Решение по дело №4179/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260467
Дата: 6 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Стояна Илиева Илиева Станева
Дело: 20203110204179
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

                                                              

                                  №………………………./……………..

                                                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На  пети април                                               Година две хиляди и двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

 

Секретар : МАРГАРИТА СТЕФАНОВА

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4179 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба от „ П.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.М.Д., чрез адв.Н. Т., ВАК  срещу НП № 03-012882/25.06.2020 год. на Директор на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което за извършено нарушение на чл.264,вр.чл.128,т.2 и чл.154,ал.1  от КТ на осн.чл.416,ал.5,вр.чл.415в,ал.1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв..

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно, издадено в противоречие с материалния и процесуален закон. Твърди се, че в НП е отразена невярна фактическа обстановка, а възнаграждението на служителя е било изплатено. Твърди се, че дадената от АНО квалификация на извършеното нарушение е неправилна, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя отмяна на НП. Твърди се също така, че е налице съществено разминаване в обстоятелствената част на процесното НП.

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв. Н. Т.,ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна – Д ИТ Варна, редовно призована се представлява от юк Николов, който моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН с  № 03-012882/08.06.2020 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че „П.” ЕООД, ЕИК 103 195 503 , в качеството на работодател не е изплатил не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение за работа на официални празници 06.06.2019 год. / Ден на Съединението / и 22.09.2019 год. / Ден на Независимостта на България / на лицето М.П.П. с ЕГН ********** на длъжност „ обслужващ погребално бюро” в траурна агенция „  Памет”, в които дни лицето е полагало труд, видно от график за работа за месец септември 2019 год.. Нарушението е извършено на 29.10.2019 год. в траурна агенция „ Памет”, находяща се в гр.Варна, ул.” Генерал Колев” № 28а,до която дата е следвало да бъде изплатено трудовото възнаграждение за месец септември 2019 год. на М.П.П., съгласно договорената периодичност на плащане на трудовите възнаграждения с договор № 38/13.05.2019 год. – нарушение на чл.264 от КТ,вр.чл.154,ал.1 от КТ и чл.128,т.2 от КТ.

Акта бил съставен и предявен на представляващ дружеството,който в графата бележки и възражения  отразил, че нарушението ще бъде отстранено.

В  срока по чл.44 от ЗАНН  не е направено възражение.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на дружеството за  извършено нарушение на чл.264,вр.чл.154,ал.1 от КТ и чл.128,т.2 от КТ на осн.чл.416,ал.5,вр.чл.415в,ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 200 лв..

В хода на съдебното производство от показанията на св. М.М., която потвърждава изложеното в акта за административно нарушение. Посочва, че при извършена документална проверка  установили, че на работници, полагащи труд на официални празници не се начислява възнаграждение. Такова нарушение установили и по отношение М.П., която била работила на 06.09. и на 22.09.2019 год., като не и било изплатено допълнително възнаграждение за работа на официален празник. До приключване на проверката това плащане не било направено, за което и съставила АУАН. След връчването на акта било сторено.

Съдът кредитира показанията на св. М. като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.М. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото  писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган Директора на Дирекция "Инспекция по труда". Компетентността на актосъставителя М. произтича от разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ в качеството й на държавен контролен орган - главен инспектор в Д "ИТ" Варна към момента на съставяне на акта.

АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,  присъствал при извършване или установяване на нарушението.

В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в хода на административно - наказателното производство да е било допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквания.

Що се отнася до съставомерността на нарушението от материалноправна гледна точка, съдът намери следното:

Съдът счита, че от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал, безспорно бе установено, че санкционираното юридическо лице, в качеството на "работодател" не е изпълнило задължението си да осигури своевременното начисляване и заплащане на трудовото възнаграждение на лицето М.П. на длъжност „ обслужващ погребално бюро” за положения от нея извънреден труд през месец септември 2019 г., а именно - на официални празници – 06.09. и 22.09.2019 г.

Съгласно разпоредбата на  чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от КТ определя дните на официални празници, сред които е и шести септември, на която дата е установено от писмените доказателства по делото, че служителят е полагала труд, който не й е бил начислен.

Нормата на чл. 128 от КТ сочи, че работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Видно от показанията на св.М. е, че до съставянето на АУАН въпреки декларираното от управителя на дружеството не са били представени писмените доказателства, че е било начислено и изплатено в дължимия размер възнаграждение за положеният от П. извънреден труд през месец септември 2019 г., а такова е било направено след съставяне на акта за административно нарушение.

С оглед посоченото правилно и напълно обосновано е била ангажирана отговорността на дружеството съгласно разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като същото е било отстранено , като на П. е било изплатено полагащото и се в удвоен размер трудово възнаграждение за работа на официален празник, т.к. съгласно чл. 415в от КТ, според ал. 1 „за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева“. В случая са налице неоспорими данни, че нарушението е отстранено, налице е и втората предпоставка – за работника да не са произлезли вреди, при което АНО е определил правилно санкцията, която е в предвидените от закона граници, а именно 200 лева.

По направените възражения

Неоснователно е възражението, че направената в НП констатация е невярна и не отговаря на действителността, тъй като възнаграждението на служителя е било изцяло изплатено, както и че е налице разминаване в обстоятелствената част на НП, защото в първата част на НП било посочено, че работодателя не е изплатил не по-малко от удвоения размер на трудово възнаграждение за работа на официални празници”, а след това било описано, че нарушението е извършено към 29.10.2019 год., „ до която дата е следвало да бъде изплатено трудовото възнаграждение за месец септември 2019 год.”.

            В случая санкцията е наложена за това, че дружеството като работодател не е изпълнило задължението си по чл.128, т.2 от КТ в установените срокове да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на служителя по някой от способите, предвидени в чл.270, ал.3 от КТ. Видно от приложено по делото допълнително споразумение № 36/01.04.2020 год. е, че възнаграждението на П.  се изплаща ежемесечно със срок до последния работен ден на месеца, следващ месеца за който се отнася.

В този смисъл нарушението е извършено на 29.10.2019 год., до която дата е следвало да бъде изплатено трудовото възнаграждение на П..   

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на Д ИТ - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.

Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 03-012882/25.06.2020 год. на Директор на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което на  „ П.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.М.Д. за извършено нарушение на чл.264,вр.чл.128,т.2 и чл.154,ал.1  от КТ на осн.чл.416,ал.5,вр.чл.415в,ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв..

ОСЪЖДА „ П.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.М.Д. да заплати на Дирекция „ Инспекция по труда” – Варна сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

                                                                                                                                 

                                                                       СЪДИЯ :