Р
Е Ш Е Н И Е № 708
14.08.2017
г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на 22.06.2017 г., в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИНЧО МИНЕВ
гр.
дело № 4564 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
В исковата
молба се твърди, че Димитър Д. ***. и съпругата му закупили, през 1953г. с
нот.акт №53 недв.имот в м.“Айвала дере“ в землището на гр.Сливен, с площ 1.7дка
и граници/съседи- Цана Борисова, Панайот Бъчваров, път и Димитър Алабандрата.
През 1975г.
двамата подарили на сина си Андон Д.Д. лозе с площ 850кв.м. в м.“Айвала дере“,
при граници: шосе Сливен-Ичера; Цана Борисова, Димитър Алабандрата и М.Д.Д..
Веднага след тази сделка извършили и следваща- подарили на другия си син- М.Д.Д.,
също лозе с площ 850кв.м. в м.“Айвала дере“, при граници: шосе Сливен -Ичера; път, Димитър Алабандрата и Антон Д.Д..
Твърди се, че
двамата братя са ползвали имота общо /явно трябва да се разбира, че са ползвали
общо площта, образувана от така подарените имоти/, тъй като от самото му начало
е бил ограден от родителите им; също, че площта на имота е била по-голяма от
онази, отразена в нотариалните актове. Твърди се и че намиращата се в него
вилна сграда се ползвала от Антон Д. до смъртта му.
Според ищците,
имота - явно се има предвид имота преди даренията, е отразен по кадастралния
план на м.“Дюлева река“ през 1989г. в действителните му /съгласно ползвания от
ищците израз/ граници, а с тях бил нанесен и по плана, изготвен през 2005г. за
м.“Среди дол“. Понастоящем, при действието на кадастралната карта на гр.Сливен му
е даден идентификатор 67338.404.388 и е записан с площ 2 602кв.м. Ищците
считат, че разликата между тази площ и площта по документи за собственост - 902
кв.м., също е била собственост на братята, тъй като е придобита от тях по
давностно владение и наследство, при равни дялове.
В началото на
юли 2016г. ищците подали молба- декларация чрез кмета на община Сливен до
нотариус за снабдяване с нот.акт по обстоятелствена проверка за 902/2602 ид.ч.,
но получили удостоверение, че тази площ е всъщност общинска собственост. С
това според тях е оспорено правото им на
собственост и по тази причина прибягват до исковия път за защита с претенция
съда да приеме с решение за установено по отношение на общината, че М.Д.Д. и
наследниците на брат му- С.А.Д. и К.Н.К., са собственици на 902/2602 ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор 67338.404.388.
Претендират и
сторените то тях разноски по делото.
В своевременно
депозирания писмен отговор община Сливен намира иска неоснователен, твърдейки
че собствеността върху процесните идеални части ищците, респ. наследодателя им,
не са придобили нито на оригинерен, нито пък на деривативен способ. Това
възражение се основава главно на съществувала назад във времето забрана по
давност да бъде придобиван държавен или общински недв.имот. Подробно проследява историята на имота във
времето след 1953г. по действалите кадастрални планове на гр.Сливен и достига
до извод, че между нея и наследниците на Димитър Михов и съпругата му е
възникнала съсобственост по отношение на имота с идентификатор 67338.404.388,
като общината притежава 902/2602ид.ч.
Ответникът също
претендира разноски, а и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди всички събрани по делото
доказателства- както поотделно, така и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
С договор, извършен в нот.акт № 53, том І,
дело 143/53г. ДИМИТЪР Д. МИХОВ и ЩИЛИЯНА
ГЕОРГИЕВА закупуват недв.имот- „МАРАШ”, с площ 1.7дка в
землището на гр.Сливен, м.”Айвала дере”, с граници /по-скоро
съседи, тъй като физическите лица не са граници/ тогава: Цона Борисова,
Панайот Бъчваров, път и Димитър Алабандрата
През 1975г. двамата даряват, както е
записано в документа, в който е извършена сделката- нот.акт № 73, том ІХ, дело
3434,
на сина си АНДОН Д.Д.,***, което е с граници: шосето
Сливен-Ичера; Цона Борисова; Димитър Алабандрата и М.Д.Д.. Със
следващия по номер нотариален акт- 74, дело 3435, те даряват и
на другия си син - М.Д.Д., идентичен имот- лозе с
площ 850кв.м., в м.”Айвала дере”, което е с граници: отново шосето
Сливен –Ичера; път; отново Димитър Алабандрата и Антон Д.Д..
В двата документа е записано, че при
извършване на всяко от разпоредителните действия пред нотариуса,
дарителите са представили цитирания в първия абзац на тази част от съдебното
решение нотариален акт № 53.
От
данните, съдържащи се в удостоверението изх.№ 9400-9128, издадено от община
Сливен на 05.07.2016г. съда прави извод, че тези два дарени имота понастоящем
представляват част от имот, който е с обща площ 2 602кв.м., както и че той
се индивидуализира с идентификатор 67338.404.388 по кадастралната карта и
регистри на гр.Сливен, одобрени със заповед № РД-18-31/ 19.04.2006г. на изп.д.
на АК, а по предходния план на града номера му е бил 2811761. Също, че в имота
се намират две постройки: сграда №1, двуетажна, със застроена площ 45кв.м. и
сграда №2, селскостопанска, с площ 5кв.м. Същите данни се извличат и от скица №
15-98661/ 01.03.2016г., издадена от СГКК-Сливен. В нея като собственици са
посочени М.Д.Д.- съгл.нот.акт №74/1075г., за 850кв.м.; Антон Д.Д.- съгл.
нот.акт № 73/1975г., също за 850кв.м. и неидетифициран собственик за 903кв.м.
От този документ съда констатира и че имота се намира в местността „Среди дол”
в землището на гр.Сливен.
Видно
от удостоверение изх.№ 9400-22705, издадено от община Сливен на 03.11.2015г.,
купувачите по нот.акт №53/ 1953г., които са дарители по актове 73 и 74 от
1975г., са съпрузи. Те са починали- съотв.през 1978г. и през 1996г. Също, че
надарените лица: М.Д.Д. и АНТОН Д.Д., действително, както е записано в нот.акт
73 и нот.акт 74, са техни синове. Вторият от двамата също е починал, като е
оставил за наследници съпругата си Нана Рачева Д.- също починала- една година
след съпруга си- през 2015-та година и дъщеря си С.А.Д.. Другата им дъщеря –
Диана А.Д., е починала преди родителите си, като за наследник е оставила сина
си К.Н.К..
Впрочем,
от съдържанието на вече коментираното удостоверение изх.№ 9400-9128 става ясно,
че община Сливен признава, че 1 700/ 2602 ид.ч. от поземления имот с
идентификатор 67338.404.388 не са нейна собственост, но пък и че заявява
собственически права върху останалите 902/ 2602 ид.части от него. Нещо повече-
за тях общината е съставила през 2016-та година Акт № 3505 за частна общинска
собственост.
От скица № 3317 от
15.11.1989г. съда прави извод, че по действалия тогава план на гр.Сливен двете
дарени лозя с площи от по 850кв.м. попадат във вилната зона, в м.”Дюлева река”,
като образуват общ имот с № 1761. Също, че в него са се намирали две паянтови
сгради, по-голямата по площ от които жилищна. От съдържанието се извлича и
информацията, че източната граница на имот № 1761 е имот № 1760; северната-
имот № 1762, а южната- път. Същото, разбира се съвсем логично, е разположението
на имотите и по извадката от кадастралния план от 1989г., за м.”Среди дол”. Видно е от
двата документа, че имот № 1762 представлява както северна, така и западна
граница на имот № 1761- западна с тясната си дълга част, която обаче не
представлява път, а вероятно е пътека, по която се достига до „същинската” част
на имот 1762- разположена източно от пунктира, засята с дръвчета. От извадката
от кадастралния план от 1989г. е видно, че в посока запад, след имот 1762 се
намира имот с № 1767.
Южната граница на имот 1761 пък е път, но „през
него” съседи на имот 1761 са имоти с №№ 1900 и 1901.
В
разписния лист на имотите, като собственик на този с №1761 са записани
наследници на Димитър Стоянов Д., без да е отразен документ за собственост;
като собственик на имот 1760- Ценка Стефанова Митова и
Павел Митов- по силата на нот.акт № 104, д.№ 1528/ 1989г.; на имот
1762- Димитър Кондев Червенкондев- с нот.акт № 195, том ІІ, дело
1074/1987г.; на имот 1767- Димитър Любомиров Газибаров- с нот.акт № 93, т.І,
д.№ 188/76г. Това титулярство на правото на собственост върху изброените имоти
се установява по несъмнен начин от самите документи за собственост, притежавани
тогава от цитираните лица- нотариални актове, представляващи листи №№ 53 – за
имот № 1760 на Ценка Митова и Павел Митов; 54- за имот № 1767 на Димитър
Газибаров; 55- за имот № 1900 на Николина Омайникова / Диана В.В./ и 56- за имот
№1901 на Диана В.В..
Скица №
1022/ 25.08.2016г. е издадена за имот,
който по плана на новообразуваните имоти на м.”Среди дол”, селищно образование
„Изгрев” със заповед на областния управител на Сливенска обл. от 2002-ра
година, се индивидуализира с № 67338.281.1761 и площ 2 603дка.
Община
Сливен представи с писмения си отговор документа, с който през 1953-та година
продавача по нот.акт № 53 се е легитимирал пред Сливенски районен съдия като
собственик на мараша с площ 1.7дка- Мария Господинова Иванова- това е нот.акт №
38, том І, дело 10181953г. Видно е, че тя не е разполагала с документ за
собственост и поради това се е снабдила с този констативен нот.акт. Издаден й е
от Сливенски народен съдия, след като последния в извършена обстоятелствена
проверка се е уверил, че тя е собственик на имота- мараш в
м.”Айвала дере” с площ 1.7дка, при граници: Цона Борисова; Панайот Бъчваров;
път и Димитър Алабандрата.
Документите,
представляващи листи №№ 42-50 от материалите по делото съда няма да обсъжда
подробно, тъй като те с нищо не допринасят за изясняване на фактите по делото.
Събрани бяха и гласни доказателствени
средства- чрез разпита на свидетелите Железчо Въндев Железчев и Красимир Ганчев
Атанасов. От показанията им съда приема, че имота, за който
се твърди, че е собственост на братята М.Д. и Антон Д., преди това е бил на
баща им – бай Димитър, като поне от около 1969г. е бил ограден /
съда приема за доказано, че имота е бил с ограда от тази година, тъй като тя бе
цитирана от свид. Железчев; другия свидетел не посочи конкретна година, а само,
че знае имота от 1955-56г. и че няколко години след това му е била поставена
ограда. Т.е., ако, както е в случая, със свидетелски показания ще се доказва
годината, в която е поставена оградата, то следва да се счита, че това е
1967г., тъй като само за нея седения дават и двамата свидетели/. От
показанията съда приема и че съседни нему са били имоти, собственост на
Павел Митов- от изток, закупен по-късно от Лечков и където понастоящем е
построена новата хотелска сграда на последния; от запад- имот на Димитър
Газибаров, закупен в по-ново време от Лечков- където е построена първоначалната
сграда на хотела му. Установява се и че имота, собственост на наричания от
свидетелите бай Димитър, в последствие собственост на синовете му М. и Антон, е бил засят с череши, бадеми и лозе, както и че в
него е имало- в източната част, първоначално паянтова постройка,
изградена в последствие като стабилна сграда, обитава от Антон Д. до смъртта
му. И двамата свидетели бяха категорични, че откакто знаят имота- първия
свидетел от 1969г., а втория- от 1956г., около него не е имало пустеещи имоти,
а всички са били обработвани.
Само от показанията на свид. Атанасов съда
приема, че Панайот
Бъчваров е дядо на д-р Газибаров. Съдът има основание да се довери на
този свидетел и за факта, че на Димитър Червенкондев са казвали Алабандрата, но все
пак трябва да се каже, че той не бе съвсем уверен в тази дадена от него
информация; но пък свидетелства и за този факт.
Съдът кредитира горните свидетелски
показания, тъй като двамата мъже описват сходна, почти идентична обстановка, а
и тъй като не малка част от информацията им се потвърждава и от документи- при
това официални- споменатите по-горе разписен лист и нотариални актове.
Впрочем, задължително трябва да се
коментира, че от разписния лист съда установи и че имоти с номерация към
1989г.- 1760, 1762 и 1767, са променили собственика си, тъй като са придобити
от Светлана Лечкова /съпругата на Йордан Лечков, за когото двамата свидетели
дадоха показания, че е закупил имоти, граничещи с процесния имот. Съпружеската
връзка между Светлана Лечкова и Йордан Лечков е ноторно
известно, поне за гр.Сливен, обстоятелство/.
Така установените факти налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК- установителен иск за правото на
собственост, върху недв.имот- по-скоро върху идеални части от такъв. В случая е
налице правен интерес от него, тъй като ищците претендират, че са собственици и на 902 кв.м., а не само на
останалите 1 700кв.м., от
поземлен имот с площ 2 602кв.м., а ответника- община Сливен, отрича това им право. Отрича го при това
с правоизключващо възражение- твърдейки- в писмени доказателства, а и в хода на
делото, че самата тя е собственик; вкл. издала е акт за частна общинска
собственост за тази площ като идеална част,
представляваща „горница” за целия имот.
Твърдението на активно
легитимираната по делото страна/и е, че притежава/т документи, с които могат да докажат
правото си на собственост за 1 700кв.м. и такива те
ангажираха- съда
ги прие като писмени
доказателства- два нотариални акта. Така тези права са
категорично установени. Впрочем, ответника и не ги оспорва. Отрича ищцовите
претенции обаче за останала част от площта, с която понастоящем е заснет и
нанесен на кадастралната карта на гр.Сливен, одобрена със заповед на изп.дир. на АК № РД- 18-31/ 19.04.2006г.,
като имот с идентификатор 67338. 404.388 и площ 2 602кв.м., намиращ се в
землището на гр.Сливен, м.”Среди дол”.
Твърдението на ищците е, че първия от тях- М.Д.
и наследодателя на втория и третия- С.Д. и К.К.: Антон Д., са наследници на
Димитър Д. ***. Тези факти бяха категорично установени с официални свидетелстващи
документи. Твърдят също, че понастоящем са собственици на цитирания по-горе
недв.имот с идентификатор 67338.404.388, в неговата цялост на площ 2602кв.м.,
като правото всеки от двамата братя е получил от баща си;
твърдят също, че са собственици и на основание осъществено давностно владение. Това
комбинирано придобивно основание лесно може да се обясни с факта, че М.Д. и Антон
Д. не разполагат с документ за собственост за горницата над 1 700кв.м. до
пълния размер на площта на имота понастоящем- 2 602кв.м. Една от тезите на
ищците е, че още при придобиването му от общия им наследодател имота е бил
2 602кв.м., но е записван в нотариалните актове с площ 1 700кв.м.,
вероятно поради липсата на заснемане по това време на имотите и неточности в
измерването. Тази теза не може да се сподели- на първо място, защото разлика от
900кв.м. е очевадно голяма, за да не бъде забелязана/отчетена, още повече като
се съпоставя с площ от 1 700кв.м.- тези около 900кв.м. представляват
половината от площта, за която общия наследодател, а понастоящем ищците, притежават
документ за собственост. /друго ще е положението ако 900кв.м. е разлика в площ
на недв.имот с територия примерно 30дка, 50дка или повече- в тях тя би била
трудно забележима/. От друга страна, ищците са категорични, че границите на
имота им никога не са били променяни. На първо място тук съда ще коментира, че
не споделя тезата на ищците, че недв.имот се индивидуализира със своите
граници, но не и с площта си. Това не е съвсем вярно, тъй като границите
определят, дават именно площта на имота; т.е. двете са функционално свързани.
Следва да се отбележи, че първоначалното
придобиване на правото на собственост е на деривативно основание- общия
наследодател на ищците Димитър Д. ***., го е закупил през 1953г. от физическо
лице. Продавач по тази сделка е Мария Райчева Иванова, домакиня по онова време,
от гр.Сливен. Видно от съдържанието на нотариалния акт, в който е извършена
сделката- №53/1953г., жената се е легитимирала като собственик с нот.акт № 38,
том І, дело 101/1953г. Последният бе ангажиран от ответната страна като писмено
доказателство- л.39 от делото и видно от съдържанието му, е съставен въз основа
на обстоятелствена проверка. В следствие същата е прието, че площта на имота,
на който Мария Иванова е собственик, е 1.7дка. Точно толкова е площта, записана
и в нот.акт №53/ 1953г. Т.е., безпротиворичив е извода, че жената е продала
толкова, колкото е притежавала. И ако сделката е действителна, а никой не
твърди обратното, то Димитър Д. Михов е станал собственик на точно 1.7 дка
недв.имот, който предвид означението „мараш”, трябва да е представлявал тогава
лозе. Според съда, логиката диктува, че
Мария Иванова се е снабдила с констативния нотариален акт именно с цел
реализиране на сделката, извършена в нот.акт 53/1953г., тъй като разликата във
времето между двата нотариални акта е само петнадесетина дни.
В нот.акт №38/53г. мараша в м.”Айвала дере” е описан със следните граници:
Цона Борисова, Панайот Бъчваров, път и Димитър Алабандрата. Логично същите са
границите и в нот.акт №53/1953г., като те очертават площ от 1 700кв.м. По
делото липсват доказателства да са настъпвали какви да е промени: фактически
или юридически, с този имот до 1975г., когато собствениците му Димитър Михов и
неговата съпруга Щилияна Михова са го дарили на синовете си Антон Д. и М.Д.,
като на всеки от двамата са отчуждили по 850кв.м. / 850х2 = 1700/. Т.е., при
всичката тази поредица от прехвърляния, предмет на сделките са само и
единствено 1 700кв.м., не и повече.
Според съда, от ищците не се ангажираха доказателства, от които може да се
приеме за доказано твърдението им, че още в началото, още през 1953г., когато
общия им наследодател Димитър Д. Михов, поч. 22.04.1978г. го е придобил, той е
бил с площ 2 602кв.м., както и че той / и съпругата му/, а след това и
двамата му синове- Антон и М., са го владяли с тази площ, която винаги е била
оградена с ограда. Напротив: никой от свидетелите не даде показания, че от
придобиването на имота от Димитър Д. той не е променял площта или границите си.
Показанията на свидетелите бяха, че имота е винаги е бил ограден, но не и че е
бил с постоянни площ и граници. Така също, свид. Железчев въобще не посочи площ
на имота, а свид. Атанасов я определи на около 2 дка, което е много по-близо до
1 700кв.м., отколкото до 2 602кв.м. Тези факти разколебават и то в не
малка степен, теорията на ищците за правото им на собственост. Поради това и
предвид задължението им да проведат главно и пълно доказване на фактите, то
които черпят права, съда не може да я сподели- доказването им не е несъмнено;
ангажираните по делото доказателства не навеждат непременно и точно на
твърдението им, че са собственици не само на 1 700кв.м., а и на останалата
част от 902 кв.м. от имота, която понастоящем се индивидуализира с
идентификатор 67338.404.388.
Дали спорните 902/2602 ид.ч. от него са собственост на ответната страна е
друг, ирелевантен, за делото въпрос. Той дори не е поставян пред съда за
разглеждане и по тази причина няма да бъде произнасян с настоящото решение.
При изложените до тук разсъждения съда ще отхвърли иска.
Този изход на делото води до неоснователност на искането на ищците за
присъждане на разноски- по аргумент за противното от ал.1 на чл.78 ГПК.
Ответникът също претендира разноски, а и юрисконсултско възнаграждение.
Такива принципно му се следват, на осн.чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК. Конкретно в
това дело обаче няма да му се присъдят- защото общината не направи разноски, а
и не бе защитавана от юрисконсулт- процесуалния й представител е главен експерт
в отдел „Правно-нормативно обслужване” в община Сливен.
Водим от горното, Сливенски районен съд:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН
и НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от М.Д.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, С.А.Д. с
ЕГН: ********** и адрес: *** и К.Н.К. с ЕГН: ********** и адрес: *** иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, да бъде прието за установено по отношение
на ОБЩИНА СЛИВЕН, че те са собственици- на основание наследство и давностно
владение, на 902/2602ид.ч. от поземлен имот, находящ се в м.”Среди дол” в
землището на гр.Сливен, целия с площ 2602ид.ч. и с идентификатор 67338.404.388 по
кадастралната карта и регистри на гр.Сливен, одобрени със заповед № РД-18-31/
19.04.2006г. на изп.дир. на АК, стар идентификатор 2811761, при съседи: имоти с №№
67338.404.387; 67338.416.1; 67338.404.389.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането на М.Д.Д., с ЕГН: **********, С.А.Д. с ЕГН: ********** и
К.Н.К. с ЕГН: ********** за присъждане на разноски.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането на ОБЩИНА СЛИВЕН за присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред
Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в
двуседмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната
страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: