Решение по дело №1502/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 156
Дата: 12 юни 2020 г. (в сила от 12 юни 2020 г.)
Съдия: Гергана Точева Стоянова
Дело: 20195610101502
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  156                                        12.6.2020 год.                           Димитровград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Районен  съд- Димитровград  в откритото си заседание  на единадесети юни през 2020 год. в състав:

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГЕРГАНА СТОЯНОВА

Секретар :  Дарина Петрова

Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията г.д. № 1502  по описа на съда за 2019г.,  за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

         Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1  вр. чл.415 ал.1  от ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 1.10.2018г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3172752/9.03.2018г. , е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.„Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до Васил Ванчев Петрунов, е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД Уведомително писмо с изх. N9 УПЦ-П-ИАМ/3172752 от 02.10.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния/настоящ адрес на длъжника, посочен в договор за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост като в обратната разписка е отбелязано, че пратката е непотърсена от получателя. До ответникът е изпратено второ писмо за станалата продажба на вземания от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3172752 от 07.08.2019 г., изпратено чрез куриер на постоянния/настоящ адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Видно от обратна разписка към товарителница № 58498150 - писмото отново се е върнало в цялост, тъй като получателят не е намрен на посочения адрес.Към настоящата искова молба представят и молят да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3172752 от 07.08.2019 г., което да връчите на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позоваваме се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т, о. и Решение N° 123/24.06.2009 г. по т. д. N° 12/09 год. на II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моля да приемете, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено, В тази насока Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004Г. на ВКС по гр.дело 788/2013г,, ТК.На 9,03.201 Вг. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Т.П.Ф. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с 3172752, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 1000,00 лева. представляваща главница и чиста стойност на кредита, Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, те. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя. съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1111.32 лв. Така. договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 111,32 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 15.09.2018Г. на 27 равни седмични погасителни вноски, в размер на 41,16 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 17.03.2018 г, а падежът на последната погасителна вноска е 15 09.2018Г

С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.На основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно; две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000.00 лв ; да работи по безсрочен трудов договор: да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят е в общ размер на 65,95 лева.На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 18.03.2018Г до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 83,42 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.Длъжникът не е извършвал плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 15.09.2018г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.Към настоящия момент претендират непогасена част от задължението на ответника Т.П.Ф., като Заемател по Договор за заем на физическо лице, сключен на 9.03.2018г, с N5 3172752, да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД главница 1000,00 лв,, договорна лихва 111,32 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 669,33 лв,, обезщетение за забава в размер на 83,42 лв. и такса разходи в размер на 45,00 лв. или обща сума в размер на 1909,07 лв.

С оглед на изложеното за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответникът Т.П.Ф., за всичко дължими суми по Договор за паричен заем № 3172752 от 09.03.2018 г. Съдът е уважил претенцията по образуваното ч. гр, д. N2 818/2019 г,, по описа на Районен съд - Димитровград, е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл, 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.

Молят съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника Т.П.Ф., ЕГН **********,***. К.О., N“ 3, вх. 2, ет. 3, an, 5, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 1000,00 лв.

(хиляда лева ), представляващи главница към договор за паричен заем; 111,32 лв. (сто и единадесет лева и 32 стотинки), представляващи договорна лихва; от 17.03.2018г. до 15.09.2018г. (падеж на последна погасителна вноска); 45,00 лв. /четиридесет и пет лева /, представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 669,33 лв. /шестстотин шестдесет и девет лева и 33 стотинки/ представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение: а периода от 17.03.2018г. до 15.09.2018Г. (падеж на последна погасителна вноска); 83,42 лв. (осемдесет и три лева и 42 стотинки), представляващи обезщетение за забава: за периода от 18.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда,както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Моли, да им бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

Молят да им бъдат присъдени разноските направени в хода на настоящото производство - заплатената от ищцовото дружество държавна такса, кзкто и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

По отношение на предявената искова претенция, съдът като взе предвид факта, че съобразно изискванията на чл.238 ал.1 от ГПК, по искане на ищеца “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, предвид и наличието на предпоставките в ГПК за постановяване на неприсъствено решение: на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съобщенията на ответника са връчени редовно, последната не е представила в срок отговор на исковата молба и не се е явила в първо заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, съдът намери, че следва да се произнесе с неприсъствено решение, без да мотивира същото по същество.

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да присъди разноските в заповедното производство. С процесната заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 38.18 лева  - ДТ и 150/ сто и петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение, представляващи направени по заповедното производство разноски, поради което и по изложени по- горе съображения съдът намира, следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 188.18/сто осемдесет и осем лева и 18 ст./, представляваща направени по заповедното производство разноски за  държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение.

В настоящото производство по установителния иск по чл.415 ГПК ищецът е  поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 225/двеста двадесет и пет/ лева за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение/350/, и за депозит за ВЛ/100/, които следва да му бъдат присъдени.   

Мотивиран от горното и на основание чл.239, вр.чл.238 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т.П.Ф., ЕГН **********,***, че дължи изпълнение на парично задължение към “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., сумата: 1000,00 (хиляда лева ), представляващи главница към договор за паричен заем; 111,32 лв. (сто и единадесет лева и 32 стотинки), представляващи договорна лихва от 17.03.2018г. до 15.09.2018г.; 45,00 /четиридесет и пет лева /, представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 669,33 лв. /шестстотин шестдесет и девет лева и 33 стотинки/ представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 17.03.2018г. до 15.09.2018г.; 83,42 лв. (осемдесет и три лева и 42 стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 18.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда 8.5.19г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението 8.5.19г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА Т.П.Ф., ЕГН **********,***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., сумата от 38.18 лева  - ДТ и 150/ сто и петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение, представляващи направени по заповедното производство разноски / ч.гр.д.№818/19г. по описа на ДРС /.

ОСЪЖДА Т.П.Ф., ЕГН **********,***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., сумата от 675/шестстотин седемдесет и пет/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски .

Решението не подлежи на обжалване.

Да се връчи препис от решението на страните по делото, като на ответника се укажат правата му по чл.240 от ГПК.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала

Съдебният акт е обявен на 12.06.2020 г.

Секретар: Д.Петрова