Протокол по дело №737/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1370
Дата: 10 юли 2021 г. (в сила от 10 юли 2021 г.)
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20213100500737
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1370
гр. Варна , 09.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно
гражданско дело № 20213100500737 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
Въззивната страна Р. Р. С., редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. Н.И., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна ,,ОАЗИС“ ООД, редовно призована, не се явява
представител.
Въззиваемата страна ТП на НОИ – ВАРНА, редовно призована.
Представлява се от гл.юр.к. И. К., редовно упълномощена и приета от съда от
днес.

СЪДЪТ докладва молба вх.рег. № 13180/05.07.2021г., депозирана от
Т.Т.Х., управител на въззиваемата страна ,,Оазис“ ЕООД, в която посочва, че
не може да се яви в днешно съдебно заседание и не възразява делото да се
гледа в нейно отсъствие. Изразява становище по съществото на спора.

Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Гл.юр.к. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което

1
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА

СЪДЪТ е сезиран с въззивна жалба вх.рег.№ 271329/15.02.2021г. от
Р. Р. С. срещу решението № 260263/01.02.2021г. по гр.д.№ 5898/2020г. на
ВРС–48-ми с-в, с което е отхвърлен предявеният установителен иск на Р. Р.
С., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ул. Д-р С. №2, вх.Б, ет.1, ап.16 срещу
ТП на НОИ-Варна и Оазис ЕООД, ЕИК ********* за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищецът е работил в СДТ „Обществено
хранене", поделение „Ресторанти“-Варна, като „общ работник – товаро-
разтоварач“ за периода от 05.05.1981г. до 01.01.1987г., на пълен 8-часов
работен ден с месечно възнаграждение от 175 до 250лв., на основание чл.1,
ал.1, т.3 ЗУТОССР
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата
отмяна, като вместо това бъде постановено друго за отхвърлянето на иска.
Претендират се сторените за въззивното производство разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№
273608/04.03.2021г. от ,,ОАЗИС“ ООД, в който се оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и
законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.

Адв. И.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по доклада на
делото.
Няма да соча други доказателства.
Гл.юр.к. К.: Оспорвам въззивната жалба, като считам същата за изцяло
неоснователна.
Няма да соча доказателства.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:

2
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. И.: Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмена
защита.
Считам, че най-важното в случая за правилното решаване на спора е
изясняването на срока, за който се иска доказването на трудовия стаж. С
оглед границите на закона за установяване на трудово-осигурителния стаж по
съдебен ред, в чл. 1, ал. 1, т. 1-3 са изброени границите, в които може да се
прилага този специализиран закон. Настоящият казус, съобразно прилаганото
към настоящия момент законодателство трябва да бъде приложена т. 3 от
Закона, която гласи, че за всички случаи за доказване на стаж, преди 1999г. се
прилага КТ, който е действал към момента на срока на доказване в интервала
от 1981-1987г., което значи, че разгледаните и събрани доказателства, както и
исканията, които сме направили пред ВРС, трябва да се разгледат с оглед КТ,
който е приет 1956г. и действа до 1993г. В това именно се състои
процесуалното нарушение на решение, което ние обжалваме. Ако погледнем
КТ той коментира следното: Във втори трудов стаж в чл. 351-356, са
определени правилата, по които се определя трудовия стаж. Изрично е
посочено, че при загубване на трудовата книжа, както е в случая, се използват
доказателства и данни от Инспекцията по труда и се издава нова трудова
книжка на лицето, а когато това е невъзможно се установява трудов стаж по
съдебен ред по реда на ГПК. Това изрично в посочено в чл. 360, ал. 1 от КТ.
Всички доказателства и доказателствени средства са допустими, ако са
относими към доказването на положен трудов стаж от страна на моя клиент,
което категорично се отхвърля с недопускане на всички свидетелски
показания, коментарът, който е направен по отношение на експертизата,
която сме приложи, както и ЛАК.
Изпълнили сме всички изисквания на закона по отношение на исканите
свидетели, това са хора, които са работили с моя клиент съобразно срока,
който искаме да бъде доказан, те са назначени с трудови договори, заповеди и
регистрирани, поради което за нас е непонятно недопускането на
свидетелските показания, с оглед доказване на нашата теза.
На следващо място, в чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР се изисква, както е в
настоящия казус, да има доказателства, с оглед намиращите се в
правоприемника на СД ,,Търговия“, СД ,,Обществено хранене“ и т.н.,
правоприемникът е фирма ,,Оазис“ ЕООД, това е едно частно юридическо
лице, което в хода на делото пред първата инстанция се доказа, че са
откраднати всички ведомости за заплати от 1960-2000г., това e удостоверено
с издадено писмо от 2-ро РУП-Варна, което е приложено по делото. За да се
изпълнят изискванията по чл. 5, ал. 2 се изисква дали има наличие на данни в
3
НОИ за представения трудов стаж на Р.С., като отговорът е отрицателен. По
чл. 6, ал. 1 не се допускат свидетелски показания ако не са представени
писмени доказателства, които да установят вероятността на трудовия
осигурителен стаж, както второто да са издадени от осигурителя по време на
тяхното полагане.
С оглед разглеждането на делото от КТ към датата на доказване, мисля
че се изключва правната релевантност на изискването на този член, no ако се
приеме, това доказва, че може вероятно да се установи твърдяното от нас в
исковата молба. В доказателствата първа вероятност в чл. 6, ал. 2 е
идентифицирано в девет изисквания. Това са възможности, които дава
законодателят, а не са императивни правила, както е цитирано в атакуваното
решение. Тези възможности ни дават в т.9 да представим други
доказателства, които да подкрепят тезата ни.
С оглед на всичко изложено, считам решението за неправилно, поради
което моля да бъде уважена въззивната ни жалба.
Гл.юр.к. К.: Моля да отхвърлите жалбата на Р.С. срещу решението на
ВРС, с което в отхвърлен иска.
От събраните по делото доказателства не се установяват твърдените от
въззивника обстоятелства, както е оспорените от нас доводи, които са в чл. 6,
ал. 2 от ЗУТССР, който дава възможност да се представят други документи,
които да са начало на писмено доказателство, извън посочените, но пак да са
издаде от работодателя за същия период на претендирания стаж. Такива
документи, които да са начало на писмено доказателство по делото няма.
Поради което считам, че обжалваното решение е правилно и съобразено със
съдебната практика на ВКС, ето защо, моля да го потвърдите.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на въззивната
страна да представи писмена защита в седемдневен срок от изготвяне на
протокола.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в законния
срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:59
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4