Присъда по дело №19/2022 на Районен съд - Средец

МОТИВИ към присъда № 9 от 03.10.2022 г. по НЧХД № 19/2022г. по описа на Районен съд-
Средец .
Срещу подсъдимата А. Д. Ж., с ЕГН **********, е подадена тъжба от Т. Д. Г., с
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка и законен
представител С. К. Г., с ЕГН **********, в която се твърди, че на 10.09.2021г. в гр.Средец
спрямо последната е извършено престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.
На осн. чл. 45 от ЗЗД е предявен иск, с който се претендира да бъде осъдена
подсъдимата да заплати обезщетение за причинените от нея неимуществени вреди –
претърпени болки и страдание без разстройство на здравето, в размер на 5 000 лв., ведно със
законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Гражданският иск, предявен с тъжбата е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство и тъжителят Т. Г., със съгласието на нейната майка и законен
представител С. Г. е конституирана като граждански ищец.
От обясненията дадени от подсъдимата А. Ж. в хода на съдебното следствие,
съпоставени с показанията на свидетелите Г. Г., М.Б., Т.П., Л.В., както и от приложените по
делото писмени доказателства –съдебно-медицинска експертиза и преписка 269р-
7845/2021г. по описа на РУ на МВР –Средец, съдът намери за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата А. Д. Ж. е родена на 20.03.1966 год. в гр. Ямбол, област Ямбол, адрес:
гр.Средец, ****, българка, българска гражданка, образование, омъжена, неосъждана, работи
в магазин за авточасти.
Подсъдимата и съпругът й стопанисват магазин за авточасти в гр.Средец. Същият е
изграден в дворно място, тяхна собственост, като в близост до магазина, в същото дворно
място е изградена и беседка. Дворът е ограден и се заключва. Въпреки това, често се
случвало младежи да прескачат оградата и да ползват беседката. На 10.09.2021г. около
18,30ч. свид. М.Б. – дъщеря на подсъдимата отишла да вземе майка си от магазина. Същата
се придвижила пеша с детска количка и малкото си дете. Минавайки покрай беседката,
свид.Б. забелязала компания тийнейджъри, състояща се от свид. Т.П., свид.Л.В.,
пострадалата Т. Г., Пламена Бирбочукова, Емилия Цъцарова, Яни Чиликов, които вдигали
шум. Свид.Б. им направила забележка да не правят боклук и им казала да напуснат, защото
това е частен имот, но те не сторили това. Свид.Т. Г. отговорила, че нищо нередно не са
направили, след което свид.Б. се прибрала в магазина. След като подсъдимата Ж.
приключила с работното време, двете затворили магазина и тръгнали. Минавайки покрай
беседката, те забелязали отново същите младежи. Този път подсъдимата направила
забележка на децата, на която отговорила отново Т. Г.. Двете си разменили неприятни
реплики, при което подсъдимата Ж., ядосана от случващото се дръпнала за ръката частната
тъжителка Т. Г. и й ударила два шамара по лицето. Свид.Б., виждайки случващото се,
дръпнала майка си и двете се отдалечили. Пострадалата се оплакала на свид.П., че я боли
ръката и бузата. По съвет на приятелите си тя позвънила на майка си, а тя от своя страна
сигнализирала полицията. Била образувана преписка 269р-7845/2021г. по описа на РУ на
МВР –Средец, в хода на проверката по която били снети сведения от всички участващи в
инцидента. Пред полицейския служител Г. Г. децата потвърдили, че подсъдимата е ударила
шамари на Т. Г.. Сведенията са снети в присъствието на ИДПС. По тялото и лицето на Т. Г.
не е имало видими наранявания. Преписката била докладвана в ТО-Средец при БРП, като с
постановление от 29.09.2021г. прокурор при ТО-Средец при БРП е отказал образуване на
наказателно производство с мотив , че деянието съставлява престъпление от частен
характер.
Така установената фактическа обстановка се оспорва от подсъдимата и защитника
й в частта на нанасянето на шамари по лицето на пострадалата.
1

В обясненията си подсъдимата заявява, че не се признава за виновна. Твърди, че на
процесната дата не е удряла пострадалата, само я дръпнала за ръката. Не отрича, че е
присъствала на мястото на инцидента, но дава различно описание на събитията.
Показанията на подсъдимата в частта, че не е нанасяла шамар на пострадалата, се подкрепят
единствено от дъщеря й свид.Б..
Досежно основния факт, подлежащ на доказване, се оформят две групи гласни
доказателствени средства.
Към първата група спадат показанията на свид.П. и свид.В..
Към втората -обясненията на подсъдимата и показанията на свид. М.Б..
Основни сведения за възникналия инцидент се черпят именно от показанията на
свид.П. и свид. В., които са взаимно допълващи се, непротиворечиви в същината си и
безпристрастни. Фактът на причинената лека телесна повреда на Т. Г., както и механизма на
причиняването й се установяват както от показанията на тези свидетели, така и от
приложеното копие на полицейската преписка. Видно от същата показанията на П. и В.,
както и твърденията на пострадалата са идентични, както към датата на събитията, така и
към датата на съдебното заседание. Дори и да се констатират известни незначителни
противоречия между показанията на свид.П. и свид.В., в частта дали два или три шамара са
нанесени от подсъдимата и с коя ръка, то същите не дискредитират показанията на тези
свидетели, тъй като същите се подкрепят в цялост от приложената по делото полицейска
преписка. Тези разминавания съдът отдава на изминалия период от време, интензивността
на събитията при процесния инцидент, както и шока, който същите са предизвикали у
свидетелите. Съдът не намира основания да прецени като пристрастни показанията на тези
свидетели. Напротив същите спокойно, логично, последователно описват събитията, така,
както са ги възприели.
Съпоставяйки първата група свидетелски показания и тези на подсъдимата и и
дъщеря й, съдът счита, че показанията на свидетелите от първата група са логични,
последователни, кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства, като в
показанията им липсва съществено противоречие, липсва каквото и да било основание за
съмнение в тяхната достоверност и съдът изцяло им дава вяра. Показанията на тези
свидетели кореспондират изцяло и със събраните писмени доказателства. Показанията на
М.Б. и обясненията на подсъдимата А. Ж. противоречат на фактическата обстановка,
описана от свид.П. и В.. Подсъдимата и свид.Б. категорично отричат пострадалата да е
имала причинени телесни увреждания, което обстоятелство не отговаря на установеното от
показанията на свид.П. и свид.В., подкрепени със съответните писмени доказателства –
снетите сведения в деня на инцидента. Показанията на свид.М.Б., която е дъщеря на
подсъдимата, съдът прецени внимателно и в съвкупност с показанията на останалите
свидетели, както и с приложените писмени доказателства. Пред полицейския служител на
10.09.2021г. тя е посочила, че подсъдимата е посегнала да удари Т. Г., а към настоящия
момент твърди ,че изобщо не е посягала, което сериозно разколебава достоверността на
твърденията й. Видно от показанията на Г. Г. – полицейски служител, извършил процесната
проверка по подадения сигнал, същият е посетил мястото на произшествието и е установил
подсъдимата и дъщеря й от една страна и 7-8 деца на възраст от 14-16 години. Децата
единодушно са твърдели, че подсъдимата е ударила шамар на едно от децата –Т. , настоящ
тъжител. Г. е снел показанията на подсъдимата и майка й, като същият не е оказвал
давление върху тях и е записал същите достоверно. От своя страна свид.Б. твърди, че е
прочела сведенията, които е разписала. Предвид изложеното съдът не кредитира
показанията на свид.Б. и обясненията на подсъдимата в частта им, касаеща липса на
причинено телесно увреждане на частната тъжителка от страна на подсъдимата. Същите
противоречат на останалия доказателствен материал, вкл. и на сведенията на М.Б. в деня на
инцидента, поради което съдът не ги кредитира в тази им част и ги приема като средство за
2

защита, респективно за оневиняване на подсъдимата.
Що се отнася до възражението на защитата, че не е доказан механизма на
осъществяване на деянието, настоящият състав не споделя този извод. Обстоятелството с
коя ръка е нанесен шамара и по коя буза е от естество, което не променя правната
квалификация на деянието. По делото е безспорно установено , че са нанесени два шамара,
а причината, поради която свидетелите П. и В. не си спомнят със сигурност с коя ръка е
нанесен удара, както и положението на лицата в момента на нанасянето му се корени в
личното възприемане на събитията от всеки от тях, както и в невръстната им възраст.
Обстоятелството какви точно реплики са си разменили подсъдимата и частната
тъжителка по време на процесния инцидент също не са от решаващо значение за правната
квалификация на деянието. Безспорно е, че е възникнал словесен инцидент, довел до
реакцията на подсъдимата, но съдът отчита, че поводът за възникването му е незначителен и
предвид възрастта на подсъдимата и на пострадалата, отчита, че подсъдимата не притежава
нужните задръжки в поведението и необходимото правно съзнание, поради което е
посегнала и ударила непълнолетната тъжителка.
Видно от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза,
извършена по писмени данни, ударите с шамари са причинили на пострадалата болка.
Болката е субективно понятие и възприятията на отделните хора за нея е различно.
Възможно е пострадалата да е с по-нисък праг на болка и страданието да е датирало една
седмица. Тъй като Т. Г. не е прегледана в отделението по съдебна медицина след инцидента,
за констатиране на видими травматични увреждания, експертизата не може с категоричност
да посочи колко време е продължила болката на пострадалата. Няма пречка от ударите с
шамари в областта на лицето пострадалата да е получила главоболие и затруднение при
хранене , като обичайният срок за отзвучаване на оплакванията без видими травматични
увреждания е около 1-2 дни.
Логическа последица от очертаните и доказателствено обезпечени фактически
положения сочи на осъществено от подсъдимата А. Ж. деяние по чл. 130, ал. 2 НК.
Съвкупността от всички доказателства – гласни и писмени относими към престъплението,
от които се черпи сведение за фактите, установяващи чрез тях авторството на деянието, води
до единствения възможен извод, а именно, че подсъдимата е извършител на деянието, в
което е обвинена.
При така установеното от фактическа и правна страна съдът намира, че
подсъдимата А. Д. Ж. е осъществила, както от обективна така и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, като на 10.09.2021г. около 18.30 часа на
беседка, находяща се в гр.Средец, на ул.“И. Вазов“ № 24, чрез нанасяне на шамари по
лицето на непълнолетната Т. Д. Г., ЕГН **********, й причинила лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето.
От субективна страна престъплението е осъществено при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасните последици на деянието и пряко е
целяла тяхното настъпване.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът обсъди всички смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието, както
и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието на подсъдимата
А. Ж. и като установи наличието на предпоставките за освобождаване на дееца от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, я освободи от наказателна отговорност, като й
наложи административно наказание глоба.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира.
Наказанието, което се предвижда за деянието в извършването на което
3

подсъдимата А. Ж. е призната за виновна е в размер до шест месеца лишаване от свобода
или пробация, или глоба от сто до триста лева, съставомерни имуществени вреди няма
причинени, подсъдимата не е осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност,
поради което съдът намери, че същата съобразно наличието на предпоставките на чл. 78а от
НК следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде наложено
административно наказание - глоба. При определяне размера на глобата, съдът отчете факта,
че няма отегчаващи вината обстоятелства, а и с оглед сравнително невисоката степен на
обществена опасност на деянието и дееца /неосъждана, с добри характеристични данни,
трудово ангажирана/ счете, че глоба в минимален размер, а именно – 1000 лв., е достатъчна
за да бъдат постигнати целите на наказанието. При определяне на размера на глобата съдът
взе предвид и имотното състояние на подсъдимата, трудовата й ангажираност.

ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

Тъжителката претендира заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди изразяващи се в претърпени болки и страдание в резултат на нанесената лека телесна
повреда в размер на 5000/пет хиляди/ лв.
По делото безспорно се установи, че на Т. Г. е причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в болки и страдания. Установено е също така, че същата е изпитвала болки в
областта на лицето.
Съдът съобразявайки се с вида и характера на причиненото увреждане,
продължителността и вида на лечението му, намира претендираният размер за обезщетяване
на причинените неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания за завишен. Така
посоченото обезщетение, в претендираният размер не съответства на справедливостта,
поради което съдът осъди подсъдимата А. Ж. да заплати на Т. Г. , със съгласието на нейната
майка и законен представител, сума в размер на 1000/хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат противоправното й деяние,
ведно със законната лихва, считано от 10.09.2021 г. до окончателното й изплащане, като
отхвърли в останалата част предявения граждански иск над уважения размер до пълно
предявения размер от 5000 /пет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан. Съдът счита,
че определеното обезщетение съответства на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за справедливост,
като взе предвид и начина на нанасяне на телесната повреда –на публично място в
присъствието на други непълнолетни, както и предвид ниската възраст на самата
пострадала.
Във връзка с изложеното, съдът осъди подсъдимата А. Д. Ж. да заплати ДТ върху
уважения граждански иск в размер на 50 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС - Средец.
Във връзка с направеното искане за присъждане на направените по делото
разноски съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди А. Д. Ж. да заплати на Т. Д. Г.,
действаща лично и със съгласието на нейната майка и законен представител С. К. Г.,
направените по делото разноски в размер на 562лв. /петстотин шестдесет и два лева/, от
които държавна такса -12лева, депозит за възнаграждение вещо лице- 150 лева, платено
адвокатско възнаграждение - 400лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	9
Дата:	3 октомври 2022 г.
Съдия:	Венета Димитрова Стефанова Иванова

Дело:	20222170200019
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	1 март 2022 г.

Присъда по дело №19/2022 на Районен съд - Средец

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите