Р Е Ш
Е Н И Е
№ 08.03.2021г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА
гражданско дело № 1870 по описа за 2019г. и
като обсъди:
Иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. ТЗ
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът “Банка ДСК” ЕАД твърди, че на 28,04,2017г. между
него и Н.И.Г. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на
който й е предоставила в заем сумата от 20 000 лева, а тя се е задължила да я
върне в срок от 120 месеца, считано от датата на усвояване, ведно с договорна
лихва от 8,35% годишно на месечни вноски от 246,73 лева с падеж 10-то число на
месеца. На 10,11,2017г. ответникът не
заплатил дължимата вноска, като след тази дата не е погасил нито една от тях и
с това изпаднал в забава. Поради това на основание чл. 18, ал.1 от Общите
условия от деня, следващ падежната дата се начислява наказателна надбавка в
размер на 10 процентни пункта. Тъй като допуснатата забава в плащанията на
главницата и лихвите е над 90 дни, банката е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Изявлението за това е получено от длъжника на
01,11,2018г. и на 22,11,2018г. остатъкът от задължението е станал предсрочно
изискуем. Размерът на същото е 19153,12 лева главница, 1920,41 лева договорна
лихва за периода от 05,12,2017г. до 29,11,2018г., 107,08 лева санкционираща
лихва за периода от 09,11,2018г. до 29,11,2018г. и 120 лева такса „разходи при
изискуем кредит“. За събирането му била издадена заповед за незабавно
изпълнение, но длъжникът подал възражение. Ето защо моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи горните
суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда до окончателното й заплащане. Претендира направените по
делото разноски и тези, извършени в заповедното производство.
Ответникът оспорва предявения иск.
Твърди, че сключеният между страните договор е потребителски по смисъла на чл.
9 от ЗПК. Същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.
11, ал.1, т. 9 от ЗПК. Това е така, тъй като банката не е изпълнила изискването
да изготви план на действие и да уведоми потребителя за новия начин на
изчисление на договорната лихва след преустановяване на ползването на пазарния
индекс SOFIBOR, считано от 01,07,2018г. Ето защо след тази дата в
договора липсва лихвения процент и начина на приложението му, което води до
неговата недействителност.
До
нарушение на същата правна норма води и уговорката в т. 8 от договора и раздел
ІІІ от ОУ към него, тъй като методиката за определяне на лихвения процент е
неясна. Освен това клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва, е
нищожна, тъй като е неравноправна – позволява на банката едностранно да променя
годишните лихвени проценти или компонентите които ги формират, без да са налице
предпоставките за това.
Договорът
е нищожен и поради това, че липсва яснота за начина на формиране на общата
дължима сума от потребителя, какви разходи са включени в ГПР, как е изчислен.
Поради това потребителят не е бил наясно при сключване на договора каква сума е
следвало да върне, а и не може да се установи дали размерът на ГПР отговоря на
изискването на чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Договорът
е недействителен, тъй като в него не се съдържа информацията по чл. 11, ал. 1,
т. 12 и т. 20 от ЗПК
След
като договорът е недействителен то претендираните суми не се дължат на
посоченото в исковата молба договорно основание.
Договорна
лихва не се дължи, доколкото липсва яснота за начина на формирането й.
Не се дължи и санкционираща лихва. Ищецът
твърди, че същата съставлява неустойка и се начислява при забава в плащанията
на погасителната вноска. Тази уговорка противоречи на закона, тъй като за
кредитора липсват вреди, доколкото при забава се дължи законната лихва. Поради
това тя е лишена от обезщетителната си функция. Освен това санкцията се формира
от възнаградителната лихва плюс 10 % и се дължи отделно от самата
възнаградителна лихва, което противоречи на добрите нрави.
Напълно неясно е дали банката е
извършила някакви работи по изискуемия кредит и какви, поради което не се дължи
такса за такива.
Налице е
противоречие относно датата, на която се твърди, че е настъпила предсрочна
изискуемост, тъй като се изявлението за това е получено на 01,11,2018г., а
според ищеца това е станало на 28,11,2018г. Ето защо такава няма обявена и
банката не може да претендира вноските, чийто падеж не е настъпил.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
По приложеното ч.гр.д. №2801/2018г. е издадена заповед за
незабавно изпълнение №32 от 15,01,2019г. за вземането, посочено в исковата
молба, както и изпълнителен лист. Настоящият иск е предявен в предвидения
едномесечен срок от получаване на съобщението за постъпило възражение, поради
което е допустим.
Не е спорно между страните, а и от приетите писмени
доказателства се установява, че на 28,04,2017г. между ищецът и Н.Г. е сключен
договор, по силата на който кредитора се е задължил да предостави на
кредитополучателя сумата от 20 000 лева, а последният – да върне същата в срок
от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване /срокът за същото е 30
дни от сключване на договора/ с месечни вноски от 257,27 лева, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. Не се спори, че банката е
изправна страна по същия и е предала уговорената сума, както и че вноската с
падеж 10,11,2017г. не е погасена изцяло, като след това не са извършвани плащания. От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза е видно, че кредитът е усвоен на 28,04,2017г.,
като общо заплатената сума от Н.Г. е 1809,16 лева, а последното плащане е от
18,12,2017г. и е в размер на 230 лева. Банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем считано от 30,11,2018г.
Ищецът е връчил на длъжника покана-уведомление, че
обявява кредита за предсрочно изискуем чрез ЧСИ Драгомира Митрова на
01,11,2018г. в нея се съдържа изявление, че именно датата на получаването й е
датата, на която настъпва изискуемост на цялата непогасена главница и върху нея
се начислява надбавка в размер на договорения лихвен процент, увеличен с
предвидената в договора надбавка за забава.
По-голяма част от възраженията на ответника касаят
действителността на договора за кредит, който е основание на предявения иск.
Няма съмнение и не е спорно между страните, че той е потребителски, съответно
към отношенията между страните се прилагат правилата на ЗПК.
По време на действие на договора е настъпила промяна в
законодателството и по-конкретно - приета е ал.5 на чл.33а от ЗПК, съгласно която когато бенчмарк за лихвен процент, ползван от
кредитор за референтен лихвен процент по договори за кредит, се промени
съществено или вече не се изготвя, кредиторът прилага план за действие,
изготвен съгласно чл. 28,
параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 на
Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани
като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за
измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB,
L 171/1 от 29 юни 2016 г.). Следващата алинея 6 предвижда, че кредиторът уведомява
потребителя по реда на чл. 14
за промените в договора за кредит, произтичащи от прилагането на плана по ал. 5. Към момента на
прилагането на плана по ал. 5
новият лихвен процент по договора за кредит не може да е по-висок от размера на
лихвения процент по договора преди този момент.
Това изменение се отнася към настоящия случай, тъй като в
сключения между страните договор е уговорено, че кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 8,35% годишно, формиран от стойността на
6-месечен SOFIBOR и фиксирана преференциална надбавка, а в
случай на неизпълнение – фиксирана стандартна надбавка. Уговорено е също така,
че лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR. А съгласно обявеното на
16 март 2017 г. решение на Управителния съвет на Българската народна
банка (БНБ), считано от 1 юли 2018 г., БНБ преустановява изпълнението на
дейностите, свързани с изчисляването и публикуването на справочните индекси
СОФИБИД и СОФИБОР.
Не се твърди и не са представени доказателства, че ищецът
е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 33а, ал.5 и 6 от ЗПК. При това
положение макар и първоначално при сключване на договора изискването на чл. 11,
ал.1, т.9 от ЗПК да е спазено, то впоследствие е нарушено, тъй като за
останалата част от срока на действие на договора не е ясно как се определя
лихвеният процент, нито условията и
процедурите за промяната му. От тук следва и основателност на възражението, че
липсва яснота за начина на формиране на общата дължима сума от потребителя.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, какъвто е и настоящия
случай. По тази причина и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Ето защо в случая с извършените от ответницата плащания се погасява
само главницата или от предоставените 20000 лева следва да приспаднат
заплатените 1809,16 лева. Поради това ответникът дължи сумата от 18 190,84
лева. До пълния размер от 19153,12 лева предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Тъй като договорът за кредит е недействителен, то не
следва да се обсъждат възражението, че не е настъпила предсрочна изискуемост,
тъй като падежът на задълженията е уреден именно в този договор. След като той
не урежда отношенията между страните, то задължението за заплащане на
главницата възниква от друг юридически факт.
По изложените съображения за недействителност на договора, сключен между
страните, вследствие на което се дължи само чистата стойност на кредита, лева претенциите
за признаване на установено, че се дължи сумата от 1920,41 лева договорна
лихва, сумата от 107,08 лева санкционираща лихва и сумата от 120 заемни
такси са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка от
страните има право на направените от нея разноски съразмерно с уважената,
съответно отхвърлената част от иска. Така от направените от ищеца разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева, възнаграждение за вещо лице
в размер на 150 лева и заплатена държавна такса в размер на 426,01 лева или
общо 1026,01 лева, той има право на 876,22 лева. Аналогично от направените в
заповедното производство разноски от 426,01 лева държавна такса и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение, той има право на 491,91 лева. Видно от договор
за правна защита и съдействие такава е оказана на ответника безплатно на
основание чл.38 от ЗА. Поради това дължимите от ищеца разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска или сумата от 170,67 лева от общо дължимата от 1169
лева за адвокатското възнаграждение, съгласно списък по чл.80 от ГПК, следва да
бъде присъдена на адвокатско дружество „Гърбев“. В заповедното производство не
се дължат разноски на длъжника за подадено възражение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Н.И.Г., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление, гр. София, ул.”Московска” №19, представлявано от В.М.С. и Доротея
Николаева Николова, сумата от 18190,84 лева (осемнадесет
хиляди сто и деветдесет лева и осемдесет и четири стотинки) главница по договор
за кредит от 28,04,2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 03,12,2018г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение №32 от 15,01,2019г. по ч.гр.д.№2801/2018г. по
описа на АРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер от 19 153,12
лева (деветнадесет
хиляди сто петдесет и три лева и дванадесет стотинки) главница, както и за признаване на
установено, че се дължи сумата от 1920,41 лева (хиляда деветстотин и двадесет лева и
четиридесет и една стотинки) договорна лихва за периода от 05,12,2017г. до
29,11,2018г., сумата от 107,08 лева (сто и седем лева и осем стотинки) санкционираща лихва за периода от
09,11,2018г. до 29,11,2018г. и сумата от 120 лева (сто и двадесет лева) заемни такси, дължими по договор за
кредит от 28,04,2017г.
ОСЪЖДА Н.И.Г., ЕГН **********
***, да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление, гр. София, ул.”Московска” №19, представлявано от В.М.С. и Доротея
Николаева Николова, сумата от 876,22 лева (осемстотин седемдесет и шест лева
и двадесет и две стотинки), направени по производството разноски и сумата от 491,91
лева (четиристотин деветдесет и един лева и деветдесет и една стотинки)
направени разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление, гр. София, ул.”Московска” №19, представлявано
от В.М.С. и Доротея Николаева Николова, да заплати на Адвокатско дружество
„Гърбев“, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. Пловдив, ул.“Братя Пулиеви“ №1,
представлявано от Стоимен Атанасов Гърбев, сумата от 170,67 лева (сто и седемдесет
лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и
съдействие на Н.И.Г., ЕГН ********** ***70/2019г. по описа на АРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: