Р Е
Ш Е Н
И Е № 135
гр. Пловдив, 27.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията
АНД №7216/2019г. по описа на ПРС,
ХVIII-ти н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №К-0048078/18.10.2019г. на Директор на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора със седалище Пловдив, упълномощен съгласно Заповед №289/22.04.2015г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на „СИЛ –
ВИ 2013“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н
Източен, ул. „Радко Димитриев“ №31, ет.4, ап.12, представлявано от ** И.К.С.,
ЕГН:**********, на основание чл.222 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ е
наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление /НП/, като
неправилно и незаконосъобразно, по изложени в жалбата съображения. Иска
отмяната му. В съдебно заседание, се представлява от ** на дружеството и от
процесуален представител – адв. Й.П., които поддържат жалбата и правят същото
искане. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител - адв.К.,
оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след
като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 05.08.2019г.q с начален час
14.42 часаq свидетелката Р.В.Ф., заемаща длъжността
** в ** и В.И.Г., заемаща длъжността ** извършили проверка във фризьорски
салон, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ №102. Обектът бил
стопанисван от „СИЛ – ВИ 2013“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, р-н Източен, ул. „Радко Димитриев“ №31, ет.4, ап.12,
представлявано от ** И.К.С., който не присъствал по време на
проверката. Фризьорският салон бил в работещ режим, като в момента на
проверката на мястото се намирала единствено свидетелката А.Б.Т. – **. В хода
на проверката било установено, че в обекта се извършват следните услуги: почистване
на лице, лифтинг на лице, шия и деколте, фотонна и спа терапия на лице и
деколте, диамантено дермоабразио, антицелулитни процедури, коламаски, педикюр,
масажи, маникюр и др. козметични услуги. Контролните органи поискали от
намиращата се в обекта служителка да им бъде представен Регистър на предявените
рекламации, но такъв към момента на проверката не бил представен.
За резултатите от проверка бил съставен Констативен
протокол №К-2672471/05.08.2019г. Препис от констативния протокол бил връчен на
свидетелката А.Т., като с него било наредено на 08.08.2019г. в 10.00 часа
управителят или упълномощено от него лице да се яви в КЗП, РД – Пловдив.
На 09.08.2019г. в КЗП, РД – Пловдив се явила М.Т.К.–
упълномощен представител на „СИЛ – ВИ 2013“ ООД, като представила на
контролните органи Книга за похвали и оплаквания на дружеството, започната на
01.03.2015г. За посоченото бил съставен Протокол за проверка на документи № К –
0122550 от 09.08.2019г.
На същата дата бил съставен и Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бланков №К-0048078/09.08.2019г. в
присъствието на упълномощения представител на дружеството – М.Т.К..
Актосъсътвителят квалифицирал нарушението по чл.127, ал.2 от ЗЗП.
В законоустановения тридневен срок било направено писмено
възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП, с
което на „СИЛ – ВИ 2013“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, р-н Източен, ул. „Радко Димитриев“ №31, ет.4, ап.12, представлявано
от ** И.К.С., ЕГН:**********, на основание чл.222 от Закон за защита на
потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в
размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства
– изцяло от свидетелските показания на актосъставителя Р.В.Ф. и частично от
показанията на свидетелката А.Б.Т.. Показанията на актосъставителката Ф. съдът кредитира
изцяло като обективни, последователни, вътрешно непротиворчиви и логични,
подкрепени и от приетите и приложените по делото писмени доказателства.
Казаното от свидетелката Т., че по време на проверката контролните органи са
изискали да бъде представена единствено Книга за похвали и оплаквания, а не Регистър
на предявените рекламации е изолирано и в директно противоречие както с
показанията на актосъставителката, така и с приложените по делото писмени
доказателства. Поради това и съдът не им дава вяра в тази част при изграждане
на изводите му за фактическата установеност на развилите се събития.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
След преценка на събраните доказателства съдът счита, че
не е допуснат съществен порок на административнонаказателния процес,
обосноваващ незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В издаденото
наказателно постановление и в съставения АУАН осъщественото административно
нарушение е описано пълно, точно и ясно, в съответствие с установения ред и без
да са допуснати процесуални нарушения. Съдебният състав счита, че
обстоятелствата по проверката правилно и законосъобразно са установили извършеното
административно нарушение, неговия автор и жалбоподателя като лице, което
следва да носи обективна отговорност.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице
категорични и безспорни доказателства за извършено от „СИЛ – ВИ 2013“ ООД
административно нарушение по чл.127, ал.2 от ЗЗП.
Посочената разпоредба въвежда задължение за търговеца да
поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица
рекламации. Безспорно в настоящия случай санкционираното дружество е търговец
по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. По делото с
категоричност се установи, че към момента на проверката /05.08.2019г./ жалбоподателят
не е представил на контролните органи Регистър на предявените рекламации. Такъв
не е бил представен от упълномощения представител на дружеството и при
съставяне на акта. В хода на настоящото производство също не бяха ангажирани
никакви доказателства от страна на жалбоподателя, че към датата на проверката същият е поддържал такъв регистър,
макар и да не е бил евентуално на разположение на контролните органи в проверения
фризьорски салон. Напротив, установи се от разпита на свидетелката Т., че в
обекта вече има регистър на предявените рекламации, но едва след проверката на
служителите от КЗП, РД – Пловдив. По изложените съображения, настоящата
инстанция приема за безспорно и категорично, че като не е поддържал Регистър на
предявените рекламации към датата на проверката, жалбоподателя е нарушил разпоредбата
на чл.127, ал.2 от ЗЗП.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че като
търговец, предоставящ услуги, е следвало да се ползва с облекчен режим,
съгласно чл.75, ал.2 от ЗЗП. Разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП е императивна,
като същата не се отнася към разпоредбата на чл.75, ал.2, т.1 от ЗЗП като
„обща“ към „специална“ норма. В обхвата на чл.75, ал.2, т.1 от ЗЗП са
производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, но без да им е
предадено качеството на търговци по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните
разпоредби на ЗЗП. В конкретния случай санкционираното търговски дружество е
търговец по смисъла на цитирания §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП,
поради което и субект на задължението по чл.127, ал.2 от ЗЗП /в този смисъла е
актуалната съдебна практика на контролиращата инстанция – Решение №2028 от
21.10.2019г., постановено по КАНД №1692/2019г. по описа на Административен съд
– Пловдив; Решение №2138/28.10.2019г., постановено по КАНД №2109/2019г. по
описа на Административен съд – Пловдив/.
Без значение за ангажиране на отговорността на
дружеството е обстоятелството, че със съставения при проверката Констативен
протокол №К-2672471/05.08.2019г. не са били дадени изрични предписания от
страна на проверяващите да бъде представен Регистър на предявените рекламации
при явяване на управителя на дружеството или упълномощено от него лице в КЗП,
РД – Пловдив. Безспорен факт е, че такъв регистър не е бил поддържан нито в
проверявания обект, нито пък на друго място. В случая се касае за основно
задължение на работещия в търговския обект да е наясно с наличието на Регистър
за предявените рекламации, предвид това, че потребителят във всеки един момент
да може да предяви рекламацията си и тя да бъде регистрирана непосредствено.
Установените по делото обстоятелства не сочат на
маловажност на нарушението, поради което не може да се приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Налице е „маловажен случай“ само ако съвкупната преценка на
посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от съответния вид. Фактическите обстоятелства,
свързани с процесния казус не указват на маловажност по смисъла на чл.28, б.„а“
от ЗАНН, доколкото липсата на Регистър на предявените рекламации препятства
възможността на неограничен брой потребители да се ползват от правото си на
рекламация по предвидения в ЗЗП ред и срок. Нарушението не се характеризира с по
– ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от
този вид.
С оглед извършеното нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя на основание
чл.222 от ЗЗП. Размерът на определеното от наказващия орган наказание
„имуществена санкция“ е в минимален размер, съобразен с изискванията на чл.27,
ал.2 от ЗАНН и съответства напълно на тежестта на нарушението /което се явява
първо такова за санкционираното дружество/, и степента на неговата обществена
опасност. Поради това и наложеното наказание се явява справедливо и
способстващо за постигане на целите по чл.12 от ЗАНН.
При извършената
служебната проверка съдът
не констатира допуснати
в хода на
административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните
правила, които да
налагат отмяна на
наказателното постановление.
Предвид изхода на делото не се дължи претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнагрлаждение, а искане за разноски от въззиваемата
страна не е направено.
По изложените
съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№К-0048078/18.10.2019г. на Директор на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище
Пловдив, упълномощен съгласно Заповед №289/22.04.2015г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на „СИЛ – ВИ 2013“ ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н Източен, ул.
„Радко Димитриев“ №31, ет.4, ап.12, представлявано от ** И.К.С., ЕГН:**********,
на основание чл.222 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред
Административен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.