Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен 17.10.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
при секретаря Жени
Стойчева като разгледа докладваното от съдията Д. в.гр.д. № 576 по описа за 2019 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №122 от 14.06.2019 г. по гр.д. №133/2019 г. Левченски Районен съд
е:
ОТХВЪРЛИЛ предявения от Е.П.Д., с ЕГН: **********,***, чрез
адв. А. Любомиров А., срещу В.К.И., с ЕГН: **********,*** и К.П.И.,
с ЕГН: **********,***, иск за признаване за установено, че
ответниците В.К.И. и К.П.И. дължат
солидарно на ищеца Е.П.Д. сумата от 2 053 лв., от които 1600 лв. – главница –
дадени в пари в заем и 453 лв. – лихва за периода от 01.04.2016 г. до 16.01.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2019 г. до изплащане на
вземането, като НЕОСОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ Е.П.Д., с ЕГН: **********,*** да заплати на В.К.И., с ЕГН: **********,*** и К.П.И., с ЕГН: **********,*** направените от тях в настоящото исково
производство деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Недоволна от
решението е останала Е.П.Д. и е подала въззивна
жалба срещу него, в която моли да бъде отменено като неправилно. Въззивницата
счита, че от събраните по делото доказателства може да се направи безспорния
извод, че вземането и в размер на 1 600 лв. съществува. Моли да бъде
уважен предявения установителен иск.
Препис от въззивната жалба е връчен на В.К.И. и К.П.И. на 15.07.2019 г., но в указания срок не е
депозиран отговор.
С определение №1200 от 21.08.2019 г. Плевенски Окръжен съд е
приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за
разглеждането и.
В о.с.з. на 26.09.2019 г. процесуалният
представител на въззивницата е уточнил, че Ф. И. М. е съпруг на Е.П.Д. и че тя
е изтеглила процесната сума от сметката на „Ф. И. М.“ЕООД въз основа на
пълномощно.
Адв. А.А. е
представил писмена защита, в която се сочи, че от писмените доказателства се установява,
че Е.П.Д. е изтеглила на 8 или 18 февруари 2016 г. от сметката на „Ф.И. М.“ЕООД
сумата от 1 600 лв. с цел да ги даде на К.П.И. чрез В.К.И.. Според адв. А.А.,
от свидетелските показания безспорно се установява, че сумата от 1600 лв. е
предадена от Е.П.Д. на В.К.И. в заем.
Въззивницата
моли след отмяна на обжалваното решение да бъде уважен иска и. Претендира
направените в двете инстанции разноски.
В о.с.з. на 26.09.2019 г. процесуалният предста***ител
на въззиваемите моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно със
законните от това последици. Адв. Н.Д. намира, че не е установено реалното
преда***ане на сумата, респ. наличието на облигационна връзка по договор за
заем.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от извлечение за периода от
28.01.2016 г. до 08.02.2016 г. от банкова сметка в „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“АД с
титуляр „Ф.И.
М.“ЕООД-с. М., на 08.02.2016 г. от банковата сметка е изтеглена в брой сумата
от 1 600 лв. В описанието на банковата операция е посочено: „теглене в
брой 00043/NPD тег. Д.“.
Видно от извлечение за периода от
09.02.2016 г. до 18.02.2016 г. от същата банкова сметка в „РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД с титуляр „Ф.И. М.“ЕООД-с. М., на 18.02.2016 г. от банковата сметка е изтеглена в
брой сумата от 1 600 лв. В описанието на банковата операция е посочено
само: „теглене в брой 00018/TMF тегл. в бр.“.
Двете
извлечения не са обсъждани от първоинстанционния съд като доказателства, водещи
до конкретни фактически констатации и правни изводи.
Въззивната
инстанция намира, че от описанието на банковата операция в първото извлечение
/в което се споменава фамилията на въззивницата/ не може да се направи извода,
че именно Е.П.Д. е изтеглила сумата.
Е.П.Д. не е
представила доказателства, че е съпруга на Ф.И. М., нито че е била съответно
упълномощена от Управителя на „Ф.И. М.“ЕООД-с. М. да тегли суми от банковата
сметка на дружеството в „РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД.
Още по-малко
е доказана целта, с която се твърди, че е изтеглена сумата от Е.П.Д., а именно
– по предварителна уговорка между Ф.И.
М. и К.П.И. да бъде предадена на последния чрез В.К.И.. Свидетели на тази
уговорка не са посочени.
Няма
твърдения, а още по-малко е доказано, че В.К.И. се е съгласила да отговаря
солидарно с К.П.И. за връщането на заема.
Прави
впечатление, че Ф.И. М. не е страна по делото, а той именно според твърденията
в исковата молба се е уговорил с К.П.И. за заема. Житейски оправдано е делото
да се води за защита на негов материален интерес или на дружеството, на чийто
капитал е едноличен собственик, доколкото процесната сума е излязла не от
патримониума на Е.П.Д., а от този на „Ф.И. М.“ЕООД-с. М..
Тъй като
договорът за заем е реален, той се счита за сключен с предаването на сумата.
Това означава, че дори и да беше установена горепосочената предварителна уговорка, Е.П.Д. е трябвало да установи предаването
на процесната сума на К.П.И. чрез В.К.И..
До този правилен извод е достигнал и Левченски Районен съд. Това
предаване категорично не е установено чрез свидетелските показания на М.С. и Т.
П.. До този правилен извод е достигнал и Левченски Районен съд.
Свидетелките
не са присъствали на конкретна дата на предаване на сумата от 1 600 лв., а
само на последващи спорове между Е.П.Д. и В.К.И. относно връщането и, от които
спорове не става ясно кой на кого, кога и при какви условия е дал сумата.
Следва да се отбележи, че ако свидетелките знаят нещо за тези обстоятелства, то
е от Е.П.Д. и отпреди срещите и с В.К.И., а не от В.К.И. по време на тези
срещи.
Ако беше
доказано предаването на сумата, според твърденията в исковата молба,
свидетелските показания евентуално можеха да послужат за установяване
настъпването на изискуемостта на вземането и поставянето на длъжника в забава.
Правилно с
оглед така установената фактическа обстановка, е отхвърлен иска по чл.422, ал.1
от ГПК относно съществуването на процесните вземания за главница по договор за
заем и за мораторна и законна лихва. Обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №122 от 14.06.2019 г. по гр.д. №133/2019 г. по описа на Левченски Районен
съд.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: