Определение по дело №133/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Н.И. С., с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] против действия на ЧСИ А. Ц., с рег.№701, с район на действие ОС – Благоевград, извършени по изп.д.№498/2015 г. по описа на посочения съдебен изпълнител, изразяващи се в налагане на запор върху МПС, собственост на жалбоподателката, действията по извършване на опис на процесното МПС, както и тези свързани с назначаване на пазач на автомобила.

В жалбата се твърди, че на 06.08.2015 г. е връчено на жалбоподателката съобщение по обезпечително производство по изп.д. №498/2015 г. по описа на ЧСИ А. Ц.. Посочва се, че в това съобщение е посочено, че се налага запор върху МПС, собственост на жалбоподателката. Твърди се, че въз основа на това съобщение е направен опис на колата и е назначен пазач, който е личен приятел на взискателя по изпълнителното дело. Излага се, че са подадени многобройните жалби от жалбоподателката, че колата не се пази и че тя се кара не само в [населено място], но също така и [населено място]. Твърди се, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.428, ал.1 от ГПК от страна на съдебния изпълнител, като се изтъква, че съдебния изпълнител е длъжен да изпрати първо покана за доброволно изпълнение, и след като извърши това действие може да извършва каквито и да било действия спрямо МПС. Твърди се от жалбоподателката, че е необяснимо за нея как ЧСИ държи все още колата и защо не й я връща.

Излага се, че горните действия на съдебния изпълнител са незаконосъобразни, предвид на което се иска тяхната отмяна.

С молба, подадена на 28.01.2016 г. от жалбоподателката е поискано отвод от настоящето дело на съдиите Л. М., Катя Бельова и П. У..

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е подаден отговор на жалбата от страна на адв. С. К., в качеството й на пълномощник на взискателя по изпълнителното дело В. П. Ш., със съдебен адрес: [населено място], ул.”Т.Ал.” №47, ет.3, офис 5. В отговора се застъпва становище за недопустимост на жалбата, поради което се иска същата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Претендира се и заплащането на сторени по делото разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата, приложени към копието от изпълнителното дело, като взе предвид становището на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От материалите по делото се установява, че въз основа на обезпечителна заповед от 05.08.2015 г. на БРС по ч.гр.д.№1643/2015 г., по искане на взискателя (В. П. Ш.) е образувано изп.д.№498/2015 г.по описа на ЧСИ Ал. Ц., с оглед налагането на допусната от БРС обезпечителна мярка „запор” върху движима вещ – л.а. „Б.”, с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на жалбоподателката за обезпечаване на посочените бъдещи искове срещу нея.

С нарочно съобщение изх.№7544/06.08.15 г. ЧСИ е уведомил длъжницата, че въз основа на обезпечителната заповед и образуваното в тази връзка изп.д.№498/15 г. „налага запор” върху въпросния л.а. „Б.” с ДК [рег.номер на МПС] , с подробно описани индивидуализиращи белези. Видно от обратната разписка на л.8 от копието на изпълнителното дело така изготвеното съобщение е връчена на длъжницата Н. И. С. на 07.08.2015 г. Запорно съобщение е изпратено и до ОДМВР – Б. с молба за вписване на запора от момента на получаването му във водените регистри на ППС, което е сторено на 07.08.15 г. (вж. писмо рег.№111600-15373/16.10.15 г. на н-к сектор „ПП” при ОДМВР).

С призовка за принудително изпълнение длъжницата е уведомена на 17.08.2015 г. (вж. разписката на гърба на л.13) за насрочен на 27.08.2015 г. опис на запорираното МПС, за която дата е поканена да го представи.

По искане изх.№09026/26.08.15г на длъжницата са предоставени още същият ден – 26.08.2015 г.следните книжа: съобщение за обезпечителното производство, обезпечителна заповед и призовка.

Видно от протокола от 27.08.2015 г. насрочения опис не се е състоял поради непредставянето на автомобила от жалбоподателката. Поради това и в резултат на предприетите от ЧСИ действия, колата е обявена за общодържавно издирване от органите на МВР, които на 30.09.2015 г. го задържат, за което съдебния изпълнител е надлежно уведомен.

Впоследствие с протокол за опис на движими вещи от 01.10.2015 г. в 13,30 ч. е извършен опис на запорирания автомобил като на 02.10.2015 г. на длъжницата е предоставено копие от същия. Не се спори, че понастоящем автомобила оценен и предаден за пазене на трето лице.

С постановление от 22.20.2015 г. ЧСИ А. Ц. е оставил без уважение искането на длъжницата за връщане на автомобила, за което е уведомена на 23.10.2015 г.

С Определение №5585 от 03.12.2015 г. постановено по в.ч.гр.д.№989/2015 г. по описа на БлОС е оставена без разглеждане жалбата на Н. И. С., ж. Б., ж.к ”Е.”, [жилищен адрес] против наложен от ЧСИ Ал. Ц. запор върху л.а. „Б.” с ДК [рег.номер на МПС] по изп.д.№498/15г по описа на същият съдебен изпълнител. Видно от отбелязването върху посочения съдÕбен акт, същият е влязъл в сила на 29.12.2015 г.

При така установеното от фактическа страна и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, съдът приема за установено следното от правна страна:

Преди да се произнесе по подадената жалба, съдът намира за необходимо да се произнесе по основателността на молбата за отвод, като намира искането в този смисъл за неоснователно. В разпоредбата на чл.22, ал.1 от ГПК са изброени основанията при които следва да се отведе съдебния състав. В настоящия случай не е налице която и да е от хипотезите на чл.22, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.22, ал.1, т.6 ГПК съдия относно, който съществуват други обстоятелства извън изброените от т.1 до 5 ГПК обстоятелства, които пораждат съмнение в неговото безпристрастие следва да се отведе. В случая за такива други обстоятелства се сочи от жалбоподателката обстоятелството, че посочените в молбата съдии са пристрастни. Съдът намира за необходимо да посочи, че никой от членовете на настоящият състав на БлОС няма никакви лични контакти, нито близки отношения с която и да е от страните по делото. Не се намира в отношения, които да поставят под съмение безпристрастността при разглеждането на настоящето дело. Ето защо искането за отвод на членовете на настоящия състав на съда, следва да се остави без уважение, като неоснователно.

С оглед горното следва да се разгледа подадената жалба, като при установените по – горе факти, съдът намира жалбата за процесуално недопустима. Съображения:

От изложените в жалбата твърдения съдът намира, че предмет на жалбата са действията на съдебния изпълнител по налагане на запор върху МПС, собственост на жалбоподателката, действията по извършване на опис на процесното МПС, както и тези свързани с назначаване на пазач на автомобила.

На първо място, съдът намира за недопустима жалбата в частта, с която се обжалва наложения запор по процесното изпълнително дело на основание чл.299, ал.1 от ГПК, според която законова разпоредба спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. В случая се установи от материалите по делото, че наложения от ЧСИ Ал. Ц. запор върху л.а. „Б.” с ДК [рег.номер на МПС] по изп.д.№498/15г по описа на същият съдебен изпълнител, е бил предмет на разглеждане по в.ч.гр.д.№989/2015 г., като жалбата против това действие на съдебния изпълнител е оставена без разглеждане с влязъл в сила съдебен акт. Повторно разглеждане на същия правен спор, с оглед влезлия в сила съдебен акт и на основание чл.299, ал.1 от ГПК, е недопустимо.

Жалбата против това действие на съдебния изпълнител е недопустима и поради следните съображения. Разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК сочи в кои случай длъжникът, какъвто е жалбоподателката по процесното изпълнително дело, има право на жалба против действията на съдебния изпълнител, а това са – да обжалва постановлението за глоба и насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемане на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Само в тези случаи длъжникът може да обжалва действията на съд. изпълнител. В случая не са изложени каквито и да е твърдения относно секвестируемостта на запорираното МПС, което е една от предпоставките за допустимост на обжалване на действията на съдебния изпълнител от длъжника. Запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на запорирано или възбранено имущество за събиране на определено вземане (така Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2015г. на ВКС по тълк.дело 2 /2013г.на ОСГТК). В случая както се посочи липсват в жалбата твърдения за несеквестируемост на запорираното МПС, поради което и това действие на съдебния изпълнител не подлежи на обжалване.

На второ място, действията по описа, оценката и предаването на МПС за пазене съгл.чл.465-чл.472 ГПК не са самостоятелни действия, а последица от налагането на запора, поради което същите не подлежат на обжалване по реда на чл.435 и сл. от ГПК от длъжника по изпълнителното дело. Съдът следва да се произнесе по искането за отмяна на действията по запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделно обжалване на тези действия, както е в настоящия случай, не е допустимо – вж. в този смисъл Тълкувателно решение №2 от 26.02.2015г. на ВКС по тълк.дело 2 /2013г.на ОСГТК, което е задължително за съдилищата.

Дори горното да се игнорира, то жалбата се явява недопустима и поради това, че е подадена след изтичане на едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК. Съобщението за налагане на запора е връчено на жалбоподателката на 07.08.2015 г.(вж. обратната разписка на л.8), когато и същия е вписан в съответните регистри на ППС в сектор ПП при ОДМВР. Отделно от това на 26.08.2015 г. жалбоподателката е получила съобщение за обезпечителното производство, обезпечителната заповед и призовка (вж. искането й с изх.№09026/26.08.15г), а на 02.10.2015 г. – копие от описа на автомобила. Настоящата й жалба, първоначално е депозирана в ОС – [населено място] на 10.12.2015 г. (по която е образувано в.гр.д.№1043/15г., но същото е прекратено и жалбата върната на ЧСИ за администриране).Която и дата от горните да се зачете за начало на едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК, то към момента на сезиране на компетентния окръжен съд (10.12.2015 г.) същият е изтекъл. Оттук и недопустимостта на жалбата, като просрочена.

С оглед изложените съображения съдът намира жалбата за процесуално недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството следва да се прекрати.

Съдът констатира, че жалбоподателката не е внесла дължимата се за разглеждане на жалбата държавна такса, която по арг. от чл.16 от ТДТССГПК е в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), поради което с настоящия съдебен акт следва да се осъди да заплати по сметка на БлОС горната сума.

Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдия К.Б., направено в молба с вх.№352/28.01.2016 г., подадена от Н. И. С., с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес].

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА жалбата на Н.И. С., с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] против действията по налагане на запор, извършване на опис и назначаване на пазач, извършени от ЧСИ А. Ц., по изп.д.№498/2015 г. по описа на ЧСИ А. Ц., с рег.№701, с район на действие Окръжен съд Благоевград.

ОСЪЖДА Н. И. С., с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати в полза на Окръжен съд – [населено място] дължимата се за разглеждане на настоящата жалба държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева).

Прекратява производството по в.ч. гр.дело№75/2016г по описа на БОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд – [населено място].

На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от съдебния акт следва да се връчи на страните по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: