“ от
допълнителното Споразумение чрез отправяне на волеизявление за това до насрещната
страна, за което няма спор по делото да се е случило. Така, считано от датата на
уведомяване на Изпълнителя на 29.11.2019 г., с изтичането на уговорения 60-дневен срок
действието на Договора следва да се счита прекратено.Пораждането на това потестативно
право на прекратяване на договора с предизвестие не се обуславя от допълнителни факти и
не изисква от адресата на предизвестието да е обективирана някаква форма на неизпълнение
на договорни задължения, в който случай би се касаело за разваляне на договора. По волята
на страните за всяка от тях е предвидено право да се освободи от правната си обвързаност
безусловно – само с изтичане на срока на отправеното предизвестие – на 28.01.2020 г.
На следващо място, не се установява да е налице неизпълнение от страна на
„УниКредит Булбанк“ АД в периода до прекратяване действието на процесните Договор и
допълнително Споразумение към същия. Макар съгласно чл. 17 от Споразумението Банката
да е поела задължение да възложи преместването на 300 бр. АТМ терминални устройства,
това задължение е следвало да бъде изпълнено до изтичане на срока на действие на договора
– 14.01.2021 г., като страните не са постигнали съгласие за минимален брой устройства на
месечна база, а единствено са предвидили ограничение за възлагане преместването на
повече от 15 броя, но това ограничение не е абсолютно - при съгласуване с Изпълнителя
било възможно възлагането и на по-голям брой. В този смисъл не се установява ответникът
да е бил носител на изискуемо задължение за възлагане на дейности към момента на
прекратяването на Договора с предизвестие, за да се приеме, че е бил в неизпълнение.
Предвид изложеното, налага се обоснованият извод за липса на неизпълнение от
страна на въззиваемия на поетите с Договора и Споразумението към същия задължения,
4
поради което и заявените претенции за заплащане на обезщетение по чл. 79, ал. 1 във връзка
с чл. 82 от ЗЗД се явяват неоснователни.
За неоснователни съдът намира и исковете за заплащане на обезщетение за
претърпени загуби поради сключването на посочените по – горе 2 бр. Договори за лизинг.
Както бе посочено, основание за пораждане правото на ищеца за получаване на обезщетение
е неизпълнението на кредитора, каквото в конкретния случай липсва. Отделно от това, при
договора за изработка, ако не е уговорено друго, какъвто не е настоящият случай,
Изпълнителят е длъжен да извърши възложената работа на свой риск и със свои средства,
каквито в настоящия случай несъмнено се явяват леките автомобили, нужни за превоз на
терминалните машини.
Предвид изложеното, налага се изводът за неоснователност на заявените
претенции, а поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, разгледаната
въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното
Решение – потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените от същата разноски, а именно
сумата от 4602 лв., явяваща се заплатено адвокатско възнаграждение, за което страната е
ангажирала доказателства.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260284 от 05.11.2020 г., постановено по т. д. №
456/2020 г. на СГС, ТО, VI – 16 –ти състав.
ОСЪЖДА „Диватранс България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, Район Слатина, ул. „Христо Максимов“ № 69, да заплати на
„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата от 4602 лв. (четири хиляди шестстотин и
два лева), представляваща съдебни разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението му до страните при условията на чл. 280, ал. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6