О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е №355
08.07.2021г., гр. Стара Загора
Административен съд – Стара Загора, седми състав, в закрито заседание на
осми юли
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Костова-Грозева
разгледа докладваното от съдия
Костова-Грозева адм. дело №637 по
описа за 2020 година.
Производството по делото е било образувано
по повод на жалба от „г.б.г.“ ООД, с ХХХ, със седалище гр. Стара Загора,
представлявано от Управителя СТ. П. против Решение на ръководителя на ОПКИ, с
което е одобрен списък на предложените за отхвърляне проектни предложения по 18
–та оценителна сесия за отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по процедура BG16RFOP002-2.073.
С Определение №434/16.12.2020г. Съдът оставил без
разглеждане така подадената жалба на осн чл.159, т.3-4 от АПК и постановил
прекратяване на съдебното производство. Предвид направено искане в жалбата за
присъждане на разноски, приел, че на осн. чл.143, ал.2 от АПК следва да осъди
Министерство на икономиката да заплати на жалбоподателя разноски за един
адвокат в размер на 500 лева и заплатената ДТ в размер на 27 лв. или общо
разноски в размер на 527 лв.
Определението е
съобщено на страните, като на ответния орган това е извършено на 29.12.2020г
/вж. л.143/. На 31.12.2020г. от името на Гл. директор гл. дир.”Европейски
фондове и конкурентноспособност” при МИ, чрез гл.експерт юрист
отд.”Законосъобразност на процедури и процесуално представителство” при Гл.дир.
„ЕФК” в МИ била подадена частна жалба против определение №434/16.12.2020г. В
нея сочи, че Ръководителят на УО на ОПИК, считал въпросното определение в
частта му на присъдените разноски за неправилно и поради това го обжалвал.
Според частния жалбоподател, Съдът правилно се позовавал на чл.143, ал.2 от АПК, но неправилността на присъдените разноски се явявало в това, че техният
размер не бил съобразен с правната и фактическа тежест на спора. Поради това и
предвид направено възражение за прекомерността на същото следвало да се намали.
Такова възражение било направено още с изпращането на административната
преписка.
На второ място се мотивира, че следвало и да се
прецени, че инициативата за преоценка на отхвърленото предложение на оспорващия
се дължала на добрата воля на органа. Поради това присъждането на разноски,
които изцяло не съответствали на правната и фактическа сложност на спора било
неправилно. По тези съображения се иска отмяна на Определение №434 в частта му,
в която Министерството на икономиката е осъдено да заплати разноски в размер на
527 лева, като неправилно поради постановяването му в нарушение на закона и
съдопроизводствените правила и защото нямало произнасяне по възражението за
прекомерност.
В срока за становище по частната жалба е подадено от
оспорващото дружество възражение, в което на първо място се мотивира
недопустимост на частната жалба, поради просрочие и липса на правомощия за
процесуалния представител, подписал и подал жалбата, тъй като същият не бил
упълномощен от Министъра на икономиката. На следващо място сочи, че по същество
жалбата била неоснователна. Според страната имало произнасяне по възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и това не задължавало Съда
автоматично да намали същото. Правилно Съдът присъдил разноските съобразно
представения списък на същите и реално липсвало конкретика в съдържанието на
понятието на администрацията „липса на правна и фактическа сложност”. Това
правело невъзможно да се установяло същността на възражението. Мотивира се и,
че размерът на възнаграждението за един адвокат бил съобразен и с материалния
интерес по делото. Изготвени били становища и молби, изпълнена била
командировка от София до Стара Загора. Това възражение също касаело вече
заплатения хонорар.
Съдът, като съобрази данните по делото,
намира искането с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК
за процесуално допустимо, предвид постановеното в Определение 7895/30.06.2021г.
на седмо отделение на ВАС. Разгледано по същество, съобрази следното:
В производството по чл.248 от ГПК Съдът
разполага с възможностите или да измени съдебния акт в частта му на разноските,
или да допълни съдебния акт с диспозитив, касаещ присъждане на разноски, ако
това е било пропуснато. Процесното искане на Главния Директор на гл. дир. „ЕФК”
е да се измени определение № 434/16.12.2020г. в частта му на разноските, като
претендира изцяло отмяна на частта, с която съдът присъжда в полза на
жалбоподателя разноски в размер на 527лв.
Въпросните разноски, за които
Министерството на икономиката е осъдено да заплати на „Гифт.БГ“ ООД включват
заплатената ДТ в размер на 27 лева и 500 лева заплатено възнаграждение за един
адвокат. Искането за отмяна на определението в частта му на присъдените 27 лева.
ДТ е напълно несъстоятелно, защото тези разноски са дължими и реално заплатени.
Вероятно претенцията по чл.248 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК основно се свежда до
това да не се присъждат изцяло 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение,
тъй като се претендира, че делото не се откроява с особена правна и фактическа
сложност, че осъдената страна била преосмислила своето решение и дала повторна
възможност на жалбоподателя да приведе проектното си предложение съобразно
изискванията. Твърди се, че от органа било направено своевременно възражение за
прекомерност на уговореното възнаграждение за един адвокат, като Съдът
удостоверява, че това е направено в подаденото писмено становище по жалбата на
„Гифт.Бг“ООД. /л.18, гръб/.
Съдът намира за безспорен фактът на
заплатено в брой възнаграждение за един адвокат в договорения размер от 500
лева и това се удостоверява от л.6, което писмено доказателство по никакъв
начин не е оспорено от ответната страна. Също е безспорно, че делото е с
материален интерес и жалбата е подадена по повод акт на ответника, който пряко
и негативно засяга правната сфера на жалбоподателя. Съгласно приложеното
пълномощно, същото е от дата 04.10.2020г., което е след изменението на чл.8 от
наредба №1/2004г., където с оглед факта, че делото има материален интерес,
намира приложение правилото на чл.8, ал.1, т.2. Съдът като съобрази същото, приема,
че договореният размер на адвокатското възнаграждение от 500 лева не се явява
прекомерно, независимо от факта, че делото е прекратено, поради оттегляне на
оспорвания административен акт, което е извършено едва след приключване на
съдебното дирене и даване ход на спора по същество от Съда. Законът не
ограничава правото на разноски в случай на прекратяване на делото поради
оттегляне на оспорвания административен акт. В случая на оттегляне на оспорвания
административен акт, намира приложение визираната от Съда норма на чл.143,
ал.2, вр. с ал.1 от АПК, според която подателят на жалбата има право на
разноските по ал.1 на чл.143 АПК,
т.е. разноските за заплатена ДТ /27 лева/ люс адвокатското възнаграждение /тук 500лв/,
което Съдът по гореизложените доводи не намира за прекомерно, вкл. и с оглед
правната и фактическа сложност на делото и процесуалната активност на
пълномощника. Към 16.12.2020г., когато е постановено Определение № 434, се
удостоверява да е налице оттегляне от ответника на оспорвания акт, който той е
издал, налице е и своевременно заявено искане за възстановяване на направените разноските
от жалбоподателя, поради което изцяло съобразно закона Съдът постановява
осъждане на Министерството на икономиката да заплати такива в доказания размер от
527лв.
Искането за изменение на Определение
№434/16.12.2020г., в частта му на разноските, се явява неоснователно и следва
да се отхвърли като такова.
В това производство не се следват разноски,
в този смисъл е и посоченото в Определение 7895/30.06.2021г. на седмо отд. на
ВАС.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, с характер на искане по чл.248 от ГПК,
вр. с чл.144 от АПК, подадена от Гл. директор гл. дир.”Европейски фондове и
конкурентноспособност” при МИ, чрез гл. експерт юрист в отд.”Законосъобразност
на процедури и процесуално представителство” при Гл. дир. „ЕФК” в МИ за изменение
на определение №434/16.12.2020г., в частта му, в която Министерството на икономиката
е осъдено да заплати в полза на „Гифт бг. Ком” ООД, разноски в размер на 527лв.
Настоящото
подлежи на обжалване в 7 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС с
частна жалба.
Съдия: