№ 1473
гр. Варна, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20233100501824 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
С. А. Ш., ЕГН **********, с адрес: *******, срещу решение
№2123/13.06.2023г., постановено по гр.д. № 509/2023 г. на ВРС, в частта, с
която предявеният от въззивника срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, иск с правно основание чл.432 от ТЗ е отхвърлен за
разликата над 16 000 лв. до 25 000 лв., предявен като частичен от общо 100
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни
психически изживявания, ведно със законната лихва върху главницата над 16
000 лв. до 25 000 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда - 17.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата и за сумата от
14095,05 лв., предявен като частичен иск от общо 17 836.66 лева,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи, явяваща се разликата
между нетното трудово възнаграждение, което ищецът щял да получи по
трудовото си правоотношение от „Медико-дентален център Суис
Дентапрайм“, и сумите, които в действителност получил от НОИ за периода
1
от 03.09.2021г. до 15.11.2021г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница от 14095,05 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 17.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата,
причинени вследствие на ПТП, настъпило на 03.09.2021 г., в гр. Варна, по
вина на водача на лек автомобил „Шкода Фабия“, с рег. № ******,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението в
обжалваната част. Навежда подробни твърдения за получените телесни
увреждания и психически травми, за да обоснове претендирания по-висок
размер на обезщетението за неимуществени вреди. Обездвижването на
водещата дясна ръка на ищеца забавило кариерното му развитие като орален
хирург и провежданите от съпругата му инвитро процедури, влошило се и
финансовото му състояние. Вследствие на инцидента се наложило да
прекъсне активна работа и специализация в УМБАЛ „Св.Марина“.
Оздравителният процес продължил повече от 6 месеца, бил съпроводен с
необходимост от чужда помощ, с прием на болкоуспокоителни и влошен сън.
Въпреки че фрактурата е възстановена, при натоварване и промяна на
метеорологичните условия изпитва болки и тръпнене в ръката. Преди
инцидента ищецът бил един от водещите лекари в денталната клиника. В
началото след завръщане на работа не можел да извършва сложни и
продължителни операции. Сега започнал, но ги разделял на два или три етапа,
поради несигурност в ръката. Изпитва страх от шофиране, започнал да пуши
цигари, въпреки че бил въздържател, настъпило и ограничаване на социалния
му живот. Налице е и траен белег под брадичката, който се разкървява при
бръснене. Доколкото месечното възнаграждение на ищеца надхвърля с 5 пъти
средното за страната, обезщетението за неимуществени вреди следва да
съответства на високите му икономически стандарт и обществено положение.
Досежно пропуснатите ползи въззивникът поддържа, че в тази част искът не е
оспорен от ответника нито по основание, нито по размер. Счита за доказано,
че ищецът е бил единственият в клиниката със специалност орална хирургия.
Вече повече от 1 година и 6 месеца след ПТП ищецът работи в клиниката
като единствен специалист. От гласните доказателства е видно, че
ръководството на клиниката е проявило толерантност към служителя и му е
осигурило плавна натовареност до пълното възстановяване, което сочи, че
той е уважаван и ценен. Не се установява да е имало вероятност трудовото му
правоотношение да бъде прекратено през процесния период. Пропуснатите
ползи са реални и доказани, а не хипотетични, както е приел съдът.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Твърди, че претенцията не отговаря на
2
икономическата конюнктура и естеството на телесните увреждания –
фрактура на дясна предмишница, лекувана неоперативно за период от 2-2.5
месеца и повърхностни наранявания, отшумели за 2-3 седмици. Счита, че без
да се отчита съпричиняване, адекватната сума за обезщетение е около 15000
лева.
В изпълнение на дадени от въззивния съд указания е постъпила
уточняваща молба №25038/16.10.2023г. от ищеца – въззивник в настоящото
производство, в която уточнява, че размерът на частичния иск за
имуществени вреди е формиран по следния начин: 5585.70 лева от 6017.30
лева за м. септ. 2021г., 5796.92 лева от 5236.24 лева за м. окт. 2021г. и 2712.43
лева от 6583.12 лева за м. ноем.2021г.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от С. А.
Ш. за осъждане на ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати застрахователно
обезщетение за причинените му вреди при ПТП, настъпило на 03.09.2021г. в
15.10 ч. в гр.Варна, бул.“Осми приморски полк“ до бл.158, в размер както
следва: - сумата от 25000 лева за неимуществени вреди, предявен като
частичен иск от общо 100000 лева; - сумата от 14095,05 лв., за пропуснати
ползи, предявен като частичен иск от общо 17 836.66 лева; - сумата от 546
лева за претърпени загуби, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 17.01.2023г. до окончателно изплащане на задължението (съгласно
изменение на иска с протоколно определение от 02.02.2023г.).
В исковата молба се излага, че за описаното ПТП отговорността на
водача е ангажирана, като му е наложено наказание по НОХД № 1621/2022 г.
по описа на ВРС, НО, въз основа на влязло в сила на решение. С влязло в сила
решение по гр.д. №17768/2021г. на ВРС ответникът е осъден да заплати на
ищеца обезщетение в размер на действителната стойност на лекия автомобил.
В резултат на произшествието ищецът получил разкъсно-контузни рани по
лицето, ожулвания, кръвонасядания и счупване на дясната лъчева кост,
поради което му била поставена гипсова мобилизация за период от 35 дни.
Зарастването на раните отнело няколко месеца, изпълнени с много болка и
неудобства, след което останал загрозяващ белег. Счупването на дясната
лъчева кост обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен
крайник за период около 2 месеца. Наложило се да ползва отпуск за временна
неработоспособност за периода от 03.09.2021г. – 15.11.2021г., за който
период получил обезщетение от НОИ в общ размер на 4883,34 лева. За
времето, през което ищецът бил в болнични поради временната му
нетрудоспособност, бил лишен от възможността да работи като лекар в МДЦ
Суис Дентапрайм и да получава работна заплата, която би била в общ размер
на 22 720 лв. Разликата от 17 836.66 лв. се претендира като обезщетение за
3
пропуснати ползи. След настъпилото ПТП, освен физическите болки, ищецът
изпитвал силен страх да управлява автомобил, получавал депресивни кризи,
имал натрапчиви мисли, нарушения на съня, сънувал кошмари, изпадал в
страхово-тревожни състояния, станал раздразнителен, нервен и избухлив,
много се притеснявал дали ръката му ще се възстанови напълно и дали ще
може да работи като лекар, отново да извършва сложни операции и дали няма
да загуби работата си. Ръката все още не е възстановена напълно, изтръпва,
усеща се мравучкане, слабост и болка, бързо се изморява. Ищецът вече не
извършва операции и сложни манипулации, а само елементарни, не може да
завърши започната операция. Отговорността на ответника се обосновава с
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от виновния водач
автомобил. На 10.09.2021 г. към ответното дружество е отправена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение. Доколкото срокът за
окончателно решение на ответника изтекъл, ищецът отправя искане за
осъждане на дружеството да заплати обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди в посочените по-горе размери.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът депозира отговор, в който оспорва
наличието на осъществен деликтен фактически състав, като твърди случайно
събитие. Размерът на претенциите се оспорва като прекомерен и
несъответстващ на икономическата конюнктура в страната. Вредите се
свеждат до счупване на дясна предмишница близо до китката и повърхностни
наранявания без опасност за живота. Периодът на нетрудоспособност е 2-2,5
месеца за фрактурата и 2-3 седмици за останалите травми. Проведеното
лечение е неоперативно. Счита за адекватен размер от 15000 лева, ако искът
се докаже по основание и без да се отчита съпричиняване, без последното да е
обосновано с конкретни фактически твърдения и правни съображения.
С първоинстанционното решение предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди е уважен за сумата от 16000 лева и отхвърлен за
разликата до претендираните 25000 лева. По отношение на обезщетението за
пропуснати ползи искът е отхвърлен изцяло. Искът за претърпени загуби е
уважен. В осъдителната му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от изисканото НОХД № 1621/2022 г. по описа на ВРС с влязло в
сила Решение №1354/13.10.2022г. водачът на застрахования автомобил е
признат за виновен в това, че на 03.09.2021г. в гр.Варна при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „Шкода Фабия „ с рег.№ ******,
нарушил правилата за движение: чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1, вр. ал. 1
4
ППЗДвП и по непредпазливост причинил на С. А. Ш. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясна предмишница,
обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за
период от 1,5 - 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния
процес.
За установяване на интензитета и продължителността на претърпяните
болки и страдания в първата инстанция са ангажирани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите – Т.Г.Г. - Ш.а (съпруга на ищеца) и В.А.Б. (колега
на ищеца). От показанията им се установява, че в резултат на претърпяното
ПТП ищецът получил травматични увреждания, изразяващи се в счупване на
дясната ръка, в областта на китката, кръвонасядания и ожулвания по лицето.
Непосредствено след инцидента цялото тяло го боляло, наложило се да
ползва лявата ръка за всички ежедневни дейности и се нуждаел от чужда
помощ за поддържане на лична хигиена. След премахване на имобилизацията
ищецът провеждал интензивна рехабилитация, която също била болезнена,
поради срастването на сухожилията и околните тъкани вследствие на
обездвижването. Белезите по лицето зараснали за около месец, под
брадичката останал ръб, който не е видим за околните, но му създава
затруднения, тъй като кърви при бръснене. Болката в ръката продължила
повече от 3-4 месеца. В емоционален план ищецът се променил – преди бил
ведър, общителен и балансиран, а след това се затворил в себе си, станал
резервиран, сприхав, изнервен, неспокоен, раздразнителен, много притеснен и
тревожен основно за работата и кариерата си, имал нарушения в съня, спрял
да управлява автомобил за 6 месеца и се придвижвал единствено с такси.
Започнал да пуши цигари, а преди това дълги години бил въздържател. За
намаляване на напрежението потърсил и специализирана помощ от психиатър
и от психолог, като изпълнявал стриктно предписаните от лекарите терапии.
Освен временна нетрудоспособност травмата обусловила и забавяне на
специализацията, която ищецът провеждал в УМБАЛ „Св.Марина“,
получавал доход само от болнични, вместо месечното трудово
възнаграждение, което имал като орален хирург в клиниката „Дента Прайм“
във Варна. Специализацията е платена и се прекъсва при отсъствие за повече
от месец. Тя е с продължителност 3 години, от които към момента на
инцидента била изтекла само една. При отсъствие се променя цялата
програма. Изпитите му предстоят в края на 2023г. Ищецът бил един от
водещите лекари в клиниката, освен поставяне на импланти, извършва много
фини манипулации - костни изграждания, синус лифт, за които се изисква
стабилност на ръката. Той е единственият лекар със специалност „Орална
хирургия“ в клиниката, поради което преди инцидента по-предизвикателните
случаи се насрочвали директно в неговия график. Независимо от броя и
5
сложността на операциите преди катастрофата ищецът се справял без
затруднения, докато в първия месец след това чувствал ръката си слаба,
намалил обема на работата, случило се друг колега да довърши започната от
него манипулация. В началото поемал по - леки манипулации, след това по -
сложните разделял на етапи. Бил силно притеснен дали ще може да продължи
да си служи с дясната си ръка, тъй като работата като орален хирург
изисквала изключителна прецизност. Тревожел се да не го освободят от
работа. Ищецът бил особено смутен от неблагоприятната финансова промяна,
тъй като съпругата му не работела, за да могат да правят инвитро опити в
Турция, които поради случило се, се наложило да прехвърлят в София.
Инвитро процедурите се забавили с повече от 6 месеца. Към момента е вече
по-спокоен, не се оплаква от болки, но продължава с упражненията за
раздвижване на ръката.
От заключението на комплексната съдебно-медицинска и психологична
експертиза се установява, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял 1.
лицева травма изразена с кръвоизлив по конюнктивата на лявото око с
размери 1/0,5см., ожулване по лявата скула с размери 1/0,5 см., контузно-
разкъсна рана под брадичката с размери 1,5/1 см.; 2. Контузия на лява
предмишница: кръвонасядане с диаметър 3 см, ивецесто ожулване с размери
5/2 см., ожулване и кръвонасядане с диаметър 5 см.; 3. Счупване на лъчева
кост на дясна ръка в дистален край. По повод на получените травми ищецът
бил прегледан в спешно отделение на болницата, раните били обработени, а
счупването наложило поставяне на гипсова имобилизационна превръзка за 35
дни, след което ищецът е насочен за рехабилитация и получени болнични за
общо 74 календарни дни. Счупването е обусловило трайно затруднение на
движението на дясната ръка за период от 2,5 - 3 месеца. Към настоящия
момент функцията на дясната ръка е възстановена в пълен обем, треперене
няма. Единствено е възможно при продължително натоварване и при промяна
на метрологичните условия ищецът да изпитва болки и тръпнене в
засегнатата от травмата ръка, но с времето и това ще отшуми със заздравяване
на мускулатурата, чието отслабване се дължи на обездвижването на ръката с
имобилизация. По отношение на ръбеца на раната по брадичката
заключението на съдебния медик е, че практически е незабележим за
околните, а раната е напълно зараснала.
Видно от заключението на в.л. Ц. по психологичните въпроси поставени
към комплексната експертиза, предвид професионалната реализация на
ищеца, възстановяването му е създало сериозни пречки. Резултатът от ПТП
поставил ищеца в невъзможност да извършва трудовата си дейност, която му
носела финансови доходи, като пред вещото лице ищецът споделил, че дори и
към момента на освидетелстването не може да извършва манипулации, които
6
правел преди увреждането. Събитието се отразило силно негативно върху
ищеца – променил се ежедневният стереотип на живот, започнал да изпитва
сериозни притеснения за реализацията си в професионален план. Не се
констатират негативни психологически маркери по отношение на белезите по
лицето и как те влияят върху самооценката на ищеца. Фокусът на
преживяната травма основно е съсредоточен по отношение на бъдещата
професионална реализация и дали нараняването на ръката ще окаже сериозен
ефект върху възможността ищецът да извършва свободно своята дейност като
орален хирург. Към момента ищецът има нарушения в емоционалното и
социално функциониране, като когнитивната сфера не е нарушена. При
преживяна травма обикновено физическото възстановяване е по-бързо от
психологическото. В случая е налице една от медицинска гледна точка лека
физическа травма, която обаче за ищеца е изключително тежка, заради
упражняваната от него професия, поради което това му е създало сериозни
притеснения. Заключението е, че ищецът преживява по-скоро по-висока
тревожност отколкото депресивност.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че на 20.07.2020 г. между ищеца С. Ш. и работодателя „МДЦ
СУИС ДЕНТАПРАЙМ“ ЕАД е сключен трудов договор № 1002 , по силата на
който ищецът е назначен на длъжност „Лекар дентална медицина“, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 8047,00 лв. и допълнително
месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, в
размер на 0,6 % за всяка година - или за 3 години - в размер на 1,8 %. Към
03.09.2021 г. ищецът е бил с основно трудово възнаграждение в размер на
9085,00 лв., въз основа на Заповед от 01.07.2021 г. за промяна на
възнаграждението на осн. чл.118, ал.3 от Кодекса на труда и допълнително
трудово възнаграждение в размер на 2,4 % от основното трудово
възнаграждение за трудов стаж. За периода от 03.09.2021 г. до 15.11.2021 г.
вкл., ако ищецът бе упражнявал трудова дейност, би получил нетно трудово
възнаграждение за 50 работни дни, в общ размер 18978,39 лв. За периода от
03.09.2021 г. до 15.11.2021 г. ищецът е получил обезщетение за временна
нетрудоспособност от НОИ в общ размер на 4883,34 лв., както следва: за
м.09.2021 г. - 1577,70лв., за м. 10.2021 г. - 2203,76 лв., за м. 11.2021 г. -
1101,88 лв. Разликата между нетното трудово възнаграждение, което би
получил ищецът за периода от 03.09.2021 г. до 15.11.2021 г., ако бе
упражнявал трудова дейност и изплатеното от НОИ за същия период
обезщетение за временна нетрудоспособност, е в размер на 14095,05 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
7
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За успешното провеждане на предявения пряк иск срещу застрахователя
по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото
производство, е да установи при условията главно и пълно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
По отношение на правопораждащите факти на вземането е формирана
сила на пресъдено нещо с първоинстанционното решение, влязло в сила в
необжалваната си осъдителна част. Същевременно решението по НОХД №
1621/2022 г. по описа на ВРС, НО, имащо значението на влязла в сила
присъда, е задължително за гражданския съд на осн. чл. 300 от ГПК и
следователно изключва преценката на настоящия състав относно това дали е
извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С
оглед на изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в
настоящото производство не може да се изследва и въпросът относно
причините, поради което е настъпило произшествието, тъй като те са
релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на
произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само
досежно релевираното възражение за съпричиняване. В случая съдът не е
сезиран с надлежно възражение за съпричиняване, поради бланкетния му
характер. Отделно от това липсата на произнасяне по него във влязлото в
сила първоинстанционно решение в необжалваната му част, е пречка за
разглеждането му за първи път от въззивната инстанция, доколкото се касае
за елемент от основанието на иска.
Спорът пред настоящата инстанция е пренесен единствено по
отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и
доказаността на твърдяните пропуснати ползи по основание и размер.
8
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се
ръководи от критерия за справедливост. Причинените неимуществени вреди
не могат да бъдат поправени, а само могат да бъдат възмездени чрез парично
обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага следва да се
определи от съда във всеки отделен случай в зависимост от характера и
степента на конкретното субективно увреждане. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния
етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
От съвкупния анализ на събраните доказателства безспорно се
установява, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял една средна и две леки
телесни повреди. Оздравителният процес е продължил в рамките на
обичайния за получените травми период от 2,5 – 3 месеца, от които за 35 дни
горният крайник е бил обездвижен с ортеза, респективно ефективното му
ползване е било възпрепятствано. Лечението е протекло без усложнения и
необичайни реакции, без оперативни интервенции и без болничен престой.
Към момента са възстановени всички травми, с изключение на белег с
размери 1,5/1 см. под брадичката, който обаче според КСМПЕ е зараснал,
незабележим е за околните и не се е отразил негативно на самооценката на
ищеца. Фрактурата на лъчевата кост е възстановена физиологично и
функционално в пълен обем. Евентуалният дисконфорт при продължително
натоварване или промяна на метеорологичните условия се преценява от
съдебния медик като временно състояние, като прогнозата е за пълното му
преодоляване. От гласните доказателства се установяват затруднения при
работа с дясната ръка в първия един месец след връщане на работното място
и за постепенно подобрение след това. Не се установяват възникнали
усложнения, забавено възстановяване или невъзстановени травматични
увреждания. Възстановителният период е протекъл в рамките на обичания и е
със сравнително малка продължителност.
Въпреки пълното физическо възстановяване, нарушенията в психо-
емоционалната сфера на пострадалия не са отшумели в период от една година
след инцидента, т.е. характеризират се със сравнително голяма
продължителност. От събраните свидетелски показания безспорно се
9
установява, че ищецът е претърпял негативни емоционални преживявания и
неудобства от битов порядък в първите месеци след инцидента, но липсват
данни за преживяно или актуално психично разстройство или депресивно
състояние. Вещото лице характеризира състоянието на ищеца като
тревожност, но не и като депресия. За проведена психиатрична терапия и/или
медикаментозно лечение на депресия, тревожност, безсъние, не е представена
медицинска документация. Обективни данни за забавено кариерно израстване
и провеждана инвитро процедура, освен показанията на съпругата на ищеца,
не са събрани. Липсват представени писмени доказателства за конкретни
негативни последици в професионален план, нито за отложени инвитро
процедури. Не се установява забавяне на тригодишната специализация на
ищеца, започнала през 2020г. и приключваща през 2023г. Настъпилите вреди
от негативната промяна във финансовото състояние имат имуществен
характер, поради което подлежат на репариране под формата на претърпяни
загуби и/или пропуснати ползи е не влияят при определяне размера на
неимуществените вреди. Същото се отнася до високия икономически
стандарт на ищеца преди инцидента, който не презумира непременно по-
висок интензитет и продължителност на болките и страданията. От друга
страна видно от свидетелските показания е налице тенденция към подобрение
в психо-емоционалната сфера на пострадалия.
С оглед всички посочени критерии, съдът намира, че справедливият
размер на общо дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на
24 000 лева, до който размер искът се явява основателен и следва да бъде
уважен, доколкото не надхвърля предявения частичен размер на претенцията.
По иска за присъждане на обезщетение за пропуснат трудов доход,
съдът намира следното:
Съгласно ТР 3/13.01.2023г. по т.д. 3/2021 на ОСГТК пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, поради което изводът за
претърпяването й винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за
сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо
допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
В случая ищецът претендира пропуснат доход от трудова дейност за
периода 03.09.2021г. до 15.11.2021г. в общ размер на 14095,05 лв.
Процесният период съвпада с времето на ползван от ищеца отпуск
поради временна неработоспособност, при наличието на действащ трудов
договор. Видно от допуснатата ССЕ трудовият договор на ищеца е сключен
на 20.07.2020г., като липсват данни същият да е прекратен или изменен,
включително понастоящем. С оглед значителната продължителност във
времето на трудовото правоотношение на ищеца с един и същ работодател,
10
следва да единственият възможен извод за сигурност и достоверност на
дължимия по него трудов доход. Не се установява да е имало вероятност
трудовото му правоотношение да бъде прекратено през процесния период. Не
се твърдят и доказват реално настъпили обективни факти от
действителността, които да разколебават извода за пропуснатото от ищеца
неминуемо увеличение на имущественото.
Налага се изводът, че като пряка и непосредствена
последица от процесното ПТП, ищецът е бил обективно възпрепятстван да
извършва трудова дейност през процесния период. При това положение
същият е претърпял претендираните имуществени вреди – пропуснати ползи
от нереализиран сигурен трудов доход и предявеният иск е доказан по
основание.
Дължимото обезщетение за тези вреди е съизмеримо с разликата между
полученото обезщетение за временна неработоспособност и трудов доход на
ищеца към датата на увреждането, която за процесния период според ССЕ
възлиза на 14095,05 лева.
Няма данни в този период ищецът да е получавал други плащания,
заместващи липсващия/намален доход, вкл. социална пенсия за инвалидност
и/или добавка за чужда помощ, групова застраховка на работодателя, поради
което претърпените имуществени вреди на пострадалия се равняват на така
получената разлика.
По изложените съображения предявеният частичен иск се явява
основателен за претендирания размер от 14095,05 лева, съвпадащ с пълния
размер на вземането, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението.
С оглед частичното несъвпадение в крайните изводи на двете
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено за
разликата над 16000 лева до 24000 лева досежно обезщетението за
неимуществени вреди и в частта за обезщетението за пропуснати ползи
изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което исковете бъдат
уважени, а в останалата обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
Поради частичното несъвпадение в изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта за
разноските, като в тази част бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
въззиваемия следва да бъдат възложени сторените от въззивника разноски
съразмерно с уважената част от иска, съответно с обжалваемия интерес, в
11
размер на 4873,87 лева от общо 5000 лева, за първа инстанция и 2923,26 лева
от общо 3000 лева, за въззивна инстанция, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар. Възражението на въззиваемия за прекомерност на
адвокатския хонорар за въззивна инстанция се явява неоснователно,
доколкото претендираният размер не надхвърля минимума, предвиден в чл.7,
ал.2, т. 2 от Наредба 1/09.07.2004г. в редакцията от ДВ бр.88/04.11.2022г.
(3777,60 лева).
В полза на въззиваемия също се следват разноски за въззивната
инстанция съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 76,74 лева от
общо 3000 лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса в размер на 761,90 лева, определена
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, върху уважения размер на иска.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2123/13.06.2023г., постановено по гр.д. №
509/2023 г. на ВРС, в частта, с която предявеният от С. А. Ш. срещу ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, иск с правно основание чл.432 от ТЗ е отхвърлен за разликата над
16 000 лв. до 24 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и за сумата от 14095,05 лв., представляваща
обезщетение за пропуснати ползи, както и в частта за разноските изцяло, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да
заплати на С. А. Ш., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 8000 лева,
представляваща разликата над 16 000 лв. до 24 000 лв., по частичен иск
предявен за 25000 лева като част от общо 100 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 14095,05 лв.,
по частичен иск от общо 17 836.66 лева, представляваща обезщетение за
пропуснати ползи за периода от 03.09.2021г. до 15.11.2021г., явяваща се
разликата между полученото от ищеца обезщетение за временна
неработоспособност и нетното трудово възнаграждение, което би получил по
трудовото си правоотношение с „Медико-дентален център Суис
Дентапрайм“, които вреди са причинени вследствие на ПТП, настъпило на
03.09.2021 г., в гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил „Шкода
Фабия“, с рег. № ******, застрахован по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците
12
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.01.2023 г., до
окончателното им изплащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2123/13.06.2023г., постановено по гр.д. №
509/2023 г. на ВРС, в частта, с която предявеният от С. А. Ш., ЕГН
**********, с адрес: *******, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, иск с правно основание чл.432 от ТЗ е отхвърлен за разликата
над 24 000 лв. до 25 000 лв., предявен като частичен от общо 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни
психически изживявания, причинени вследствие на ПТП, настъпило на
03.09.2021 г., в гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил „Шкода
Фабия“, с рег. № ******, застрахован по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, ведно със законната лихва върху разликата над
24000 лв. до 25000 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда - 17.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да
заплати на С. А. Ш., ЕГН **********, с адрес: ******, сторените в
производството съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
иска в размер на 4873,87 лева, за първа инстанция и 2923,26 лева, за
въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. А. Ш., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 76,74 лева,
представляваща сторени в производството разноски за въззивна инстанция,
съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета
на съдебната власт, сумата от 761,90 лева, представляваща дължимата по
делото държавна такса върху уважената част от иска, на основание чл.78, ал.6
от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14