РЕШЕНИЕ
№71
гр. Велико Търново, 14.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието
на секретаря П.И. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №92 по описа за 2023 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.
с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на адв. М. В., в качеството му
на пълномощник на Г.И.К. ***.
Търново, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП с №23-1275-000050/22.01.2023г. на младши
автоконтрольор към ОД на МВР – В. Търново, с която на жалбоподателката на
посоченото основание е наложено ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“ за
срок от 6 месеца. Жалбоподателката счита оспорваната заповед за
незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения. Излага съображения, че приложената от органа
правна норма за налагане на ПАМ предполага неправомерно поведение на
собственика на ППС, каквото в случая не е налице. Намира за нарушена
разпоредбата на чл. 10 от АПК поради издаването на заповедта от лице, участник
в образуваното административнонаказателно производство, започнало със
съставения на Г. К. АУАН. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Не претендира
за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор към ОД на МВР – В. Търново, не взема становище по нея.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
С процесната Заповед за налагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП с
№23-1275-000050/22.01.2023г., издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР –
В. Търново, е наложена ПАМ
по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на ППС“ – лек
автомобил „Мерцедес А200“, с рег. №..., собственост на оспорващия, за срок от 6
месеца. Като мотиви в заповедта административният орган е изложил, че на
22.01.2023г., около 05,10 часа, в град В. Търново, ул. „България“, посоченият
лек автомобил е управляван от трето лице, а именно от А и.с., който не
притежава свидетелство за управление на МПС и е неправоспособен. От така
посочените факти ответникът е приел, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП, при който посочената ПАМ следва да се наложи на собственик на
ППС, управлявано от неправоспособен водач.
По делото е приложен АУАН серия GA №838670 от 22.01.2023г.,
издаден за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на АСабриев/стр. 7 от делото/, както и АУАН
серия GA №838672 от 232.01.2023г. и наказателно постанволение
№23-1275-000127/10.02.2023г., издадени за нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП на
Г.К./стр. 28 от делото/.
В хода на
съдебното производство са приобщени към доказателствения материал изпратената
от ответника административна преписка по издаване на процесната заповед, както
и Заповед
рег. №366з-2605 от 28.06.2022г. на директора на ОД на МВР-Велико Търново;
заверени ксерокопия на АНП, образувано със съставянето на АУАН серия GA
№838672, ведно с НП №23-1275-000127/10.02.2023г. на началник сектор „Пътна полиция“-Велико
Търново, както и трудов договор сключен между жалбоподателката и АГППДМ „Дентал
Смайл“ гр. Плевен от 09.11.2021г., заверен от адв. В. по реда на чл. 32 от ЗА.
По искане на жалбоподателя са изслушани гласни
доказателства чрез разпит в качеството свидетел Р.М..
При горната фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Съдът приема, че
жалбата е допустима като подадена от активно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 146, ал.
1 от АПК.
Оспорваната Заповед за налагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП с
№23-1275-000050/22.01.2023г. на младши автоконтрольор към ОД на МВР – В. Търново,
е връчена на жалбоподателката на 22.01.2023г., което е видно от направеното
отбелязване на самата заповед. Жалбата е подадена директно до АС – В. Търново
чрез ОД на МВР – В. Търново на 03.02.2023г., видно от поставения на нея вх.
№5127500-2439/03.02.2023г. по описа на ОДМВР – В. Търново. Следователно срокът
чл. 149, ал. 1 от АПК следва да се счита за спазен. Жалбата е редовна с оглед
на разпоредбите на чл. 150 и 151 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
В конкретния
случай следва на първо място да се установи дали заповедта за налагане на ПАМ е
издадена от лице, притежаващо нормативно регламентираната правна
възможност/компетентност/ за това. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорваната заповед е издадена от служител на
длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В.
Търново. Съгласно
Заповед рег.
№366з-2605 от 28.06.2022г. на директора на ОД на МВР-Велико Търново, т. 2 от
същата, оправомощени да прилагат ПАМ от вида на процесната са и назначените по
график и/или определени със заповед/план за работа служители на длъжност
"младши автоконтрольор" в сектор "Пътна полиция", отдел
"Охранителна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, за територията,
обслужвана от дирекцията. В случая делегирането на правомощия е допустимо,
съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и направено редовно. За да е завършен обаче
надлежно фактическия състав на оправомощаването, според волята на делегиращия
орган, изразено в приложената Заповед рег.
№366з-2605 от 28.06.2022г., следва да се установят и други обстоятелства, а
именно – служителят да е назначен по график или определен със заповед/план за
работа/вж. т. 1.2 от заповедта, стр. 24 и сл. от делото/. Въведените
допълнителни изисквания, на които следва да отговаря конкретен служител, за да
е надлежно оправомощен съгласно посочените в заповедта на директора на ОД на
МВР критерии, явно целят да отграничат отделните служители, заемащи същата
длъжност, като оправомощени са не всички тези лица априори/по принцип, а
конкретно изпълняващи определени функции. Явно волята на делегиращия орган е
компетентността за налагане на ПАМ да се предоставя в конкретен случай на
конкретен служител, когато той изпълнява служебните си задължения в конкретен
времеви период и/или на определено място. Имено за това е поставено
допълнителното изискване този служител да е назначен по график или определен с
нарочна заповед или план за работа. Изпълнявайки своите служебни задължения по
график/план за работа или др. заповед, служителят ще може в рамките на работния
график/период на дежурство или др. да издаде валидно заповед за налагане на ПАМ
по ЗДвП. Ако служителят не е на работа, респ. ако не работи в конкретен пътен
участък, той не би могъл да издаде такава заповед, тъй като това няма да е
необходимо с оглед изпълнението на служебните му задължения. Именно в такъв
аспект следва да се разбира посоченото допълнително изискване в цитираната
т.2.1 от заповедта на директора на ОДМВР – В. Търново. Следователно, за да се
прецени изискването за компетентност освен тази заповед и безспорното качество
на служител на посочената длъжност, следва да се установи, че този служител в
конкретно време и на посочено място е изпълнявал служебните си задължения съгласно
заповедта за оправомощаване/бил е на смяна, по график, въз основа на заповед,
работен план и т.н./. Само по този
начин би се изпълнил целят сложен фактически състав по надлежното
оправомощаване на определено длъжностно лице, което законът допуска. Ето защо с разпореждането на съдията
докладчик за насрочване на делото са
дадени указания на основание чл. 171, ал. 4 от АПК на ответника да представи
доказателства за компетентността на издателят на заповедта именно в контекста
на посоченото в т.2.1 от Заповед рег. №366з-2605 от 28.06.2022г. Такива доказателства по делото не
са представени, като пълномощник на ответната страна не се е явил в съдебно
заседание и не е взел становище и по изпълнението на указанията на съда.
Доказателствената тежест за установяване на посочените факти носи ответника,
съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК. При това положение настоящият
състав приема, че по делото не е установено, че оспорваната заповед за налагане
на ПАМ е издадена от компетентен орган, поради което се явява нищожна.
Липсата на
компетентност на издателя на един административен акт, е съществен порок на
акта, който води до изначална липса на такъв акт, т.е. до нищожност. Понеже допуснатият недостатък не може да се поправи с
последващи процедурни действия, то и постановеният краен акт е издаден при
наличие на съществено процедурно нарушение. За наличието му съдът следи
служебно, независимо от това дали жалбоподателят се е позовал на него. Ето защо
при извършване на такава проверка и констатиране на порок, водещ до нищожност
на обжалвания акт, то нищожността следва да бъде обявена с решението на съда,
тъй като преценката за това е част от предметните предели на съдебната проверка
– чл. 172, ал. 2 от АПК. Обжалваната ПАМ следва да бъде обявена за нищожна.
Страните по
делото не са претендирали за разноски и съдът не се произнася по дължимостта
им.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖНА Заповед за
налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП с №23-1275-000050/22.01.2023г. на младши автоконтрольор към ОД на МВР – В.
Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: